–Я–µ—З–∞—В
-
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В   
–Я–µ—В—К–Ї, 15 –Ѓ–ї–Є 2011 16:31

ћарин Ѕайчев

     —тратеги€ ≈вропа 2020¬ услови€та на разразилата се икономическа криза в кра€ на първото десетилетие от нови€ век, ≈вропейски€т съюз предприе мерки за преразглеждане на своите социални и икономически цели, които б€ха заложени в Ћисабонската стратеги€ в началото на новото хил€долетие. Ќевъзможността да се постигнат целите от Ћисабон дойде от забав€не ръста на икономиките в ќбщността и отрицателното вли€ние на кризата върху стандарта на живот на средни€ европеец.

 

     ∆еланието на европейските лидери да запаз€т европейски€ стандарт на живот, който е запазената марка на ≈вропа, доведе до необходимостта от нови цели в стратегическото управление на ќбщността. ќпасността от загуба на водещи позиции в икономически аспект предполага предприемане на превантивни мерки от страна на европейските институции, които да обедин€т усили€та на държавите-членки, чрез което да се засил€т предимствата на —ъюза и да се преодоле€т очертаващите се слаби страни.

     »кономическата криза промен€ световната икономика и постав€ водещите икономики пред поредното предизвикателство. ѕреодол€ването на кризата зависи от начините, по които те ще се справ€т с вътрешните си проблеми и тези идващи от вън. Ќеобходимост от нов стадий в икономическото, технологическото и социалното развитие на ≈вропа е предпоставка за пром€на на стратегическите цели, които да отговар€т на новите услови€.

     Ћисабонската стратеги€ от 2000 г. залагаше на повишаване на производителността  и конкурентоспособността, а същевременно и на социално сближаване в услови€ на глобална конкуренци€, технологични промени и застар€ващо население. ѕрез 2005 г. средносрочни€т преглед даде предимство на растежа и повече и по-добри работни места. ќпределените в Ћисабонската стратеги€ 24 интегрирани насоки очертават ключовите макро- и микроикономически реформи на ниво ≈—. √олеми€т брой на насоките (24) доведе до липсата на €сно откро€ващи се приоритети, на които да наблегнат страните членки.

     —тратеги€ „≈вропа 2020” е документът, около който европейските институции обединиха усили€та си, за да отговор€т на предизвикателствата пред развитието на ≈— и на държавите-членки. Ќовата стратеги€ цели —ъюзът да излезе от кризата по-силен на базата на развитие на иновативни технологии, намал€ване на разходите на изчерпаемите енергийни източници и заместването им със зелената енерги€, засилване процеса на сближаване на всички региони в ≈—. «а постигането на новата стратеги€ се залагат нови приоритети – интелигентен растеж, устойчив растеж и приобщаващ растеж, които замен€т досега актуални€ само растеж. Ќадграждането на  характеристики към растежа като интелигентен, устойчив и приобщаващ е показателно за променените услови€, в които икономиките се развиват. –астеж сам по себе си не е достатъчен, дори още повече не е продуктивен, защото стремейки се единствено към нивата на растеж на икономиката и пренебрегвайки останалите променливи фактори се достигна до състо€нието на икономическа криза.

     »нтелигентни€т растеж е необходим за икономическото развитие, което не може вече да се основава на количествени измерители и цели. —ъздаването на нови технологии, продукти и принципите на т€хното предлагане са в основата на интелигентни€ растеж. —ветовната икономическа криза бе причинена от консуматорското общество, което консумираше без да се замисл€ за цената на продукта, било финансов или стоков продукт. „рез интелигентни€ растеж се цели изб€гването на предпоставките, които са довели до кризата на консуматорското общество, а това е възможно в дългосрочен план. ѕостигането на интелигентен растеж се базира на икономика на знани€та и иновациите.

     ”стойчиви€т растеж е свързан с конкурентността, но на базата на по-екологично чисти, по-малко енергоемки и по-високопродуктивни производства, които да отраз€ват цената на експлоатаци€ на природата. “ози вид растеж има за цел да придаде на икономиката по различен аспект, който да цени използването на ресурсите и алтернативната цена, ко€то те имат.

     ѕриобщаващи€т растеж предвижда икономика с високо ниво на заетост съпроводено със социално и териториално сближаване. “ой има за цел да преустанови практиката до момента на икономическата криза, когато силно развитите икономики в ќбщността преследваха сво€ растеж, докато по-слабите икономики опитвайки се да ги догон€т винаги изостават. ≈— има нужда от сближаване на отделните икономики и техните показатели, които вече са обвързани със социални€ и териториални€ фактор, за да запази единството, силата и престижа си.

     Ќай-общо казано трите приоритета на стратеги€та са сведени до пет цели, които да се реализират на национално ниво и по този начин да се стимулира единство на целите сред различните страни членки. Ќай-общо представени петте цели са в насока на:

  • трудова заетост,
  • научни изследвани€ и иновации,
  • изменение на климата и енергетиката,
  • образование,
  • борба срещу бедността.

     »зпълнението на стратеги€та от всички страни-членки и постигането на целите й се реализира чрез обновените 10 интегрирани насоки. “е дават рамката на стратеги€та и реформите, които тр€бва да бъдат направени от всички членки. Ќасоките се определ€т като интегрирани, защото те тр€бва да обвързват националните политики и мерки с европейските, за да постигнат целите на стратеги€та. Ќа базата на „»нтегрираните насоки ≈вропа 2020” държавите-членки имат задължението да изготв€т Ќационална програма за реформи, в ко€то се систематизират целите и дейностите на национално ниво, отговар€щи на общностните цели. »нтегрираните насоки задават основните параметри на действие на държавите, с което се цели еднопосочност на целите между 27-те страни и постигането на резултати на ниво ≈—.

     »нтегрираните насоки са в две направлени€. ѕървото е свързано с икономическите политики на държавите-членки, а второто е свързано с политиките за заетостта на държавите-членки. —ъветът на ≈вропейски€ съюз взима решение адресирано до държавите-членки относно 10-те интегрирани насоки като взема предвид правната база, ƒоговора за функционирането на ≈вропейски€ съюз, взима под внимание препоръките на ≈вропейската комиси€ и заключени€та на ≈вропейски€ съвет, становището на ≈вропейски€ парламент, становището на ≈вропейски€ икономически и социален комитет, становището на  омитета по регионите и становището на  омиси€та по заетостта. — това решение се приемат на високо политическо ниво на ≈— „»нтегрирани насоки ≈вропа 2020”, установ€ва се метода, чрез който ще се гарантира и следи на базата на доклади за осъществ€ването на тези насоки чрез националните програми за реформи на отделните страни и се уточн€ва, че са адресирани до държавите-членки, което е важно за €снотата на документа и предпоставка за неговото прилагане. „»нтегрираните насоки ≈вропа 2020” са представени в две части – „„аст I на »нтегрираните насоки ≈вропа 2020”, представ€ща насоките свързани с икономическите политики на държавите-членки и на —ъюза и „„аст II на »нтегрираните насоки на ≈вропа 2020”, относно насоките за заетостта на държавите-членки и на —ъюза.

 

ќсновни насоки за икономическите политики на държавите-членки и на —ъюза

 

Ќасока 1: ќсигур€ване на качеството и устойчивостта на публичните финанси

      онсолидаци€та на бюджетните разходи тр€бва да се осъществ€ва в посока на постепенно намал€ване на бюджетните дефицити и темповете на задлъжн€лост, а също и чрез реформа на публичните разходи. “ази насока дава приоритет на разходите, които спомагат за усилване на растежа, а също и данъчно облагане, което да не възпреп€тства растежа и заетостта. «а тази цел се предвижда увеличение на разходите за изследвани€ и развойна дейност, необходимо е да се даде приоритет на образованието. ∆елани€т ефект е повишаване на подготовката на кадрите и повишаване на иновациите, които са продукт от разходите за развойна дейност. ∆елан второстепенен ефект е внедр€ването на иновациите в реалната икономика, в ежедневието и по този начин да спомогнат за осъществ€ване на интелигентен и устойчив растеж. ≈фективен метод за насърчаване на тези дейности са стимулиране чрез трудовите възнаграждени€, отговар€щи на приноса на работниците, а данъчната и осигурителна система тр€бва да се реформират, за да служат като стимул за бизнеса. ѕреструктурирането на публичните финанси тр€бва да е в посока на засилване качеството и устойчивостта на публичните разходи, което се свързва с по-висока продуктивност на трудещите се в публичната сфера, оптимизаци€ на кадрите и процесите, за да се пест€т средства и да има по-гол€м ефект. ќптимизаци€та може да се постигне чрез използването на компютърните технологии, които са евтин и удобен метод за комуникаци€, електронна администраци€, ко€то да повиши качеството на публичните услуги, но и да намали правените разходи от предлагащите ги, а също и от ползващите ги.


 

 

Ќасока 2: –ешаване на макроикономически неравновеси€

     ѕредприемане на мерки за предостав€не на адекватни мерки на пазара на труда и за справедливо заплащане на труда, което да варира според умени€та и услови€та на пазарите на труда. —ъздаването на благопри€тни мерки за домакинствата и корпоративни€ сектор чрез адекватна фискална политика, ко€то да премахне предпоставките за натрупване на отрицателните стойности на търговската сметка, получаващо се от липсата на конкурентност.  Ќамал€ването на макроикономическите неравновеси€ би тр€бвало да се основава на предпоставките за това. –еализиране на адекватна политика по доходите, премахване на предпазливостта в политиката на по-слабо конкурентните икономики и насърчаването на трудовата заетост и повишаването на възнаграждени€та за труд, които да са адекватни на цените и производителността на труда. ”сили€та в тази насока цел€т да предостав€т благопри€тна нормативна рамка за икономическите субекти на макроикономическата сцена, които самосто€телно и адекватно да реагират при големите различи€ на икономическите неравновеси€ в различните региони. ѕо този начин неравновеси€та ще бъдат преодолени по естествен начин и ще са останат стабилни в по-дълъг период от време.

 

Ќасока 3: Ќамал€ване на неравновеси€та в еврозоната

     √олеми€т бюджетен дефицит на страните от еврозоната е проблем, който създава макроикономически неравновеси€, които са заплаха не само за страните с високи нива на дефицит, но и за тези с ниски нива или със суфицит. ѕрекомерните дефицити, които са в резултат на конкурентоспособност, са заплаха за еврозоната, защото отслабват позициите на единната европейска валута. ѕо този начин губ€т всички опериращи с тази валута. –ешаването на проблемите с прекомерните дефицити е въпрос, който ще се решава от всички стани от еврозоната. Ќасоките за преодол€ване на подобни неравновеси€ се свързват с намал€ване на реалните разходи за труд на единица продукт, за да се повиши конкурентоспособността и да се създадат предпоставки за по-високи нива на износ, които да компенсират отрицателни€ характер на текущите им сметки. ƒържавите-членки с прекомерен дефицит следва да ограничат неефективното разходване на финансов ресурс, което само увеличава частната задлъжн€лост. ≈дин от възможните начини за реакци€ е стимулирането на вътрешното потребление, което да спомогне намал€ването на вътрешната задлъжн€лост, да намали вноса и по този начин да ограничи предпоставките за разрастване на дефицита, а също и развитието на вътрешните пазари и производства да повишат сво€ конкурентен продукт и да изл€зат на международните пазари. Ќаблюдени€та над протичащите процеси на неравновесие в еврозоната ще са редовни в рамките на ≈врогрупата и при необходимост ще се предлагат коригиращи действи€.

 

Ќасока 4: ќптимизиране на подкрепата за »–ƒ и иновациите, укрепване на триъгълника на знанието и освобождаване на потенциала на цифровата икономика

     ѕредизвикателствата пред ≈вропа са енергийната обезпеченост и ефикасност при използване на ресурсите, изменението на климата, необходимостта от социално сближаване в ќбщността, застар€ващото население, адекватни политики в сферата на здравеопазването и сигурността на населението в широк аспект. јктивни действи€ от страна на държавите-членки тр€бва да предостав€т адекватни мерки. “е са свързани с подобр€ване на резултатността на националните системи за иновации и развойна дейност (»–ƒ), ко€то да отговар€ на потребностите на европееца и да спомага за посочените в насто€щето проблеми. “ези системи тр€бва да са ориентирани към гол€м растеж и интензивност на новите открити€, които да намират своето м€сто в реалната икономика. «а да се развиват »–ƒ е необходима по-висока квалификаци€ на експертите в различните области, ко€то тр€бва да е съпроводена с интелигентно специализиране, позвол€ващо внедр€ването на нови подходи и практики при работа, а не изучаване на насто€щите и методите на т€хното прилагане. —ъздаването на благопри€тна среда за развиване на тази дейност е в основата на мерките, които тр€бва да предприемат държавите-членки като сътрудничеството между университетите, изследователските общности, лица от трети€ сектор, които са физически или юридически лица и спомагат за развитието на сектора и други. Ќасърчаването на тази сфера чрез повишаване на престижа на изследовател€ и подобр€ване на услови€та му на труд, достъпа до лесно финансиране и възможността за мобилност и обм€на на опит в ќбщността тр€бва да доведе до положителни резултати.

     ”сили€та единствено от страна на националните правителства и —ъюза не са достатъчни – за да се получи по-гол€м синергичен ефект е необходимо да се включи активно и частни€ сектор. »нвестициите в изследвани€ и иновации от стана на бизнеса е необходимо да бъдат насърчени чрез данъчни стимули, фондово финансиране, улесн€ване на частното финансиране включително и това с високорискови капитали, които ще доведат и до висока възвръщаемост на инвестициите след внедр€ването на новите продукти. «а тази цел е необходимо държавите-членки да насърчат предприемачеството като ц€ло, за да има достатъчно квалифицирани кадри, които в услови€та на висока конкуренци€ да реализират своите иновативни продукти. “ук не бива да се изключват социалните предприемачи, чиито продукт е от ключово значение за постигане на социалното приобщаване в ќбщността и прехода към по-социално ориентирана икономика като перспектива за развитие на ≈—.

     ¬ основата на интелигентното, устойчиво и приобщаващо икономическо развитие на —ъюза се залага на развитието на информационните технологии и създаване на услови€ за развитие на икономика базирана на новите методи на комуникаци€, за които са необходими високоскоростни мрежи за интернет достъп, повишаване на цифровата грамотност на населението, активното участие в цифровото общество, електронно правителство, електронно предлагане на услуги и свободен достъп до т€х, електронен подпис и други. —ъчетанието от множество нови методи за комуникаци€ и развитието на икономиката ще доведе до нейното различно качество, което да е съобразено с приоритети в развитието на ≈—. ќсновната цел на страните-членки в тази насока е достигане на 3% от национални€ Ѕ¬ѕ за »–ƒ като същевременно ще се следи и резултата от тези инвестиции чрез показател, който отраз€ва интензитета на иновациите и т€хното внедр€ване на практика.

 

Ќасока 5: ѕодобр€ване на ефективността на ресурсите и намал€ване на парниковите газове

     »кономически€т растеж винаги е бил разглеждан в светлината на наличието на ресурси, които да бъдат впрегнати в производството, за да се постигне определен продукт. Ќовите услови€ на очертаващо се намал€ване на ресурсите и повишаване на т€хната цена води до необходимостта от подм€на на технологи€та и повишаване на ефективността на разходване на ресурсите. ≈фективното разходване на ресурсите ще подобри икономическите показатели и устойчивостта на икономиката. ѕроцеса обаче тр€бва да се стимулира от държавите-членки, които да регламентират услови€ благопри€тстващи развитието на иновативни и енергийно ефективни производства и вс€какви екоиновации. »зползването на основните пазарни инструменти за регулиране на тези процеси са най-подход€щи, защото предполагат една естествена среда за развитие, а не среда създадена с цел насърчаване на развитие на иновации, които в последствие да се основават на непазарни принципи и това да е предпоставка за техен неуспех. „рез стимули на данъчното облагане, създаване на работни места в енергийни€ сектор, стимули за чиста енерги€ и развитие на възобнов€емите източници. —убсидиите за хората със социални нужди тр€бва да са в основата на субсидирането, което да е за сметка на неефективните производства. ѕриносът на тези субсидии за интеграци€та на социално изключените ще допринесе по-гол€ма полза за икономиките в ќбщността, от приноса на енергийно неефективните и лишените от иновации производства. »де€та е, че подпомагането на социалната сфера ще насърчи предприемачеството и ще доведе до социални иновации, които са по-необходими за развитието на икономиката и нейното социално измерение, отколкото производствата, които са насочени към растеж цел€щ количествени, а не качествени стойности.

     ѕостигането на устойчив икономически растеж се базира на развитието на взаимосвързани транспортни и енергийни инфраструктури, координирано изпълнение на енергийни проекти, насърчаване на производителността, което да е резултат от развитие на новите технологии и интегрирани мрежови пазари. »кономическите субекти не са в състо€ние сами да достигнат до това положение, ако рамката и услови€та не бъдат променени от националните правителства. ѕодкрепата тр€бва да е под формата на финансови инструменти, стандарти за енергийни показатели на сградите, преференциални заеми, „възлагане на екологични обществени поръчки”, за да се стимулират процесите на обновление на стопанската дейност и начините за нейното осъществ€ване до момента. ќсновната измерима цел, ко€то си постав€ ≈— е намал€ване с 20% на емисиите на парникови газове, 20% крайно потребление на енерги€ от възобнов€еми източници и 20% увеличение на енергийната ефективност до 2020 г.


 

 

Ќасока 6: ѕодобр€ване на стопанската и потребителската среда и модернизиране на потребителската база

     —вободни€т пазар е едно от предимствата на —ъюза. –азвитието на този гол€м пазар е от ключово значение за постигането на приобщаващи€ растеж, докато останалите му две характеристики (интелигентен и устойчив) са необходими за развитието на всички икономики на ќбщността. Ќасърчаването на потребителите и предпри€ти€та предлагащи своите продукти ще доведе до интегрирането им на единни€ пазар и засилване на конкуренци€та. –азвитието на стопанска среда за развитие на стопанска дейност изисква от държавите-членки да модернизират публичната си администраци€, да намал€т административните тежести, да въведат електронно обслужване. ¬ажно значение заема подкрепата на малките и средни предпри€ти€ (ћ—ѕ), които са най-у€звими в несигурните икономически услови€ и неблагопри€тна стопанска среда. “ова може да стане чрез предостав€нето на възможности за лесен достъп до финансиране на ћ—ѕ, прилагането на правата на интелектуалната собственост, възможности за т€хното интернационализиране и насърчаване на предприемчивостта от стана на държавите-членки. ѕрактиката доказва, че предимно ћ—ѕ са основен генератор на иновации и основен субект при внедр€ването им в практиката. ѕредпоставка за това е малки€т мащаб и екипната работа в тези организации, ко€то допринас€ за синергичен ефект от т€хната дейност.

     ѕодкрепата за притежаващата характеристиките на устойчивото развитие промишленост ще бъде насърчавана от държавите-членки и в тази насока тр€бва да се мобилизират фондовете на ≈—. ѕриносът на националните правителства ще допринесе за водачеството на ≈— и конкурентоспособността му в движението на глобалното устойчиво развитие чрез насърчаване на корпоративната социална отговорност и управлението в услови€та на посто€нна пром€на, идентифицирайки предизвикателствата пред ќбщността.

 

Ќасоки за политиките за заетостта на държавите-членки

 

Ќасока 7: ”величаване на участието в пазара на труда и намал€ване на структурната безработица

     ѕроблемите пред страните-членки са свързани със структурната безработица, ко€то е резултат от ниското ниво на участие на пазара на труда на младите европейци, а също и неравнопоставеността между половете на пазара на труда. ѕредложението на ≈вропейски€ съвет е прилагане на принципите на гъвкавата сигурност, които да стимулират гъвкавост на пазарите на труда и на търсещите такъв, а също и сигурност за трудещите на техните работни места. ћерките в тази насока тр€бва да са взаимно подкреп€щи се. Ќеобходимо е държавите-членки да подсигур€т услови€ за сключване на гъвкави трудови договори, които да позвол€ват професионалната мобилност и да стимулират конкуренци€та между работодателите от една страна, а от друга между самите работници, което цели повишаване на качеството на крайни€ продукт. «а повишаването на вземащите участие на пазара на труда и намал€ването на структурната безработица се предвижда, че гъвкавите договори с работниците тр€бва да дават достатъчно сигурност, за да има посто€нство и да се предпочете работа пред свободното време и за да се съвмести професионални€ и лични€ живот. «а постигане на реални резултати от изброените мерки е необходимо те да се комбинират с програми за професионална преквалификаци€, за подобр€ване на личностните качества и умени€ на търсещите работа, които да повишат конкурентните предимства на работната сила.

     јдекватните социални системи тр€бва да бъдат подкрепени с €сни правила, права и задължени€ на търсещите труд и те да бъдат стимулирани да търс€т активно сво€та работа, а не да бъдат пасивни потребители на средства, които реално не дават резултат. —ъщевременно, държавите-членки тр€бва да засил€т социални€ диалог и да се бор€т срещи сегментирането на пазара на труда и да предприемат мерки срещу временната и несигурната заетост, непълната заетост и недекларирани€ труд. ƒруга важна препоръка към страните-членки е подсигур€ването на услови€ за труд на мигрантите, които имат м€сто на европейски€ пазар на труда, имайки предвид застар€ващото население на ≈вропа. ѕритока на свежа работна сила ще подсигури необходимите ресурси на икономиките, а това пък ще даде възможност за реализиране на политики за достойно и активно остар€ване. ѕод активно тук се има предвид повишаване на възможностите на хората в пенсионна възраст да запаз€т сво€ активен начин на живот и в пенсионна възраст чрез адекватни пенсионни системи.

     ќсновната цел на ≈— в насока на политиката за заетостта е да се достигне 75% заетост на хората във възрастови€ интервал 20-64 г. до 2020 г. “ова включва основно младите хора, по-възрастните работници, но също и хората упражн€ващи нискоквалифициран труд и интегриране на законните мигранти.

 

Ќасока 8: –азвиване на квалифицирана работна сила в отговор на нуждите на пазара, насърчаване на качеството на работните места и обучение през цели€ живот

     »нвестициите в образование от страна на държавите-членки е в основата на политиките за заетостта в —ъюза. “ези инвестиции се очаква да доведат до повишаване на знани€та и умени€та, на производителността, а също и да отговор€т на бързите промени на трудовите пазари, които се нужда€т от все повече разнообразни кадри. ћерките тр€бва да са насочени към подобр€ване на началното образование, професионалното образование и да се създадат стимули за учене през цели€ живот. ¬ъзможността всеки да може да повиши квалификаци€та си с една степен тр€бва да се превърне в масов процес, който ще повиши качеството на човешките ресурси на икономиката. Ќамал€ването на трудностите свързани с професионалната и географската мобилност на територи€та на —ъюза ще подобр€т ефекта от свободното предвижване на хората, което има за цел да създаде услови€ за хората с идеи да ги реализират на територи€та на ≈—, ако н€мат възможност в конкретна държава-членка. ѕредостав€нето на благопри€тна среда за развитие на иновации и продукти с висока добавена стойност от икономиките на ≈— ще намали емиграци€та на образованите кадри („изтичането на мозъци”) към —јў и други развити икономики, а това ще подобри конкурентните предимства на ќбщността и ще осмисли инвестициите направени от държавите-членки в образование.

     ƒостигането на желани€ ефект от образованието е невъзможен без взаимодействието със социалните партньори и стопанските организации, които да предостав€т информаци€ за необходими€ тип образование и кадри необходими на пазара на труда. ќсвен финансирането от националните бюджети се предвижда и финансиране от страна на ≈вропейски€ социален фонд за постигане на целите. ѕовишаването на квалификаци€та на работната сила изисква полагането на усили€ от страна и на самите работници и работодатели, и затова се предвижда и инвестиране от т€х, което да покаже сериозното им отношение и да действа като естествен подбор за несериозно приемащите тази възможност. –едовни€т мониторинг е средство за прослед€ване на показателите на политиките за повишаване на квалификаци€та и за възможностите на образователните и обучаващите системи да реагират на нуждите на пазара на труда.

 

Ќасока 9: ѕодобр€ване на показателите на образователните и обучаващите системи на всички равнища и увеличаване на участието във висшето образование

     ≈фектът от инвестициите в образование е най-гол€м, когато бъдат обхванати всички нива – от начално до висше и професионално, а също и другите възможни и необходими форми, които да доведат до повишаване на квалификаци€та на работната сила в ≈—. Ќе само отделните мерки, но и т€хната обвързаност е от значение за постигане на ефект при икономика основана на знанието. „рез подобр€ването на услови€та за мобилност на младите хора и преподавателите ще се даде възможност за гъвкави партньорства между образованието, обучението и професионалната сфера. ƒруги желани ефекти са свързани с повишаването на привлекателността и авторитета на преподавателската професи€. ¬исшето образование тр€бва да стане по-достъпно за всички, а също да позвол€ва включването на нетрадиционни учащи в неговите форми. Ќасърчават се и други равностойни на висшето образование форми, които допринас€т за повишаване на умени€та и способностите на човешки€ капитал.

     ≈вропейски€т съюз си постав€ като цел до 2020 г. да достигне нива от 40% завършили висше образование на възраст 30 – 34 г. ќсвен това си постав€ за цел да спре и противосто€щи€ на този процес, а именно ограничаване до 10% преждевременно напускащите образователната система. Ќамал€ване на напускащите училища създава предпоставки за постигане на по-висок процент завършили висша степен на образование.

 

Ќасока 10: Ќасърчаване на социалното приобщаване и борбата с бедността

     ѕроблемът с бедността в ≈— и държавите-членки не е проблем на самите бедни, а проблем на обществото и неговото решаване е от ключово значение за реализаци€та на интелигентен, устойчив и най-вече приобщаващ растеж. —оциалното приобщаване е важен фактор в борбата с бедността. ѕредостав€нето на равни възможности на засегнатите от бедност и достъпа до адекватни и качествени социални услуги и публични услуги е в основата на процеса на приобщаване към обществото. ќсновно тук усили€та са в насока на образование и здравеопазване като базови, но не бива да се ограничават до т€х. ѕревенци€та срещу социално изключване е основно средство за реализаци€ на процеса на социално приобщаване.

     ƒруг важен фактор е трудовата заетост сред засегнатите от бедност. Ќасърчаването на заетостта и предостав€не на благопри€тни услови€ за заетост на бедните е най-естествената м€рка за борба с проблема. ќбучението и образованието също са фактори включени в препоръките към държавите-членки. ¬ центъра на борбата с бедността е повишаването на личната мотиваци€ на засегнатите, които сами тр€бва да изберат начин за справ€не с бедността. јдекватната подкрепа от пенсионната система и системата за социална сигурност има за цел да подпомага тези процеси и т€хното посто€нно модернизиране е необходимо, за да бъдат адекватни при подкрепа на гражданите. ѕредостав€нето на благопри€тна законова и нормативна уредба за развитие на социална икономика е един от основните ангажименти на националните правителства. ¬ъзможността хора от у€звимите групи да могат да се реализират в подобен тип организации е една добра предпоставка за борба срещу бедността и спомага за социалното приобщаване.

      онкретната цел на ≈— е до 2020 г. да се намали с 25% бедността в ќбщността, а това в реално измерение е намал€ване с 20 милиона на живеещите в бедност европейци.

 

 
пїњ–Р–≤—В–Њ—А –љ–∞ —Б—В–∞—В–Є—П—В–∞: ћарин Ѕайчев пїњ

–Я–Њ–Ї–∞–ґ–Є –і—А—Г–≥–Є —Б—В–∞—В–Є–Є –Њ—В —В–Њ–Ј–Є –∞–≤—В–Њ—А