Начало > Икономика > Измерения на регионалната икономика в България - Страница 2
Измерения на регионалната икономика в България - Страница 2 ПДФ Печат Е-мейл
Анализи и изследвания - Икономика
Написано от Марин Байчев   
Четвъртък, 07 Април 2011 14:42
Съдържание на статията
Измерения на регионалната икономика в България
Страница 2
Страница 3
Всички страници

 

     Втората група са социално-демографските фактори, които се свързват с население, трудови ресурси, раждаемост, смъртност и други, имащи количествени характеристики, а също и квалификация, образованост, миграционно салдо, имащи структурни характеристики. Отново проблемите, идващи от характеристиките на този фактор, са достатъчно много и са значими – оказват значително влияние върху икономиката на страната. Тенденцията на прогресивно намаляване на населението е значим проблем, който поставя страната в неблагоприятно положение, също така проблем е и застаряващото население. Количеството и възрастовата структура на населението са показателни за липсата на достатъчен трудов ресурс в страната, проблем, чието развитие тепърва предстои, предполагайки, че българската икономика ще поеме възходящ темп на развитие. Проблем е също и ниската раждаемост в страната, която в годините на прехода бе спаднала драстично, но в последните години се наблюдава обръщане на тенденцията. Въпреки това липсва адекватна държавна политика, която да насърчава създаването на семейство и раждаемостта сред младите. Друг явен проблем, който влияе върху раждаемостта е високата смъртност на новородените. Причина са лошите условия в родилните домове, липсата на апаратура и комерсиализацията на здравеопазването, което принуждава бъдещите майки да не получат пълноценна профилактика по време на бременността, а и при самото раждане. Проблемите в здравеопазването са важен фактор и при смъртността на населението, което няма необходимите условия за превенция на заболяванията, лечението на стрес и липсата на възможност пенсионерите да закупуват медикаменти за тяхното лечение. В структурните характеристики на населението по различни показатели също може да се идентифицират проблеми. Те са свързани с неподходяща или недостатъчна квалификация на кадрите, които не отговарят на потребностите на икономиката. Масова е практиката квалифициран персонал да работи на работни места за неквалифициран, което показва дисбаланс между кадрите, предоставени от образователната система и кадрите, необходими на икономката. Сериозно значение има и емиграцията на квалифицирана работна сила от страната, основно поради ниско заплащане на труда. Друга част от емигрантите са много често най-образованите и добре подготвени кадри, които търсят по-добра реализация извън пределите на страната.

     Липсата на адекватна регулация на икономиката е причината за дисбалансите, които се появяват на територията й. Оставянето на ключови сектори в ръцете на бизнеса без адекватна регламентация от страна на държавната власт и прекалено пазарните механизми в сфери като образование и здравеопазване водят до появата на пазарни провали. Те не са в състояние да регулират проблема без намеса на властта, която без ясни цели само отлага решаването както на персоналните, така и на обществените проблеми.

     Третата група са икономическите фактори, които се свързват с реалното количествено и качествено измерване на показателите на специализиращите производства, обложващите производства и услугите, а също и показателите за трудова заетост и нивото й, трудовите ресурси по отрасли и подотрасли на територията. Днес в условията на световна икономическа криза българската икономика изпитва затруднения от свития европейски пазар и намаления износ. За съжаление в икономическите фактори има и друг проблем, идващ от отрицателното търговско салдо, предимно обслужващо производство, предлагане на услуги, които не са много конкурентни, липсата на производства с висока добавена стойност и други. Тези негативни характеристики на българската икономика изпъкнаха с настъпването на световната икономическа криза, но те няма да преминат с нея, защото имат предимно вътрешен характер. Икономическото развитие в страната е съсредоточено в няколко големи центъра (около големите градове), където е съсредоточена и преобладаващата част от населението. Това, освен че създава асиметрично икономическо развитие на територията на страната и обрича на глад населението в неразвитите райони, оказва и негативно влияние върху природни, екологични и социално-демографски фактори.

     Четвъртата група са инфраструктурните фактори – производствена инфраструктура (по отрасли, подотрасли и производствени предприятия), социална инфраструктура (обществени терени, брутна площ на обществените сгради, възможности за ново обществено строителство и жилищен фонд), техническа инфраструктура (територия поотделно за производствени и жилищни зони). Основен проблем с развитието на тези фактори е тяхната лоша поддръжка, тяхната технологична старост, бавното обновяване и при това с недобро качество, поради пестенето на средства, което не позволява използването на съвременни технологии. Както споменах по-горе, проблеми в инфраструктурата са безконтролното застрояване и прекомерното нарастване на големите градски центове, а също и на големите курорти, което предстои да стане проблем, поради неадекватност на обслужващата ги инфраструктура – пътища, водоснабдяване, канализация, електроснабдяване и други. Бавното изграждане на проекти като магистралите, Дунав мост 2 и АЕЦ „Белене” са предизвикателства, имащи приоритетно значение за безпроблемното функциониране на регионалната икономика на нашата територия, както и на територията на ЕС.

     На последно място, но съвсем не последна по значение е петата група – културно-историческите фактори. Те обхващат културно-историческото наследство, архитектурното наследство, архитектурно-историческите паметници с регионално и национално значение, архитектурните резервати и други. Територията на нашата страна има многовековна история и е населявана от много общества, чиито постижения представляват интерес за целия свят и могат да бъдат видени тук в България. Проблемите с културно-историческото наследство не липсват и се простират от иманярството до поддръжката на инфраструктурата, обявена за паметник на културата. Поради факта, че на територията ни има изобилие от подобно наследство, е необходимо да се приоритизират местности и обекти, които да се развият и да привличат интереса на туристи от цял свят. Развитието на селски туризъм във вид на реставрирани къщи за алкохолен туризъм, е услуга, носеща ни малко ползи, на която не може да се придаде по-висока стойност, както на СПА комплекс.

     Важен фактор за развитието на регионалната икономика е разглеждането на териториалните фактори и тяхното взаимодействие. Много често проблемите, породени от несъобразяване с някои от факторите, имат негативно въздействие върху останалите, затова много от примерите по-горе имат пряка връзка, която изисква общо разрешаване. Често решението на един проблем поражда друг след себе си, ако не са съобразени възможните влияния върху факторите му, затова връзката фактори-условия е водеща при осъществяване на локализационния процес.

     В резултат на анализ, на регионалната икономика основно се отразява въздействието на три вида ефекти – икономически, екологичен и социален.

     Икономически ефект – свързва се с възвръщаемостта на инвестираните капитали в реалната икономика общо и по отрасли, която се реализира чрез икономически дейности над териториалната система.

     Екологичен ефект – измерва влиянието на икономическата дейност върху околната среда, като целта е да се търси минимално въздействие от човешката дейност върху околната среда.

     Социален ефект – обединява и икономическия и екологичния, защото всеки един от двата ефекта в крайна сметка има социално измерение. Той се разглежда и като акумулиращ в себе си социални фактори.



 
Автор на статията: Марин Байчев 

Покажи други статии от този автор

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Присъедини се !

Категории статии

S5 Box

RSSFacebook

Анкетьор

Според Вас какво е решението на кризата в Сирия?

Абониране за новини