Александър Величков

     Остава едва един месец до изборите за президент на Република България и местни органи на властта. Ситуацията обаче остава все така слабо интригуваща за избирателите, основно поради липсата на адекватна предизборна обстановка. Предизборните кампании са доста вяли, а гласоподавателите – не особено ентусиазирани. Ако се запази тази тенденция, предстоящите на 23 октомври 2011 г. избори в България ще бъдат най-слабите в последните 20 години от гледна точка на политическия заряд.

     Слабият интерес от страна на българските граждани към предстоящите избори до преди месец можеше да се обясни с летния сезон. Но всъщност причините са много по-сериозни и независещи от климатичните условия. От една страна демотивиращ фактор се оказва социално-икономическата ситуация в България. Макар макроикономическите показатели на страната да са добри на фона на случващото се в Европа и САЩ, на микроикономическо равнище положението не е толкова добро. Инфлацията през изминалата една година нарасна значително, като цените на основни хранителни стоки (брашно, олио, захар, хляб и др.) се повишиха с между 15 и 35%. Цените на горивата също нараснаха видимо. Същевременно според специалисти реалната безработица[1] в България е достигнала около 13%, като тя е особено висока сред младите хора – всеки пети трудоспособен българин на възраст между 25 и 39 г. е безработен. Всичко това се случва на фона на изключително ниските трудови възнаграждения – за сравнение, минималната работна заплата в Албания се равнява на около 290 лева, а в Румъния – на 310 лв. (при 240 лв. за България; от 1 септември 2011 г. – 270 лв.). Другият фактор за апатията сред българските гласоподаватели е политически – слабата до момента предизборна кампания и нарастващото разочарование от политическите субекти в страната. В съчетанието си тези два основни фактора – социално-икономическия и политическия – обуславят предизборната ситуация в страната. Към момента са ясни няколко неща: 1.) Кандидатът за президент на политическа партия ГЕРБ Росен Плевнелиев е основен претендент за поста, но е малко вероятно да спечели изборите още на първи тур, т.е. ще има балотаж; 2.) Основните претенденти за място на балотажа са кандидатът на БСП Ивайло Калфин, както и издигнатата от инициативен комитет Меглена Кунева. Те обаче трудно биха могли да се противопоставят на втория тур на кандидат-президентската двойка на ГЕРБ.    

     До средата на месец август единствено първият български еврокомисар Меглена Кунева провеждаше по-активна предизборна дейност, докато водещите политически партии останаха учудващо пасивни. Нейната кандидатура за президент беше издигната от 53-членен инициативен комитет и официално представена още на 6 юни 2011 г. в присъствието на бившия министър-председател на България Симеон Сакскобургготски. Сред членовете на инициативния комитет личат имената на бившите министри Даниел Вълчев и Николай Василев, ръководителят на Института за модерна политика Борислав Цеков, кинорежисьорката Иглика Трифонова, скулпторът Георги Чапкънов, актьорите Йоана Буковска, Меглена Караламбова и Петър Попйорданов, музикантите Дони, Коцето Калки и Мариана Попова, волейболистът Пламен Константинов, Минчо Спасов, Ирена Комитова, Кръстю Капанов,  Любомир Христов (който в последствие стана и кандидат за вицепрезидент в двойка с Кунева), проф. Огнян Герджиков, Теодора Захариева и др. Меглена Кунева, чиято политическа кариера се свързва с НДСВ, официално не търси партийна подкрепа и опитва да се дистанцира от политическите партии, представяйки себе си като „кандидатът на всички граждани”. Това в известна степен е симптоматично за кризата, в която са изпаднали политическите партии и недоверието, с което се ползват сред избирателите – очевидно те не могат да обединят „всички граждани”. Неофициално обаче, кандидат-президентската двойка Меглена Кунева – Любомир Христов се ползва с подкрепата на НДСВ, макар ефектът от тази подкрепа да е незначителен с оглед слабите позиции на партията в обществото. Позитивният медиен образ, който си изгради Меглена Кунева през годините, когато беше еврокомисар от страна на България, би могъл да привлече значителна подкрепа за нейната кандидатура, позволяваща й да достигне до балотаж на президентските избори.

     Най-силният конкурент на Кунева в борбата за място на балотажа е кандидатът за президент на БСП Ивайло Калфин. Бившият вицепремиер и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев спечели убедително вътрешнопартийните избори на 16 юли 2011 г. (със 72 гласа) в надпревара с Янаки Стоилов (35 гласа), Иво Атанасов (7 гласа), Георги Близнашки (5 гласа) и Стефан Василев (5 гласа). По време на заседанието на Националния съвет на БСП отвод си направиха останалите четирима кандидати Иван Гайтанджиев, Георги Гергов, Татяна Дончева и Петър Курумбашев. На 12 септември пък стана ясно, че Калфин ще бъде в кандидат-президентска двойка с бившия министър на културата Стефан Данаилов. Очевидно с издигането на кандидатурата на Данаилов за вицепрезидент БСП опитва да разшири социалната база, преминавайки отвъд експертното ниво на Калфин и търси емоционалния ефект в лицето на любимия на редица поколения българи актьор. Социологическите проучвания показват, че кандидат-президентската двойка Калфин – Данаилов има слабо електорално предимство пред двойката Кунева – Христов и е вероятно именно тя да достигне до балотаж срещу кандидатите на ГЕРБ. Разликата между Калфин – Данаилов (БСП), от една страна, и Плевнелиев – Попова (ГЕРБ), от друга, обаче е значителна в полза на последната спомената двойка. Много е вероятно тази разлика да се увеличи, ако до балотаж на президентските избори достигнат кандидатите на ГЕРБ и БСП, тъй като двойката Плевнелиев – Попова ще привлече значителна част от симпатизантите на ДСБ, СДС, „Атака”, РЗС и НДСВ. И обратно – ако до втори тур достигнат двете кандидат-президентски двойки Плевнелиев – Попова и Кунева – Христов, разликата ще бъде по-малка, защото Меглена Кунева би привлякла голяма част от привържениците на БСП, ДПС и някои десни и центристки формации.   

     Най-очаквана, но и най-забавена във времето, беше номинацията на управляващата партия. Кандидат-президентската двойка на ГЕРБ беше обявена едва на 4 септември 2011 г. Макар, че кандидатурата на министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев за президент не изненада никой в общественото пространство, публичното й представяне по-малко от два месеца преди датата на изборите може би не беше най-добрият ход на ГЕРБ. Неофициално обаче неговата предизборна кампания течеше в рамките на заеманият от него пост – за сравнение, медийното присъствие на министър Плевнелиев беше значително по-наситено от това на неговите конкуренти за президентския пост. Като изненада може да се приеме издигането на министъра на правосъдието Маргарита Попова като кандидат за вицепрезидент. Двойката Плевнелиев – Попова ще се ползва от всички позитиви и негативи на управляващата власт, от която те са били част в продължение на повече от две години. Като цяло обаче ГЕРБ все още продължава да се ползва със значително одобрение сред избирателите, основно поради липсата на реална алтернатива. Поради това Росен Плевнелиев и Маргарита Попова вероятно няма да спечелят победа на първи тур на президентските избори и ще достигнат до балотаж, където ще се изправят срещу двойката Калфин – Данаилов или Кунева – Христов. На втория тур Плевнелиев и Попова имат сериозни шансове да спечелят, независимо срещу кого ще се изправят. Макар „компроматната война” срещу кандидатите на ГЕРБ да започна с публичния дебат за исканият преди години подкуп от Росен Плевнелиев, който той е отказал да даде, тази негативна кампания няма да постигне очаквания резултат. Твърде много отрицателни кампании бяха проведени през изминалите години, а българският гласоподавател, особено в този тежък момент на икономическа криза, иска да види нещо позитивно и обнадеждаващо. Въпреки и заради ограничените му правомощия, през изминалите две десетилетия българският президент почти винаги е бил най-положителната фигура в политическия живот на страната. Малко вероятно е това да се промени и през следващия президентски мандат.

     Изключително интересна е ситуацията с десните партии от „Синята коалиция”. Макар постигнатите договорености между ДСБ и СДС, както и проведените на 12 юни 2011 г. предварителни избори за определяне на общи кандидати за президент и кмет на София, коалицията се „пропука” по-малко от два месеца преди изборите. Според споразумението между ДСБ и СДС, и съгласно предварителните избори, кандидат-президент на „Синята коалиция” трябваше да бъде представителят на СДС Румен Христов (победил в междупартийната надпревара Светослав Малинов от ДСБ), а кандидат за кмет на София трябваше да бъде представителят на ДСБ Прошко Прошков (надделял в гласуването над Владимир Кисьов от СДС). В последствие обаче председателят на Националния съвет на СДС Мартин Димитров реши да пренебрегне споразуменията с ДСБ в рамките на „Синята коалиция” и под претекст, че търси по-широка дясна коалиция, сформира в началото на септември 2011 г. заедно с членовете на Общността на демократичните сили (Демократическата партия на Александър Праматарски, Движение „Гергьовден” на Любен Дилов-син, Съюза на свободните демократи на Стефан Софиянски и Български демократичен съюз „Радикали” на Евгений Бакърджиев), както и с Обединени земеделци на Петя Ставрева и Български демократически форум, нова коалиция „Съюз на десните сили” (отново с абревиатурата „СДС”). Председателят на ДСБ Иван Костов по политически причини отказа да се включи в новосформираната на 1 септември коалиция от партии „Съюз на десните сили”, но заяви готовността си да спази договореностите в рамките на „Синята коалиция”. Поради това ДСБ не регистрира в ЦИК свой кандидат за президент. Така в крайна сметка коалицията „Съюз на десните сили” ще се яви на президентските избори с обща кандидатура – Румен Христов (кандидат за президент) и Емануил Йорданов (кандидат за вицепрезидент) – която ще бъде подкрепена и от ДСБ. Тези „маневри” в дясното политическо пространство обаче объркаха традиционните десни избиратели и нанесоха сериозен удар върху авторитета на кандидата за президент Румен Христов. Още повече, че Христов е слабо познат на широкия кръг избиратели, което почти автоматично го вади от изборната надпревара. Тези заигравания на СДС, в частност на Мартин Димитров, е възможно сериозно да се отразят в бъдеще на партията и дясното пространство като цяло. От събитията в началото на септември моралният победител е ДСБ, който на практика се показа като коректен и предвидим партньор, за разлика от СДС. Това обаче не може да донесе позитиви за кандидат-президентската двойка Христов – Йорданов.              

     До изтичането на крайния срок в Централната избирателна комисия (ЦИК) бяха регистрирани 21 кандидат-президентски двойки, от които: 14 издигнати от политически партии, 1 издигната от коалиция от партии и 6 подкрепени от инициативни комитети. Сред по-интересните двойки са Волен Сидеров – Павел Шопов (ПП „Атака”), Атанас Семов – Поля Станчева (РЗС), Алексей Петров – Николай Георгиев (Инициативен комитет), Венцислав Йосифов – Емилиян Димитров (Инициативен комитет), Димитър Куцаров – Камелия Тодорова (Инициативен комитет ), Светослав Витков – Венцислав Мицов (Инициативен комитет). Тези кандидатури имат по-скоро „екзотичен” характер, отколкото реална тежест. Последната гореспомената кандидат-президентска двойка – Светослав Витков (кандидат за президент) и Венцислав Мицов (кандидат за вицепрезидент) всъщност е показател за кризата, в която се намира българската политика. И няма да бъде изненада, ако двойката Витков – Мицов спечелят немалък процент от гласовете на първия тур, обирайки протестния вот. ДПС не регистрира в ЦИК своя кандидат-президентска двойка, което означава, че вероятно ще подкрепи (официално или неофициално) някоя от съществуващите кандидатури. При всички положения това ще бъде някой от основните опоненти на ГЕРБ – Ивайло Калфин или Меглена Кунева. Ивайло Калфин вече получи и косвена подкрепа за своята кандидатура от настоящия президент и бивш председател на Националния съвет на БСП Георги Първанов. Това не е изненадващо с оглед на факта, че Калфин е бивш икономически секретар на президента Георги Първанов. Тази политическа подкрепа за кандидат-президентската двойка Калфин – Данаилов вероятно ще бъде достатъчна за достигане до балотаж, но не и за крайна победа срещу кандидатите на ГЕРБ.      

     Както се очертава, президентските избори на 23 октомври 2011 г. ще бъдат слабо интригуващи и без необходимия политически заряд. До голяма степен крайният резултат е ясен, а самият изборен процес още отсега има характерните черти на сатирична драматизация. Фактът, че в предизборната надпревара се впуснаха лица заподозрени в организирането на криминални групировки, фалирали банкери, детективи и хора от шоубизнеса, е достатъчно показателен за наличието на деформирана политическа система, страдаща от липса на способни професионални политици. Наистина демокрацията и популизма вървят неизбежно ръка за ръка, но не е необходимо демокрацията да бъде жертвана за сметка на популизма. „Старите муцуни” отново преобладават, а „старите” партии отново не си извадиха поука за пропуските си, предоставяйки предсрочно победата на управляващата партия. На практика успехът на ГЕРБ на предстоящите президентски избори ще означава консолидиране на партийната власт и концентриране на властови правомощия в един център. По този начин ГЕРБ ще трябва да поеме цялата отговорност за развитието на страната, с всички позитиви и негативи произтичащи от това...