–Я–µ—З–∞—В
-
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В   
–Я–µ—В—К–Ї, 06 –Ф–µ–Ї–µ–Љ–≤—А–Є 2013 15:37

јлександър ¬еличков

     Ѕезспорен факт е, че Ѕългари€ е изправена пред тежка бежанска криза. “ози извод се потвърждава отчетливо както от статистическите данни, така и от действителната обстановка на м€сто в новооткритите бежански лагери. Ѕро€т на нелегалните мигранти и лицата потърсили закрила в Ѕългари€ през 2013 г. е десет пъти по-гол€м от предходната година. ¬ абсолютни стойности тези над 11 000 души са най-гол€мото количество мигранти и бежанци, които са влизали в Ѕългари€ след 1989 г.

     ѕодобна вълна от хора неизбежно са отраз€ва върху приемащата ги страна. ѕроблемът в случа€ с Ѕългари€ е, че т€ н€ма капацитет да поеме тези хора и да им осигури адекватни услови€ на приемане и съответната качествена административна процедура по определ€не на техни€ правен статут. » този проблем, макар едва сега станал обществено досто€ние, всъщност е заложен далеч назад във времето – още при изграждането на институционалната структура и правната база. ќсновните проблеми могат да се обобщ€т накратко по следни€ начин: тежка и усложнена административна процедура, редица законодателни пропуски, лоша координаци€ и взаимодействие между компетентните държавни институции (ћинистерство на вътрешните работи, ƒържавна агенци€ за бежанците при ћинистерски€ съвет и ƒържавна агенци€ „Ќационална сигурност”), недостатъчен административен и финансов капацитет, липса на адекватно планиране и стратеги€ за овлад€ване на кризисни ситуации.

     ’уманитарната криза е факт. ’ил€дите мигранти и бежанци са вече тук, превръщайки се в сериозен проблем за българското общество и държава. ќт една страна се поражда конфликт на етническа и религиозна основа с местното българско население, а от друга страна са социално-икономическите измерени€, свързани с българската конюнктура – общото между всичко това е, че става въпрос за сериозен политически проблем. ¬ъв връзка с това една от най-съществените последици е несъмненото разрастване на ксенофобските и националистическите тенденции. »менно тук е рол€та на държавата и правото да възпират подобни тежнени€ и да ги санкционират, когато преминават допустимите граници. ¬ това отношение особено важен е мониторингът на медиите, н€кои от които често манипулират факти и използват свободата на словото за користни цели (агитаци€ чрез използване езика на омразата, търсене на сензаци€ за привличане на публика и т.н.). ѕолитическите партии също игра€т съществена рол€ по проблема чрез позици€та, ко€то заемат. ¬ този контекст не е изненадващо, че редица партии опитват да се нагод€т спр€мо обществените настроени€, заемайки често крайни и негативни позиции. ѕодобно поведение на политическите партии за пореден път доказва т€хната незр€лост и съответната ограниченост на гражданското ни общество и установената демократична система.

     Ќа първо м€сто отговорните институции следваше да направ€т €сно разграничение в публичното пространство между пон€ти€та „мигрант” и „бежанец” (последното разбирано в най-широк контекст, като лице нуждаещо се от международна закрила). ѕо този начин недоразумени€та и пол€рното отношение към различните категории чужденци щ€ха да бъдат ако не избегнати, то поне смекчени. ¬место това се получи смесване на правните пон€ти€ и изместване на дебата в медиите в чисто емоционална посока. »менно тази емоционалност на публичните обсъждани€ ги отклони от рационалната плоскост, на ко€то следва да бъдат разглеждани подобни значими политически теми. ‘окусът падна върху наличието на събитие, а не върху това как тр€бва да се действа, за да се преодоле€т негативните ефекти от него. «ащото бежанската криза е както хуманитарен проблем, така и проблем на националната сигурност. ѕо данни на √лавна дирекци€ „√ранична полици€” на ћ¬– през октомври 2013 г. средно по 100-150 души на ден са преминавали нелегално от турска в българска територи€ през т.нар. „зелена граница”. “ук възниква логични€ въпрос доколко българо-турската граница е обезопасена по отношение трафика на хора, наркотични вещества, исторически ценности и др.? Ѕежанската вълна от —ири€ всъщност изигра и положителна рол€, доколкото повдигна съществени€ въпрос за гранични€ контрол, който осъществ€ва Ѕългари€ – както в национален план, така и в общоевропейски.  ато държава-членка на ≈— и външна граница на ќбщността, Ѕългари€ е изправена пред огромното предизвикателство да охран€ва две припокриващи се граници. »менно очевидната неспособност на страната ни да изпълн€ва своите задължени€ по охрана на границата, което €сно пролича през последната една година, стана и причина за засилване на съпротивата сред ¬еликобритани€, √ермани€, ‘ранци€ и ’оланди€ за присъедин€ването на Ѕългари€ към Ўенгенското пространство. ћакар бурната реакци€ на редица неправителствени организации по отношение на намерени€та на българското правителство за укрепване на защитните съоръжени€ по българо-турската граница, това е единствената възможност за намал€ване на нелегалното преминаване в българска територи€. ѕо€виха се опасени€, че това би възпреп€тствало възможността чужденци да поискат закрилата на българската държава. ѕодобно твърдение е несъсто€телно, доколкото всеки човек може да отправи подобна молба в граничните контролно-пропускателни пунктове.

     ¬ създалата се ситуаци€ назр€ва и друг съществен момент – този, в който Ѕългари€ ще тр€бва да об€ви сво€та невъзможност да приема повече мигранти и бежанци. — отвар€нето на —ƒ¬Ќ„ – Ћюбимец към ћ¬– през 2011 г. и “÷ – ѕъстрогор към ƒјЅ-ћ— през 2012 г., както и с разшир€ването на –ѕ÷ – —офи€ към ƒјЅ-ћ— през 2013 г. капацитетът на Ѕългари€ за прием и настан€ване на чужденци достигна 3 000 души. “ова обаче се оказа крайно недостатъчно за посрещане на влезлите в страната през 2013 г. над 11 000 души. Ћипсата на сграден фонд и финансов ресурс за поемането на тази вълна от хора доведе до почти паническото им настан€ване в изоставени училища и военни поделени€ в гр. —офи€ (кв. „¬раждебна” и кв. „¬оенна рампа”), с.  овачевци, гр. ’арманли, гр. ≈лхово. —ъщевременно числеността на държавната администраци€ обслужваща нелегалните мигранти и търсещите закрила лица остана непроменена, въпреки десетократно по-високи€ брой чужденци влезли в Ѕългари€. “ака се стигна до положение, при което хората настанени в тези лагери тр€бва да живе€т в изключително мизерни услови€, а държавната администраци€ не е в състо€ние да обработи техните молби за закрила. ѕроблемът с интеграци€та на получилите закрила чужди граждани е не по-малко сложен. Ќефункционирането на системата е още по-очевидно, когато става въпрос за лица, чиито молби получават негативно решение, тъй като то подлежи на обжалване пред две съдебни инстанции. Ќо дори и български€т съд да потвърди отхвърл€нето на дадена молба за статут, ƒирекци€ „ћиграци€” на ћ¬– р€дко предприема действи€ за репатрирането на чужденеца до страната му на произход. “ака същи€т подава последваща молба за закрила и спиралата на законовата и административна неефективност се оформ€.  

     “ака неефикасната защита на българските граници в съчетание с тромавите законови процедури, финансова неосигуреност и ниски€т административен капацитет превръщат Ѕългари€ в заложник на собствената й неподготвеност. “ова от сво€ страна води до ръст на националистическите тежнени€ сред българското общество и повишава риска от нарастване на етно-религиозното напрежение и обостр€не на криминогенната обстановка вътре в страната. ѕрисъедин€ването към Ўенгенското пространство пък все повече изглежда като далечен мираж. —ъщото се обуслав€ и от възражени€та на ¬еликобритани€ срещу свободното движение на български и румънски граждани от 1 €нуари 2014 г. ѕовечето статии и репортажи в западноевропейските медии не пропускат да отбележат, че Ѕългари€ е „най-бедната държава в ≈—”. Ќарастването на негативните отзиви за Ѕългари€ в съчетание с бежански€ проблем и вътрешнополитическата криза (нестабилното парламентарно мнозинство, гражданските протести, икономическите затруднени€) вод€т до загубата на доверие в българската държавност и способността й да се справ€ с политическите си задачи. ¬сичко това за пореден път показва необходимостта от провеждане на €сна и категорична политика, съобразена с реалностите, но и със стратегическа визи€ в бъдещето.

            

 
пїњ–Р–≤—В–Њ—А –љ–∞ —Б—В–∞—В–Є—П—В–∞: јлександър ¬еличков пїњ

–Я–Њ–Ї–∞–ґ–Є –і—А—Г–≥–Є —Б—В–∞—В–Є–Є –Њ—В —В–Њ–Ј–Є –∞–≤—В–Њ—А