Марин Байчев

     Българската икономика днес е в състояние, което не позволява икономическите процеси да се развиват ефективно. Новите условия, идващи от външната среда, ни поставят пред труден избор на алтернатива как да се развива икономиката на страната. Членството в Европейския съюз е фактор с важно значение, защото се поставят определени ограничения и се дават нови възможности за развитие на икономиките на страните-членки. Тези обстоятелства са от голямо значение, защото държавата не разполага със суверенитет, за да употребява каквито си поиска мерки, за да регулира своята икономика.

     Условията на засилващите се процеси на глобализация в световната икономика придават друго измерение на икономическия растеж. Цел на развитите икономики е качественият растеж, а не количеството на произведената продукция. Това поставя приоритет на различни фактори при развитието на икономиката. Активната гражданска съпротива срещу замърсяването на природата има важна роля за промяната в икономиката и начина на нейното развитие. Навлизането на практики като Корпоративна социална отговорност (КСО) сред политиките на транснационалните компании, а вече и на по-големите регионални, е пример за промяната на условията за развитие на икономиките. Европейската стратегия „Европа 2020” е пример за новите тенденции, с които икономическото развитие трябва да се съобразява. За следващия стратегически период ЕС залага на устойчивия, интелигентния и приобщаващия растеж, които са в отговор на промените в икономиките и продуктите, произвеждани от тях. Актуални днес са информационните и екологично чистите технологии, а също и развитието на нанотехнологиите, които много скоро ще навлязат в нашия бит. В подобни условия развитието на една икономика трябва да залага на иновации и да влага голям ресурс в научноизследователската и развойна дейност, за да развива или поне поддържа своите конкурентни предимства.

     Продължителността на прехода в държавата, закъснялата и не добре осъществена икономическа реформа, липсата на стратегически поглед за развитието на икономиката през изминалите 20 години, много често предизвикват гражданите да изпитват носталгия към предишния икономически, политически и социален строй, който се характеризира с всичко това, което липсва сега. В създалите се условия България трябва да реорганизира своята икономика, за да може да преследва устойчив растеж и да подсигури качеството на живот на своите граждани.

     Управлението на икономиката през изминалите 20 години е лишено освен от стратегически възглед какво трябва да стане след преструктуриране на отраслите в нея, също и от прилагането на науката за регионална икономика и регионално планиране. Това позволи всеки един стопански субект да се разглежда самостоятелно и така да се доведе до фалит, защото икономическите субекти са свързани в система и когато се разкъсат връзките между тях, те спират да функционират. Разбира се, нещата не може да останат по начина по който са били, но преструктурирането им е трябвало да стане контролирано, за да се избегне разграбване и източване на държавните предприятия след преминаването им в частния сектор. В този процес водеща е ролята на публичния сектор, който има за задача да регулира процесите и да не позволява унищожаването на ключовите предимства на българската икономика. За съжаление, това не се случи, а по-лошото е, че продължава да се върви „по течението”, без да има приоритети за развитие на икономиката. Не само вътрешните условия, но и външните такива, са предпоставка за преструктуриране и приоритизиране на икономиката, за да сме конкурентни и в унисон с нашите европейски партньори.

     Времето не може да се върне назад и „реформата” в икономиката е факт. Това, което би трябвало да е на дневен ред, е изготвянето на стратегия за развитието на регионалната икономика. Тя трябва да е съобразена както с външната среда, така и с вътрешната, за да има основа, на която да се стъпи при създаването на икономика, отговаряща на устойчиво, интелигентно и приобщаващо развитие. Поради факта, че повечето от предимствата, които е притежавала българската икономика преди “реформата” са изгубени – като в електрониката (изчислителни машини, производство на компютри), селското стопанство, производството на оръжия (загуба на световните пазари), производството на атомна електроенергия, машиностроенето и много други, е необходимо да се направи обстоен анализ на състоянието на отраслите, на териториалните фактори и на възможностите за развитие на ключови отрасли, които да изведат икономиката от застоя и да се конкурираме отново на световните пазари.

     Териториалните фактори са основно пет групи, някои от които имат устойчив характер, докато другите са променливи в зависимост от структурата на икономиката. Първата група фактори са природни и екологични. Те са обвързани с природните характеристики на територията и имат основополагащо значение за икономиката, защото са предпоставка за развитието на различни отрасли, а също и кои от тях да имат водеща роля. При развитие на регионалната икономика не може да не се съобразят даденостите климат, релеф, въздух, горски фонд, почви, природни изкопаеми и други. Екологичната страна на тази група от фактори се занимава с опазването на колкото се може по-голям процент на естествената околна среда, която да не бъде „унищожена” – засегната от човешката дейност.

     Прекомерното и неконтролируемо застрояване в България е сериозен проблем, който застрашава не само природата около големите градски центрове, но все по-голямата комерсиализация на природните паркове, в които се строят почивни комплекси, е похабяване на естествената околна среда, върху която оставяме трайни отпечатъци. Такива проблеми също са замърсяването на въздуха, на почвите, на водите, защото няма достатъчно технология, за да поеме отпадъците от потреблението ни. Примери са проблемът с боклука в София, изтичането на отпадните води по цялото ни Черноморие, а също и от някои градски центрове в реките и много други. От друга страна, проблем е и бездействието в земеделието, което е причинено от разпокъсаността на земята – отлагането на необходимостта от комасация на обработваемите земи, които се оставят пустеещи и по този начин губят свойствата си, когато не се обработват. Другата порочна практика е превръщането на земя от земеделска в такава за битови цели, което намалява обработваемите земи и замърсява тези, които са в близост.

     Съществува деление на природните ресурси на два вида – изчерпаеми и неизчерпаеми. Първите се делят още на: възобновяеми, които от своя страна, биват водни, поземлени, растителни, животински ресурси; и невъзобновяеми – полезни изкопаеми. За неизчерпаеми се смятат – енергията от слънцето, енергията от приливите и отливите, енергията от вятъра, геотермалната енергия. При развитие на регионалната икономика е от особено значение изучаването на наличните природни ресурси на територията и възможностите за тяхната екосъобразна употреба с цел полезност – принцип на устойчивото развитие.

     България е страна, имаща природен комплекс благоприятстващ развитието на туризъм и земеделие с характеристиките на своите природни фактори. Затова на проблемите посочени горе трябва да се намери решение и да се прекрати разрастването им, а природните дадености да се използват по благоприятен начин както за природата, така и за икономиката. Все пак природните дадености не може да са единственото нещо, което трябва да използва държавата, за да развива икономиката си. Интелигентният растеж и характеристиките на развитите икономики се свързват с много иновации и високотехнологични производства, без които няма да можем да развием конкурентна икономика в новите условия.