Начало > Икономика > Кризата в еврозоната и бъдещето на единната европейска валута
Кризата в еврозоната и бъдещето на единната европейска валута ПДФ Печат Е-мейл
Анализи и изследвания - Икономика
Написано от Александър Величков   
Петък, 11 Февруари 2011 12:27
Съдържание на статията
Кризата в еврозоната и бъдещето на единната европейска валута
Страница 2
Страница 3
Всички страници

Александър Величков

EU     Когато световната икономическа криза започна да се проявява по-отчетливо в края на 2007 и началото на 2008 г. никой не подозираше, че само след няколко години глобалният порядък няма да бъде същият. Фалитът на американската инвестиционна банка Lehman Brothers Holdings Inc. през септември 2008 г. пък сложи началото на един верижен процес, който засегна основите на съществуващия финансов ред не само в САЩ, но и в останалите страни по света. Европейската икономика, и в частност единната европейска валута - еврото - просто нямаше как да останат незасегнати в условията на глобализация, още повече, че европейската валутна единица е относително "млада", а Европейският съюз (ЕС) не разполага с достатъчно механизми за регулиране на общностната и националните икономически, финансови и валутни политики в условията на криза.

     Това ясно си пролича, когато отделни страни-членки на ЕС започнаха да нарушават, в някои случаи драстично, Пакта за стабилност и растеж[1] (ПСР). Сред страните "нарушителки" превишили бюджетния си дефицит са дори Франция и Великобритания. По данни на Европейската статистическа служба през 2008 г. бюджетния дефицит като процент от БВП за Франция е -3,3%, а за Великобритания -7,5%. Същият показател за 2009 г. на горепосочените държави е съответно -5,0% и -11,4%. През 2009 г. дори Германия е "на ръба" да наруши ПСР при бюджетен дефицит от -3,0%. Икономическите и финансовите проблеми обаче са значително по-сериозни в страните от т.нар. "Южна Европа", обозначаваща не само географски държавите-членки от тази част на Стария континент, но и техните културни специфики в негативен аспект. Става въпрос за Гърция, Италия, Испания и Португалия, които имат сериозни проблеми с размера на държавния дълг и бюджетния дефицит. Заедно с тези държави сериозни затруднения изпитва и "еталона" за стабилност и растеж в близкото минало - "келтския тигър" Ирландия. В таблицата по-долу могат да се проследят тенденциите в тези пет страни-членки на еврозоната[2].

Държава

Година

БВП,

(млн. евро)

Бюджетен дефицит [-] / префицит [+],

(% от БВП)

Държавен дълг,

(% от БВП)

Гърция

2006

211 314

-5,7

106,1

 

2007

227 134

-6,4

105,0

 

2008

236 936

-9,4

110,3

 

2009

235 035

-15,4

126,8

Ирландия

2006

177 343

2,9

24,8

 

2007

189 374

0,0

25,0

 

2008

179 989

-7,3

44,3

 

2009

159 645

-14,4

65,5

Испания

2006

984 284

2,0

39,6

 

2007

1 053 537

1,9

36,1

 

2008

1 088 124

-4,2

39,8

 

2009

1 053 914

-11,1

53,2

Италия

2006

1 485 377

-3,4

106,6

 

2007

1 546 177

-1,5

103,6

 

2008

1 567 851

-2,7

106,3

 

2009

1 520 870

-5,3

116,0

Португалия

2006

160 273

-4,1

63,9

 

2007

168 737

-2,8

62,7

 

2008

172 103

-2,9

65,3

 

2009

168 076

-9,3

76,1

     Както се вижда от данните на Евростат, през 2009 г. ситуацията в горепосочените страни-членки на еврозоната се влошава значително. Притеснение буди големият държавен дълг (като % от БВП) на Гърция и Италия, както и изключително високият и нарастващ бюджетен дефицит (като % от БВП) на Гърция, Ирландия, Испания и Португалия. Същевременно през 2008 г. бюджетен излишък е постигнат в седем страни-членки на ЕС: България (+1,5%), Финландия (+4,2%), Дания (+3,6%), Люксембург (+2,6%), Швеция (+2,5%), Холандия (+1,0%) и Кипър (+0,9%), докато през 2009 г. никоя страна-членка не е регистрирала излишък. В 25 държави-членки на европейското обединение е отбелязано влошаване на държавния дефицит спрямо БВП през 2009 г. в сравнение с 2008 г., а в само две е регистрирано подобрение - Естония и Малта. През 2009 г. само шест страни-членки не са превишили ограничението наложено от ПСР за бюджетен дефицит до -3% от БВП: Люксембург (-0,7%), Швеция (-0,9%), Естония (-1,7%), Финландия (-2,5%), Дания (-2,7%) и Германия (-3,0%). Данните на Евростат също така сочат, че през 2009 г. в дванадесет държави-членки е отбелязван по-висок от 60% коефициент на съотношението на държавния дълг към БВП - Гърция (126,8%), Италия (116,0%), Белгия (96,2%), Унгария (78,4%), Франция (78,1%), Португалия (76,1% ), Германия (73,4%), Малта (68,6%), Великобритания (68,2%), Австрия (67,5%), Ирландия (65,5%) и Холандия (60,8%). Без Великобритания и Унгария всички останали горепосочени държави са членки на еврозоната.



 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Присъедини се !

Категории статии

S5 Box

RSSFacebook

Анкетьор

Според Вас какво е решението на кризата в Сирия?

Абониране за новини