Начало > Европейски съюз > Стратегия „Европа 2020”
Стратегия „Европа 2020” ПДФ Печат Е-мейл
Анализи и изследвания - Европейски съюз
Написано от Марин Байчев   
Събота, 05 Февруари 2011 21:16
Съдържание на статията
Стратегия „Европа 2020”
Страница 2
Страница 3
Страница 4
Страница 5
Всички страници

Марин Байчев

alt     Стратегията на ЕС за развитие до 2020 г. е един нов поглед на европейската икономическа реалност. Тя е подходяща за условия на икономически растеж, а условията на криза на европейската икономика поставят под въпрос реализацията на амбициозната стратегия. Преодоляването на трудностите при икономиките в криза и подобряването на цялостното състояние на европейската икономика,е опорната точка за начало на реализацията на европейската стратегия.

     В предговора към документа Жозе Мануел Барозу – председател на Европейската комисия – изтъква негативните последици от разразилата се световна икономическа криза и нейното отражение върху европейската икономика. Икономическата криза разкрива недостатъците на европейската икономика, с които трябва да се пребори Съюзъти с неизбежното последствие – нов световен икономически порядък след отминаването й. Според Барозу социалното сближаване на страните е поставено под натиск: „Кризата е предупредителен сигнал. Тя ни кара да осъзнаем, че ако не променим нищо, ни чака постепенен упадък и отстъпване на заден план в новия световен ред. За Европа това е часът на истината. Време е да бъдем дръзки и амбициозни.”. Тези конкретно изразени заплахи за бъдещето на европейската икономика намират основание в затрудненото положение на Съюза. Поставя се под въпрос бъдещето на единната валута след нейния срив на световните валутни пазари. Проблемите с бюджетните дефицити на страните-членки поставят въпроса за бъдещето на Съюза като цяло. Предпоставките за изказването на Барозу се коренят в засилващата се роля на наднационалната структура, чиято сплотяваща роля е от значение за стабилността. Един по-силен и сплотен ЕС не би бил възможен без засилването на политическата власт на наднационалната структура с водеща роля при определяне на приоритетите за развитие на европейската икономика. Опитът за създаване на Конституция на ЕС, макар и неуспешен, и приемането на Лисабонския договор са показателни за постепенното съсредоточаване на власт в ръцете на структурата. Тази линия е запазена и в стратегия „Европа 2020”, където се засилва възможността за контрол на институциите на ЕС  при определяне и изпълнение на политиките.

      Приоритетът на европейската икономика е оценка на силните страни и поставянето на по-амбициозни цели в дългосрочен план, които да изведат икономиката от кризата. Необходима е по-силна координация на политиките между страните, за да се постигне ефективност. По-амбициозните мерки са в отговор на останалия свят, който не бездейства, а напротив. Европа трябва да излезе по-силна и конкурентна, за да не загуби своето място в световната икономика и политика.

     Силните страни са талантливата работна сила, технологичната и индустриална база, свободния вътрешен пазар, стабилната единна валута и доказалата се социална пазарна икономика. Развитието на тези предимства предполага значимо надграждане, а не запазване на нивото им. Изграждането на икономика с по-висока добавена стойност е в основата на настоящата стратегия. Основно реализирането на “Европа 2020” зависи от взаимодействието между  страните-членки –  приемането и изпълнението на стратегията като национална, а също и от сътрудничеството на социалните партньори и гражданското общество. Барозу цели да покаже, че излизането от кризата на отделните икономики на Съюза няма да е достатъчно за стабилна Европа, необходимо е по-голямо икономическо и социалното сближаване между страните. „Ако действаме заедно, можем да реагираме и излезем от кризата по-силни. Притежаваме необходимите за това нови инструменти и нова амбиция. Сега трябва да започнем да действаме.

В конкретика стратегията си поставя три опорни точки:

  • интелигентен растеж – развиване на икономика, основаваща се на знание и на иновации;
  • устойчив растеж – по-екологична, конкурентноспособна и ефективна икономика, максимална ефикасност на разходването на ресурсите;
  • приобщаващ растеж – икономика с високо ниво на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване на различните региони на ЕС.

На тези три опорни точки съответстват пет измерими цели, по които ще се измерва дали растежът отговаря на трите критерия:

  • трудова заетост - заетост от 75% от трудоспособното население между 20 и 64 години;
  • научни изследвания и иновации – инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НРД) в размер на 3% от БВП на ЕС;
  • изменение на климата и енергетиката – постигане на целите „20/20/20” по отношение на климата и енергията;
  • образование – намаляване под 10% преждевременно отпадащите от училище и достигане над 40% на завършилите висше образование;
  • борба с бедността – намаляване на застрашените от бедност с 25%, около 20 млн. души.

Постигането на общностните цели не изисква точно постигане на изброените показатели във всяка една страна-членка, а възможността дадена държава да приеме различни ангажименти по различните критерии. В зависимост от социално-икономическото развитие на страната, ще се разпределят отделните показатели и по този начин ще се стимулира постигане на единните цели. Това е предпоставка за по-лесното достигане на високите цели, като засилва партньорството и намалява конкуренцията между страните-членки, прави ги по-конкурентни на международно ниво.



 
Автор на статията: Марин Байчев 

Покажи други статии от този автор

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Присъедини се !

Категории статии

S5 Box

RSSFacebook

Анкетьор

Според Вас какво е решението на кризата в Сирия?

Абониране за новини