–Я–µ—З–∞—В
-
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В   
–°—К–±–Њ—В–∞, 05 –§–µ–≤—А—Г–∞—А–Є 2011 21:16

ћарин Ѕайчев

alt     —тратеги€та на ≈— за развитие до 2020 г. е един нов поглед на европейската икономическа реалност. “€ е подход€ща за услови€ на икономически растеж, а услови€та на криза на европейската икономика постав€т под въпрос реализаци€та на амбициозната стратеги€. ѕреодол€ването на трудностите при икономиките в криза и подобр€ването на ц€лостното състо€ние на европейската икономика,е опорната точка за начало на реализаци€та на европейската стратеги€.

     ¬ предговора към документа ∆озе ћануел Ѕарозу – председател на ≈вропейската комиси€ – изтъква негативните последици от разразилата се световна икономическа криза и нейното отражение върху европейската икономика. »кономическата криза разкрива недостатъците на европейската икономика, с които тр€бва да се пребори —ъюзъти с неизбежното последствие – нов световен икономически пор€дък след отминаването й. —поред Ѕарозу социалното сближаване на страните е поставено под натиск: „ ризата е предупредителен сигнал. “€ ни кара да осъзнаем, че ако не променим нищо, ни чака постепенен упадък и отстъпване на заден план в нови€ световен ред. «а ≈вропа това е часът на истината. ¬реме е да бъдем дръзки и амбициозни.”. “ези конкретно изразени заплахи за бъдещето на европейската икономика намират основание в затрудненото положение на —ъюза. ѕостав€ се под въпрос бъдещето на единната валута след нейни€ срив на световните валутни пазари. ѕроблемите с бюджетните дефицити на страните-членки постав€т въпроса за бъдещето на —ъюза като ц€ло. ѕредпоставките за изказването на Ѕарозу се корен€т в засилващата се рол€ на наднационалната структура, чи€то сплот€ваща рол€ е от значение за стабилността. ≈дин по-силен и сплотен ≈— не би бил възможен без засилването на политическата власт на наднационалната структура с водеща рол€ при определ€не на приоритетите за развитие на европейската икономика. ќпитът за създаване на  онституци€ на ≈—, макар и неуспешен, и приемането на Ћисабонски€ договор са показателни за постепенното съсредоточаване на власт в ръцете на структурата. “ази лини€ е запазена и в стратеги€ „≈вропа 2020”, където се засилва възможността за контрол на институциите на ≈—  при определ€не и изпълнение на политиките.

      ѕриоритетът на европейската икономика е оценка на силните страни и постав€нето на по-амбициозни цели в дългосрочен план, които да изведат икономиката от кризата. Ќеобходима е по-силна координаци€ на политиките между страните, за да се постигне ефективност. ѕо-амбициозните мерки са в отговор на останали€ св€т, който не бездейства, а напротив. ≈вропа тр€бва да излезе по-силна и конкурентна, за да не загуби своето м€сто в световната икономика и политика.

     —илните страни са талантливата работна сила, технологичната и индустриална база, свободни€ вътрешен пазар, стабилната единна валута и доказалата се социална пазарна икономика. –азвитието на тези предимства предполага значимо надграждане, а не запазване на нивото им. »зграждането на икономика с по-висока добавена стойност е в основата на насто€щата стратеги€. ќсновно реализирането на “≈вропа 2020” зависи от взаимодействието между  страните-членки –  приемането и изпълнението на стратеги€та като национална, а също и от сътрудничеството на социалните партньори и гражданското общество. Ѕарозу цели да покаже, че излизането от кризата на отделните икономики на —ъюза н€ма да е достатъчно за стабилна ≈вропа, необходимо е по-гол€мо икономическо и социалното сближаване между страните. „јко действаме заедно, можем да реагираме и излезем от кризата по-силни. ѕритежаваме необходимите за това нови инструменти и нова амбици€. —ега тр€бва да започнем да действаме.

¬ конкретика стратеги€та си постав€ три опорни точки:

  • интелигентен растеж – развиване на икономика, основаваща се на знание и на иновации;
  • устойчив растеж – по-екологична, конкурентноспособна и ефективна икономика, максимална ефикасност на разходването на ресурсите;
  • приобщаващ растеж – икономика с високо ниво на заетост, ко€то да доведе до социално и териториално сближаване на различните региони на ≈—.

Ќа тези три опорни точки съответстват пет измерими цели, по които ще се измерва дали растежът отговар€ на трите критери€:

  • трудова заетост - заетост от 75% от трудоспособното население между 20 и 64 години;
  • научни изследвани€ и иновации – инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (Ќ–ƒ) в размер на 3% от Ѕ¬ѕ на ≈—;
  • изменение на климата и енергетиката – постигане на целите „20/20/20” по отношение на климата и енерги€та;
  • образование – намал€ване под 10% преждевременно отпадащите от училище и достигане над 40% на завършилите висше образование;
  • борба с бедността – намал€ване на застрашените от бедност с 25%, около 20 млн. души.

ѕостигането на общностните цели не изисква точно постигане на изброените показатели във вс€ка една страна-членка, а възможността дадена държава да приеме различни ангажименти по различните критерии. ¬ зависимост от социално-икономическото развитие на страната, ще се разпредел€т отделните показатели и по този начин ще се стимулира постигане на единните цели. “ова е предпоставка за по-лесното достигане на високите цели, като засилва партньорството и намал€ва конкуренци€та между страните-членки, прави ги по-конкурентни на международно ниво.


—лабите звена в икономиката на ≈— са:

  • Ќедостатъчно развитие на иновациите и прилагането им в реални€ бизнес; недостатъчно активно използване на свободни€ пазар – внедр€ване и използване на новите технологии, които да позвол€т по-лесен обмен; липса на достатъчно инвестиции в Ќ–ƒ.
  • ¬исоки€т процент на работещи (69%) е близък до поставената цел. ¬ контекста на демографските процеси е необходима пром€на в структурата на работещите на възраст между 56-64 г., тъй като в —јў и япони€ те са значително повече. ¬ажна особеност е по-ниското равнище на бро€ работни часове на средни€ европеец в сравнение с горепосочените държави.
  • Ќеблагопри€тна перспектива е застар€ващото население, което намал€ва двойно по-бързо, а постъпващите на работа поколени€ не могат да компенсират разликата. —ъздава се потенциална опасност за социалните системи на държавите-членки.

¬ъншната среда, в ко€то се развива —ъюзът, също е от значение за успеха на стратеги€та.

  • »кономиките на конкурентите като  итай и »нди€ оказват вли€ние върху европейската икономика, от една стана, негативно – с нископлатената работна ръка и евтини стоки, но от друга страна, са нов пазар за европейските производства.
  • ќпасност от недостатъчното регулиране на финансовата система, водеща до спекулативни игри и кух растеж.
  • –азрастване на потреблението на енергийните ресурси в световен мащаб излага икономиката пред заплаха от ценови шокове и € прави нестабилна.

Ќеобходимостта ≈вропа да реагира в тези услови€ е повече от очевидна. ѕостигнатото в борбата с кризата е показателно, че са необходими едновременни и еднопосочни мерки. “рудностите на страните-членки на ≈— като финансови или инфраструктурни проблеми не бива да възпреп€тстват свободни€ пазар. ≈вропейски€т план за икономическо развитие се оказва успешен и това е пример за ползите от координаци€та. ≈динната позици€ на ≈—, относно необходимите промени в световната финансова система, тр€бва да е гарант за реформи на световно ниво, използвайки авторитета на ≈вропа.

»нтелигентен растеж

     ≈вропейски€т съюз се насочва към повишаване на вложени€та в научноизследователска дейност, но е необходимо те да се съобраз€т с услови€та,  потребностите и възможностите на икономиката. ќбучението през цели€ живот е стара цел на общността, свързана с повишаване качеството на образованието и продуктивността на икономиката, като се създават по-квалифицирани кадри. ÷ели се подобр€ване на услови€та за развитие на кадрите и ограничаване на емиграци€та им от територи€та на —ъюза. ÷ифровизаци€та във общността ще спомогне развитието на свободни€ пазар и ще насърчи »нтернет-търгови€та, ко€то се см€та за слабо развита в ≈—.

     ¬одеща инициатива е „—ъюз за иновации”. “ази инициатива предполага усили€ на ≈— за стимулиране на ≈вропейска изследователска общност, на бизнес иновации, създаване на единен патентен център, разпростран€ване на иновациите на територи€та, обвързване на образованието с иновациите и бизнеса, т. нар. комерсиализаци€ на образованието. ¬ този процес са въвлечени и правителствата, които в национален план да създадат услови€ за развитие на тези процеси.

    „ћладежи в действие”е друга водеща инициатива. “€ е свързана с модернизаци€ на учебните програми, за да отговар€т на новите услови€; услови€ на конкуренци€ на университети и мобилност на млади студенти и специалисти на територи€та на ≈—; мерки за заетост сред младите – стажове и обучение на работното м€сто. Ќа национално ново чрез конкретни програми ще се насърчава реформа в образованието – от начално до висше – поради необходимост от специалисти, програми за професионална заетост, необходимост от достатъчно инвестиции.

     ¬одеща инициатива „ѕрограма в областта на цифровите технологии за ≈вропа” се свързва със създаването на единен цифров пазар, който да се характеризира с достатъчно добро ниво на услугата. ќсвен засиленото инвестиране и политиките в тази област, се предполага и цифровизаци€ на културното наследство на ≈вропа, а също и цифрова грамотност и достъп дo»нтернет на всички граждани на ≈—. ѕравителствата ще поемат отговорност за създаване на достъпни услови€ за развитие на сектора, съпроводени с публично финансиране. ¬ажна част е насърчаване използването на електронни услуги в публични€ сектор.


”стойчив растеж

      онкурентоспособността се свързва с целта да се възвърне водещата позици€ на ≈вропа в износа на иновативни стоки, които да са конкурентни на световни€ пазар, в сферата на екологи€та и икономичността при разходване на ресурсите. Ѕорбата с промените в климата се свързва с намал€ване на въглеродните емисии (—ќ2), по-ефективното потребление на ресурсите (безотпадъчни производства), които да са подплатени с нови технологии. ≈фективни€т метод за борба с промените в климата е въвеждането на източници на възобнов€ема енерги€. „истата и ефективна енерги€ има двойно значение за ≈—, защото от една страна, спомага за устойчиви€ растеж, а от друга страна, стои енергийната сигурност – намал€ване на зависимостта от внас€не на енергийни ресурси.

    „≈вропа за ефективно използване на ресурсите” е водеща инициатива, ко€то цели внедр€ването на технологиите, заместващи старите замърс€ващи; въвеждане на пазарен принцип при обществените поръчки в енергетиката, създаване на вътрешен пазар за енерги€ от възобнов€еми източници (където липсва); преминаването към по-екологичен градски и друг транспорт; изграждането на инфраструктурни обекти с ключово значение за ефективността. Ќационалното ниво на изпълнение на стратеги€та предполага – стимули за екологични системи за производство, спиране на субсидии за енергийно неефективни производства, строителство на  обществени сгради с рециклиращи системи и използване на информационни компютърни технологии (» “) в производството за по-гол€м ефект.

    „»ндустриална политика за ерата на глобализаци€та” е водеща инициатива, цел€ща да пренасочи неконкурентни и неефективни производства към по-ефективни и незамърс€ващи нови технологии или производства. ¬ажен нюанс тук е развитието на логистичната дейност и всички спомагащи € фактори, за да се стимулира общи€т пазар. ƒържавите-членки тр€бва да насърчават иновациите в бизнеса и публични€ сектор, чрез по-добри услови€ за интелектуална собственост, с подобр€ване на законодателството, за да се постигнат целите.

ѕриобщаващ растеж

     –астежът е свързан със сплотено общество – по-способни хора, високи и равни нива на заетост, активна борба с бедността и инвестиции във висока квалификаци€. ¬ажно е на територи€та на общността да н€ма големи разминавани€ по изброените критерии, защото подобни биха спрели икономически€ растеж. ѕроблеми тук се €в€ват –  застар€ващото население; ниска заетост на работоспособното население, което е отделено от работната среда; ниско ниво на умени€та на населението, докато бъдещото развитие изисква висока квалификаци€; високо ниво на бедност - 80 млн., което не благопри€тства приобщаващи€ растеж.

    „ѕрограми за нови умени€ и работни места”е водеща инициатива, ко€то цели програми за гъвкава сигурност, за справ€не с безработицата и нивата на заетост, насърчаване на трудовата мобилност в≈—, активен социален диалог между партньорите, —тратегическа рамка за образование и обучение, което продължава през цели€ живот и гъвкави мостове между областите на знание. Ќа национално ниво тр€бва да се предприемат мерки за предпочитане на трудова заетост и доходи от не€; развитие на партньорства за разработване на програми за планиране на обучението; създаване на национални квалификационни рамки.

    „≈вропейска платформа срещу бедността”е водеща инициатива, ко€то предвижда – ќћ  като инструмент за партньорство между страните-членки за обмен на добри практики в борбата с бедността и социалното изключване: развитие на адекватни програми за интеграци€ на най-застрашените социални групи; програми за мигрантите, за да се използва капацитета им; адекватност на системите за социално, пенсионно и здравно осигур€ване. Ќационалните правителства имат за цел – насърчаване на колективната отговорност, политики за групи в риск, разгръщане на социални системи, осигур€ващи доходи и здравни услуги на нуждаещите се.

    ≈динни€т пазар е от ключово значение за изпълнение на стратеги€та, а за неговата хомогенизаци€ се изисква предприемането на мерки:

  • неутрализиране на пречките от различните търговски законодателства на страните-членки;
  • развитие на »нтернет-търгови€та в общността и извън не€;
  • предостав€нето на по-гол€ма сигурност с подход€ща легализаци€ на »нтернет-търгови€та;
  • развитие на бизнеса на конкурентни€ пазар (вътрешен и външен за ≈—) като ключ към излизане от кризата;
  • смал€ване на регулаторните режими и стимули за бизнеса.     »нвестирането в растеж се свързва с изграждането на стабилни финансови инструменти, които да налагат контрол и да след€т за целесъобразност на използваните ресурси. –исковите капитали, инвестирани в иновационни дейности, ще имат за цел да възвърнат вложени€та.

    »змерени€та на външната политика се свързват със силната позици€ на —ъюза на международните форуми. ÷елта е да се наложат европейските методи и иновации и да се запази водещата рол€ на европейската икономика. Ќеобходимо е внимание и подпомагане в развитието на страните-кандидатки за членство в ≈—. —пециално направление във външната политика е отношението към јфрика и развитието на партньорството с държавите от континента. —ъщо така приоритет са и отношени€та с ќќЌ за постигане на целите на хил€долетието за развитие.

     ¬ стратеги€та се залага на надеждни методи за излизане от кризата. “е тр€бва да подпомогнат всички страни-членки за стабилизаци€ на икономиките, непреодолимо условие за реализаци€ на „≈вропа 2020”. ћерките са:

  • намал€ване на лихвените проценти и лесен достъп до финансов ресурс;
  • мерки в областта на бюджетната и парична политика, ко€то да стимулира едновременно ефект в държавите-членки и да доведе до общо успешно прекрат€ване на кризата.

     —лед установ€ването на стабилно положение, антикризисните мерки се заместват с:

  • прекрат€ване на фискалните стимули;
  • отпадане на протекциите върху пазара на труд, при продължителен ръст на Ѕ¬ѕ;
  • прекрат€ване на секторните политики, за да не вред€т на свободни€ пазар;
  • оттегл€не на публичните средства от финансови€ сектор.

     –еформата на финансовата система е в посока на спазване на ангажиментите в рамките на √-20, които предполагат солиден, стабилен и устойчив финансов сектор. “ази рамка включва – по-силна регулаци€ за прозрачност, реформиране и надзор над сектора, общ евро правилник за заинтересованите страни на този пазар, отстран€ване на слабостите при управление на риска, политики за преждевременен анализ и действие при потенциална криза в сектора.

     ћерките за интелигентна бюджетна консолидаци€ за дългосрочен растеж са свързани със солидни публични финанси, за да се постигне устойчив растеж. ‘искалната консолидаци€ на бюджетите и изчистването на дефицита от над 3% тр€бва да започне през 2011г. и да завърши не по-късно от 2013г. ѕактът за стабилност и растеж ще има за задача да следи кога е най-подход€щ момента за прилагане на тези мерки в отделните страни-членки и ще координира на ниво ≈—. Ќеобходимо ще е да се даде предимство на приоритетните области в стратеги€та – преструктуриране на данъчните системи, като се постави тежестта върху енергетиката, а се намали при заетостта. ≈фективността в пенсионната, здравната и осигурителната система, както и услови€та за концесии тр€бва да са максимално ефективни.

      оординирането в рамките на икономически€ и паричен пазар се свързва с разликите между страните, приели еврото и останалите, опериращи с националната си валута. ѕоследните остават по-нестабилни със спада на еврото поради големите бюджетни дефицити на н€кой от страните членки. –азличи€та на публичните финанси при страните-членки и т€хната конкурентоспособност са проблеми, породени от по-гол€мата нужда от надзор на еврозоната при по€вата на дисбаланси и противопостав€не на непосредствени заплахи.

     ѕостигането на резултатите от стратеги€та е свързано с по-силно управление, чрез силна рамка и добре използвани  инструменти. »збрани са н€колко подхода за наблюдение и координаци€, за да може да се следи развитието на макроикономическо ниво (ниво на ≈—) и на микроикономическо ново (ниво на страна-членка) за стабилността и реализаци€та на целите.

    “ематични€т подход следи за изпълнението на петте основни цели и показва взаимната зависимост между икономиките на страните-членки, отраз€ва конкретни инициативи, показващи напредъка.

    ƒокладването по страни отраз€ва отделните действи€ на страните-членки и техните постижени€ при изпълнението на целите. “ози подход ще отсее разликите между т€х в различните сфери и дисбалансите на макроикономическо ниво.

     ѕактът за стабилност и сигурност следи за развитието на страните поотделно (микро равнище) и общо (макро равнище), предписвайки възможни политики. ƒържавите членки ще изпращат програмите си на ≈вропейската комиси€ и до останалите държави. “€ ще ги оцен€ва и дава ц€лостна оценка за изпълнението им. ≈вропейски€т съвет за системен риск ще следи фискалната стабилност на страните-членки. “ази система на събиране и оценка и информаци€та ще даде възможност на ≈вропейски€ съвет да получава достатъчно количество информаци€, необходима при взимането на решени€ по конкретни казуси и общи политики.


    »нтегрираните насоки са начин да се замест€т сега съществуващите 24 насоки с по-компактни и интегриращи договорните насоки и ще отраз€ват решени€та на ≈вропейски€ съвет. Ќовите насоки тр€бва да получат одобрението на ≈вропейски€ парламент и след това подлежат на вземане на политическо решение за т€хното следване от ≈вропейски€ съвет.

Ќасока 1: ќсигур€ване и устойчивост на публичните финанси;

Ќасока 2: –ешаване на макроикономическите неравновеси€;

Ќасока 3: Ќамал€ване на неравновеси€та в еврозоната;

Ќасока 4: ќптимизиране на подкрепата за »–ƒ и иновациите, укрепване триъгълника на знанието и освобождаване на потенциала на цифровата икономика;

Ќасока 5: ѕодобр€ване на ефективността на ресурсите и намал€ването на емисиите на парникови газове;

Ќасока 6: ѕодобр€ване на стопанската и потребителската среда и модифициране на промишлената база;

Ќасока 7: ”величаване участието на пазара на труда и намал€ване на структурната безработица;

Ќасока 8: –азвиване на квалифицирана работна сила в отговор на нуждите на пазара, насърчаване на качеството на работните места и обучението през цели€ живот;

Ќасока 9: ѕодобр€ване на показателите на образователните и обучаващите системи на всички равнища и увеличаване на участието във висшето образование;

Ќасока 10: Ќасърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността.

     ѕрепоръките за политики към страните-членки ще са индивидуални, за да могат да им помогнат за постигането на целите.  омиси€та ще изготв€ планове за реализаци€ на препоръките и т€хното спазване н€ма да е само препоръчително. ѕо-гол€мата ефективност изисква и елемент на наказателност към неспазилите плана, за които ще има „политическо предупреждение”. “ова засилва водещата рол€ на наднационалната институци€ спр€мо националната.

    ѕринципът на взаимодействие на наднационалните, националните и гражданските институции е основа за успешното изпълнение на „≈вропа 2020”. –азграничаването на отделни правомощи€ на институциите не липсва, за да имат един точен периметър на действие и да се знае кой за какво отговар€.

     ≈вропейски€т съвет е върховен орган при реализаци€ на стратеги€та. “ой взема решени€, свързани с ръководенето на стратеги€та. »ма право да обсъжда приоритетни теми и да предостави насоки за т€х на своите заседани€.

     —ъветът на министрит евзема решени€ по конкретните политики, за които отговар€. —леди за развитието на политиките и за обмена на добри практики между страните-членки.

    ≈вропейската комиси€ поема оперативната дейност по реализаци€ на стратеги€та. “€ наблюдава изпълнението на целите, изготв€ годишни доклади, дава препоръки за отделните политики и следи за изпълнението им, осъществ€ва и предупредителна функци€, ако страна-членка не изпълн€ва програмата.

     ≈вропейски€т парламент е съзаконодател, движеща сила при запознаването на гражданите със стратеги€та. »ма право да разисква на заседани€та си теми, свързани с изпълнението й.

     Ќационалните и регионалните органи имат задължението да партнират за осъществ€ване на стратеги€та и да привлекат местни партньори за постигане на резултати. «аинтересованите страни и гражданското общество спомагат за обмен на добри практики, сътрудничество и диалогизъм на ниво гражданско активно поведение.

     —тратеги€ „≈вропа 2020” е средство за постигане на определени цели, предизвикателство пред сработването на многофакторни€ европейски институционализъм, начин ≈вропа да запази м€стото си на водеща икономика, начин за запазване на европейски€ стандарт на живот и ценностите на европейското общество.  Ѕързите темпове на развитие на световната политика, наука и технологи€ промен€ обществата и търси адекватен отговор на новите тенденции. “ова е шанс за всички национални държави, обединени в —ъюза, да покажат, че могат да действат еднопосочно и мрачните прогнози на недоброжелателите на това обединение, да останат безпочвени.

 

 
пїњ–Р–≤—В–Њ—А –љ–∞ —Б—В–∞—В–Є—П—В–∞: ћарин Ѕайчев пїњ

–Я–Њ–Ї–∞–ґ–Є –і—А—Г–≥–Є —Б—В–∞—В–Є–Є –Њ—В —В–Њ–Ј–Є –∞–≤—В–Њ—А