Начало > България > Политическата ситуация в България по време и след края на Избори `2011
Политическата ситуация в България по време и след края на Избори `2011 ПДФ Печат Е-мейл
Анализи и изследвания - България
Написано от Александър Величков   
Сряда, 30 Ноември 2011 17:05
Съдържание на статията
Политическата ситуация в България по време и след края на Избори `2011
Страница 2
Всички страници

Александър Величков

     Избори 2011Избори `2011 очаквано се оказаха надпревара без необходимия политически заряд. Политически в същностния смисъл на понятието! За сметка на това обаче конфликтният потенциал на изборната конкуренция получи своята почти пълна реализация. Безспорно тези избори бяха пълен провал във всеки един аспект – законова регламентация, организация на самия изборен процес, отчитане на резултатите от гласуването, медийна демокрация и граждански свободи. Този провал беше констатиран както от представителите на ограничената наблюдателска мисия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), така и от чуждестранни и местни наблюдатели от неправителствени организации, журналисти и анализатори.

 

     Провалът наречен Избори `2011

     Според мнозина специалисти Избори `2011са най-лошо администрираните избори през последните две десетилетия. Но проблемите са доста повече и не се ограничават само с организационни слабости. На първо място, предизборната кампания беше изключително вяла – както никога досега. Липсваха идеи и практически приложими политически програми. Вместо това публичният дебат, доколкото го имаше, беше популистки ориентиран. Това си личеше особено отчетливо в публичните прояви на кандидатите за президентския пост. Правомощията на президента на Република България са ясно разписани в Конституцията на страната и те не включват законодателна власт или правомощия при провеждането на вътрешната политика. Квотите, с които разполага президента в няколко върховни съдилища и комисии, далеч не означават възможност за прокарване на конкретни политики. Ограничените правомощия на българския президент се обуславят от факта, който явно мнозина забравят, а именно, че Република България е парламентарна република. Президентът има предимно церемониални функции и като държавен глава символизира единството на нацията. В този контекст предизборният дебат беше изначално сбъркан и насочен в погрешна посока – къде умишлено, къде поради незнание. Затова претенцията на спечелилия кандидат, че ще бъде „президент на регионалното развитие” и ще подпомага реализирането на инфраструктурните проекти е нелепа. И докато липсваше същинска надпревара на политически идеи и платформи, постепенно изборният процес се превърна в една трагикомедия.

     За последното допринесе и новоприетият в началото на 2011 г. Изборен кодекс, който определя реда и начина за провеждане на всички видове избори в Република България. В последствие кодексът беше променян на два пъти, тъй като Конституционният съд обяви за противоконституционни отделени негови разпоредби. Изборният кодекс въведе някои нови правила, които в значителна степен затрудниха процеса на гласуване. Гласуването се проведе с интегрални бюлетини, като за да бъде бюлетината действителна, вотът трябваше да бъде отбелязан чрез поставяне на знак „Х” в квадратчето с поредния номер на съответния кандидат. Отбелязването в бюлетината ставаше задължително със син химикал. Всички останали знаци или символи, както и цветове на химикала, правеха бюлетината недействителна. Тези нови изисквания, съчетани с едновременното провеждане на избори за президент и местни органи на властта, очевидно затрудниха мнозина от гласоподавателите. На практика в областните градове се гласуваше с три отделни бюлетини – за президент и вицепрезидент; за кмет на общината и за общински съветници. В по-малките населени места с население над 350 жители се гласуваше и с четвърта бюлетина – за кмет на селото. В резултат на това по данни на Централната избирателна комисия (ЦИК) на първия тур на президентските избори през 2011 г. имаше 229 844 недействителни бюлетини (6,4% от всички подадени бюлетини), а на втория тур те бяха 104 837 (3,1% от всички подадени бюлетини). За сравнение на предишните президентски избори през 2006 г. недействителните бюлетини са: на първия тур – 77 374 (2,7% от всички подадени бюлетини), а на втория – 57 560 (2,1% от всички подадени бюлетини). Очевидно е, че недействителните бюлетини през 2011 г. са значително повече. Сравнението, което някои журналисти и анализатори направиха с парламентарните избори през 2009 г., не е съвсем удачно, поради различния характер на двата типа избори. И все пак – тогава недействителните гласове са били 97 387 (2,3% от всички подадени бюлетини). При анализирането на тези данни показателен е процентът недействителни бюлетини спрямо общия брой, а не абсолютната стойност на гласовете.

     Освен слабостите на Изборния кодекс, фактор, който оказа съществено влияние върху изборите като цяло, е лошото администриране на изборния процес. Очевидно ЦИК не беше подготвила в достатъчна степен Общинските избирателни комисии (ОИК) и Секционните избирателни комисии (СИК). Липсата на инструктаж и адекватна организация на изборния ден си пролича на много места в страната. Самите членове на ОИК и СИК не бяха добре запознати с Изборния кодекс и процедурите, които би трябвало да следват. В крайна сметка гражданите бяха принудени да се ориентират сами в създалата се обстановка. Същевременно изборният ден на много места в страната продължи значително извън рамките, постановени от Изборния кодекс. По данни на наблюдатели в някои избирателни секции се е гласувало до 22:00 часа, т.е. два часа над допустимия срок. Особено показателна за безпорядъка, който цареше, беше ситуацията в София, където получаването и броенето на бюлетините пресрочи значително законовия срок, като при това бяха забелязани множество нарушения. Чували с бюлетини бяха оставяни без надзор, изоставяни на улицата или пренасяни от депутати и представители на политически партии. Столичната ОИК обаче така и не призна провала си в администрирането на изборния ден. Именно този провал даде основание за искане за касиране на изборите, макар и останало без уважение, на редица кандидати за кмет на София. Оспорването на законността на преизбирането на Йорданка Фандъкова обаче беше само част от поредицата искания за касиране на изборните резултати вследствие на действията и бездействията на ОИК и СИК в страната. Провеждането на два избора едновременно – за президент и органи на местното самоуправление – действително утежни задачата пред ЦИК и нейните териториални структури, но не може да бъде извинение за нейния откровен провал. Например наличието на прозрачни бюлетини не може да се обясни с комбинирането на изборите.   

     Лошото администриране на изборния процес от страна на ЦИК беше „компенсирано” от активна покупко-продажба на изборни гласове. Търговията с гласове процъфтяваше необезпокоявано и на тези избори, макар Изборният кодекс да претендираше, че ще премахне или поне ограничи видимо това явление. Очевидно това не стана, а от търговията и „удълженото работно време” на някои СИК се възползваха повечето политически субекти. Социално-икономическата криза в страната пък беше допълнителен катализатор на процеса. Единственият позитивен ефект от приетия Изборен кодекс е ограничаването на „изборния туризъм” – явление, с което България стана международно известна. Липсата на трансгранична изборна мобилизация обаче беше за сметка на наличието на дълъг „забранителен” списък, в който неправомерно бяха включени и съответно лишени от право на глас хиляди граждани. Освен това в избирателните списъци отново имаше множество „мъртви души”. Това не се дължи единствено на законодателни пропуски, но и на несвършена работа и лоша координация между компетентните държавни институции – Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, от една страна, и Министерство на вътрешните работи, от друга. Първото министерство ръководено до скоро от кандидата за президент на ГЕРБ Росен Плевнелиев, а второто – от председателя на предизборния щаб на управляващата партия Цветан Цветанов. Наистина проблеми с избирателните списъци са съществували и на предишни избори, но това не може да бъде извинение за несвършената работа. Явно съчетаването на партийни и държавнически функции се оказва непосилно за българските политици.   

     Редицата пропуски и нарушения, отбелязани от присъстващите наблюдатели на Службата за демократични институции и човешки права към ОССЕ, както и от датски и немски наблюдатели, дадоха сериозни основания за съмнения в демократичния характер на проведените избори. Още повече, че освен горепосочените нарушения, специалистите видяха и сериозни проблеми с медийната свобода в България. И действително управляващата партия ГЕРБ и нейната кандидат-президентска двойка Росен Плевнелиев – Маргарита Попова се радваха на значителен медиен комфорт и наситено медийно присъствие. Същото се отнася, но в по-малка степен, за кандидатите на водещите политически партии. Независимите кандидати, представителите на по-малките политически сили и издигнатите от инициативни комитети получиха значително по-ограничено медийно отразяване. Начинът на представяне – изграждане на позитивен или негативен медиен образ – е друг въпрос. По-същественото може би е, че дори БНТ1 като обществена телевизия не реализира адекватно своята функция да представи гледните точки на всички желаещи кандидати, без заплащане. Вместо това платените репортажи и публикации заляха медийното пространство, влизайки в разрез с идеята медиите да бъдат „четвъртата власт” в една държава и  коректив на статуквото. Медийната свобода в крайна сметка бе заменена с търговия с медийно присъствие, а медийната независимост – с финансови зависимости. Очевидни станаха пропуските и необходимостта от регулация на медийното пространство. Поне ако искаме демократични и свободни медии, а не търговски структури, продаващи единствено контролиран медиен продукт. Сериозни притеснения се появиха и около дейността на социологическите агенции, които бяха обвинени, че действат на принципа на „самосбъдващото се пророчество”. Очевидно е, че комерсиалните мотиви няма как да бъдат елиминирани в условията на пазарна икономика и либерална демокрация, а то не е и необходимо – нужна е само подходяща регулация и законова регламентация. Освен това гражданското общество трябва да наложи своите морални санкции. 

     Всички тези недостатъци на изборния процес дадоха основание на 71 депутати от БСП, ДПС и „Атака” да сезират Конституционния съд с искане за касиране на резултатите от президентските избори. Конституционният съд допусна до разглеждане казуса, което означава, че намира сериозни основания за това, независимо от крайното му решение, което тепърва ще узнаем. Очевидно е, че цялостното организиране и провеждане на Избори `2011претърпя крах. По-важното обаче е тези грешки – умишлени или не – повече да не се повтарят.



 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Присъедини се !

Категории статии

S5 Box

RSSFacebook

Анкетьор

Според Вас какво е решението на кризата в Сирия?

Абониране за новини