Начало > България > За политическата безалтернативност...
За политическата безалтернативност... ПДФ Печат Е-мейл
Анализи и изследвания - България
Написано от Александър Величков   
Сряда, 23 Март 2011 16:30

 Александър Величков

     altОколо половин година преди изборите за президент и местни органи на властта са видими няколко явления в българското общество. Първо, поредният политически мит в лицето на ГЕРБ е в естествен процес на „разпадане”. Второ, утвърдените политически сили като БСП, ДСБ и СДС макар според социологическите проучвания да подобряват своите шансове за предстоящите избори, все още остават електорално слаби. Трето, „балансьорът” ДПС е в безпрецедентна вътрешнопартийна криза, но най-вероятно тя ще се отрази сравнително слабо на изборния резултат на движението през есента. Най-сериозният проблем обаче е политическата безалтернативност пред българския избирател.

 

     Макар според проучванията на общественото мнение ГЕРБ да запазва водещите си позиции сред политическите партии в страната, ерозията на партийния електорат е повече от очевидна. Нещо повече – тя е съвсем естествена и очаквана. И причината не е единствено в лошото наследство от предишното управление или в световната икономическа криза, още по-малко пък събитията в Северна Африка и Близкия изток. Причината е същата, която издигна и свали от власт правителството на НДСВ през 2005 г. – амбивалентността на обещания и очаквания, от една страна, и реалностите в страната, от друга. Това разминаване също не е изненадващо от гледна точка на обективните и субективните предпоставки. На практика ГЕРБ още от самото си създаване представлява ad hoc обединение на хора с различни индивидуални интереси и политически убеждения, което беше понесено на вълната на политическата безалтернативност след провала на управлението на т.нар. „Тройна коалиция” (Коалиция за България, ДПС и НДСВ). Използвам понятието „безалтернативност”, тъй като на практика след края на управлението на правителството на Сергей Станишев ГЕРБ бяха единствената политическа сила, която реално се ползваше с обществено одобрение, главно заради неучастието си дотогава в държавната власт на централно равнище. Наличието на един единствен сериозен претендент, който е електорално доминиращ, по време на парламентарните избори в България през 2009 г. на практика означаваше липса на алтернатива. Всеки избирател, разочарован от „традиционните” политически сили, управлявали страната в продължение на близо 20 години, потърси решението в промяната на управляващия политически субект. Промяната сама по себе си обаче не предполага позитивен краен резултат. В следствие както на обективни (глобалната икономическа криза), така и на субективни (многоаспектна еклектичност на ГЕРБ) фактори, се получи ярък контраст между политически обещания и житейска реалност.

     Това разминаване на предизборните обещания със следизборната действителност не е изненадващо. В крайна сметка в условията на либерална демокрация, в основата на която са периодични свободни всеобщи избори, е логично властта да бъде притежание на този, който предложи по-добра „оферта” и убеди гласоподавателите в неговата ангажираност при изпълнение на предизборната си програма. На практика обаче спечелилите кандидати рядко изпълняват изцяло дадените от тях обещания (а някои не ги изпълняват дори частично) поради нежелание или фактическа невъзможност, което неминуемо се отразява на изборния им резултат на следващите избори. В конкретния случай с ГЕРБ, партията и нейният лидер Бойко Борисов запазват все още според проучванията сравнително високо обществено одобрение именно поради политическата безалтернативност. Показателно в това отношение е националното представително проучване на общественото мнение, направено сред 1000 души от 4 до 11 март 2011 г. от НЦИОМ, според което 31% от българите биха гласували за нова партия, ако такава бъде създадена. Да, в България има плуралистична партийна система, но няма политическа сила, която да предложи и реализира действителна и позитивна промяна. Повечето парламентарно представени политически партии са компрометирани по-малко или повече в очите на обикновения гласоподавател, заради участието си в предишни управления. Въпреки всичко, едно нещо е ясно – всеки политически мит е нетраен. Причината е доста проста – политическият мит, в разглеждания аспект, е продукт на: А) големите обещания на изборните кандидати и Б) високите очаквания на избирателите, сблъскали се с В) обективната действителност. Според проучване на обществените нагласи, направено от социологическата агенция Alpha Research в периода 12-20 февруари 2011 г. сред 1005 пълнолетни жители от цялата страна, 63% от българите предпочитат бъдещият президент да не бъде от ГЕРБ, а от друга политическа сила. Едва 33% от анкетираните изявяват желание президентът да е човек от ГЕРБ. Електоралната ерозия сред управляващата партия се вижда и от представеното на 27 февруари 2011 г. изследване на „Отворено общество”, което отчита че за първи път негативните оценки за развитието на страната при управлението на Бойко Борисов – 41%, надвишават позитивните – 36%. Спадането на одобрението към управлението на ГЕРБ е следствие на политически (скандалите около Румяна Желева, Лъчезар Иванов, Калина Илиева, Божидар Димитров, използваните специални разузнавателни средства и пр.) и социално-икономически причини (понижаването на жизнения стандарт на средностатистическия българин поради повишението на инфлацията, безработицата, цените на основни хранителни стоки, горивата и пр.). При това положение много е вероятно кандидатът за президент на ГЕРБ да бъде от измежду популярните и ползващите се с висок рейтинг политически фигури, нямащи пряко отношение към горепосочените проблеми, като Росен Плевнелиев например. Спряганата из медиите кандидатура на вътрешния министър Цветан Цветанов трудно би намерила позитивен отклик сред избирателите, с оглед публичните скандали в последните месеци свързани с употребата на специални разузнавателни средства, включително и взривът пред редакцията на в. „Галерия”.      

     Лявото политическо пространство сякаш е застинало. Няма промяна, нито изглед за такава. Формално съществува Коалиция за България, но всъщност реалният субект зад тази формулировка е БСП. Другите съставни части на „коалицията” – шест малки и слаби политически формации с нехомогенен характер – на практика не играят съществена роля. Друга лява политическа партия, която адекватно да конкурира и да се противопостави на доминиращата позиция на БСП към момента не съществува. Появата на гражданското движение Алтернатива за българско възраждане (АБВ) около президента Георги Първанов, стартирано на 11 ноември 2010 г., е проява на раздвижване в лявото пространство, която само времето ще покаже дали ще прерасне в политическа партия. Много е вероятно АБВ да последва съдбата на всички значими политически сили от началото на демократичните промени (напр. СДС, ДПС, НДСВ, Атака, ГЕРБ) като се трансформира от гражданско движение в партия. Разбира се, спорно е и доколко АБВ би била опозиция на БСП. Същевременно въпреки, че Георги Първанов заяви своето намерение да не формира нова партия, в средносрочен план това е напълно възможно. Още повече, че той продължава да се радва на сравнително високо одобрение в обществото. И все пак, въпреки отслабените позиции на БСП, партията остава втора политическа сила в страната. Затова нейната кандидатура за президентските избори ще бъде особено интересна.

     В дясното политическо пространство, където всъщност се самоопределя и ГЕРБ, има значително разнообразие от политически субекти – СДС, ДСБ, РЗС, „Атака”. Председателите на СДС и ДСБ – Мартин Димитров и Иван Костов – вече постигнаха съгласие относно явяването на президентските избори под познатата формула на Синята коалиция. Подобно споразумение обаче не беше постигнато за местните избори, където по настояване на СДС коалирането ще става въз основа на решение на съответните местни партийни структури. Но дори и в национален мащаб възниква съществен проблем, а именно – фигура, около която да се обединят както партийните ръководства на СДС и ДСБ, така и техните привърженици. Защото все пак не бива да се забравя, че президентските избори са мажоритарни по своя характер, т.е. гласува се не толкова за партия или коалиция, колкото за конкретен кандидат. Подобни преговори обаче тепърва предстоят. Другите две горепосочени партии – РЗС и „Атака” – вече обявиха своите кандидати за президентския пост. Партията, председателствана от Яне Янев обяви, че ще подкрепи кандидатурата на Алексей Петров, издигната от партия „Нова сила” – политическа формация съставена от бивши членове на „Атака”. Самата партия „Атака” ще се състезава на предстоящите президентски избори със същата кандидатура като на изборите през 2006 г. Самият Волен Сидеров обяви „изненадващо” на 12 февруари 2011 г. в Ямбол, че той ще бъде кандидатът за президент на „Атака”.

     Двете водещи партии в политическия център – ДПС и НДСВ – ще играят специфична роля в предстоящите избори. ДПС най-вероятно отново ще „прехвърли” своята електорална подкрепа към даден кандидат-президент, като няма да издигне собствена кандидатура. Изключването на Касим Дал от ДПС и обществения отзвук от това събитие обаче несъмнено показват „пропукване на крепостта”. Вътрешнопартийните проблеми в случая имат и външнополитически измерения, свързани с реакцията на изселническите дружества в Турция. Това най-вероятно ще се отрази на подкрепата за ДПС, но не в решаваща степен. От друга страна, реални предпоставки за разцепление на партията към момента не съществуват, но не е изключено Касим Дал да опита за създаде и развие свой политически проект. Другата центристка партия – НДСВ – се ползва с ниска електорална подкрепа в национален план, но притежава потенциал да реализира успешно свои представители по места. Същевременно с подходяща кандидатура НДСВ би могла да привлече значителен брой гласоподаватели в мажоритарната президентска надпревара. Определяният като евентуален кандидат за президентския пост бивш еврокомисар Меглена Кунева е може би възможно най-перспективната номинация на НДСВ.

     И все пак, социологическите проучвания на общественото мнение и политологическите анализи показват, че е налице поредно разочарование от политиката и нейните субекти – политици и политически партии. Поредният мит за новия политически месия в лицето на ГЕРБ е в процес на ерозия, а в обществените нагласи са заражда очакването за нов спасител. Най-вероятно той няма да се появи на предстоящите избори през есента на 2011 г., а на парламентарните през 2013 г., но въпреки това появата му е неизбежна. Кой ще бъде този нов политически субект, който ще обедини (за пореден, но не за последен път) политически разочарованите избиратели, все още не е ясно. Въпреки това, вече има една сериозна заявка – АБВ. Към момента обаче политическата безалтернативност е повече от очевидна...    

                

 

Коментари  

 
0 #1 Алекс 2011-10-30 13:35
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/10/28/1190313_gerb_stagnira_no_niama_alternativa/ 8)
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Присъедини се !

Категории статии

S5 Box

RSSFacebook

Анкетьор

Според Вас какво е решението на кризата в Сирия?

Абониране за новини