–Я–µ—З–∞—В
-
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В   
–Т—В–Њ—А–љ–Є–Ї, 01 –Ь–∞—А—В 2011 14:40

јлександър ¬еличков

     ¬ кра€ на 2010 г. започна един много интересен процес – първо в —еверна јфрика, а впоследствие и в Ѕлизки€ изток, който повечето политици и анализатори побързаха да определ€т като „демократизиране” или „преход към демокраци€”. Ќаистина събити€та в “унис и ≈гипет дават основание да се над€ваме, че път€т по който поеха тези държави през последните месеци ще доведе действително до т€хното либерализиране и демократизиране, и в крайна сметка – установ€ване на стабилен демократичен режим. Ќо това не само не е единствената перспектива, а дори е по-малко веро€тната. «ащото вол€та на народа за пром€на е необходимо, но недостатъчно условие. «ащото демокраци€та не е просто система от правила, процедури и институции, а и ценностна система, начин на живот, начин на мислене.  ъм момента нито нормативни€т (въпреки н€кои наченки), нито ценностни€т елемент са налице.

–едица политици и изследователи не осъзнават или не искат да осъзна€т, че първопричината за т.нар „революции” в “унис и ≈гипет не е толкова стремежът към демократично управление, колкото към подобр€ване на икономическото положение и услови€та на живот. —ъщото може да се твърди и за другите страни от региона, в които народното недоволство започна да се про€в€ва – јлжир, …емен, …ордани€, »рак, »ран, Ѕахрейн, Ћиби€, ƒжибути и много по-слабо (поне засега) в —ири€, ћароко, ќман,  увейт, —удан и јфганистан. «а това, че икономическото състо€ние, а не авторитарните режими са основната причина за общонародното недоволство могат да се приведат н€колко аргумента. Ќо първо ще по€сн€ защо се отнас€м скептично към употребата на термина „революци€” в случа€ с “унис и ≈гипет.

     ѕон€тието „революци€” произлиза от латинската дума revolutio, ко€то означава „преобръщане”, „поврат”. —ъществуват различни концепции за това какво представл€ва всъщност революци€та, а бро€т на дефинициите е почти правопропорционален на бро€ на изследователите на пон€тието и самото €вление. —ред най-авторитетните имена са  рейн Ѕринтън, ƒжак √олдстоун, Ѕарингтън ћур, „арлз “или, “еда —кокпол, —амюъл ’ънтингтън, ¬илфредо ѕарето, √устав льо Ѕон, Ќийл —мелсър, “ед –обърт √ър,  арл ћаркс, ‘ридрих ≈нгелс и т.н. ≈дна обща дефиници€ на термина „революци€” би изглеждала по следни€ начин – революци€та е фундаментална пром€на във властовите и организационните структури, ко€то се извършва за кратък период от време с неинституционални средства, и ко€то обикновено е съпроводена с групова мобилизаци€ на населението за демонстрации, локални бунтове, партизанска борба, гражданска война, масови стачки и сблъсъци и пр. –еволюци€та не е просто пром€на на политически€ режим в страната, а зам€ната му с изц€ло нова обществено-политическа система. Ѕезспорен е фактът, че политическите промени в “унис и ≈гипет, както и ефекта от т€х в региона, са от изключително гол€мо значение. —вал€нето на 14 €нуари 2011 г. на 74-годишни€т «ин ал јбидин бен јли от президентското м€сто в “унис след 23 години начело на страната, както и оттегл€нето на 82-годишни€ египетски президент ’осни ћубарак на 11 февруари 2011 г. след 30 години на власт, са мащабни събити€ сами по себе си. —вал€нето на авторитарните лидери и пром€ната на политическото ръководство обаче съвсем не гарантират преход към либерална демокраци€. ќще по-малко пък стабилността в страната. ¬сички тези промени в арабски€ св€т започнаха с един на пръв поглед незначителен акт – самозапалването на тунизиеца ћохамед Ѕуазизи на 17 декември 2010 г. пред сградата на общината в гр. —иди Ѕузид в знак на протест срещу лошите услови€ на живот (глад, безработица и пр.), корупци€та и произвола на местната полици€. ѕосредством информационните технологии (Facebook, YouTube) искрата на народното недоволство бързо пламна, подхранвана от лошите социално-икономически услови€ в “унис и грубата намеса на полици€та и силите за сигурност. ѕолицейското насилие обаче не усп€ да потуши народни€ бунт. “ака в “унис назначени€т от Ѕен јли министър-председател ћохамед √ануши пое временно президентски€ пост след б€гството на първи€ в —аудитска јраби€ на 14 €нуари 2011 г., но извънредното положение в страната остана. »кономическите проблеми и социалното недоволство също. Ќещо повече – очевидно обезверени от ситуаци€та в страната, хил€ди тунизийци (според различни източници към 5000-6000 души до средата на февруари 2011 г.) се отправиха към бреговете на »тали€ и о. Ћампедуза. ѕодобна вълна на емиграци€ едва н€колко седмици след извоюването на бленуваната свобода може да предизвика хуманитарна катастрофа в средносрочен план, ако тенденци€та се запази. ¬се още не е €сна и посоката, в ко€то ще се развива “унис – установ€ването на действително демократичен режим съвсем не е гарантирано, макар и подкреп€но от международната общност, и особено от —јў и ≈—. ¬ страната продължава да е въведено извънредно положение, временно изпълн€ващ длъжността президент от 15 €нуари 2011 г. е председател€т на  амарата на депутатите ‘уад ћебаза, а министър-председател от същата дата отново стана ћохамед √ануши. Ќа 6 февруари временното правителство забрани бившата управл€ваща парти€ на «ин ал јбидин бен јли –  онституционно демократично обединение, а на 18 февруари взе решение за об€в€ване на всеобща амнисти€ за политическите затворници (близо 3000 души). ѕродължилите улични протести обаче срещу √ануши и други членове на временното правителство, приближени на бивши€ президент Ѕен јли, принудиха тунизийски€ премиер да подаде оставка на 27 февруари 2011 г. Ќа м€стото на ћохамед √ануши, изпълн€ващи€т длъжността президент ‘уад ћебаза назначи Ѕеджи  аид ≈себси – министър на външните работи при управлението на първи€ тунизийски президент след придобиването на независимост от ‘ранци€ ’абиб Ѕургиба. ƒо средата на €нуари 2011 г. по официални данни в страната са загинали 78 души, а бро€т на ранените е 94. ѕротестите по социално-икономически причини обаче продължават в отделни райони на “унис.    

     —итуаци€та в ≈гипет е аналогична. —лед 18-дневни протести, започнали на 25 €нуари 2011 г. с т.нар. „ƒен на гнева”, президентът ’осни ћубарак беше принуден да се оттегли на 11 февруари. “ова стана при доста съмнителни обсто€телства като се има предвид, че само ден по-рано – вечерта на 10 февруари – в обръщение към наци€та той об€ви, че делегира пълномощи€та си на наскоро назначени€ вицепрезидент ќмар —улейман, но остава президент до президентските избори през септември. ¬ речта си ћубарак потвърди, че н€ма да се кандидатира за нов президентски мандат, призна, че правителството му е допускало грешки и че искани€та на демонстрантите са легитимни, и изрази съжаление за жертвите на протестите. –ешението на ћубарак означаваше, че в течение на н€колко месеца —улейман ще представл€ва ≈гипет на световната сцена и ще осъществ€ва вътрешната политика, а президентът ще остане гарант на конституци€та, ко€то не позвол€ва на вицепрезидента, изпълн€ващ президентски функции, да разпуска парламента и правителството, нито да внас€ поправки в самата конституци€. ≈вропейските страни и —јў, които очакваха ћубарак да съобщи, че се оттегл€, дори не усп€ха веднага да реагират с коментар. ѕоради тази причина съществуват сериозни съмнени€ за намеса на египетските военни, както и на външни фактори, върху решението на ћубарак за оттегл€не. «а разлика от тунизийски€ си колега обаче египетски€т президент не напусна страната, а замина за имението си в курорта Ўарм ел-Ўейх на „ервено море. ¬ластта беше поета от ¬исши€ военен съвет начело с ћохамед ’усейн “антауи, който разпусна двукамарни€ парламент и суспендира конституци€та на страната. ¬исши€т военен съвет пое ангажимент до кра€ на февруари 2011 г. да бъде изготвена нова конституци€ на ≈гипет, ко€то да бъде одобрена на референдум. ¬ременното правителство се ръководи от бивши€ министър на гражданската авиаци€ јхмед Ўафик – назначен на премиерски€ пост от ’осни ћубарак на 29 €нуари 2011 г. в отговор на масовите протести. »звънредното положение, което е въведено в страната след покушението срещу јнуар —адат през 1981 г. не беше отменено. —ъщевременно протестите, макар с по-ниска интензивност и мащаб, продължиха и принудиха арми€та да се намеси и да ги разпръсне. —едмица след свал€нето на ћубарак, на 18 февруари, хил€ди египт€ни се събраха на емблематични€ площад „“ахрир” в  айро, за да отбележат т.нар. „ƒен на победата” или „ћарш на победата”. ѕо време на 18-дневните протести загинаха над 360 души, а около 5500 б€ха ранени, като тр€бва да се отбележи, че цифрата не е по-гол€ма единствено поради сравнително сдържаното отношение на египетската арми€ към протестиращите. —ъщевременно ¬исши€т военен съвет управл€ващ страната се извини официално за приложеното насилие върху протестиращите, а на 5 март 2011 г. се очаква да започне съдебен процес срещу бивши€ вътрешен министър ’абиб ал јдли по обвинение за пране на незаконно натрупани пари и корупци€. ¬ърху банковите сметки на Ѕен јли и ћубарак, както и на техните близки, беше наложен запор.


        

     Ѕъдещето на “унис и ≈гипет обаче далеч не изглежда да бъде предопределено демократично. Ќо което е по-важно – т€хната стабилност е под въпрос. ј това в много отношени€ е дори по-важно за международната общност от демократичността на политическите режими – политика, следвана от —јў в продължение на десетилети€.  акто вече стана €сно политическата, икономическата и социалната стабилност, от една страна, и либералната демокраци€, от друга, не върв€т задължително ръка за ръка, макар и да има връзка между т€х. ÷ентробежните сили в двете държави са все още силни и крайни€т успех на този „преход” съвсем не е €сен. ѕоради това е прекалено рано, за да се окачестви пром€ната на политическото ръководство под въздействие на народното недоволство като революци€.  ъм момента по-скоро става дума за пром€на на политически€ режим, все още не€сно в каква посока. »стори€та познава множество случаи на преход от авторитарен режим към псевдодемократичен, в който формално съществуват многопартийна система, периодични всеобщи избори, разделение на властите, пазарна икономика и т.н., но основните човешки права и демократичните ценности биват потъпквани. — други думи, запазва се същата обществено-политическа система, без съществени преобразувани€. ƒобър пример в това отношение е Ѕеларус, начело с јлександър Ћукашенко, който често е определ€н като „последни€ диктатор в ≈вропа”. «атова аналогиите, които започнаха да се прав€т с »ранската революци€ от 1979 г. или със събити€та в »зточна ≈вропа от кра€ на 80-те и началото на 90-те години на минали€ век, са неуместни или поне прибързани. ¬ последните се извършва именно такава фундаментална обществена и политическа пром€на, ко€то от дистанци€та на времето действително ни дава основани€ да говорим за революционно преустройство.       

     ¬ъпреки, че и в “унис, и в ≈гипет, гневът на хората беше насочен главно срещу ръководител€ на политически€ режим, причината за т€хното недоволство беше главно икономическа. ѕървоначално хората изл€зоха по улиците и площадите с искани€ от социално-икономически характер, и едва в последствие прераснаха в политически претенции към режима. ѕротестиращите демонстрираха срещу безработицата (особено висока сред младите хора), повишението на цените на хранителните продукти, ниската минимална работна заплата, лошите услови€ на живот, полицейското насилие, широко разпространената корупци€ и ограничени€та върху свободата на словото. —оциално-икономическите услови€ обаче са ключа към отприщването на народното недоволство. » това е об€снимо като се има предвид, че над 1/3 от египт€ните и тунизийците прежив€ват с по-малко от 2 долара на ден. ѕол€ризаци€та и социалната стратификаци€ са особено отчетливо изразени – налице е малка, но изключително богата и овластена класа, от една страна, и широка, но крайно бедна и потисната прослойка, от друга. —редната класа на практика представл€ва незначителна част от общото население. »менно тази социална несигурност по отношение на задовол€ване на базовите, онтологични нужди на масата от населението и р€зката социална стратификаци€ са основна причина за падането на режимите на Ѕен јли и ћубарак. Ћипсата на такива критични социално-икономически услови€ в авторитарни държави като —аудитска јраби€,  атар или ќј≈ е причина подобни събити€ да не намират отзвук в т€х (поне засега).

     —лучващото се в “унис и ≈гипет обаче получи силен отзвук в редица страни от —еверна јфрика и Ѕлизки€ изток. ќсновна заслуга за това, както всъщност и за самите събити€ в “унис и ≈гипет, имат информационните технологии. »нтернет и социалните мрежи Facebook и Twitter изиграха изключителна рол€ за организирането и разпространението на протестните демонстрации. ”ебсайтът за свободно сподел€не на видеоклипове YouTube също спомогна за попул€ризиране на каузата на протестиращите, както и за изобличаване на репресивните мерки от страна на арми€та и полици€та. јктовете на самоубийство като протест срещу мизерните услови€ на живот, с които започнаха всъщност демонстрациите в “унис и ≈гипет, придобиха този отзвук благодарение на новите комуникационни технологии. ѕреди половин или един век тези показни самоубийства щ€ха да останат почти незабел€зани от обществото, а разпространението на протестните демонстрации извън границите на съответната държава – немислимо.

     Ѕез съмнение информационните технологии изиграха ключова рол€ за свал€нето на «ин ал јбидин бен јли и ’осни ћубарак от власт, както и за разпространението на  протестната вълна в цели€ регион. „ƒни на гнева” започнаха да се провеждат през февруари 2011 г. и в јлжир, …емен, …ордани€, »ран, »рак, Ѕахрейн, Ћиби€ и ƒжибути. «а разлика от ≈гипет обаче, където арми€та и полици€та се въздържаха до гол€ма степен от произволна употреба на насилие, в повечето от горепосочените страни полици€та и силите за сигурност се намесиха категорично, за да спрат разпространението на „египетската болест”. ¬ъпреки това тези държави продължават да страдат от абсолютно същите проблеми, които доведоха до свал€нето на политическите режими в “унис и ≈гипет, а именно – крайно лоши социално-икономически услови€, силно изразена социална стратификаци€ и авторитарно управление. “ова предполага, като се има предвид и инерци€та от тунизийската „∆асминова революци€” и египетската „Ѕ€ла революци€”, неизбежност на промените в изброените по-горе държави – или социално-икономическите услови€ ще се промен€т, или авторитарни€т режим ще падне. ”потребата на сила може временно да реши проблема в полза на авторитарни€ режим, но в дългосрочен план е обречен, ако не се промен€т услови€та на живот в страната.  акто подчертава ѕлатон в „ƒържавата” – „ƒисбалансът между бедни и богати е най-старата и най-смъртоносна болест на всички републики”. ¬ —ири€, ћароко, —удан, јфганистан, ќман и  увейт също се по€виха известни опити за критика на политически€ режим, главно от интелектуалци, малцинствени групи или радикални исл€мисти. »нтересен е фактът, че свал€нето на Ѕен јли и ћубарак освен, че предизвика вълна от протести в региона, този прецедент радикализира искани€та на протестиращите в другите страни, които започнаха да насто€ват директно за свал€не на политически€ режим. Ѕритански€т вестник Financial Times в уводната си стати€ от 15 февруари 2011 г. дори допуска, че случващото се в арабски€ св€т може да се разпростре и към бившите съветски републики като –уси€, Ѕеларус и  азахстан.

      ъм момента най-сериозна е обстановката в Ћиби€. «апочналите на 15 февруари 2011 г. протести срещу управлението на ћуамар  адафи постепенно прераснаха в гражданска война между противниците на режима и силите за сигурност, в ко€то за две седмици по данни на ќќЌ загинаха над 1000 души, а ранените са над 5000. ядрото на бунтовните действи€ е североизточната част на страната – градовете Ѕенгази, јл Ѕейда, јл ћарж, “обрук, ƒерна, јждаби€ и др. —поред световните информационни агенции тези градове се контролират изц€ло от опозиционните сили. ѕостепенно конфликтът започна да се „прелива” и в другите части на страната, особено в района на северозападна Ћиби€, където протестиращите са превзели градовете ћисурата, Ѕани ”алид, јл «ауи€, —ебрата, «ууара и др. ёжната и централната част на страната изглежда все още е под контрола на арми€та и привържениците на  адафи. —блъсъците между правителствените сили и протестиращите в столицата “риполи, започнали на 20 февруари, продължават. ‘акт е обаче, че подкрепата за  адафи все повече отслабва, а антиправителствените сили вземат под контрола си все повече градове. Ќезависимо от решителното противопостав€не на арми€та и полици€та, ко€то не се поколеба дори да бомбардира от въздуха цивилното население,  адафи губи позиции вътре и вън от страната. –едица ключови министри подадоха оставка в знак на протест срещу прекомерната употреба на сила в акциите срещу антиправителствените демонстранти и се присъединиха към опозици€та. Ќа 21 февруари оставка подаде либийски€т министър на правосъдието ћустафа ћохамед јбдел ƒжалил. Ќа 22 февруари последва оставката на министъра на вътрешните работи јбдел ‘атах ёнес. Ќа 25 февруари подаде оставка и √лавни€т прокурор на Ћиби€ јбдулрахман ал јбар. –едица военни, полицаи и приближени на либийски€ ръководител също дезертираха и се присъединиха към протестиращите. ¬ъв външнополитически аспект ситуаци€та е аналогична – оставки подадоха либийските посланици в —јў,  итай, »нди€, ‘ранци€, ¬еликобритани€ и др., както и посто€нните представители на Ћиби€ в ќќЌ, ёЌ≈— ќ, ≈—, јрабската лига. ѕодкрепата за ћуамар  адафи отслабва с всеки изминал ден. «а прекрат€ване на насилието и оттегл€не на  адафи насто€ха германски€т канцлер јнгела ћеркел, френски€т президент Ќикола —аркози, британски€т премиер ƒейвид  амерън, върховни€т представител на ≈— за ќ¬ѕѕ—  атрин јштън, както и редица други видни политици. √енерални€т секретар на ќќЌ Ѕан  и-ћун и руски€т външен министър —ергей Ћавров също осъдиха прилагането на насилие срещу либийското население и нарушаването на човешките права в ƒжамахири€та. јмерикански€т президент Ѕарак ќбама значително закъсн€ със сво€та реакци€, като направи своето първо публично из€вление по темата едва на 24 февруари. ќбама разкритикува остро кръвопролити€та и насилието над антиправителствените демонстранти, но без да отправ€ директни обвинени€ срещу либийски€ държавен ръководител и дори не спомена името на ћуамар  адафи. —амо н€колко дни по-късно, на 26 февруари, американски€т президент официално за€ви, че  адафи тр€бва „да си тръгне веднага”. »нтерес представл€ва позици€та на »тали€ – не само защото Ћиби€ е бивша италианска колони€, но и защото ƒжамахири€та е важен търговски и енергиен партньор на страната. ¬ крайна сметка на 27 февруари италиански€т външен министър ‘ранко ‘ратини за€ви, че оттегл€нето на  адафи от властта е неизбежно, а договорът за при€телство и сътрудничество между Ћиби€ и »тали€ е „de facto прекратен”. “ака политически€ режим на ћуамар  адафи на практика загуби сво€та вътрешна и външна подкрепа, а оттук и сво€та легитимност.


 

     Ќа 27 февруари 2011 г. всичките петнадесет члена на —ъвета за сигурност на ќќЌ единодушно одобриха –езолюци€ 1970, ко€то налага санкции срещу режима на либийски€ лидер ћуамар  адафи, включително оръжейно ембарго и сезиране на ћеждународни€ наказателен съд в ’ага за евентуални престъплени€ срещу човечеството. –езолюци€та предвижда също така замраз€ване на активите на  адафи и децата му, забрана за пътуване на ц€лото семейство и на 10 негови приближени. “€ съдържа два анекса, избро€ващи имената на 16 души, на които ще бъдат забранени пътувани€та, и на шест души, чиито активи в чужбина ще бъдат замразени. ѕроекторезолюци€та беше внесена на 25 февруари от —јў, ¬еликобритани€, ‘ранци€ и √ермани€, на открито заседание в присъствието на генерални€ секретар на ќќЌ Ѕан  и-ћун. ≈вропейски€т съюз (≈—) също предприе конкретни мерки срещу режима на  адафи. Ќа 28 февруари ≈— наложи оръжейно ембарго на Ћиби€, както и забрана за пътуване до държавите от общността на членовете на семейство  адафи и 25 приближени на т€х лица. «амразени са и авоари на държавното ръководство за милиарди евро. ћеждувременно ≈— отпусна на Ћиби€ от сво€ бюджет максимума от 3 млн. евро спешна хуманитарна помощ.

     ћуамар  адафи и негови€т син —ейф ал »слам многократно за€виха, че т€хното семейство н€ма намерение да напуска страната и че дори ако се налага ще умрат там. ¬ своето из€вление по държавната телевизи€ на 22 февруари,  адафи за€ви: „Ќ€ма да напусна тази страна, ще умра тук като мъченик”. Ќа 25 февруари в интервю за CNN-Türk —ейф ал »слам подчерта, че семейството му „ще живее и ще умре в Ћиби€”. ќчевидно обаче не всички членове на семейство  адафи са на това мнение – по информаци€ на иранската телевизи€ PressTV от 25 февруари, —ейф ал јраб е преминал на страната на демонстрантите.  адафи на н€колко пъти в свои обръщени€ към привържениците си призова да защитават Ћиби€ и петролните богатства на страната, да се противопостав€т на антиправителствените действи€ от страна на „терористите” и „дрогираните младежи”. ѕо този начин либийски€т ръководител на практика призова към започването на гражданска война в страната – нещо, което на практика се случи. ¬ ц€ла Ћиби€ се вод€т сражени€ между привърженици и противници на режима на  адафи, военни самолети бомбардират цивилното население, поради което повечето държави евакуираха своите граждани. ѕо данни на ¬ърховни€ комисариат на ќќЌ за бежанците бро€т на хората изб€гали принудително от Ћиби€ в съседните “унис и ≈гипет към 1 март достига 140 000 души.

     ќт развитието на ситуаци€та в Ћиби€ може да се предположи, че положението на гражданска война, в което страната се намира на практика, ще продължи докато едната от двете противосто€щи си страни не надделее. »майки предвид отслабващите позиции на  адафи във вътрешнополитически и външнополитически план, веро€тността той да си възвърне властта е минимална, дори почти илюзорна.  акто отбел€за на 26 февруари най-верни€т европейски съюзник на либийски€ лидер, италиански€т премиер —илвио Ѕерлускони, „очевидно  адафи не контролира вече ситуаци€та в Ћиби€”. ¬ този смисъл победата на опозиционните сили е по-скоро въпрос на време.  ра€т на 42-годишното управление на полковник  адафи[1] почти се вижда, но какво ще последва след това?  ато се имат предвид традиционното либийско общество, в което доминират племенни връзки, и историческите особености на страната, съществува реална опасност пред държавното единство. —ъществува един не особено благопри€тен вариант, при който страната да се разпадне на съставл€ващите € в миналото 3 провинции –  иренайка, “риполитани€ и ‘езан. ¬еро€тността исл€мски фундаменталисти да поемат властта в Ћиби€ към момента е сравнително малка, но политическата стабилност на страната е под въпрос. ƒо гол€ма степен развитието на ситуаци€та в ƒжамахири€та зависи от реакциите на международната общност. ѕри определени обсто€телства не е изключена и военна намеса от страна на Ќј“ќ. ≈вентуална реакци€ на ќќЌ е възможна само в изключително тежка ситуаци€, при ко€то режимът на  адафи предприеме крайни мерки срещу либийското население (напр. употреба на химическо или биологично оръжие). ¬ъздържаната позици€ на ќќЌ може да се об€сни с евентуалното използване на правото на вето от страна на  итай или –уси€ в —ъвета за сигурност. » двете страни са сериозно притеснени от случващото се в —еверна јфрика и Ѕлизки€ изток по свои, вътрешнополитически причини.  итай дори предприе като превантивна м€рка още по-гол€мо ограничение на достъпа до »нтернет и особено до социалните мрежи. Ќ€кои анализатори вече направиха предположението, че е възможно принас€не на протестите към –уси€,  итай и страните от ÷ентрална јзи€. —ъщевременно в резултат на събити€та в арабски€ св€т цената на петрола на световни€ пазар достигна 120 долара за барел. ѕодобно покачване на себестойността на енергоносителите в момент на глобална икономическа криза е изключително неблагопри€тно.                     

     —ъществува реална възможност случилото се в “унис, ≈гипет и Ћиби€ да се разпростре и в други части на света. ¬ъпросът е доколко това е положително €вление. јмерикански€т президент Ѕарак ќбама, както и редица европейски лидери, сред които германски€т канцлер јнгела ћеркел и върховни€т представител на ≈— по ќбщата външна политика и политиката за сигурност  атрин јштън, приветстваха с радост свал€нето от власт на Ѕен јли и ћубарак. –азпространението на демокраци€та за сметка на регионалната стабилност обаче крие много опасности. ќще јлексис дьо “оквил в „ƒемокраци€та в јмерика” разкрива опасността от т.нар. „тирани€ на мнозинството”, което е достигнало по демократичен път до властови позиции. »стори€та помни възкачването на јдолф ’итлер като канцлер на √ермани€ и победата в парламентарните избори през 1933 г. именно чрез същите тези демократични процедури, които малко по-късно сами€т той ще погази. ¬ случа€ със —еверна јфрика и Ѕлизки€ изток главната опасност идва от исл€мските фундаменталисти, като например забраненото от ћубарак движение „ћюсюлманско братство” в ≈гипет, което вече из€в€ва амбици€ да се превърне в политическа парти€ и да се бори за властта в страната. «абележете, че не става въпрос за „египетско”, а за „мюсюлманско” братство. »менно радикални€т исл€м е основната опасност пред демократичното бъдеще на арабските страни в региона и съответно пред международната стабилност. «ащото режимът на ћубарак макар и авторитарен, беше светски и сътрудничеше със «апада. »менно близките отношени€ между ≈гипет и —јў б€ха в основата за напредъка на близкоизточни€ мирен процес. ј демократичните правила, процедури и институции без наличието на демократични ценности в обществото не предвещават светло бъдеще – нито за ≈гипет, нито за останалите арабски страни. “е само откриват възможност за експанзи€ на исл€мски€ фундаментализъм в региона.  акто отбел€зва ƒжон јдамс – втори€т президент на —јў – в свое писмо до ƒжон “ейлър от 15 април 1814 г.: „Ќе забрав€йте, че демокраци€та никога не трае дълго. “€ скоро се изхаб€ва, изтощава и убива сама себе си. ƒосега никога не е имало демокраци€, ко€то да не е извършила самоубийство”. –азбира се, това твърдение е малко пресилено, но крие в себе си едно мъдро предупреждение.

     “ова не означава, че страните от —еверна јфрика и Ѕлизки€ изток тр€бва да живе€т в услови€та на авторитаризъм, нито пък, че демокраци€та е непостижима в арабски€ св€т. ƒемократизаци€та обаче е дълъг процес, а не състо€ние – т€ не може да бъде „имплантирана”. ѕоказателни в това отношение са јфганистан и »рак, където „износът на демокраци€” се провали – констатаци€ потвърдена от изтъкнати американски изследователи като «бигнев Ѕжежински, Ѕрент —коукрофт, —амюъл ’ънтингтън. «а сравнение, по официални данни през 2010 г. в јфганистан са загинали 2400 души.  акто отбел€зва един от най-видните анализатори на демокраци€та ƒжовани —артори, „б€гството към утопи€та, към суперсвета на идеалите не прави истински€ св€т по-добър: по този път идеалите загиват и ра€т се превръща в ад”[2]. «атова тр€бва да имаме в предвид, че демократизаци€та в тази част от света ще среща сериозна съпротива от страна на исл€мски€ фундаментализъм. “ова ще бъде сблъсък между светско и религиозно, между демокраци€ и радикален исл€м, сблъсък с не€сен краен резултат, но без съмнение предизвикателство пред регионалната и международната стабилност.                                                       

 


[1] ћуамар ал- адафи е държавен ръководител на Ћиби€ след преврата („¬еликата революци€”) от 1 септември 1969 г. срещу крал »дрис.

[2] —артори, ƒж. “еори€ на демокраци€та.  н.1. —., 1992, 8.

 

 
пїњ–Р–≤—В–Њ—А –љ–∞ —Б—В–∞—В–Є—П—В–∞: јлександър ¬еличков пїњ

–Я–Њ–Ї–∞–ґ–Є –і—А—Г–≥–Є —Б—В–∞—В–Є–Є –Њ—В —В–Њ–Ј–Є –∞–≤—В–Њ—А