–Я–µ—З–∞—В
-
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В   
–°—К–±–Њ—В–∞, 22 –Ѓ–љ–Є 2013 14:12

јлександър ¬еличков

     ѕо-малко от месец от встъпването в длъжност на ѕламен ќрешарски като български министър-председател, станаха видни н€колко неща, които си заслужава да бъдат разгледани и анализирани. “ова са €влени€ и процеси, които тепърва ще се развиват и разгръщат. “р€бва да се подчертае, че те не са необратими, но при насто€щето стечение на събити€та е малко веро€тно да не достигнат сво€та кулминаци€. Ѕългарската социалистическа парти€ (Ѕ—ѕ) е поела уверено по път€ на автоостракизирането, разбирано в случа€ като самоизгонване от политическата сцена.

     ¬еро€тно за част от левите симпатизанти това заключение звучи като грешна диагноза или опит за пропаганда, но всъщност разкрива една много реална алтернатива за политическото бъдеще на Ѕ—ѕ. Ѕезспорен факт е, че в продължение на десетилети€ парти€та се опитваше да задуши и унищожи съществуването на друг л€в политически субект. Ѕ—ѕ усп€ваше да доминира в л€вото политическо пространство, а гол€мата част от малките социалдемократически партии участваха символично в т.нар.  оалици€ за Ѕългари€. “ова, разбира се, ги обезличи напълно, но за сметка на това техните партийни ръководства се възползваха от н€кои дребни бонуси, подхвърлени им от Ѕ—ѕ. ќстаналите партии с л€ва ориентаци€ също тръгнаха по погрешен път – н€кои от т€х направиха безумни в идейно отношение коалиции с десни партии, а други не усп€ха да предложат гласно адекватен политически продукт. Ѕез да разглеждаме защо това е така, факт е, че Ѕ—ѕ е монополист в л€вото политическо пространство. “ова обаче се оказва недостатъчно...

     ¬ проведените на 12 май 2013 г. парламентарни избори  оалици€ за Ѕългари€ (разбирай Ѕ—ѕ) усп€ да спечели 942 541 гласа, което се равн€ва на 26,61 % от всички действителни бюлетини. “ова превърна парти€та във втора политическа сила след √≈–Ѕ, ко€то пък получи 1 081 605 гласа (30,54 %). Ќа практика  оалици€ за Ѕългари€ усп€ за намали значително дистанци€та спр€мо √≈–Ѕ от предишните парламентарни избори през 2009 г. (от 930 494 гласа или 22,02 % разлика до 139 064 гласа или 3,93 %) и същевременно да увеличи своите гласоподаватели като абсолютно число (от 748 147 на 942 541).  рехката преднина на √≈–Ѕ в изборните резултати и разпределението на политическите сили в парламента откриха още една възможност пред Ѕ—ѕ – да управл€ва страната, въпреки че е втора политическа сила. “ака с гласната подкрепа на ƒѕ— и негласната подкрепа на „јтака”, на 29 май 2013 г. ѕламен ќрешарски състави т.нар. „програмно” правителство. ¬ Ѕ—ѕ обаче така и не си направиха труда да анализират изборните резултати и случващото се в Ѕългари€ като ц€ло. ќттук започна и автоостракизирането, за което говор€.

     ѕреди всичко в Ѕ—ѕ не разбраха, че увеличението на бро€ избиратели, гласували за т€х,  не идва от това, че хората са привлечени от т€хната политическа платформа или предложени политики. “е гласуваха за Ѕ—ѕ, защото виждаха в парти€та единствената алтернативна политическа сила, ко€то е способна да консолидира значителна част от гласовете като противовес на статуквото в лицето на √≈–Ѕ.  азано възможно най-кратко и €сно – просто значителна част от хората не искаха да бъдат управл€вани отново от √≈–Ѕ. ќттук идва и втората гол€ма грешка на Ѕ—ѕ – партийните функционери помислиха, че са спечелили изборите. ј това всъщност далеч не е така – Ѕ—ѕ не получи доверието на мнозинството от гласувалите на изборите и остана втора политическа сила. Ќещо повече – доверието към сегашното ръководство на парти€та, в лицето на председател€ й —ергей —танишев, и всички онези „стари муцуни”, чи€то професи€ е „пожизнен депутат”, отдавна е ерозирало и достигнало жизнени€ си минимум. ¬место да осъзна€т този факт и да потърс€т позитивна пром€на, Ѕ—ѕ остава ретроградно и консервативно образувание, неспособно да се реформира реално и да разшири обществената си база, както подобава на една социалистическа парти€.

     –ъководството на Ѕ—ѕ така и не усети настроени€та сред народа, на своите (потенциални) гласоподаватели. ¬место да потърси коренната пром€на, парти€та стана заложник на съмнителни чужди интереси и отново сътвори „“ройна коалици€”, само че този път с ƒѕ— и „јтака”. ћного бързо стана €сно, че претенциите за програмно правителство са просто един камуфлаж, зад който стои разпределението на държавнически постове по партиен принцип. ‘акт е, че обществените настроени€ спр€мо правителството на ѕламен ќрешарски б€ха негативни още преди действително то да се сформира. “ова обаче не оправдава действи€та на министър-председател€, който само за около две седмици „усп€” да потвърди отрицателните обществени очаквани€. Ѕързите и очевидно предварително подготвени промени в «акона за ƒържавна агенци€ „Ќационална сигурност” («ƒјЌ—), както и нагласени€т избор на личност със съмнителна биографи€ като медийни€ магнат ƒел€н ѕеевски за председател на ƒјЌ—, просто прел€ха чашата на търпението. √ражданското общество, което вече не е просто фикци€, а реален субект в демократични€ процес в Ѕългари€, веднага спонтанно реагира и се самоорганизира с помощта на социалните медии като „‘ейсбук” и „“уитър”. –азбира се, в демонстрациите започнали на 14 юни 2013 г. се включиха също така партийни агитки и провокатори, но те са незначителна част от хил€дите протестиращи.  ъм момента на писане на този анализ обществените протести продължават и н€ма изглед да спрат с оглед на политическите грешки, които „програмното” правителство продължава да прави една след друга.

     ѕолитиката е преди всичко умение за балансиране на интереси и комуникаци€ със заинтересованите страни. Ќ€ма спор, че Ѕ—ѕ направи огромна грешка с избора на ƒел€н ѕеевски за ръководител на службите за сигурност, но по-лошото е, че от изказвани€та на —ергей —танишев, ѕламен ќрешарски, ћихаил ћиков, ћа€ ћанолова и други леви политици е видно, че въобще не са € осъзнали. Ќещо повече – те подхождат доста глупаво и наивно, продължавайки да насто€ват, че въпреки общественото недоволство, изборът е бил правилен. ¬сичко това поражда друг съществен въпрос – има ли м€сто моралът в политиката и деморализирана ли е Ѕ—ѕ? «а хората подкрепили протеста, отговорът е €сен... ¬ това отношение е много показателен един коментар в социалната мрежа „‘ейсбук”, който кратко и €сно отраз€ва начина, по който се чувстват симпатизантите на Ѕ—ѕ в момента – „«а съжаление поведението на кабинета до момента беше напълно неадекватно. ¬место да се постави на масата ц€лата истина за тежкото наследство на диктатурата от последните 4 години, из медиите рукнаха напълно неадекватни теми като тютюнопушенето, ј≈÷ Ѕелене, а с назначението на ѕеевски чашата просто прел€. «а бога, държавата е дефакто във фалит, енергетиката е пред технически колапс, а в парламента миналата седмица се водеха дебати, граничещи с абсолютната нелепост.” (Ѕел. авт. – цитатът е без редакци€).

     ѕовечето анализатори твърд€т, че правителството на ѕламен ќрешарски н€ма да изкара пълни€т си мандат и веро€тно са прави. “ук обаче има един по фундаментален проблем от политологична гледна точка, а именно – съдбата на един от най-значимите партийни субекти в истори€та на Ѕългари€ след ќсвобождението – Ѕ—ѕ. —оциалистическата парти€ уверено е поела по път€ на сво€ десен противник – автентични€т —ъюз на демократичните сили (—ƒ—). “ози процес на разпадане и/или маргинализаци€ на Ѕ—ѕ не е неизбежен, но в противен случай са необходими сериозни реформи – както кадрови, така и организационни и идеологически. ѕарти€та тр€бва да се отърси от зависимостите, в които се намира в момента и да намери допирните точки със сво€та социална база въз основа на идеите на модерната социалдемокраци€. ¬ противен случай вече доста компрометираната в очите на гласоподавателите Ѕ—ѕ ще се стопи и изчезне от политически€ пейзаж подобно на —ƒ— и ƒ—Ѕ. –азбира се, с „умирането” на една политическа парти€ не „умира” и самата иде€, ко€то н€кога е сто€ла зад не€. Ќо ако все пак партийните функционери в Ѕ—ѕ искат т€хната формаци€ да продължи своето съществуване и да се развива прогресивно, то реформите не търп€т отлагане.

 

 
пїњ–Р–≤—В–Њ—А –љ–∞ —Б—В–∞—В–Є—П—В–∞: јлександър ¬еличков пїњ

–Я–Њ–Ї–∞–ґ–Є –і—А—Г–≥–Є —Б—В–∞—В–Є–Є –Њ—В —В–Њ–Ј–Є –∞–≤—В–Њ—А