Марин Байчев

     Многократната и периодичната поява на проблематика за развитието на ядрената енергетика в България е показател за нейната значимостт. Темата присъства в дневния ред на обществото, но все по-често е представена от политиците под формата на въпрос „Да се развива ли ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“.

     Въпросите за развитието на икономика и високите технологии са приоритет във всяко едно развито общество, а в условията на ширещата се глобализация, и на много развиващи се държави. Принципът „разделяй и владей“, който е най-често прилаганият от българските политици в предизборно време, се пренесе и по въпросите от сектора енергетика, който е основен за развитие на икономиката и високите технологии. Политическите борби и пристрастия, съществуващи сред народните маси, бяха отново целенасочено подбудени и противопоставени на партийна основа, като по този начин не се даде възможност на експертния подход и на информираността на избирателите.

     Необходимостта от развитие на ядрената енергетиката в България не бива да се поставя под въпрос, защото тя е средство за постигане на основната цел на държавното управление, а именно подобряването на жизнения стандарт на населението и неговата сигурност в национален мащаб.

     Развитието на ядрената енергетика е тема, при която въпросите трябва да са зададени в обратен ред пред обществото, започвайки от какъв е начинът за изграждане на един енергиен проект и какъв ще е приносът за икономиката, а в последствие да се постави въпросът за цената и по какъв начин ще бъдат набавени необходимите средства. В обществения дневен ред въпросите са силно политизирани и неправилно зададени, т.е. как би се финансирал един проект и можем ли да си го позволим, а на заден план остава въпросът за полезността и необходимостта му – плюсовете и минусите за икономиката. Определено погрешен подход, защото той поставя в основата средствата за постигането на целта, в този случай финансовият ресурс, а не самата цел и развитието на модерна икономика.

     Липсата на експертно начало и подчинеността на експертната общност на политическата е причината да се правят политики, които си поставят грешни цели, с оправданието за липсата на финансов ресурс. Издигането на финансовия ресурс на пиедестал от държавническия апарат е порочна практика, която води до снижаването стандарта на живот на средната и ниската класа на обществото и не дава възможност на икономиката де се развива. Идеята за стабилна икономика без дефицит е политически прийом, който дава аргумент в ръцете на управляващите, чрез който да оправдаят нарастването на преразпределителната роля на държавата. Последствие от това е съпоставянето между развитието на ядрената енергетика с развитието на високоскоростни пътища и детски градини, което само по себе си е опит да се сравни меридиан с паралел. От една страна има необходимост и от трите сектора, но от друга да сравняваме реазвитието на енергетиката с пътната инфраструктура и общинската социална политика, е лишено от смисъл начинание.

     Енергетика е секторът, в който се наблюдава най-малко развитие в сравнение с инфраструктурата и още повече със социалната политка, защото се залага на натрупаната преднина от предходния социално-икономически период. Изключение правят внедряването на няколко иновативни технологии като енергията от възобновяемите енергийни източници, на които не можем да заложим изцяло да обезпечават потреблението на страната.

     Обективните причини, пораждащи необходимостта от развитие на ядрената енергетика, са няколко и те дават неоспоримо предимство при търсене на отговора на въпроса: „Да се развива ли ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“.

Отговорът е „да“, защото:

• Обезпечаването на енерйините ресурси на държавата са основна част от националната сигурност;
• Географското разположение на България и притежаваните природни дадености благоприятстват развитието на ядрена енергетика;
• Българската страна има разрешение от Международната агенция по атомна енергетика (МААЕ) да разкрива атомни електроцентрали (АЕЦ), за да покрива нуждите си от електрическа енергия и да я продава на други страни;
• Българската страна е получила съгласие за изграждането на АЕЦ – Белене от съседните страни;
• Се създава реална възможност за прилагане принципите на устойчиво развитие на българската икономика и заменянето на енергийни източници като нефтени продукти и твърдо гориво с електоренергия;
• В страната съществува банка с кадри и условията за обезпечаване на необходимия човешки ресурс, с който да се развива ядрена енергетика;
• Се наблюдава постоянно повишаване на потреблението на електроенергия в световен мащаб и респективно нейната цена;
• Дава възможност за износ на енергия за съседните държави, които нямат на територията си АЕЦ;
• Ще окаже влияние върху намаляване енергийната зависимост на страната от природен газ, нефт и други суровини, с които българската природа не разполага в достатъчни количества;
• Екологичният ефект, който би могла да окаже една такава нова мощност ще е положителен:

          - заместване на действащите в момента водни електрически централи (ВЕЦ) и топло електрически централи (ТЕЦ),

          - поевтиняване на електроенергията, чрез промяна на състава на източниците, формиращи енергийния микс на станата,

          - повишаването на енергийната ефективност на българската икономика,

          - намаляване изсичането на българските гори и ползваното от българските домакинства на твърдо гориво за отопление;

• Съществува подготвен проект за нова АЕЦ в Белене, който е в процес на изграждане, при който има сериозен напредък – подготвена е площадката за изграждането на нова централа, за което са инвестирани средства от страна на държавата;
• Стойноста на проекта на нова АЕЦ е на по-ниска цена от изграждащите се на други места по света атомни електроцентрали с аналогични технологии;
• Многократно по-ниската цена на елктроенергията, произведена от АЕЦ, в сравнение с останалите технологии, използвани и познати до момента;
• Възможност проектът да се финансира с външни инвестиции, които ще се изплащат от продукта, произвеждан от АЕЦ;

Отговорът е „не“, защото:

• Излишък на допълнителните енергийни мощности, които ще се създадат с нова АЕЦ;
• Технологията на атомните централи е опасна, поради възможност от разпространение на радиация и замърсяване на природата;
• Опасения за авария в АЕЦ и негативи за населението на страната;
• Възможно е построяването на 7-ми реактор на АЕЦ – Козлодуй;
• Технологията на АЕЦ – Белене не е най-модерната от сектора в момента;
• Цената на електрическата енергия от АЕЦ – Белене ще е на цени, по-скъпи от АЕЦ – Козлодуй;
• Стойността на проекта за АЕЦ – Белене се повишава с отлагане началото на основната част от проекта през годините;
• Невъзможност българската хазна да заплати проекта;
• Няма да се създадат достатъчно на брой работни места;

     Чисто количествено погледанато, преобладават плюсовете за развитие на нова АЕЦ в страната. Много от позициите „за“ и „против“ са спестени в класацията, направена по-горе, поради политическия привкус на аргументите. Поради същата причина няма да бъде разгледан въпросът за цената, тъй като през последните дни той бе силно политизиран и поставянето на някаква цена ще доведе до появата на още една сума, която не е толкова голямо значение пред важните въпроси за развитието на ядрената енергетика и икономиката на страната.

     Цената е силно дебатирана политически, поради простата причина, че това е проект, който трябва да се преведе от стратегическа цел за развитие на енергийния сектор до реалното му изпълнение от някое следващо смело правителство, което ще трябва да организира този процес. А цената се определя от мирогледа на правителството, което ще реализира този проект и начина по който ще го направи.

     Липсващата управленска последователност за пореден път се явява като спирачка на българската икономика, тъй като не може да отговори на необходимостта от гарантиране на нов енергиен проект от стана на държавата, и по този начин да се начертае развитието на сектор „Енергетика“ в България, без значение какъв път за развитие ще бъде избран.

     Колкото и да се опитваме да разграничим проекта за нова АЕЦ и за развитието на българската енергетика и икономика от поличическите неволи през изборната 2013 г., би било много трудно. Определено, референдумът, който ще се проведе на 27.01.2013 г., е предпремиерата на парламентарните избори, които трябва да се пороведат по-късно през годината. Използването на едно чисто управленско решение с ясни ползи и вреди се превръща в удобно средство за преброяване на твърдите ядра на политическите партии, които са изправени пред трудните и неясни парламентарни избори.

     Липсата на далновидност и на разбирателство на българските политически лидери от всички партии, отново ще попречи на икономическото развитие на страна – феноменът, който наблюдаваме от началото на прехода в България.

     Българският гражданин не бива да се подава на провокациите на политиците, които са му до болка познати от последните 23 години демокрация. Активната гражданска позиция, която българската общественост все още не е заявила пред политиците ще послужи за техен коректив, а не емоционалните действия, които са целенасочено провокирани и използвани за партийни и политически цели.

     На основание чл. 23, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, „Предложението, предмет на рефендума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели“, политиците имат основание да смятат, че липсата на активна гражданска позиция няма да е достатъчно категорично заявена и отново те ще имат последната дума, въпреки волята на народа. Подобно стечение на обстоятелствата е възможно, ако се реализира хипотезата, разписана в ал. 3 на същия член, а именно: „Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52“. Това би означавало, че Народното събрание трябва да разгледа подписката отново като даде решение и мерките за неговото изпълнение.

     Единствено високата избирателна активност може да наруши „тънките“ сметки на политиците. Политизирането на първия референдум за последните 23 години преход не бива да бъде повод за емоционално отричане или непукизъм от страна на българските граждани към значимостта на поставения въпрос: „Да се развива ли ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“. Суверенът на държавната власт – народът, съгласно чл. 1, ал. 2 на Конституцията на Република България, има правото, а в създалата се ситуация, и реалната възможност да вземе колективно решение, което да е една стъпка напред към подобряването начина му на живот както в политически, така и в икономически аспект.

     Всеки един глас в урните на 27.01.2013 г. е от значение, без оглед на личната гражданска позиция – „ДА“ или „НЕ“. Принципът на заявяване на позиция и вземането на колективно решение от гражданите е най-ценното, от което се нуждае България днес.