Начало > Европейски съюз > Интегрирани насоки Европа 2020
Интегрирани насоки Европа 2020 ПДФ Печат Е-мейл
Анализи и изследвания - Европейски съюз
Написано от Марин Байчев   
Петък, 15 Юли 2011 16:31
Съдържание на статията
Интегрирани насоки Европа 2020
Страница 2
Страница 3
Всички страници

Марин Байчев

     Стратегия Европа 2020В условията на разразилата се икономическа криза в края на първото десетилетие от новия век, Европейският съюз предприе мерки за преразглеждане на своите социални и икономически цели, които бяха заложени в Лисабонската стратегия в началото на новото хилядолетие. Невъзможността да се постигнат целите от Лисабон дойде от забавяне ръста на икономиките в Общността и отрицателното влияние на кризата върху стандарта на живот на средния европеец.

 

     Желанието на европейските лидери да запазят европейския стандарт на живот, който е запазената марка на Европа, доведе до необходимостта от нови цели в стратегическото управление на Общността. Опасността от загуба на водещи позиции в икономически аспект предполага предприемане на превантивни мерки от страна на европейските институции, които да обединят усилията на държавите-членки, чрез което да се засилят предимствата на Съюза и да се преодолеят очертаващите се слаби страни.

     Икономическата криза променя световната икономика и поставя водещите икономики пред поредното предизвикателство. Преодоляването на кризата зависи от начините, по които те ще се справят с вътрешните си проблеми и тези идващи от вън. Необходимост от нов стадий в икономическото, технологическото и социалното развитие на Европа е предпоставка за промяна на стратегическите цели, които да отговарят на новите условия.

     Лисабонската стратегия от 2000 г. залагаше на повишаване на производителността  и конкурентоспособността, а същевременно и на социално сближаване в условия на глобална конкуренция, технологични промени и застаряващо население. През 2005 г. средносрочният преглед даде предимство на растежа и повече и по-добри работни места. Определените в Лисабонската стратегия 24 интегрирани насоки очертават ключовите макро- и микроикономически реформи на ниво ЕС. Големият брой на насоките (24) доведе до липсата на ясно открояващи се приоритети, на които да наблегнат страните членки.

     Стратегия „Европа 2020” е документът, около който европейските институции обединиха усилията си, за да отговорят на предизвикателствата пред развитието на ЕС и на държавите-членки. Новата стратегия цели Съюзът да излезе от кризата по-силен на базата на развитие на иновативни технологии, намаляване на разходите на изчерпаемите енергийни източници и заместването им със зелената енергия, засилване процеса на сближаване на всички региони в ЕС. За постигането на новата стратегия се залагат нови приоритети – интелигентен растеж, устойчив растеж и приобщаващ растеж, които заменят досега актуалния само растеж. Надграждането на  характеристики към растежа като интелигентен, устойчив и приобщаващ е показателно за променените условия, в които икономиките се развиват. Растеж сам по себе си не е достатъчен, дори още повече не е продуктивен, защото стремейки се единствено към нивата на растеж на икономиката и пренебрегвайки останалите променливи фактори се достигна до състоянието на икономическа криза.

     Интелигентният растеж е необходим за икономическото развитие, което не може вече да се основава на количествени измерители и цели. Създаването на нови технологии, продукти и принципите на тяхното предлагане са в основата на интелигентния растеж. Световната икономическа криза бе причинена от консуматорското общество, което консумираше без да се замисля за цената на продукта, било финансов или стоков продукт. Чрез интелигентния растеж се цели избягването на предпоставките, които са довели до кризата на консуматорското общество, а това е възможно в дългосрочен план. Постигането на интелигентен растеж се базира на икономика на знанията и иновациите.

     Устойчивият растеж е свързан с конкурентността, но на базата на по-екологично чисти, по-малко енергоемки и по-високопродуктивни производства, които да отразяват цената на експлоатация на природата. Този вид растеж има за цел да придаде на икономиката по различен аспект, който да цени използването на ресурсите и алтернативната цена, която те имат.

     Приобщаващият растеж предвижда икономика с високо ниво на заетост съпроводено със социално и териториално сближаване. Той има за цел да преустанови практиката до момента на икономическата криза, когато силно развитите икономики в Общността преследваха своя растеж, докато по-слабите икономики опитвайки се да ги догонят винаги изостават. ЕС има нужда от сближаване на отделните икономики и техните показатели, които вече са обвързани със социалния и териториалния фактор, за да запази единството, силата и престижа си.

     Най-общо казано трите приоритета на стратегията са сведени до пет цели, които да се реализират на национално ниво и по този начин да се стимулира единство на целите сред различните страни членки. Най-общо представени петте цели са в насока на:

  • трудова заетост,
  • научни изследвания и иновации,
  • изменение на климата и енергетиката,
  • образование,
  • борба срещу бедността.

     Изпълнението на стратегията от всички страни-членки и постигането на целите й се реализира чрез обновените 10 интегрирани насоки. Те дават рамката на стратегията и реформите, които трябва да бъдат направени от всички членки. Насоките се определят като интегрирани, защото те трябва да обвързват националните политики и мерки с европейските, за да постигнат целите на стратегията. На базата на „Интегрираните насоки Европа 2020” държавите-членки имат задължението да изготвят Национална програма за реформи, в която се систематизират целите и дейностите на национално ниво, отговарящи на общностните цели. Интегрираните насоки задават основните параметри на действие на държавите, с което се цели еднопосочност на целите между 27-те страни и постигането на резултати на ниво ЕС.

     Интегрираните насоки са в две направления. Първото е свързано с икономическите политики на държавите-членки, а второто е свързано с политиките за заетостта на държавите-членки. Съветът на Европейския съюз взима решение адресирано до държавите-членки относно 10-те интегрирани насоки като взема предвид правната база, Договора за функционирането на Европейския съюз, взима под внимание препоръките на Европейската комисия и заключенията на Европейския съвет, становището на Европейския парламент, становището на Европейския икономически и социален комитет, становището на Комитета по регионите и становището на Комисията по заетостта. С това решение се приемат на високо политическо ниво на ЕС „Интегрирани насоки Европа 2020”, установява се метода, чрез който ще се гарантира и следи на базата на доклади за осъществяването на тези насоки чрез националните програми за реформи на отделните страни и се уточнява, че са адресирани до държавите-членки, което е важно за яснотата на документа и предпоставка за неговото прилагане. „Интегрираните насоки Европа 2020” са представени в две части – „Част I на Интегрираните насоки Европа 2020”, представяща насоките свързани с икономическите политики на държавите-членки и на Съюза и „Част II на Интегрираните насоки на Европа 2020”, относно насоките за заетостта на държавите-членки и на Съюза.

 

Основни насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза

 

Насока 1: Осигуряване на качеството и устойчивостта на публичните финанси

     Консолидацията на бюджетните разходи трябва да се осъществява в посока на постепенно намаляване на бюджетните дефицити и темповете на задлъжнялост, а също и чрез реформа на публичните разходи. Тази насока дава приоритет на разходите, които спомагат за усилване на растежа, а също и данъчно облагане, което да не възпрепятства растежа и заетостта. За тази цел се предвижда увеличение на разходите за изследвания и развойна дейност, необходимо е да се даде приоритет на образованието. Желаният ефект е повишаване на подготовката на кадрите и повишаване на иновациите, които са продукт от разходите за развойна дейност. Желан второстепенен ефект е внедряването на иновациите в реалната икономика, в ежедневието и по този начин да спомогнат за осъществяване на интелигентен и устойчив растеж. Ефективен метод за насърчаване на тези дейности са стимулиране чрез трудовите възнаграждения, отговарящи на приноса на работниците, а данъчната и осигурителна система трябва да се реформират, за да служат като стимул за бизнеса. Преструктурирането на публичните финанси трябва да е в посока на засилване качеството и устойчивостта на публичните разходи, което се свързва с по-висока продуктивност на трудещите се в публичната сфера, оптимизация на кадрите и процесите, за да се пестят средства и да има по-голям ефект. Оптимизацията може да се постигне чрез използването на компютърните технологии, които са евтин и удобен метод за комуникация, електронна администрация, която да повиши качеството на публичните услуги, но и да намали правените разходи от предлагащите ги, а също и от ползващите ги.



 
Автор на статията: Марин Байчев 

Покажи други статии от този автор

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Присъедини се !

Категории статии

S5 Box

RSSFacebook

Анкетьор

Според Вас какво е решението на кризата в Сирия?

Абониране за новини