–Я–µ—З–∞—В
-
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В   
–Э–µ–і–µ–ї—П, 06 –§–µ–≤—А—Г–∞—А–Є 2011 17:54

ћарин Ѕайчев

     “унис е малка част от арабски€ св€т. –азположен в най-северната част на континента јфрика, “унис се намира в местността ћагреб – област, северно от —ахара и западно от Ќил, съвпадаща с јтласките планини. Ќа територи€та на “унис цивилизаци€та датира от древността. ѕреди завлад€ването на местността от –имската импери€, върху днешен “унис се е намирал градът-държава  артаген. ѕрез VII в. пр. ’р. територи€та е завлад€на от арабите, а по-късно е част от ќсманската импери€. — разпада на импери€та “унис става все по-самосто€телен, а от 1881 г. е френски протекторат до 1956 г., когато получава статут на независима държава.

     “еритори€та му е 163 610 км2, 40% от ко€то са пустин€та —ахара. —толицата носи името на държавата и в не€ и около не€ е съсредоточена преобладаваща част от населението, което набро€ва приблизително 10,4 млн. души. “о е съставено предимно от араби – етнос, който е заселил територи€та по време на османското робство. ƒруг етнос са берберите, които нос€т характерни черти на европеидната раса, говор€т арабски и са заселени предимно в планинските части. ≈вреите са трети€т етнос, насел€ващ “унис – т€хното заселване датира от 60-те години на XX в. “унис е най-малката държава в географската област ћагреб, а също и в јрабски€ магребски съюз – геополитическо обединение в —еверна јфрика. ¬ него участват държавите-съседи на “унис – Ћиби€ (на юг и изток) и јлжир (на запад), също така ћароко («ападна —ахара не се включва, защото се см€та за временно окупирана от ћароко, въпреки че арабските страни € см€тат за мароканска провинци€) и ћавритани€ (участва пон€кога, защото не е част от ћагреб). Ќа север “унис има излаз на —редиземно море.

     »кономиката на “унис развива основно селско стопанство, зана€тчийство, добивна промишленост (нефт и газ) и туризъм. Ѕрутни€т вътрешен продукт достига 41 милиарда щатски долара (82 милиарда тунизийски долара) през 2008 г. –ъстът му на глава от населението е един от най-високите за јфрика и среден в сравнение с развитите страни. ¬ дългосрочен план, ръстът на икономиката за последното десетилетие е 5% растеж, съпроводен с висока безработица, ко€то е особено характерна за младото население. Ќа отраслово ниво показателите спр€мо Ѕ¬ѕ са 11,5% селско стопанство, 25,7% индустриално производство, 62,8% обслужващ сектор (данни от 2008 г.). “унизийската икономика е оценена като най-конкурентната в јфрика и позиционирана на 40-то м€сто в света според World Economic Forum за 2009 г. ”спешното развитие на икономиката се свързва с привличането на инвеститори  като “Airbus” и “Hewlett-Packard”, а също и с наличието на 30 летища, които да обслужват туристически€ отрасъл.

     √олемите инвестиции в “унис  са направени от гиганта “Persian Gulf” (компани€ от ќбединените арабски емирства). ќсновни€т проект е свързан с изграждането на изц€ло нов град в държавата, който ще се казва —редиземноморска порта (Mediterranean gate). ƒругите проекти са свързани с изграждане на пристанище и телекомуникационна компани€, които ще издигнат държавата във финансов център на региона.

     ≈нергийната независимост на страната е обезпечена от залежите и добива на природен газ и нефт, добивани от държавната енергийна компани€. ¬ъпреки наличието на енергийни ресурси, в процес на развитие са атомната електроенерги€ и алтернативните източници на енерги€ – добиването на енерги€ чрез соларни инсталации в пустин€та, имащи за цел да пренас€т електричество от —еверна јфрика до ≈вропа. ќсъществ€ването на проектите са гарантирани от основните партньори на страната – ≈— и страните от —еверна јфрика. ѕредвижда се изграждането на две атомни електроцентрали в партньорство с ‘ранци€, страна развиваща собствена €дрена технологи€.

     “унис е първата средиземноморска държава, ко€то подписва —поразумение за асоцииране (с цел партньорство) с ≈— през юли 1995 г. “ой е основен икономически партньор, с него се извършва над 70% от износа и вноса. ѕрез 2008 г. “унис премахва митата за европейски€ пазар и по този начин става първата държава от —редиземноморски€ регион, ко€то търгува на свободни€ европейски пазар.

      ѕолитическата система на “унис е повли€на от френски€ политически модел и начело на държавата стои президент, в рамките на конституционна република. ‘игурира и постът на министър-председател, който е глава на изпълнителната власт. «аконодателната власт е представена от двукамарна парламентарна система, повли€на от ‘ренски€ граждански закон. ≈дната камара се нарича  амара на депутатите, съставл€ваща 214 места, от които 25% се паз€т за представители на опозиционни партии. ƒругата камара е  амара на —ъветниците от 112 места, в които влизат представители на политически партии и други съсловни организации, а също и личности, пр€ко назначени от президента (президентски€т патронаж). ѕравителството се назначава от президента, който има силна рол€ при изпълнението на политиките и приемане на законодателството. –егионалните (областните) управлени€ се назначават от централната власт, а местните власти, в лицето на кметове и местни съвети, имащи съвещателни функции, са избираеми.


     ”правл€ващата парти€ на президента «ин ≈л јбедин Ѕен јли – “—ъбрание на конституционалистите демократи” (Constitutional Democratic Rally - RCD), датира от времето, когато “унис е френски протекторат. “€ възниква в опозици€ на френското управление и е създадена от тунизийските националисти като “ онституционна парти€” (Destour/Constitutional Party). ¬ развитието на парти€та по път€ към независимостта, след разкол в ръководството й, се създава “Ќео  онституционна ѕарти€” от ’абиб Ѕоргуби€, бъдещи€т президент на независим “унис. ѕрез 1987 г. Ѕен јли, в рол€та на премиер, смъква от власт президента ’абиб Ѕоргуби€, които е об€вен за невмен€ем и негоден да управл€ва. Ѕоргуби€  е осъден и остава под домашен арест в продължение на 15 години, до кра€ на живота си.

     Ќа следващата година, вече в рол€та на президент, Ѕен јли извършва икономически реформи, увеличавайки приватизаци€та и преименува парти€та с днешното й наименование, за да подхожда на осъществ€ваната от него политика. —м€ната на управлението е свързано с преструктуриране на управл€ващата парти€, за да се потвърди нови€т път, по който тръгва страната. ѕротивопостав€йки се на старото управление, Ѕен јли определ€ поддръжниците на Ѕоргуби€ като социалисти, за да откро€ва нови€ (негови€) управленски стил като демократичен. ‘акт е наличието на партиен плурализъм и наличие на н€колко малки партии, които са представени в парламента.

     »майки предвид, че “унис е държава от арабски€ св€т, т€ има привидно светски стил на управление. –езултат от последното е наличието на 20% жени в състава на парламента. “€ е единствената държава, забран€ваща полигами€та чрез наличието на  одекс за лични€ статус (дело на президента Ѕоргуби€) и имаща един от най-прогресивните граждански кодекси в Ѕлизки€ изток и јрабски€ св€т.

     «аконодателството се основава на съвмест€ването между ‘ренски€ граждански закон и »сл€мски€ закон, като последни€ налага и много ограничени€ на гражданите. Ќезависими международни организации като Amnesty International, Freedom House и Protection International са установили, че политическите и човешките права не се спазват. –ежимът пречи по всеки възможен начин на местните организации, които съблюдават за спазването на човешките права. ѕрез 2008 г. списание „Economist” определ€ режима в страната като авторитарен в сво€та класаци€ „»ндекс на демокраци€”. “ова е показателно за изграждането на привидно демократични институции, демонстраци€ на „политическа вол€” в речите на президента, които в действителност не са част от реалността. »сл€мски€т закон преобладава в ежедневието на тунизийците. “ова се свързва и с определен набор от ограничени€ за гражданите, които са официална държавна политика. ѕодобни ограничени€ са свободното сърфиране в »нтернет, което е ограничено до определени сайтове, сериозната цензура над медиите и други подобни обсто€телства, които са фактори, набиращи социално недоволство в обществото.

     ћодернизаци€та на икономиката и обществото в “унис си противоречи с ограничени€та, налагани от политически€ режим, което е предпоставка за неговата реална либерализаци€ или см€на. ѕоследните избори в “унис за президент и парламент са проведени в атмосфера на репреси€ от страна на властта, според Human RightsWatch. «а президентски€ пост се €в€ват трима кандидати, един от които е тогавашни€т президент Ѕен јли – избран с 89%, след като другите двама кандидати са се отказали в негова полза. ѕарти€та, подкреп€ща президента (RCD), печели 84% и допуска представители на други партии, които имат от 1 до 5%.

     –ежимът е обвин€ван неведнъж в корупци€ и шуробаджанащина с основани€та, че роднини на президента Ѕен јли контролират бизнеса в страната. Ќедоволство към президента генерира и неговата втора жена Ћайла “рабелси, ко€то с поведението си ощет€ва държавата, въздействайки на икономиката чрез съпруга си.


     ”слови€та, създадени от управл€ващите в “унис, в комбинаци€ с въздействието на световната икономическа криза и геополитическото вли€ние от страните в региона, доведоха до безредици и гражданска война, ко€то завърши със свал€нето на дългогодишни€ президент Ѕен јли в кра€ на 2010 и началото на 2011 г. ѕроцесът, довел до подобно развитие на събити€та, е назр€вал с времето. Ѕ€гството на президента Ѕен јли от страната говори за наличието на предварителна подготовка, а също и реализиралото се изнас€не на 1,5 тона злато от държавни€ резерв с помощта на съпругата му.

     —ъздалата се ситуаци€ може да се оприличи на държавен преврат, подобен на този, с който сами€т јли се е възкачил на президентски€ пост. ¬зимайки предвид съдбата на Ѕоргуби€, Ѕен јли предприема този ход, за да подсигури физическото оцел€ване на сами€ себе си и на семейството си. —ъздалото се напрежение в страната срещу управлението ескалира и придоби размерите на кървава разправа, след като бе убит представител от фамили€ “рабелси, ко€то се определ€ за икономически най-вли€телната и приближена до јли. Ќедоволството на тунизийските граждани ескалира след самоубийството на безработен млад мъж, който се самозапали.

     —лед внимателен анализ, случващото се в държавата може да се определи като държавен преврат. »майки предвид авторитарни€ режим, е почти невъзможно да се организира подобен сценарий, без президента да е загубил доверието на приближените си властимащи, желаещи да заемат м€стото му. ‘акти в подкрепа на твърдението са: противодействието на арми€та при б€гството на президента и невъзможността да заграби повече богатства; реализирането на б€гство от затвора на гол€ма група затворници, които да подсил€т безредиците, с цел ескалаци€ на насилието; физическа разправа с представители на клана “рабелси, приближени до президента; готовност на премиера и част от управл€ващите да поемат управлението; назначаването на временен президент и бързото сформиране на ново правителство на „националното единство”, което има за цел да преустанови безредиците, за да не прераснат в гражданска война; наличието на министри от правителството на јли, които да предадат своето “know-how”на неподготвените за управление опозиционери; адекватната реакци€ на арми€та показва, че не липсва център на властта, а той просто е подменен. “ези и други вътрешни и външни фактори са направили възможно свал€нето на властта.

     ¬ажно е да се отбележи, че има и недоволни от см€ната на Ѕен јли, след 23 годишното му управление. —поред поддръжниците му това ще дестабилизира страната, а новата власт ще репресира и ограби народа. ¬ъншни фактори също показват отношение към см€ната на президента. —лед ожесточаването на протестите френската дипломаци€ бе подготвила изпращането на техника за противодействие на безредиците, но тази подкрепа не се реализира, защото б€гството на Ѕен јли и бързо сформираното правителство не б€ха добре приети от ‘ранци€. Ќовата власт в “унис също показа отношение към ‘ранци€ и премахна снимка на Ѕен јли и —аркози от посолството си там. ƒруг външен фактор са лидерите на страните от арабски€ св€т и организираната от т€х спешна среща, на ко€то се разисква проблемът, за да не се разраснат политическите страсти извън пределите на “унис.

     ¬ъншните фактори, повли€ли за дестабилизаци€та на тунизийската власт преди нейната подм€на, можем да разделим на положителни и негативни. ѕоложителните са свързани с все по-гол€мото вли€ние на глобализационните процеси, достигащи до обществото в “унис. ќтворената и развиваща се икономика предполага вли€нието на туристите, посещаващи страната като носители на новите тенденции; развитието на комуникациите в интернет, които са навлезли сред обществото, но са силно ограничени от цензура – са фактори, подбуждащи недоволство сред населението срещу репресивната, ограничаваща власт. “върди се, че Facebook е основната връзка на гражданите с другите държави, след като цензурата в медиите е обслужвала режима, а телефоните са подслушвани от службите. ќгромен негативен социален зар€д е бил набран именно в социалната мрежа, който после се реализира чрез уличните протести, показващи желанието за свобода на едно общество, искащо да се глобализира. ƒруг положителен външен фактор са отношени€та с ≈—, които дават добра перспектива на тунизийската икономика. –ешаването на проблемите, идващи от политическото и културното  наследство, ще дадат възможност на  страната да намери м€стото в глобалното общество.

     Ќегативните външни фактори са свързани с вли€нието на съседните страни като Ћиби€ или страни, имащи отношение към икономическото развитие на страната като ќбединените арабски емирства. «асилването на тунизийската икономика и желанието на ќбединените арабски емирства да € направ€т финансов център на «ападна јфрика, използвайки президента Ѕен јли, който след б€гството си се установи точно там, не са благопри€тни за страните от региона. —бъдването на подобен сценарий би понижил позици€та на Ћиби€ в регионалната, континенталната, а също и в световната геополитика. ј владетел като  адафи не би оставил нещата да са в негов ущърб, както добре знаем. Ќе без причина той бе първи€т, който коментира събити€та в “унис. —трани като јлжир и ћароко, имащи вътрешни териториални спорове, са предпоставка съседите да действат по подобен начин, създавайки среда на несигурност в региона. Ќе бива да забрав€ме, че процесите на глобализаци€ стимулират надигане на вълната исл€мски фундаментализъм в страните, населени предимно с мюсюлмани. √лобализационните процеси в “унис не са добре дошли за групировките на радикални€ исл€м и желанието им да противодействат не бива да се подцен€ва, макар и страната да е доказала, че е далеч от подобни про€ви.


      ѕостав€нето на временно изпълн€ващ длъжността президент и състав€нето на правителство на „националното единство”, което включва представители на опозици€та, показва, че се сформира новата управленска върхушка. —ледващите месеци ще са от значение за стабилизирането на страната и заемането на властта от върхушката, ко€то ще доминира над останалите. Ќесъмнено част от представителите на сегашната власт или по-точно на управл€ващата парти€ ще останат в управлението, защото не съществува достатъчно силна и добре подготвена опозици€. ƒо провеждането на следващите избори всички фактори, посочени по-горе, ще са от значение, а бъдещата посока на развитие в страната остава не€сна до установ€ването на новата власт. —ъс сигурност следващи€т президент ще предложи по-либерален и демократичен режим, за да се хареса на народа. ¬ъзможно е да направи и промени в партийната уредба, за да се разграничи от бившата власт. јлтернативите пред държавата са глобализаци€ или исл€мизаци€ (затвар€не в себе си и религи€та си). »кономическите и геополитическите възможности пред “унис са благопри€тни за нейното глобализиране, но е важно да се съобрази с регионалните особености и културното си наследство. –азвитие в насока на радикална политическа власт и засилване на радикален исл€м е черната перспектива за страната, срещу ко€то самото население ще противодейства.

     Ѕългари€ се гордее с добрите си отношени€ с арабски€ св€т, което се дължи на толерантността ни. ƒобрите междудържавни отношени€ с “унис тр€бва да се поддържат, още повече в такъв труден момент, за да се стимулира проевропейското му развитие. ѕоложението в “унис тр€бва да ни говори, че винаги има алтернатива за едно общество, щом то реши да отсто€ва свободата и бъдещето си.

 

 
пїњ–Р–≤—В–Њ—А –љ–∞ —Б—В–∞—В–Є—П—В–∞: ћарин Ѕайчев пїњ

–Я–Њ–Ї–∞–ґ–Є –і—А—Г–≥–Є —Б—В–∞—В–Є–Є –Њ—В —В–Њ–Ј–Є –∞–≤—В–Њ—А