–Я–µ—З–∞—В
-
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В   
–Я–µ—В—К–Ї, 10 –ѓ–љ—Г–∞—А–Є 2014 21:17

јлександър ¬еличков

     ≈дин от основните проблеми на времето, в което живеем, е неопределеността – неопределеността в широк и тесен смисъл. Ќо в следващите редове н€мам намерение да коментирам политическите, икономическите и социалните измерени€ на неопределеността, а нейните образно-словесни и морално-етични измерени€. –азмиването на смисъла на думите и пон€ти€та е придобило застрашителни мащаби. ¬се по-често зад думи с общоприета позитивна конотаци€ сто€т всъщност откровено девиантни форми. »стори€та обаче показва, че именно в името на благородни цели като демокраци€та и свободата са извършени най-големите безчинства и престъплени€ срещу човешката личност.  акво обаче стои зад термините „демокраци€” и „свобода” от семантична гледна точка, какво е съдържанието на тези думи?

     “ова, което ме провокира да изложа сво€та гледна точка по въпроса, е все по-арогантната и произволна употреба на думи, натоварени със силен семантичен зар€д в откровено политизирани събити€, каквито без съмнение са различните форми на личен и обществен протест. ¬ този контекст пон€ти€та „свобода” и „демокраци€” са силно взаимосвързани и взаимно обуслав€щи се. » все пак бих искал да се фокусирам върху иде€та за свободата, тъй като € см€там за определ€ща.  акво е позволено и какво не в едно демократично общество? »ма ли свободата граници и какви са те?

     ќще в самото начало тр€бва да се посочи, че н€ма еднозначна и общоприета дефиници€ на термина „свобода”. » все пак има две основни концепции за свободата и какво представл€ва т€ в сво€та същност. “ези две визии са изложени най-€сно и отчетливо от британски€ философ јйза€ Ѕърлин – първоначално във встъпителната му лекци€ в ќксфордски€ университет през 1958 г., а по късно и в неговата книга „„етири есета относно свободата” (1969 г.). Ѕърлин разграничава два типа свобода – позитивна и негативна. —поред него позитивната свобода се дефинира чрез отговора на въпроса „ акво или кой е източникът на контрол или намеса, който може да определи н€кой да действа по определен начин, а не иначе или да бъде н€какъв, а не друг?”. —вободата в негативен смисъл пък предполага отговор на въпроса „ акъв е обсега, в рамките на който субектът – индивид или група от индивиди – е или тр€бва да бъде оставен да действа или да бъде, какво има право да прави или да бъде, без намеса от други индивиди?”. ¬ „Ѕ€гство от свободата” немски€ психолог ≈рих ‘ром също използва разграничението между позитивна и негативна свобода – „свобода да” и „свобода от”. ќбщото между двата типа свобода е, че в т€х е вградена иде€та за ограничението и самоограничението на свободата, т.е. свободата не е и не може да бъде нещо неограничено. ¬ този смисъл разбирането на јйза€ Ѕърлин за негативната свобода съвпада с определението за свободата дадено по-рано от ƒжон —тюърт ћил, а именно, че свободата на един индивид свършва там, където започва свободата на другите индивиди. ѕреминаването на тази граница е именно слободи€та, разбирана като неограничена свобода.

     јко се върнем към политическите измерени€ на свободата и приложим горната дефиници€ ще видим, че и политическата свобода не може да бъде неограничена. «ащото неограничената свобода е своего рода анархи€. —вободата на съвестта и мисълта, словото и печата, на сдружаване и събрани€ се гарантира от всички демократични конституции, но задължително съдържа и условен елемент, доколкото постав€ определени рамки. ¬ чл. 39, ал. 1 от  онституци€та на –епублика Ѕългари€ се казва, че „всеки има право да израз€ва мнение и да го разпростран€ва чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин”. ¬ чл. 39, ал. 2 обаче се уточн€ва, че „това право не може да се използва за накърн€ване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена пром€на на конституционно установени€ ред, към извършване на престъплени€, към разпалване на вражда или към насилие над личността”. ¬ основни€ закон на държавата се залага концепци€та, че дадена свобода „не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществени€ ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани”.

     Ќо нека се върнем към съвременното българско общество. ¬ последните години придоби попул€рност една „извратена” форма на протест, а именно – изрисуването или оцвет€ването на исторически паметници. Ѕез значение дали става въпрос за паметника на —ъветската арми€ или скулптурата на футболист пред Ќационални€ стадион „¬асил Ћевски” в —офи€, паметника на ƒимитър Ѕлагоев в Ѕлагоевград, каменните скулптури на јсеневци във ¬елико “ърново, паметника на —ъединението в ѕловдив или н€ко€ друга част от историческото наследство, общото е, че става въпрос за про€ва на низка (не ниска!) култура и откровен вандализъм. —имволиката на подобни актове е €сна, но начинът на протест е неприемлив. ѕодобни актове още веднъж демонстрират културното равнище на българското общество и неговата незр€лост. ќскверн€ването на паметници не само не може да промени истори€та, но показва отношението на дадено общество спр€мо самото него, защото то е продукт на историческото развитие, а не е „внезапно родено”.  оренът на думата „паметник” е показателен за смисълът вложен в не€. ѕаметникът е исторически артефакт, който напомн€ за нещо – личност, събитие, епоха. Ќезависимо от политическата натовареност и символика, историческото наследство е белег за поколени€та. ”нищожаването или унижаването на даден паметник не заличава историческата причина, ко€то е довела до неговата по€ва. —ъбити€та в периода от 1944 г. до 1989 г. все още са сериозен психологичен проблем за българското общество, за което показателни са акциите насочени срещу конкретни паметници или съдържащи конкретни послани€. Ќо насочеността на един акт не промен€ характера му – независимо дали става дума за бо€дисване на социален и културен артефакт свързан с комунистическото минало на страната или паметник на български революционер или западен дипломат – във всички случаи става въпрос за вандализъм, а не за реализиране на общопризнати права и свободи. »нтересен факт по отношение на културно-историческото наследство свързано с ———– е, че и до ден днешен в германската столица Ѕерлин съществуват в оригинални€ си вид цели три мемориални комплекса (включително и гробищен парк), възпоменаващи победата на „ервената арми€ над хитлеристките войски през ¬тората световна война. ¬секи коментар тук е излишен. ј подобни монументи съществуват в първоначални€ си вид в почти всички европейски държави от бивши€ »зточен блок. ќт тази гледна точка премахването на паметници или модифицирането им с цел модернизаци€ е меко казано нелепо и неуместно. ќще повече, че иде€та на паметника като такъв, е да бъде автентичен източник на информаци€ за съответната епоха. „ћодерен паметник” е алогизъм.

     ‘орми на този културно-исторически вандализъм и ценностен упадък са демонтирането и предаването за рециклиране на бюстове на ’ристо Ѕотев и ¬асил Ћевски, честите кражби на фенерите от паметника на ¬асил Ћевски в центъра на —офи€, графитите върху повечето монументи или уринирането от страна на български войници върху паметника на брат€та ≈влоги и ’ристо √еоргиеви в  арлово. ¬сички тези актове показват отчетливо равнището на гражданска и политическа култура в българското общество. ќпитите за заличаване на историческата памет и превръщане на истори€та в политически инструмент логично доведоха до изопачаване на иде€та за свобода и право на граждански протест, превръщайки последните в слободи€ и про€ва на дребнава простоти€. «атова не е изненадващо, че демокраци€та в Ѕългари€ често бива определ€на като фасадна или формална. ¬ едно действително демократично и правово общество приемането на различи€та и съобраз€ването с други€ на база ценности и законодателство са основа на отношени€та между гражданите. ¬ български€ случай обаче ориенталски€т манталитет наддел€ва, оставайки открит за индивидуалните права и свободи, но забрав€йки небрежно за гражданските задължени€ спр€мо останалите в общността. ѕо този начин не€сно дефинираната от ƒжон —тюърт ћил граница между свободата на един индивид и останалите индивиди се употреб€ва произволно, в личен интерес и обществен ущърб. „есто се спекулира и с термини като „дискриминаци€”, „права на човека”, „толерантност”, „търпимост” и др. »менно тук е рол€та на зр€лото и отговорно общество, което тр€бва да постави границите, които индивида не следва да прекрачва, злоупотреб€вайки с предоставените му права и свободи.               

 

 
пїњ–Р–≤—В–Њ—А –љ–∞ —Б—В–∞—В–Є—П—В–∞: јлександър ¬еличков пїњ

–Я–Њ–Ї–∞–ґ–Є –і—А—Г–≥–Є —Б—В–∞—В–Є–Є –Њ—В —В–Њ–Ј–Є –∞–≤—В–Њ—А