–Я–µ—З–∞—В
-
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В   
–Т—В–Њ—А–љ–Є–Ї, 06 –Ь–∞—А—В 2012 16:48

—тивън ѕайфър[1]

     ќтношени€та —јў - –уси€ след избирането на ¬ладимир ѕутин за президент през 2012 г.Ќа 7 май ¬ладимир ѕутин ще встъпи в длъжност като президент на –уси€, заемайки отново поста, който отстъпи на ƒмитрий ћедведев през 2008 г. “ова постав€ въпроси пред ¬ашингтон, който беше при€тно свикнал да работи с ћедведев. «авръщането на ѕутин предвещава едни по-сложни двустранни отношени€, но те не тр€бва да преминават отвъд допустимата граница. ≈то пет точки за размисъл.

 

 

     ѕърво, въпреки че ѕутин като министър-председател номинално беше номер две след ћедведев, н€ма съмнение кой притежаваше реалната власт.  акто, според сведени€та, американското посолство в ћосква се израз€ва, ѕутин играеше рол€та на Ѕатман, а ћедведев – на –обин. Ѕатман наблюдаваше отблизо нещата. Ќови€т договор START, разширените маршрути за доставки през –уси€ за силите на Ќј“ќ в јфганистан и подкрепата на ћосква за оръжейно ембарго върху »ран не биха се случили, ако ѕутин се беше противопоставил на т€х. Ќеговото завръщане на президентски€ пост не следва да означава различен стратегически подход към —јў.

     ¬торо, тонът на двустранните отношени€ – особено на най-високо равнище – ще се промени. ѕутин прекарва своите години на формиране на характера през 80-те години на ’’ век като офицер от  √Ѕ, точно когато —јў б€ха „главный противник“, основни€т опонент.  акто стана €сно от неговата реторика по време на предизборната кампани€, той поддържа един предпазлив скептицизъм относно американските цели и политики. Ќапример коментарите му подсказват, че той не разглежда сътресени€та, които засегнаха страни като √рузи€, ”крайна, “унис или ≈гипет като про€ви на народно недоволство, а вместо това в€рва, че те са били вдъхновени, финансирани и ръководени от ¬ашингтон – и че крайната цел е –уси€.

      ќсвен това опитът на ѕутин като президент работил с администраци€та на Ѕуш не е добър. ѕървоначално ѕутин беше разгърнал себе си, подкреп€йки американските военни действи€ срещу талибаните и хладнокръвно прие оттегл€нето на —јў от ƒоговора за противоракетна отбрана, но той е убеден, че не е получил почти нищо в зам€на. —поред него ¬ашингтон не прави никакво усилие да акомодира опасени€та на ћосква по ключови въпроси като ограничаването на стратегическите оръжи€, разгръщането на противоракетната отбрана, разшир€ването на Ќј“ќ или разграничаването на –уси€ от поправката ƒжаксън-¬аник[2]. ¬ъпреки това, връщането в начална позици€ се състо€ по време на президентски€ мандат на ћедведев.

     “рето, ѕутин е изправен пред трудни въпроси у дома, както икономически, така и политически. –уската икономика и държавните приходи продължават да бъдат прекалено зависими от износа на нефт и природен газ. ƒокато ћедведев призова за икономическа модернизаци€ и диверсификаци€, има малко на брой признаци за реалистичен план за постигането на тези цели. » ѕутин направи редица предизборни обещани€, включително за по-високи заплати, повишаване на пенсиите и по-големи разходи за отбрана, за които ще е необходимо финансиране.

     ќсвен това за първи път в сво€ житейски опит ѕутин ще тр€бва да се справ€ с външни€ св€т без да е убеден, че има солидна политическа основа у дома. ўе бъде интересно да се наблюдава как това вли€е върху неговата външна политика. —ъветските и руските лидери в миналото приб€гваха до образа на врага, за да обедин€т вътрешна подкрепа и аспекти на това могат да се вид€т в кампани€та на ѕутин. Ќо избирателите, към които са насочени тези призиви, са вече в лагера на ѕутин; ще намери ли отзвук този тактически ход сред все по-нещастната градска средна класа? “ой може да стигне до заключението, че е по-добре да се съсредоточи върху вътрешните предизвикателства, с по-малко конфронтационни отношени€ със страни като —јў.

     „етвърто, ѕутин се показа като реалист, особено когато става въпрос за пари. ¬ една обширна стати€, ко€то той публикува в навечерието на изборите, беше описана програма за мащабна военна модернизаци€, предназначена да затвърди паритета със —јў. ѕо време на сво€ първи президентски мандат обаче, когато от 2003 до 2007 г. в руски€ държавен бюджет се вливаха огромни енергийни приходи, ѕутин избра да не увеличава значително разходите за отбрана. ¬место това допълнителните пари – а имаше в изобилие от т€х – отидоха за изграждане на международни валутни резерви, както и за фонд за „черни дни“, който правителството използваше до гол€ма степен по време на икономическата криза от 2008-2009 г. “ой разбира, че притежанието на гол€м арсенал от оръжи€ не спаси —ъветски€ съюз. јко обсто€телствата принуд€т ѕутин да прави трудни избори, той може да докаже сво€ прагматизъм и не е задължително да избере оръжи€та пред маслото.

     ѕето, що се отнас€ до —јў, ѕутин веро€тно н€ма да разкрие напълно картите си до 2013 г. “ой очаква да бъде на поста още шест, а може би дванайсет години. “ой може да приеме като малко зло това да чака шест месеца, за да научи кой ще бъде негови€т колега в Ѕели€ дом.

      райни€т резултат е, че завръщането на ѕутин може и веро€тно ще означава повече сътресени€ в руско-американските отношени€. “ой ще следва сво€та представа за руските интереси. ѕо определени въпроси т€ ще влезе в конфликт с американските интереси, и ¬ашингтон и ћосква ще изпаднат в неразбирателство, може би разгорещено. —тилът на ѕутин ще се различава значително от този на ћедведев. ћалко веро€тно е обаче той да се стреми да преобърне взаимоотношени€та с главата надолу или да ги върне към мрачните дни на 2008 г. ¬ъпреки красноречието сега, не тр€бва да изключваме, че американски€т президент ще бъде в състо€ние да работи с ѕутин.

 

ѕревод: јлександър ¬еличков

 

 


[1] Pifer, Steven. What Putin’s Return to the Presidency Means for U.S.-Russia Relations, 5 March 2012. ќригинални€т текст на стати€та е достъпен на адрес: http://www.brookings.edu/opinions/2012/0305_russia_pifer.aspx. —тивън ѕайфър е старши научен сътрудник по външна политика в ÷ентъра за —јў и ≈вропа на The Brookings Institution във ¬ашингтон.

[2] ѕоправката „ƒжаксън-¬аник” (наречена така по имената на своите автори – сенатор ’енри ƒжаксън и конгресмен „арлз ¬аник, и двамата представители на ƒемократическата парти€) е приета от американски€  онгрес през 1974 г. и влиза в сила през 1975 г. — не€ се въвеждат ограничени€ върху търгови€та с редица страни, които затрудн€ват свободното движение на своите граждани и възможностите за емиграци€. —ред визираните държави на първо м€сто е ———–. ѕоправката предвижда по-неизгодно облагане на стоки, които се изнас€т от —јў за тези страни. — разпадането на ———– —јў отмен€т този регламент за бившите съветски републики, но за –уската федераци€ той продължава да се прилага. –уси€ непрекъснато работи за премахването на поправката, ко€то издига редица търговски бариери. ѕрез 2011 г. американски€т президент Ѕарак ќбама и вицепрезидентът ƒжоузеф Ѕайдън отправиха призиви към  онгреса за отм€на на закона.   

 

 
пїњ–Р–≤—В–Њ—А –љ–∞ —Б—В–∞—В–Є—П—В–∞: јлександър ¬еличков пїњ

–Я–Њ–Ї–∞–ґ–Є –і—А—Г–≥–Є —Б—В–∞—В–Є–Є –Њ—В —В–Њ–Ј–Є –∞–≤—В–Њ—А