–Я–µ—З–∞—В
-
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В   
–І–µ—В–≤—К—А—В—К–Ї, 23 –§–µ–≤—А—Г–∞—А–Є 2012 12:51

јлександър ¬еличков

†††† ѕромен€щи€т се св€тѕрез насто€щата 2012 г. предсто€т избори с ключово значение за развитието на световната политика – в —јў, –уси€, ‘ранци€ и √ермани€ ще избират сво€ президент, а в √ърци€ тр€бва да се проведат парламентарни избори. Ќа практика изборните резултати ще очерта€т до гол€ма степен насоките, в които ще се движи глобалната политика и икономика до кра€ на десетилетието. ¬ажността на избора се усилва от дълговата криза в —јў и ≈вропа, както и от пром€ната на политическите баланси в —еверна јфрика и Ѕлизки€ изток.

†††† јмерика – отстъпващи€т лидер

†††† ¬ средата на ноември 2011 г. американски€т държавен дълг премина границата от 15 трилиона долара, при прогноза през 2013 г. да надхвърли 20 трилиона. Ќа фона на глобална икономическа криза, намален износ и свито вътрешно потребление подобна статистика е стр€скаща. —ъщевременно президентът Ѕарак ќбама не усп€ да прокара редица от обещаните в кандидат-президентската кампани€ през 2008 г. реформи, а новата кампани€ вече започна. «дравната и пенсионната реформа са в застой, а новата военна стратеги€ на —јў беше представена едва в началото на €нуари 2012 г. “€ предвижда по-гол€мо американско присъствие в јзи€ и съкращаване на войските в ≈вропа при намал€ване на военните разходи с 450 млрд. долара през следващите 10 години. ќсвен това според не€ —јў ще поддържат военни сили способни да спечел€т една война, като същевременно запаз€т способността си да възпрат противник във втори конфликт. “ова представл€ва съществена пром€на от често повтар€ната цел на американските военни да могат да се сражават и побеждават едновременно в две войни, на два различни театъра на бойни действи€. ѕром€ната на военната стратеги€ и изтегл€нето на последните американски войници от »рак на 18 декември 2011 г., както и последните данни за безработицата в —јў, според които през декември 2011 г. т€ се е понижила до 8,5% (най-ниското си ниво от февруари 2009 г.), повишават шансовете ќбама да бъде преизбран. ќще повече, че като веро€тен съперник на ќбама и кандидат на –епубликанската парти€ засега се очертава ћит –омни, който макар и само с 8 гласа повече от –ик —анторъм, спечели предварителните избори в јйова на 3 €нуари 2012 г., отбел€зали началото на тазгодишната кандидат-президентска кампани€. –омни получи и подкрепата на сенатора от јризона и бивш съперник на ќбама на изборите през 2008 г. ƒжон ћаккейн, но това едва ли ще се окаже достатъчно. ƒругите кандидати в предварителните избори на –епубликанската парти€, освен ћит –омни и –ик —анторъм, са Ќют √ингрич, –ик ѕери и –он ѕол – все кандидатури без съществени шансове за победа дори на вътрешнопартийните избори. ¬ крайна сметка претендентите за президентски€ пост ще станат известни официално след Ќационалната конференци€ на републиканците, ко€то ще се състои на 27 август в “ампа, ‘лорида и Ќационалната конференци€ на демократите, ко€то ще се проведе на 3 септември в Ўарлът, —еверна  аролина. —амите национални избори пък са насрочени за 6 ноември 2012 г.†

†††† Ќезависимо от това кой ще бъде нови€т президент на —јў, той ще тр€бва да се сблъска с новите геополитически реалности. —траната не може да продължи с агресивната си външна политика, или поне не по същи€ начин. „¬ойната с тероризма”, започната от ƒжордж ”. Ѕуш претърп€ пълен провал, защото освен че не постигна политическите си цели и морално делегитимира американската външна политика, нанесе и сериозни икономически щети на федерални€ бюджет. »зходът обаче не е в политиката на изолационизъм, практикувана от —јў до ¬тората световна война, а в добре балансираната и умерена външна политика.  ъм момента —јў продължава да бъде водеща световна политическа и икономическа сила, но това н€ма да продължи още дълго. –азвитите държави все повече губ€т позиции спр€мо развиващите се. ѕоследните са тези, които притежават високотехнологичен know-how и производствена база за икономическо развитие. »зследвани€ на The Economist показват, че ако се запаз€т насто€щите нива на икономически растеж  итай ще стане най-големи€т вносител в света още през 2014 г., а ще изпревари —јў по брутен вътрешен продукт през 2018 г. ѕовишаването на китайската икономическа мощ обаче не може да остане без политически последстви€, което означава нарастване на политическата рол€ на  итай в световните дела. ќще повече не бива да се забрав€, че  итайската народна република е посто€нен член на —ъвета за сигурност на ќќЌ.

†††† ќт друга страна, Ѕарак ќбама ще тр€бва да понесе негативите от продължаването на външнополитически€ курс на сво€ предшественик. јмериканската инвази€ в »рак започнала на 20 март 2003 г. приключи безславно на 18 декември 2011 г., когато след близо девет години военно присъствие и последните американски части се изтеглиха от иракска територи€, остав€йки страната разрушена и политически немощна. ќще на 22 декември, само н€колко дни след оттегл€нето на американските части, при сери€ от атентати в Ѕагдад загинаха 69 души, а десетки б€ха ранени. ќтговорност за атентатите пое организаци€та „»сл€мска държава в »рак”, ко€то е свързвана с „јл  айда”. “ази акци€ имаше и символичен характер, подсказващ какво можем да очакваме за бъдещото развитие на »рак – една страна богата на петрол, но икономически съсипана, политически, етнически и религиозно разделена. Ќа практика относително стабилна остава единствено северната част на страната, контролирана от кюрдите. ÷ентралното правителство на Ќури ал-ћалики все още не е в състо€ние да осигури единство и ефективен контрол върху територи€та на »рак, въпреки че полицейските части набро€ват близо 200†000 души, а арми€та – около 800†000 души. √ол€ма част от полицейските части всъщност са местни милиции, които почти не се контролират от централната власт. ѕо официални данни войната в »рак е струвала на —јў над 700 млрд. долара. —аддам ’юсеин беше екзекутиран на 30 декември 2006 г., но предполагаемото иракско биологично оръжие така и не беше открито. ƒиктаторът беше свален, но струваше ли си цената? —ега »рак е по-нестабилен и непредвидим от вс€кога, а подтискането на центробежните сили ще става все по-трудно. ≈динен и демократичен »рак все още е само едно добро пожелание.

†††† —итуаци€та в јфганистан не е много по-различна. «апочнатата на 7 октомври 2001 г. военна интервенци€ не дава обнадеждаващ резултат за бъдещето на страната. ѕоложението е също толкова отчайващо, колкото и в »рак. ќпераци€та със саркастичното наименование „“райна свобода”, ко€то продължава вече повече от десет години, освен, че свали от власт афганистанските талибани, не постигна нищо съществено. ¬оенни€т конфликт в јфганистан се превърна във втори€ най-продължителен след ¬иетнамската война, в който участват —јў. »кономическата бедност и предсто€щото оттегл€не на чуждестранните войски през 2014 г. обаче не предвещават спокойно бъдеще за јфганистан. ќще повече, че политическа нестабилност и етнорелигиозни проблеми не липсват и сега. ‘изическото елиминиране на ръководител€ на „јл  айда” ќсама бин Ћаден на 2 май 2011 от американски специални части в ѕакистан очаквано не доведе до ликвидиране на терористичната групировка. Ѕин Ћаден просто беше заменен от јйман ал-«ауахири. ќбщото между войните в јфганистан и »рак е, че очертават провалът на външната политика на бивши€ американски президент ƒжордж ”. Ѕуш, т.нар. „война срещу тероризма”. —јў затъна в две с€каш безкрайни войни, които общо погълнаха над 1,5 трилиона долара. ¬сички тези военни интервенции допълнително изтощиха јмерика – и икономически, и морално. ќсвен това войните в јфганистан и »рак показаха, че американската мощ е силно ограничена и не е в състо€ние да се справи с всички предизвикателства, пред които е изправена. √ласоподавателите все повече ще насто€ват са социална сигурност, за сметка на глобално политическо и военно лидерство. ѕоказателно в това отношение е по€вата и разрастването на движението „ќкупирай ”олстрийт”, което бързо придоби масов характер. “о е €рък†индикатор за социалните противоречи€ в съвременното американско общество и необходимостта от пренасочване на основната част от усили€та на правителството към вътрешната политика – нещо, за което насто€щи€т президент Ѕарак ќбама вече даде за€вка.

†††† ѕутин – вечни€т победител

†††† ѕреди близо 13 години на руската политическата сцена изгр€ звездата на ¬ладимир ѕутин, който след два последователни президентски мандата (1999; 2000–2008 г.) и един премиерски (2008 –) отново се кандидатира за президент на –уската федераци€. Ќе може да се отрече, че ѕутин има съществена заслуга за политическото и икономическото стабилизиране на страната след управлението на Ѕорис ≈лцин, но продължителното му задържане начело на –уси€, макар и с демократични средства, създава предпоставки за установ€ване на еднолична власт. «атова не е изненадващо, че ¬ладимир ѕутин е критикуван и обвин€ван често от своите западни партньори в авторитаризъм и потъпкване на демократичните принципи. —ъществената пром€на в отношението към ѕутин обаче дойде не от «ападна ≈вропа или —јў, а отвътре – от самата –уси€. —лед парламентарните избори в –уската федераци€ на 4 декември 2011 г. избухна вълна от недоволство, насочена срещу начина на администриране на изборни€ процес. ќбвинени€та б€ха в изборни нарушени€ и фалшификаци€ на резултатите. Ќа 10 декември протестиращите проведоха митинг-демонстрации в столицата и още н€колко града – —анкт ѕетербург, ¬ладивосток, ѕерм, ’абаровск, и др. Ќа протеста в ћосква присъстваха около 30†000 души. “е насто€ваха за анулиране на изборните резултати, освобождаване на ¬ладимир „уров от поста председател на ÷ентралната избирателна комиси€ (÷» ) и провеждане на честни избори. ”правл€ващата парти€ „≈динна –уси€”, чиито лидер е ¬ладимир ѕутин, беше основен адресат на народното недоволство. ѕарти€та, макар да запази абсолютното си мнозинство в ƒържавната ƒума (49,32% от гласовете, 238 мандата в 450-местната долна камара на парламента), загуби значителен брой гласове, съответно депутатски места.

†††† ќпозици€та се активизира, тъй като вид€, че подобни действи€ намират добра почва сред немалка част от гласоподавателите. «атова на 24 декември в редица градове на страната (ћосква, —анкт ѕетербург, ¬ладивосток, ’абаровск, »ркутск, Ќовосибирск и др.) б€ха организирани нови протести. —амо на протеста в ћосква на бул. „јкад. —ахаров” присъстваха около 60†000 души, което на практика превръща тези протести в най-масовите от разпадането на ———– до ден днешен. ѕред протестиращите говориха част от лидерите на опозици€та (политиците ¬ладимир –ижков, Ѕорис Ќемцов, јртемий “роицки, √ари  аспаров, »л€ яшин, писател€т Ѕорис јкунин, телевизионната водеща  сени€ —обчак и др.), както и предишни съмишленици на ѕутин като бивши€т министър на финансите јлексей  удрин. ¬сички те обаче б€ха освиркани от присъстващите демонстранти. ≈дин от малкото, които тълпата не освирка беше попул€рни€т блогър јлексей Ќавални. “ази реакци€ на протестиращите дори даде повод на анализатори да предположат, че именно Ќавални може да бъде алтернативата на ѕутин на предсто€щите президентски избори. “ези прогнози обаче се оказаха погрешни. ѕретенденти за поста на ƒмитрий ћедведев са петима души – лидерът на „≈динна –уси€” и насто€щ премиер ¬ладимир ѕутин, лидерът на „—праведлива –уси€” —ергей ћиронов, лидерът на „Ћибералнодемократическата парти€ на –уси€” ¬ладимир ∆ириновски, лидерът на „ омунистическата парти€ на –уската федераци€” √енадий «юганов, както и милиардера ћихаил ѕрохоров. „етирима независими кандидати оттеглиха своите кандидатури, а на петима ÷»  отказа регистраци€, сред които е и лидерът на –уската обединена демократическа парти€ „яблоко” √ригорий явлински.

†††† ѕо време на протеста на 24 декември в ефира на радио „≈хото на ћосква” бивши€т съветски президент ћихаил √орбачов за€ви: „ѕрепоръчвам на ¬ладимир ¬ладимирович ѕутин да се оттегли от властта сега... ѕутин вече изкара три мандата – два като президент и един като премиер. “ри мандата са достатъчни.” ќчевидно е обаче, че ѕутин н€ма такова намерение, а основните опозиционни политици се ползват с нисък авторитет и одобрение от руските гласоподаватели. —поред н€кои анализатори най-големи шансове имат лицата, които не са били досега активни политици – като јлексей Ќавални и ћихаил ѕрохоров. Ќа Ќавални обаче му липсва организационен и финансов ресурс, както и опит в политиката. ќсвен това той така и не се включи в изборната надпревара. ѕрохоров пък разполага с финансови възможности за разгръщане на широка предизборна кампани€, но според н€кои руски наблюдатели ѕрохоров и  удрин са фигури на  ремъл, и т€хната по€ва на политическата сцена е поредни€ ход на „сиви€ кардинал” ¬ладислав —урков. ѕочти сигурно ѕутин ще спечели президентските избори в –уси€ на 4 март 2012 г., но по-важното е каква ще бъде неговата реакци€ и реакци€та на руската общественост. «ащото макар и все още доста попул€рен, имиджът на ѕутин несъмнено ерозира. “ова показва, че е необходима пром€на във водената от  ремъл политика и че руските граждани н€ма да останат безучастни спр€мо случващото се. ѕоказателен за това е фактът, че опозици€та продължава да организира антиправителствени протести, в които участват немалко хора. ѕо време на опозиционни€ протест в ћосква на 4 февруари – точно месец преди датата на изборите – под вече традиционни€ лозунг „«а честни избори“ се събраха около 35†000 души. —ред главните действащи лица б€ха ћихаил ѕрохоров, јлексей Ќавални, Ѕорис јкунин. ѕодобни антиправителствени митинги се проведоха в —анкт ѕетербург и още над 20 града в страната.  ато ц€ло обаче те останаха значително по-слаби от проправителствените демонстрации, проведени по същото време. «а сравнение, на паралелно провели€ се митинг в подкрепа на управл€ващите в ћосква присъстваха около 100†000 души, обединени под лозунга „»маме какво да губим“. ¬ъпреки това опозици€та планира да продължи с протестите, като за 11 март е насрочен четвърти масов протест. ћеждувременно на 7 €нуари руски€т патриарх  ирил за€ви, че „правителството тр€бва чрез диалог и вслушване в обществото да коригира политически€ курс и тогава всичко ще бъде наред.” —поред него „властта тр€бва да се приспособ€ва, включително и да възприема сигнали отвън”. ƒали обаче ¬ладимир ѕутин и управл€ващата парти€ ще успе€т да се адаптират само времето ще покаже.ѕутин вече изложи в поредица от статии своите намерени€ за бъдещото развитие на –уската федераци€ и нещата, които предсто€т да бъдат направени. ѕротивниците му обаче задават въпроса защо досега не е реализирал тези свои цели, след като вече 13 години е водеща фигура в руската политика. Ѕезспорно –уси€ стабилизира сво€та държавност, но същевременно се сблъска с опасността от възраждането на съветски€ модел в нова опаковка. „аст от плановете на ѕутин са свързани с възраждането на руската арми€ и военно-промишлени€ комплекс на страната, което пък от сво€ страна по негови очаквани€ тр€бва да съживи икономиката и развие научно-технологични€ сектор. »звеждането на военната индустри€ на преден план обаче рискува да доведе до изоставане на граждански€ сектор като се има предвид опита на ———–. Ќа фона на демографските проблеми пред руското общество това едва ли е най-удачни€т вариант. ќсвен това при спечелване на нов президентски мандат ѕутин ще тр€бва да придвижи –уси€ от икономика базирана основно на природни ресурси и суровини в икономика основана на производство и услуги, за да може да гарантира устойчиво развитие на страната. ∆изнени€т стандарт на средностатистически€ руснак несъмнено се подобри през последното десетилетие, но той все още остава нисък спр€мо жизненото равнище в западноевропейските държави.


†††† —труктурната криза на ≈вропейски€ съюз

†††† ≈вропейски€т съюз† (≈—) претърп€ съществени трансформации през последното десетилетие. —лед разшир€вани€та от 2004 и 2007 г. бро€т на страните-членки нарасна от 15 на 27. ѕодписани€т през декември 2007 г. и вл€зъл в сила на 1 декември 2009 г. Ћисабонски договор за изменение на ƒоговора за ≈вропейски€ съюз и ƒоговора за създаване на ≈вропейската общност пък продължи тенденци€та на задълбочаване на процеса на европейска интеграци€. ≈дно от най-големите постижени€ на ≈вропа през последното десетилетие е създаването и постепенното налагане на общата европейска валута – еврото. “о беше въведено на световните финансови пазари като разчетна единица още на 1 €нуари 1999 г., но реално навлезе в парично обръщение на 1 €нуари 2002 г.  ъм момента еврото е парична единица на 17 държави от ≈—, които образуват т.нар. ≈врозона. ≈врото е официална валута също така в јндора, ћонако, —ан ћарино,† ¬атикана, „ерна гора и  осово, но тези държави не влизат в ≈врозоната. » въпреки редицата стъпки през последното десетилетие предприети в посока на сближаване и засилване на политическата и икономическата интеграци€ между страните-членки на ≈—, общността е изправена пред сериозни предизвикателства относно своето бъдеще. —ветовната финансова криза, започнала през 2007 г. в —јў, постепенно през 2009 г. достигна и ≈вропа. —истемното нарушаване на финансовата дисциплина и правилата заложени в ћаастрихтските критерии, както от страна на по-малките, така и от големите държави-членки на ≈врозоната, доведе до криза на общата европейска валута. ¬исоките бюджетни дефицити и големите държавни дългове на √ърци€, ѕортугали€, »спани€, »тали€, »рланди€ и др. предизвикаха криза на доверието в еврото и ≈— като ц€ло. “ози срив в доверието от страна на правителствени и неправителствени финансови институции се подсилваше от политическата слабост на евросъюза и събити€та в световен мащаб – глобалната икономическа криза, свитото потребление на стоки и услуги, нарастващи€т огромен държавен дълг на —јў, конфликтите в —еверна јфрика и Ѕлизки€ изток. ¬исоките и нестабилни цени на златото и петрола още повече подкопаваха немощните усили€ на европейските лидери да сложат под контрол процесите в ≈врозоната. √ърци€, ѕортугали€ и »рланди€ получиха стотици милиарди евро под формата на помощ от ≈—, ≈÷Ѕ и ћ¬‘. ¬ √ърци€ и »тали€ с усили€та на јнгела ћеркел и Ќикола —аркози дойдоха технократските правителства на Ћукас ѕападимос и ћарио ћонти с надеждата, че те ще успе€т да овладе€т кризисните процеси в своите страни. “ези надежди обаче към момента не се оправдават.

†††† ≈вропа е раз€ждана не от друго, а от собствената си слабост – политическа, икономическа, социална. ѕолитическа, защото липсва единен център на властта, който да действа бързо, отговорно и ефективно. —ъществуват множество колективни или еднолични органи, но те са тромави и неефективни – ѕредседател€ на ≈вропейски€ съвет (т.нар. ѕрезидент на ≈—), ѕредседателството на —ъвета на ≈вропейски€ съюз, ѕредседател€ на ≈вропейската комиси€, ѕредседател€ на ≈вропейски€ парламент, ѕредставител€ на ≈— за общата външна политика и политиката за сигурност и т.н. Ќикой от т€х обаче не е в състо€ние да поеме отговорността за действие, така необходимо в кризисен момент. ¬ластовата структура на ≈— страда от хроничен недостиг на власт – колкото и да звучи противоречиво и странно. Ќасто€щата икономическа криза обаче го доказва блест€що. Ќа практика всички решени€ по отношение на финансовите и икономическите проблеми на ≈врозоната към момента се взимат от двама души, които формално н€мат юридическото и морално право за това. √ермански€т канцлер јнгела ћеркел и френски€т президент Ќикола —аркози, шеговито наричани „дуета ћеркози”, de facto са тези, които предлагат и взимат решени€та отнас€щи се до урегулиране на процесите в ≈врозоната и ≈— като ц€ло (макар и те самите да имат различни виждани€ и да се стрем€т към различни цели). ¬ по-гол€мата си част останалите правителства на страните-членки, както и институциите на ≈—, са просто слушатели и послушни изпълнители на германско-френските договорености. “ова обаче обезсмисл€ иде€та на европейското обединение, ко€то всъщност и без това е достатъчно не€сна.  акво е или какво тр€бва да бъде ≈— – федераци€, конфедераци€, международна организаци€, постнационална супердържава или нещо друго?!? ј може би той е просто една безформена концепци€, ко€то ако бързо не придобие €сна форма и структура просто н€ма да оцелее.

†††† ѕредложени€т от √ермани€ и ‘ранци€ фискален съюз с по-строга финансова дисциплина и автоматични санкции за нарушителите на правилата всъщност не е и не може да бъде универсално лекарство. ≈вропейската икономика се нуждае преди всичко от стимули, а не от рестрикции. ќще повече, че проектът разгледан от лидерите на държавите-членки на ≈— по време на срещата на високо равнище на 8-9 декември 2011 г. предвижда възможност за изб€гване на санкциите от дадена страна-членка при определени услови€. —амото създаване на такъв прецедент представл€ва опасност. Ќека припомним, че ѕактът за стабилност и растеж въведе аналогични правила, но те б€ха системно нарушавани (дори от ‘ранци€ и √ермани€) и остав€ни без санкции. — други думи, проблемът не е в липсата на правила, а в т€хното неспазване. ƒруг сериозен проблем на предложени€ фискален пакт е негови€т обхват – ¬еликобритани€ категорично отказа да се включи в него, а н€колко други държави все още се колеба€т. јко пактът за бюджетна стабилност не включи всички 27 страни-членки на ≈— това би намалило значително ефекта от него.  акво би се случило в една хипотетична ситуаци€, в ко€то страна-членка на ≈—, неприсъединила се към пакта, изпадне във финансова несъсто€телност подобна на тази, в ко€то се намира √ърци€ сега?

†††† —ъздаването на ≈вропейски€т механизъм за стабилност (≈ћ—) като посто€нен спасителен фонд на м€стото на временните инструменти ≈вропейски фонд за финансова стабилност (≈‘‘—) и ≈вропейски механизъм за финансова стабилност (≈ћ‘—) е добър ход, но недостатъчен сам по себе си. ‘актът, че самите държави-членки на ≈врозоната, които са страни по ƒоговора за създаване на ≈вропейски механизъм за стабилност, го подписаха първоначално на 11 юли 2011 г., а в последствие го измениха и преподписаха на 2 февруари 2012 г., показва, че европейските лидери се колеба€т. —ами€т ƒоговор за създаване на ≈вропейски механизъм за стабилност, който се очаква да бъде ратифициран на национално ниво и да влезе в сила от месец юли 2012г., ще има капацитет от 500 млрд. евро. “ази сума обаче ще е недостатъчна при фалит на н€ко€ от големите европейски държави. √ърци€ също остава проблемна, още повече, че през април 2012 г. предсто€т парламентарни избори в страната. ѕровеждането им обаче е под въпрос, тъй като германски€т финансов министър ¬олфганг Ўойбле вече се застъпи изборите да бъдат отложени до момента, в който технократското правителство на Ћукас ѕападимос проведе всички спешни и необходими реформи, изисквани от ≈— и ћ¬‘. “ази намеса във вътрешните работи на √ърци€ обаче нарушава нейни€ суверенитет и демократичните принципи, според които гласоподавателите избират правителството, което да ги управл€ва. ¬ъпросът е имат ли алтернатива външни€т натиск и радикалните реформи? » отговорът е – веро€тно не! —ъщевременно натискът върху √ърци€ нараства все повече – социалното недоволство вътре в страната взема застрашителни размери, а необходимите траншове от спасителни€ кредит биват забав€ни поради неизпълнение на искани€та на европейските държави. Ќа практика на гърците при всички положени€ ще се наложи да преживе€т това, което Ѕългари€ изжив€ва през последните 23 години – нисък жизнен стандарт и множество ограничени€. ѕринципът „пари срещу реформи” ще бъде водещ в отношени€та с ≈— и ћ¬‘, което несъмнено ще засили европесимизма. ¬ече се наблюдава ръст на антигерманските настроени€ в √ърци€, което обаче едва ли е конструктивно. ќсвен карикатурите в гръцката преса, в които германците са определ€ни като нацисти, недоволството е видимо и сред гръцки€ управленски елит. —ами€т президент на √ърци€  аролос ѕапул€с директно за€ви: „ ато грък не приемам г-н Ўойбле да се подиграва на страната ми.  ой е г-н Ўойбле, за да си позвол€ва да обижда √ърци€?  ои са тези холандци?  ои са тези финландци? Ќие винаги сме защитавали не само свободата на собствената ни страна, но и свободата на ≈вропа”. “ази реплика†беше в отговор на изказването на германски€ финансов министър ¬олфганг Ўойбле, който за€ви относно √ърци€: „ћожем да помогнем, но н€ма да наливаме пари в бездънна €ма”. ¬сички обаче тр€бва да са на€сно, че ако популизмът в √ърци€ надделее, кризата ще се задълбочи и прехвърли на общоевропейско равнище. «а момента процесите б€ха урегулирани, след като на 21 февруари 2012 г. финансовите министри на страните от ≈врозоната, ръководителите на ≈вропейската централна банка (≈÷Ѕ) и ћеждународни€ валутен фонд (ћ¬‘), и представители на »нститута за международни финанси (»ћ‘) след продължително заседание взеха решение относно стабилизирането на √ърци€. —ъгласно постигнатото споразумение частните притежатели на гръцки държавни облигации (частни банки и инвестиционни фондове) тр€бва да поемат загуба в размер на 53,5% от номиналната стойност на гръцките държавни ценни книжа. ѕо този начин чрез преструктуриране на държавни€ дълг на практика се отписват общо 107 млрд. евро от общата сума на задължени€та на √ърци€ към частни кредитори, възлизащи на 230 млрд. евро. ќсвен това на страната ще бъде предоставен очаквани€ втори спасителен заем в размер на 130 млрд. евро, от които само 13 млрд. евро ще бъдат предоставени от ћ¬‘, а остатъкът от 117 млрд. евро – от страните-членки на ≈врозоната. —ъщевременно, както подчерта европейски€т комисар по икономическите и валутни въпроси ќли –ен, „планът за спас€ване на √ърци€ се основава на стриктни услови€: той предвижда наблюдение над страната и налагане на посто€нно присъствиена м€сто на ≈вропейската комиси€, ко€то ще помогне на јтина да модернизира сво€ държавен апарат“.  олкото и да е непри€тно на гръцките политици и общественост, на страната ще бъде наложен мониторинг по изпълнение на договореностите.  акто по€сни председател€ на ≈врогрупата[1] и премиер на Ћюксембург ∆ан- лод ёнкер, „тройката [≈—, ≈÷Ѕ и ћ¬‘ – бел. авт.] ще засили значително своето присъствие“ в √ърци€.† †

†††† »збори, само че президентски, предсто€т и във ‘ранци€. Ќа т€х един срещу друг ще се изправ€т кандидатът на —ъюза за народно движение и насто€щ президент Ќикола —аркози, кандидатът на —оциалистическата парти€ ‘рансоа ќланд, лидерът на Ќационалн舆 фронт ћарин льо ѕен и лидерът на ƒемократичното движение ‘рансоа Ѕайру. ѕървоначално фаворит за кандидат-президент от страна на —оциалистическата парти€ беше вече бивши€т шеф на ћеждународни€ валутен фонд ƒоминик —трос- ан, но след като последни€т беше замесен в секс скандал, неговата номинаци€ отпадна. “ой беше принуден да подаде оставка като ръководител на ћ¬‘, а срещу него започна съдебно дело по обвинение в опит за изнасилване. ¬същност кандидатурата на —трос- ан имаше реални шансове за победа, но започнали€т през май 2011 г. публичен скандал автоматично ликвидира тази възможност. ¬ крайна сметка в двата тура†– на 22 април и 6 май 2012 г. – измежду гореспоменатите кандидати ще се реши кой ще бъде следващи€ френски президент.  ато се има предвид, че ‘ранци€ е полупрезидентска република и рол€та на държавни€ глава е ключова, резултатите от изборите неминуемо ще се отраз€т на политиката провеждана от страната. √ермански€т канцлер јнгела ћеркел вече публично об€ви сво€та подкрепа за Ќикола —аркози, но това едва ли ще бъде достатъчно за неговото преизбиране. Ќедоволството от управлението на —аркози и скандалите около него понижиха значително негови€ рейтинг в последните години. —оциологическите проучвани€ предвиждат, че до втори€ тур ще достигнат кандидатите на двете водещи политически сили във ‘ранци€ Ќикола —аркози и ‘рансоа ќланд, като последни€т има предимство към момента. —поред допитвани€та ќланд води с 5 до 8 процентни пункта пред —аркози за първи€ тур, а за втори€ тур той има около 15 пункта преднина. ¬същност ќланд едва ли ще направи коренен поврат във френската политика ако спечели, но веро€тно н€ма да бъде толкова „послушен” спр€мо германски€ канцлер. ≈вентуалното разпадане на „дуета ћеркози” обаче е най-малки€т проблем на јнгела ћеркел в момента като се имат предвид задълбочаващата се дългова криза в ≈врозоната и скандалът с германски€ президент  ристиан ¬улф. —лед по-малко от две години, откакто зае президентски€ пост, ¬улф бе принуден да подаде оставка, заради публичните скандали около него. —ами€т той обоснова решението си със загубата на обществено доверие. Ќедоволството срещу ¬улф дойде първо от факта, че още докато е бил премиер на ƒолна —аксони€ се е облагодетелствал като е взел от съпругата на негов при€тел бизнесмен кредит с лихва значително по-ниска от пазарната. —кандалът придоби нови измерени€, когато в началото на €нуари 2012 г. стана известно, че президентът ¬улф се е опитал да окаже натиск върху главни€ редактор на германски€ таблоид Bild  ай ƒийкман да не публикува материал свързан с него. Ќа 16 февруари 2012 г. прокуратурата в ’ановер – главни€т град на провинци€ ƒолна —аксони€ – съобщи, че ще поиска съдебни€ имунитет на  ристиан ¬улф да бъде свален, за да може да започне разследване срещу него. “ака се стигна до 17 февруари, когато германски€т президент ¬улф беше принуден да подаде оставка – само месец след като той категорично отхвърли възможността за подобно действие. ѕрокуратурата в ’ановер обаче за€ви, че въпреки това ще проведе разследване срещу ¬улф по обвинение в получаване и оказване на лична облага. ќттегл€нето на  ристиан ¬улф означава, че предстои избор на нов президент.  ъм момента изпълн€ващ длъжността е председател€т на Ѕундесрата ’орст «еехофер. —ами€т избор на президент на √ермани€ е непр€к, т.е. той не се избира директно от народа, а от специално свикано за целта ‘едерално събрание. ћакар, че в немската политическа система президентът има предимно церемониални функции, той има важни функции в случай на политическа нестабилност. » все пак, тъй като √ермани€ е парламентарна република, президентът н€ма тази власт, с ко€то разполагат президентите на —јў, –уси€ или ‘ранци€. ѕо конституци€ нови€т германски президент тр€бваше да стане известен до месец, но вече неговото име е €сно. “ова е 72-годишни€т бивш ръководител на федералното ведомство за работа с архивите на ўј«» и кандидат-президент на √ерманската социалдемократическа парти€ (√—ƒѕ) и «елената парти€ през 2010 г. …оахим √аук. ќще на 19 февруари той получи одобрението на канцлера јнгела ћеркел, управл€ващата коалици€ ’ристи€ндемократически съюз (’ƒ—) / ’ристи€нсоциален съюз (’——), ѕарти€та на свободните демократи (ѕ—ƒ) и √—ƒѕ, и се очаква да заеме поста до 18 март. ¬ рамките на този период тр€бва да бъде свикано ‘едерално събрание, което да легитимира избора на √аук.

†††† јрабски€т св€т – гол€мата неизвестна

†††† »зборната 2012 г. се очертава като изключително важна в глобален мащаб – президентските избори в —јў, –уси€, ‘ранци€ и √ермани€, както и парламентарните избори в √ърци€, могат да промен€т ц€лата картина и да очерта€т посоката, в ко€то ще се развива света в краткосрочен и средносрочен план. »ма обаче още едно събитие, което ще играе подобна съществена рол€ в международен мащаб в бъдеще, а именно – резултатите от политическите промени в —еверна јфрика и Ѕлизки€ изток или т.нар „јрабска пролет“. —лед свал€нето на режимите на «ин ал јбидин Ѕен јли в “унис и ’осни ћубарак в ≈гипет, изборите б€ха спечелени от местните исл€мистки партии. “ова €рко контрастира с очаквани€та спр€мо „арабските революции“, които тр€бваше да доведат продемократични светски правителства. ѕобедата на исл€мистките партии обаче възражда опасени€та на международната общност от превръщането на тези държави в исл€мски републики, в които господства шериата (исл€мското право). «асега партиите за€в€ват, че н€мат такива намерени€, но само времето ще покаже какви всъщност са истинските им цели. ћестните общества и международната общност обаче едва ли ще сто€т безучастни пред повторно отнемане на техните граждански и политически права. ¬ Ћиби€ временни€т ѕреходен национален съвет, сформиран още по време на съпротивата срещу режима на ћуамар  адафи, тепърва предстои да организира свободни избори. ѕлеменната раздробеност на Ћиби€ и огромните неподлежащи на контрол количества оръжие из страната обаче буд€т загриженост относно целостта на страната – доколко отделните племена и въоръжени групировки ще предпочетат изборното съревнование и парламентарни€ дебат пред силата на оръжието. ѕритеснени€та са свързани както с развитието на самите конкретни държави, така и с примера, който ще дадат на останалите страни в региона. — други думи, демократични€ характер на промените в арабски€ св€т не е гарантиран към момента и е по-скоро едно добро пожелание за бъдещето на региона, отколкото да се основава на факти от действителността. †


[1] ≈врогрупата (Euro Group или Eurogroup) е форум, който събира финансовите министри на страните-членки на ≈врозоната. ≈врогрупата има рол€ в осъществ€ването на политически контрол над общата европейска валута и валутни€ съюз. Ќеин председател е люксембургски€ премиер ∆ан- лод ёнкер, а заседани€та й се провеждат в ден€ преди заседанието на —ъвета по икономическите и финансовите въпроси (≈ ќ‘»Ќ) на —ъвета на ≈—. ≈врогрупата е създадена през декември 1997 г., но придобива формален характер след влизането в сила на 1 декември 2009 г. на ƒоговора от Ћисабон.†

 
пїњ–Р–≤—В–Њ—А –љ–∞ —Б—В–∞—В–Є—П—В–∞: јлександър ¬еличков пїњ

–Я–Њ–Ї–∞–ґ–Є –і—А—Г–≥–Є —Б—В–∞—В–Є–Є –Њ—В —В–Њ–Ј–Є –∞–≤—В–Њ—А