Начало > Европейски съюз > Стратегия „Европа 2020”
Стратегия „Европа 2020” ПДФ Печат Е-мейл
Анализи и изследвания - Европейски съюз
Написано от Марин Байчев   
Събота, 05 Февруари 2011 21:16
Съдържание на статията
Стратегия „Европа 2020”
Страница 2
Страница 3
Страница 4
Страница 5
Всички страници

Марин Байчев

alt     Стратегията на ЕС за развитие до 2020 г. е един нов поглед на европейската икономическа реалност. Тя е подходяща за условия на икономически растеж, а условията на криза на европейската икономика поставят под въпрос реализацията на амбициозната стратегия. Преодоляването на трудностите при икономиките в криза и подобряването на цялостното състояние на европейската икономика,е опорната точка за начало на реализацията на европейската стратегия.

     В предговора към документа Жозе Мануел Барозу – председател на Европейската комисия – изтъква негативните последици от разразилата се световна икономическа криза и нейното отражение върху европейската икономика. Икономическата криза разкрива недостатъците на европейската икономика, с които трябва да се пребори Съюзъти с неизбежното последствие – нов световен икономически порядък след отминаването й. Според Барозу социалното сближаване на страните е поставено под натиск: „Кризата е предупредителен сигнал. Тя ни кара да осъзнаем, че ако не променим нищо, ни чака постепенен упадък и отстъпване на заден план в новия световен ред. За Европа това е часът на истината. Време е да бъдем дръзки и амбициозни.”. Тези конкретно изразени заплахи за бъдещето на европейската икономика намират основание в затрудненото положение на Съюза. Поставя се под въпрос бъдещето на единната валута след нейния срив на световните валутни пазари. Проблемите с бюджетните дефицити на страните-членки поставят въпроса за бъдещето на Съюза като цяло. Предпоставките за изказването на Барозу се коренят в засилващата се роля на наднационалната структура, чиято сплотяваща роля е от значение за стабилността. Един по-силен и сплотен ЕС не би бил възможен без засилването на политическата власт на наднационалната структура с водеща роля при определяне на приоритетите за развитие на европейската икономика. Опитът за създаване на Конституция на ЕС, макар и неуспешен, и приемането на Лисабонския договор са показателни за постепенното съсредоточаване на власт в ръцете на структурата. Тази линия е запазена и в стратегия „Европа 2020”, където се засилва възможността за контрол на институциите на ЕС  при определяне и изпълнение на политиките.

      Приоритетът на европейската икономика е оценка на силните страни и поставянето на по-амбициозни цели в дългосрочен план, които да изведат икономиката от кризата. Необходима е по-силна координация на политиките между страните, за да се постигне ефективност. По-амбициозните мерки са в отговор на останалия свят, който не бездейства, а напротив. Европа трябва да излезе по-силна и конкурентна, за да не загуби своето място в световната икономика и политика.

     Силните страни са талантливата работна сила, технологичната и индустриална база, свободния вътрешен пазар, стабилната единна валута и доказалата се социална пазарна икономика. Развитието на тези предимства предполага значимо надграждане, а не запазване на нивото им. Изграждането на икономика с по-висока добавена стойност е в основата на настоящата стратегия. Основно реализирането на “Европа 2020” зависи от взаимодействието между  страните-членки –  приемането и изпълнението на стратегията като национална, а също и от сътрудничеството на социалните партньори и гражданското общество. Барозу цели да покаже, че излизането от кризата на отделните икономики на Съюза няма да е достатъчно за стабилна Европа, необходимо е по-голямо икономическо и социалното сближаване между страните. „Ако действаме заедно, можем да реагираме и излезем от кризата по-силни. Притежаваме необходимите за това нови инструменти и нова амбиция. Сега трябва да започнем да действаме.

В конкретика стратегията си поставя три опорни точки:

  • интелигентен растеж – развиване на икономика, основаваща се на знание и на иновации;
  • устойчив растеж – по-екологична, конкурентноспособна и ефективна икономика, максимална ефикасност на разходването на ресурсите;
  • приобщаващ растеж – икономика с високо ниво на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване на различните региони на ЕС.

На тези три опорни точки съответстват пет измерими цели, по които ще се измерва дали растежът отговаря на трите критерия:

  • трудова заетост - заетост от 75% от трудоспособното население между 20 и 64 години;
  • научни изследвания и иновации – инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НРД) в размер на 3% от БВП на ЕС;
  • изменение на климата и енергетиката – постигане на целите „20/20/20” по отношение на климата и енергията;
  • образование – намаляване под 10% преждевременно отпадащите от училище и достигане над 40% на завършилите висше образование;
  • борба с бедността – намаляване на застрашените от бедност с 25%, около 20 млн. души.

Постигането на общностните цели не изисква точно постигане на изброените показатели във всяка една страна-членка, а възможността дадена държава да приеме различни ангажименти по различните критерии. В зависимост от социално-икономическото развитие на страната, ще се разпределят отделните показатели и по този начин ще се стимулира постигане на единните цели. Това е предпоставка за по-лесното достигане на високите цели, като засилва партньорството и намалява конкуренцията между страните-членки, прави ги по-конкурентни на международно ниво.


Слабите звена в икономиката на ЕС са:

  • Недостатъчно развитие на иновациите и прилагането им в реалния бизнес; недостатъчно активно използване на свободния пазар – внедряване и използване на новите технологии, които да позволят по-лесен обмен; липса на достатъчно инвестиции в НРД.
  • Високият процент на работещи (69%) е близък до поставената цел. В контекста на демографските процеси е необходима промяна в структурата на работещите на възраст между 56-64 г., тъй като в САЩ и Япония те са значително повече. Важна особеност е по-ниското равнище на броя работни часове на средния европеец в сравнение с горепосочените държави.
  • Неблагоприятна перспектива е застаряващото население, което намалява двойно по-бързо, а постъпващите на работа поколения не могат да компенсират разликата. Създава се потенциална опасност за социалните системи на държавите-членки.

Външната среда, в която се развива Съюзът, също е от значение за успеха на стратегията.

  • Икономиките на конкурентите като Китай и Индия оказват влияние върху европейската икономика, от една стана, негативно – с нископлатената работна ръка и евтини стоки, но от друга страна, са нов пазар за европейските производства.
  • Опасност от недостатъчното регулиране на финансовата система, водеща до спекулативни игри и кух растеж.
  • Разрастване на потреблението на енергийните ресурси в световен мащаб излага икономиката пред заплаха от ценови шокове и я прави нестабилна.

Необходимостта Европа да реагира в тези условия е повече от очевидна. Постигнатото в борбата с кризата е показателно, че са необходими едновременни и еднопосочни мерки. Трудностите на страните-членки на ЕС като финансови или инфраструктурни проблеми не бива да възпрепятстват свободния пазар. Европейският план за икономическо развитие се оказва успешен и това е пример за ползите от координацията. Единната позиция на ЕС, относно необходимите промени в световната финансова система, трябва да е гарант за реформи на световно ниво, използвайки авторитета на Европа.

Интелигентен растеж

     Европейският съюз се насочва към повишаване на вложенията в научноизследователска дейност, но е необходимо те да се съобразят с условията,  потребностите и възможностите на икономиката. Обучението през целия живот е стара цел на общността, свързана с повишаване качеството на образованието и продуктивността на икономиката, като се създават по-квалифицирани кадри. Цели се подобряване на условията за развитие на кадрите и ограничаване на емиграцията им от територията на Съюза. Цифровизацията във общността ще спомогне развитието на свободния пазар и ще насърчи Интернет-търговията, която се смята за слабо развита в ЕС.

     Водеща инициатива е „Съюз за иновации”. Тази инициатива предполага усилия на ЕС за стимулиране на Европейска изследователска общност, на бизнес иновации, създаване на единен патентен център, разпространяване на иновациите на територията, обвързване на образованието с иновациите и бизнеса, т. нар. комерсиализация на образованието. В този процес са въвлечени и правителствата, които в национален план да създадат условия за развитие на тези процеси.

    „Младежи в действие”е друга водеща инициатива. Тя е свързана с модернизация на учебните програми, за да отговарят на новите условия; условия на конкуренция на университети и мобилност на млади студенти и специалисти на територията на ЕС; мерки за заетост сред младите – стажове и обучение на работното място. На национално ново чрез конкретни програми ще се насърчава реформа в образованието – от начално до висше – поради необходимост от специалисти, програми за професионална заетост, необходимост от достатъчно инвестиции.

     Водеща инициатива „Програма в областта на цифровите технологии за Европа” се свързва със създаването на единен цифров пазар, който да се характеризира с достатъчно добро ниво на услугата. Освен засиленото инвестиране и политиките в тази област, се предполага и цифровизация на културното наследство на Европа, а също и цифрова грамотност и достъп дoИнтернет на всички граждани на ЕС. Правителствата ще поемат отговорност за създаване на достъпни условия за развитие на сектора, съпроводени с публично финансиране. Важна част е насърчаване използването на електронни услуги в публичния сектор.


Устойчив растеж

     Конкурентоспособността се свързва с целта да се възвърне водещата позиция на Европа в износа на иновативни стоки, които да са конкурентни на световния пазар, в сферата на екологията и икономичността при разходване на ресурсите. Борбата с промените в климата се свързва с намаляване на въглеродните емисии (СО2), по-ефективното потребление на ресурсите (безотпадъчни производства), които да са подплатени с нови технологии. Ефективният метод за борба с промените в климата е въвеждането на източници на възобновяема енергия. Чистата и ефективна енергия има двойно значение за ЕС, защото от една страна, спомага за устойчивия растеж, а от друга страна, стои енергийната сигурност – намаляване на зависимостта от внасяне на енергийни ресурси.

    „Европа за ефективно използване на ресурсите” е водеща инициатива, която цели внедряването на технологиите, заместващи старите замърсяващи; въвеждане на пазарен принцип при обществените поръчки в енергетиката, създаване на вътрешен пазар за енергия от възобновяеми източници (където липсва); преминаването към по-екологичен градски и друг транспорт; изграждането на инфраструктурни обекти с ключово значение за ефективността. Националното ниво на изпълнение на стратегията предполага – стимули за екологични системи за производство, спиране на субсидии за енергийно неефективни производства, строителство на  обществени сгради с рециклиращи системи и използване на информационни компютърни технологии (ИКТ) в производството за по-голям ефект.

    „Индустриална политика за ерата на глобализацията” е водеща инициатива, целяща да пренасочи неконкурентни и неефективни производства към по-ефективни и незамърсяващи нови технологии или производства. Важен нюанс тук е развитието на логистичната дейност и всички спомагащи я фактори, за да се стимулира общият пазар. Държавите-членки трябва да насърчават иновациите в бизнеса и публичния сектор, чрез по-добри условия за интелектуална собственост, с подобряване на законодателството, за да се постигнат целите.

Приобщаващ растеж

     Растежът е свързан със сплотено общество – по-способни хора, високи и равни нива на заетост, активна борба с бедността и инвестиции във висока квалификация. Важно е на територията на общността да няма големи разминавания по изброените критерии, защото подобни биха спрели икономическия растеж. Проблеми тук се явяват –  застаряващото население; ниска заетост на работоспособното население, което е отделено от работната среда; ниско ниво на уменията на населението, докато бъдещото развитие изисква висока квалификация; високо ниво на бедност - 80 млн., което не благоприятства приобщаващия растеж.

    „Програми за нови умения и работни места”е водеща инициатива, която цели програми за гъвкава сигурност, за справяне с безработицата и нивата на заетост, насърчаване на трудовата мобилност вЕС, активен социален диалог между партньорите, Стратегическа рамка за образование и обучение, което продължава през целия живот и гъвкави мостове между областите на знание. На национално ниво трябва да се предприемат мерки за предпочитане на трудова заетост и доходи от нея; развитие на партньорства за разработване на програми за планиране на обучението; създаване на национални квалификационни рамки.

    „Европейска платформа срещу бедността”е водеща инициатива, която предвижда – ОМК като инструмент за партньорство между страните-членки за обмен на добри практики в борбата с бедността и социалното изключване: развитие на адекватни програми за интеграция на най-застрашените социални групи; програми за мигрантите, за да се използва капацитета им; адекватност на системите за социално, пенсионно и здравно осигуряване. Националните правителства имат за цел – насърчаване на колективната отговорност, политики за групи в риск, разгръщане на социални системи, осигуряващи доходи и здравни услуги на нуждаещите се.

    Единният пазар е от ключово значение за изпълнение на стратегията, а за неговата хомогенизация се изисква предприемането на мерки:

  • неутрализиране на пречките от различните търговски законодателства на страните-членки;
  • развитие на Интернет-търговията в общността и извън нея;
  • предоставянето на по-голяма сигурност с подходяща легализация на Интернет-търговията;
  • развитие на бизнеса на конкурентния пазар (вътрешен и външен за ЕС) като ключ към излизане от кризата;
  • смаляване на регулаторните режими и стимули за бизнеса.     Инвестирането в растеж се свързва с изграждането на стабилни финансови инструменти, които да налагат контрол и да следят за целесъобразност на използваните ресурси. Рисковите капитали, инвестирани в иновационни дейности, ще имат за цел да възвърнат вложенията.

    Измеренията на външната политика се свързват със силната позиция на Съюза на международните форуми. Целта е да се наложат европейските методи и иновации и да се запази водещата роля на европейската икономика. Необходимо е внимание и подпомагане в развитието на страните-кандидатки за членство в ЕС. Специално направление във външната политика е отношението към Африка и развитието на партньорството с държавите от континента. Също така приоритет са и отношенията с ООН за постигане на целите на хилядолетието за развитие.

     В стратегията се залага на надеждни методи за излизане от кризата. Те трябва да подпомогнат всички страни-членки за стабилизация на икономиките, непреодолимо условие за реализация на „Европа 2020”. Мерките са:

  • намаляване на лихвените проценти и лесен достъп до финансов ресурс;
  • мерки в областта на бюджетната и парична политика, която да стимулира едновременно ефект в държавите-членки и да доведе до общо успешно прекратяване на кризата.

     След установяването на стабилно положение, антикризисните мерки се заместват с:

  • прекратяване на фискалните стимули;
  • отпадане на протекциите върху пазара на труд, при продължителен ръст на БВП;
  • прекратяване на секторните политики, за да не вредят на свободния пазар;
  • оттегляне на публичните средства от финансовия сектор.

     Реформата на финансовата система е в посока на спазване на ангажиментите в рамките на Г-20, които предполагат солиден, стабилен и устойчив финансов сектор. Тази рамка включва – по-силна регулация за прозрачност, реформиране и надзор над сектора, общ евро правилник за заинтересованите страни на този пазар, отстраняване на слабостите при управление на риска, политики за преждевременен анализ и действие при потенциална криза в сектора.

     Мерките за интелигентна бюджетна консолидация за дългосрочен растеж са свързани със солидни публични финанси, за да се постигне устойчив растеж. Фискалната консолидация на бюджетите и изчистването на дефицита от над 3% трябва да започне през 2011г. и да завърши не по-късно от 2013г. Пактът за стабилност и растеж ще има за задача да следи кога е най-подходящ момента за прилагане на тези мерки в отделните страни-членки и ще координира на ниво ЕС. Необходимо ще е да се даде предимство на приоритетните области в стратегията – преструктуриране на данъчните системи, като се постави тежестта върху енергетиката, а се намали при заетостта. Ефективността в пенсионната, здравната и осигурителната система, както и условията за концесии трябва да са максимално ефективни.

     Координирането в рамките на икономическия и паричен пазар се свързва с разликите между страните, приели еврото и останалите, опериращи с националната си валута. Последните остават по-нестабилни със спада на еврото поради големите бюджетни дефицити на някой от страните членки. Различията на публичните финанси при страните-членки и тяхната конкурентоспособност са проблеми, породени от по-голямата нужда от надзор на еврозоната при появата на дисбаланси и противопоставяне на непосредствени заплахи.

     Постигането на резултатите от стратегията е свързано с по-силно управление, чрез силна рамка и добре използвани  инструменти. Избрани са няколко подхода за наблюдение и координация, за да може да се следи развитието на макроикономическо ниво (ниво на ЕС) и на микроикономическо ново (ниво на страна-членка) за стабилността и реализацията на целите.

    Тематичният подход следи за изпълнението на петте основни цели и показва взаимната зависимост между икономиките на страните-членки, отразява конкретни инициативи, показващи напредъка.

    Докладването по страни отразява отделните действия на страните-членки и техните постижения при изпълнението на целите. Този подход ще отсее разликите между тях в различните сфери и дисбалансите на макроикономическо ниво.

     Пактът за стабилност и сигурност следи за развитието на страните поотделно (микро равнище) и общо (макро равнище), предписвайки възможни политики. Държавите членки ще изпращат програмите си на Европейската комисия и до останалите държави. Тя ще ги оценява и дава цялостна оценка за изпълнението им. Европейският съвет за системен риск ще следи фискалната стабилност на страните-членки. Тази система на събиране и оценка и информацията ще даде възможност на Европейския съвет да получава достатъчно количество информация, необходима при взимането на решения по конкретни казуси и общи политики.


    Интегрираните насоки са начин да се заместят сега съществуващите 24 насоки с по-компактни и интегриращи договорните насоки и ще отразяват решенията на Европейския съвет. Новите насоки трябва да получат одобрението на Европейския парламент и след това подлежат на вземане на политическо решение за тяхното следване от Европейския съвет.

Насока 1: Осигуряване и устойчивост на публичните финанси;

Насока 2: Решаване на макроикономическите неравновесия;

Насока 3: Намаляване на неравновесията в еврозоната;

Насока 4: Оптимизиране на подкрепата за ИРД и иновациите, укрепване триъгълника на знанието и освобождаване на потенциала на цифровата икономика;

Насока 5: Подобряване на ефективността на ресурсите и намаляването на емисиите на парникови газове;

Насока 6: Подобряване на стопанската и потребителската среда и модифициране на промишлената база;

Насока 7: Увеличаване участието на пазара на труда и намаляване на структурната безработица;

Насока 8: Развиване на квалифицирана работна сила в отговор на нуждите на пазара, насърчаване на качеството на работните места и обучението през целия живот;

Насока 9: Подобряване на показателите на образователните и обучаващите системи на всички равнища и увеличаване на участието във висшето образование;

Насока 10: Насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността.

     Препоръките за политики към страните-членки ще са индивидуални, за да могат да им помогнат за постигането на целите. Комисията ще изготвя планове за реализация на препоръките и тяхното спазване няма да е само препоръчително. По-голямата ефективност изисква и елемент на наказателност към неспазилите плана, за които ще има „политическо предупреждение”. Това засилва водещата роля на наднационалната институция спрямо националната.

    Принципът на взаимодействие на наднационалните, националните и гражданските институции е основа за успешното изпълнение на „Европа 2020”. Разграничаването на отделни правомощия на институциите не липсва, за да имат един точен периметър на действие и да се знае кой за какво отговаря.

     Европейският съвет е върховен орган при реализация на стратегията. Той взема решения, свързани с ръководенето на стратегията. Има право да обсъжда приоритетни теми и да предостави насоки за тях на своите заседания.

     Съветът на министрит евзема решения по конкретните политики, за които отговаря. Следи за развитието на политиките и за обмена на добри практики между страните-членки.

    Европейската комисия поема оперативната дейност по реализация на стратегията. Тя наблюдава изпълнението на целите, изготвя годишни доклади, дава препоръки за отделните политики и следи за изпълнението им, осъществява и предупредителна функция, ако страна-членка не изпълнява програмата.

     Европейският парламент е съзаконодател, движеща сила при запознаването на гражданите със стратегията. Има право да разисква на заседанията си теми, свързани с изпълнението й.

     Националните и регионалните органи имат задължението да партнират за осъществяване на стратегията и да привлекат местни партньори за постигане на резултати. Заинтересованите страни и гражданското общество спомагат за обмен на добри практики, сътрудничество и диалогизъм на ниво гражданско активно поведение.

     Стратегия „Европа 2020” е средство за постигане на определени цели, предизвикателство пред сработването на многофакторния европейски институционализъм, начин Европа да запази мястото си на водеща икономика, начин за запазване на европейския стандарт на живот и ценностите на европейското общество.  Бързите темпове на развитие на световната политика, наука и технология променя обществата и търси адекватен отговор на новите тенденции. Това е шанс за всички национални държави, обединени в Съюза, да покажат, че могат да действат еднопосочно и мрачните прогнози на недоброжелателите на това обединение, да останат безпочвени.

 

 
Автор на статията: Марин Байчев 

Покажи други статии от този автор

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Присъедини се !

Категории статии

S5 Box

RSSFacebook

Анкетьор

Според Вас какво е решението на кризата в Сирия?

Абониране за новини