Начало > Икономика > Кризата в еврозоната и бъдещето на единната европейска валута - Страница 3
Кризата в еврозоната и бъдещето на единната европейска валута - Страница 3 ПДФ Печат Е-мейл
Анализи и изследвания - Икономика
Написано от Александър Величков   
Петък, 11 Февруари 2011 12:27
Съдържание на статията
Кризата в еврозоната и бъдещето на единната европейска валута
Страница 2
Страница 3
Всички страници

     Въпреки, че общественото мнение в Германия е разединено относно еврото, особено след приемането на финансовите планове за спасяване на Гърция и Ирландия, в които Германия има най-голям принос, политическото ръководство на страната има твърда позиция. В новогодишното си обръщение към нацията, канцлерът Ангела Меркел за пореден път твърдо защити единната европейска валута. "Европа е изправена пред важна проверка. Ние трябва да укрепим еврото. Не става дума само за нашите пари. Еврото е много повече от валута", заяви Меркел. "За щастие ние, европейците, сме единни. Обединена Европа е гарантът на нашия мир и свобода. Еврото е основата на нашето благосъстояние", подчерта тя. Канцлерът, който е поставен под политически натиск, се опита да смекчи и общественото недоволство в страната. "Германия се нуждае от Европа и от нашата обща валута, за наше собствено добро и за преодоляване на големите предизвикателства по света", заяви Меркел. В обръщението си тя изтъкна и успехите на Германия в справянето с кризата. "Германия се справи като никоя друга страна и дори излезе още по-силна от кризата", подчерта канцлерът. И това наистина е факт - през 2010 г. германската икономика успя да реализира значително по-висок икономически растеж от очаквания, а прогнозите за 2011 г. са още по оптимистични. Подемът на германската икономика се дължи преди всичко на нарастването на износа и на увеличеното потребителско търсене на вътрешния пазар. Всъщност тук можем да видим и основната причина за "привързаността" на Меркел към еврото, която е чисто икономическа. От една страна, ЕС осигурява широк безмитен пазар с ниски транспортни разходи за германските производители. От друга страна, търговията в еврозоната е улеснена и от наличието на обща валута. По данни на Федералната статистическа служба през 2008 г. германският износ е бил в размер на 992,7 млрд. евро, като 630,8 млрд. (63,5%) е бил към страните-членки на ЕС. Същевременно от износа за ЕС 416,8 млрд. евро е насочен към еврозоната (66,1% от износа за ЕС; 41,2% от световния износ), а 214,0 млрд. към останалите страни-членки на съюза (33,9% от износа за ЕС; 21,6% от световния износ). Същевременно общият европейски пазар предоставя благоприятни условия за внос на стоки и услуги при изгодни условия. През 2008 г. германският внос се е равнявал на 814,5 млрд. евро, от които 522,6 млрд. (64,2%) е от страните-членки на ЕС. От вноса от ЕС 361,7 млрд. евро идва от държавите-членки на еврозоната (69,2% от вноса от ЕС; 44,4% от световния внос), а 160,9 млрд. от останалите страни-членки на съюза (30,8% от вноса от ЕС; 19,8% от световния внос). Всички тези данни показват силната обвързаност на германската икономика с общоевропейската. Този факт е публично известен, затова и повечето анализатори не се изненадват от реакцията на Ангела Меркел в защита на еврото.

     В подкрепа на единната европейска валута, отново без това да предизвиква изненада, се обяви и френският президент Никола Саркози. По време на речта си пред Световния икономически форум на 27 януари 2011 г. той заяви, че Европа никога няма да се откаже от единната валута независимо от широкоразпространените страхове за колапс на еврото. Ефектът от изказването му не закъсня - малко след края на речта на френския президент еврото, което от началото на годината е във възход, удари 9-седмичен връх от 1.3757 долара.

     "Г-жа Меркел и аз никога, никога няма да позволим еврото да се срине. Никога няма да позволим еврото да бъде разрушено", заяви Саркози. "Еврото е Европа. Германия и Франция познават три варварски войни. Сега Европа е най-стабилния континент в света", подчерта френският президент. Той допълни, че общата валута е в центъра на европейското единство. Еврото не е само икономически въпрос, но е и част от идентичността на европейците. В типично свой стил Саркози предупреди и спекулантите да не залагат на краха на общата европейска валута, ако не искат да загубят парите си. Той се върна и на темата за необходимостта от адаптиране на световната монетарна система към настоящите икономически дадености. Саркози подчерта, че това не означава да бъде върната системата с фиксирани курсове (т.нар. Бретън-Уудска система). Доларът трябва да продължи да бъде водещата световна резервна валута, но това не означава, че зелените пари трябва да са единствената, посочи френският президент. Саркози, който е сред привържениците на т.нар. мултиполярен модел на света, още от встъпването си в длъжност през 2007 г. се опитва да прокарва линията на утвърждаване на ЕС като глобален играч, за което еврото играе съществена роля. Евентуалното превръщане на еврото в световен аналог на долара значително би повишило и политическата роля на ЕС. Това обаче няма да бъде никак лесно като се има предвид експанзията на китайската икономика и засилването на юана, от една страна, и американският стремеж за глобално превъзходство, от друга.

     В крайна сметка европейските политици и банкери, участващи на Световния икономически форум в Давос, се обединиха около мнението, че съмненията за оцеляването на еврозоната са в миналото. Според тях кризата в еврозоната е преминала връхната си точка и не се очаква валутният съюз на 17-те страни-членки да бъде поставен пред нови кризи. По думите на германския финансов министър Волфганг Шойбле страните-членки си вземат поуки и работят за хармонизирането на икономическите и социалните си политики. Въпреки тези изявления обаче, все още липсват стабилизационни механизми, които в дългосрочен план да регулират финансовите и икономическите въпроси в общността. Европейският механизъм за финансова стабилност (ЕМФС) и Пактът за стабилност и растеж (ПСР) се оказаха неспособни да урегулират в необходимата степен ситуацията в ЕС, а Европейският фонд за финансова стабилност (ЕФФС) все още е временен механизъм. Същевременно евентуалната промяна на Лисабонския договор към момента е малко вероятна. Необходимостта от мерки за стабилизиране на еврозоната обаче не подлежи на съмнение, още повече, че Португалия, Испания и Италия също имат сериозни проблеми. Според компанията за икономически и финансови анализи IHS Global Insight рискът една от страните-членки на еврозоната да излезе от валутния съюз през 2011 г. е едва 7%. Вероятността пък от подобно събитие през следващите пет години, според анализаторите, не надвишава 20%, а рискът от "ускорен срив" на съюза до 2015 г. е равен на 5%. От IHS Global Insight смятат, че независимо от дълговата криза в региона, валутният съюз на 17-те държави ще остане преди всичко непроменен, защото лидерите на страните използват всички възможни ресурси, за да предотвратят разпадането му. Анализаторите Хауърд Арчър и Тимо Клейн подчертават, че: "Колапсът на еврозоната би подкопал всички усилия за постигане на политическа и икономическа интеграция от десетилетия, както може да нанесе сериозни щети на общия пазар...Изправени пред подобен риск европейските лидери ще положат огромни политически усилия и ще привлекат ресурси за предотвратяване на разпада".

     Не всички обаче са такива оптимисти за бъдещето на еврозоната. Според Джордж Сорос - един от най-големите и противоречиви пазарни играчи - кризата в еврозоната е на път да бъде преодоляна, чрез близкото сътрудничество във фискалните политики на отделните страни и сработването на спасителния механизъм. По думите му обаче въпреки това е възможно еврозоната да се разцепи, защото ще бъдат установени два потока от страни, чието икономическо развитие ще бъде с различна скорост. Според Сорос от едната страна стоят Германия и Франция и страните с добри фискални показатели, а от друга - Гърция, Ирландия и другите задлъжнели членки на еврозоната, които ще изостават. "Всичко това ще доведе до нарастване на напрежението вътре в блока и до неговото разформироване", отбеляза Сорос по време на икономическия форум в Давос. И допълни: "В момента има две Европи - едната, която има и другата, която няма". Наистина съществува подобно разделение в рамките на еврозоната и на ЕС като цяло. То обаче не е отсега; а и кохезионната и другите политики на съюза постоянно се стремят да намалят тази стратификация.

     Негативно за бъдещето на еврозоната се изказа и носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц. В интервю за френския вестник "Либерасион" дадено в началото на януари 2011 г. той заявява, че фондът за стабилност на еврозоната, одобрен от ЕС, може да е много важен, но е само временно средство за страните, станали обект на финансовата и икономическа криза. Въпреки това според Стиглиц "опасността остава" за еврозоната. "Несигурността остава същата като преди шест месеца. Тогава се знаеше, че Ирландия ще се сблъска с жестока криза. Знаеше се, че реформите, абсолютно необходими за дългосрочната жизнеспособност на еврозоната, трябва да бъдат осъществени", посочва американският икономист. Макар че "Испания имаше късмет да навлезе в кризата с бюджетен излишък и малък дял на дълга спрямо брутния вътрешен продукт", а Италия, "силно задлъжняла, успя да ограничи бюджетния си дефицит", ситуацията остава нестабилна, изтъква Стиглиц. Според него ако Европа отслабне още повече, хватката ще се затегне и ще нараства безпокойството за способността на страните, обект на атаки, да се справят с дълговете си. Той е на мнение, че пътят на строги икономии, избран от Европа под натиска на пазарите, ще забави излизането от кризата и ще отслаби най-уязвимите страни от еврозоната и ЕС. Стиглиц подчертава, че много европейски лидери не са разбрали, че трябва да се промени регулацията на системата. Той предупреждава, че "еврото, поради липса на подходяща политика и на стабилни институции, може да изчезне". Стиглиц умело отбелязва: "Еврото е механизъм. То донесе ползи. Но то остава само средство, а не цел. Една единна валута дава сила. Но ако не бъде подкрепена с необходимите реформи, тя ще стане слабост".

     Последните думи на Джоузеф Стиглиц сякаш кратко и ясно отбелязват насоката, в която трябва да се развива европейската икономическа и валутна политика. Еврото безспорно е ключов интегративен механизъм и съществен елемент за по-нататъшната политическа интеграция на ЕС. Но без да се реформира цялата система, което да доведе до въвеждане на ефективни регулативни механизми на общностно и национално равнище, подобни кризи винаги ще бъдат потенциална опасност за целостта на еврозоната и дори на ЕС. Именно затова отговорността, която лежи върху раменете на европейските лидери е огромна. През настоящата 2011 г. европейското обединение ще чества своя 60-годишен юбилей[5], но дали ще продължи да съществува и след още 60 години зависи предимно от волята и проникновението на европейските народи и техните лидери.

 


[1] Пакта за стабилност и растеж (ПСР) е рамка за координиране на фискалнатаполитика между държавите-членки на ЕС. ПСР включва набор от правила за фискални политики в държавите-членки, включително ограничения за държавен дефицит и дълг, за да осигури стабилни публични финанси. Той е важен елемент от Икономическия и паричен съюз. Съгласно ПСР всяка държава-членка на ЕС трябва да следва следните основни ограничения: размер на бюджетния дефицит до 3% от БВП и на държавния дълг до 60% от БВП.

[2] По данни на Евростат.

[3] Екю (ECU) - акроним на European Currency Unit. Екю е вътрешна разчетна единица в рамките на Европейската общност (ЕО), въведена на 13 март 1979 г. На 1 януари 1999 г. тя е заменена с еврото.

[4] Без Естония, която влезе в еврозоната на 1 януари 2011 г.

[5] В Париж на 18 април 1951 г. Франция, Западна Германия (ФРГ), Италия и трите страни от Бенелюкс (Белгия, Холандия и Люксембург) подписват Договор за създаване на Европейска общност за въглища и стомана. Договорът влиза в сила на 23 юли 1952 г. и изтича на 23 юли 2002 г. Организацията е първата по рода си, в която присъства наднационална институция, и поради това се счита за първата стъпка в европейската интеграция.

 



 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Присъедини се !

Категории статии

S5 Box

RSSFacebook

Анкетьор

Според Вас какво е решението на кризата в Сирия?

Абониране за новини