–Я–µ—З–∞—В
-
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В   
–Т—В–Њ—А–љ–Є–Ї, 01 –§–µ–≤—А—Г–∞—А–Є 2011 20:39

јлександър ¬еличков

     ¬ъпроќбразованиесът за състо€нието на българското образование често се дискутира в общественото пространство. »  въпреки това винаги остава нещо неизказано и премълчано. ќчевидно е, че проблемите пред образователната ни система са доста и комплексни, но по-лошото е, че не се вземат адекватни мерки за разрешаването им.  ъм момента съществуват множество стратегически документи, които би тр€бвало да формулират средносрочната и дългосрочната политика в сферата на образованието: Ќационална стратеги€ за младежта (2010 – 2020 г.); Ќационална стратеги€ за учене през цели€ живот (2008 – 2013 г.); Ќационална стратеги€ за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в българските училища; Ќационална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 -2015 г.); ѕрограма за развитие на образованието, науката и младежките политики в –епублика Ѕългари€ (2009 – 2013 г.) и т.н. “ова са само малка част от нормативните документи, които задават насоката на развитие на българското образование. ѕо-важното обаче е какво стои зад т€х като замисъл и съответно до каква степен тези идеи се реализират на практика.

     Ќаскоро, през декември 2010 г. , б€ха публикувани резултатите от последното изследване на ќрганизаци€та за икономическо сътрудничество и развитие (ќ»—–) за състо€нието на училищното образование, които предизвикаха силен, макар и краткотраен, отзвук. —амата „ѕрограма за международно оцен€ване на учащите” (Programme for International Student Assessment, PISA) се реализира от 2000 г. като анализира на всеки три години нивото на обща подготовка на учениците, навършили 15-годишна възраст.  онкретното проучване  е проведено през 2009 г. в 34-те държави-членки на ќ»—–, както и в още 31 партниращи страни и икономики от ц€л св€т. »зследването се състои от пет модула, включващи четене, осмисл€не, анализиране и интерпретиране на текст, както и задачи от областта на природните науки и математиката. PISA извършва и оценка на образователните системи, както и връзката между качественото образование и социално-икономическите услови€ в страните. ќсновната цел е да се проследи мотиваци€та на учениците за обучение, способността им да разрешават конкретни проблеми и готовността им да приложат придобитите знани€ на практика. ¬ Ѕългари€ в изследването са взели участие 4508 ученици на 15-16 годишна възраст от 179 български училища.

      акви са резултатите на българските ученици? ¬ модула „„етене, математика и природни науки” Ѕългари€ заема 46 м€сто в секци€та „„етене” от 65-те държави, включени в класаци€та, с резултат от 429 точки при средно ниво за страните от ќ»—– 493 точки. ¬ секци€та „ћатематика” българските момичета и момчета имат резултат от 428 точки (496 точки средно за ќ»—–), а в „ѕриродни науки” – 439 точки (501 точки средно за ќ»—–). “ова постав€ 15-годишните български младежи наравно с техните връстници в —ърби€ и –умъни€. Ћидер в модула „„етене, математика и природни науки” е  итайски Ўанхай (съответно 556/600/575 т.), а последен е  иргизстан (съответно 314/331/330 точки). ¬ началото на класаци€та са също така ёжна  оре€, ‘инланди€, —ингапур,  анада, Ќова «еланди€ и япони€. 
     ѕо-интересен е факта, че изследването прави съпоставка на резултатите в секци€ „„етене” постигнати през 2000 и 2009 г., опитвайки се да очертае тенденци€. —равнението показва, че Ѕългари€ губи само 1 точка, намал€вайки своето постижение от 430 на 429 точки. —ъщевременно се наблюдава подобр€ване на резултата в четенето при момичетата и влошаване на този при момчетата. “ова като ц€ло обаче не е изключение от тенденци€та момичетата да се представ€т по-добре в този показател (четивна грамотност) на изследването. «а сравнение, –умъни€ пада с н€колко места в класаци€та, губейки 3 точки и постигайки резултат от 424 точки в секци€та „„етене”.  Ќай-гол€м прогрес през изминалото десетилетие изследването отчита в резултатите на ѕеру, „или и јлбани€, а най-гол€м спад – при »рланди€, јржентина и Ўвеци€. –азбира се, тук тр€бва да се отбележи, че не се отчита стартовата база, т.е. нивото, от което започва този растеж или спад. ѕоказателен за това е факта, че през 2009 г. Ўвеци€ и »рланди€ са сред 20-те държави с най-добри резултати.

     »зследването отчита в български€ случай относително силна зависимост между социално-икономическата среда на учениците и т€хната четивна грамотност. —ъщевременно пък процентът на учениците, които се преместват в други училища поради слаби резултати (нисък успех), лошо поведение или специални образователни потребности в Ѕългари€ е двойно по-висок (34,5%) от средната стойност за страните от ќ»—–, който е 17,6%. ¬ —ърби€ този д€л е 29,8%, в –умъни€ – 40,1%, √ърци€ – 42,2%, Ѕелги€ – 48,3%, јвстри€ – 52,2%, Ћюксембург – 68,0%. Ќай-добър е индекса в »сланди€ (0,0%), —ингапур (0,7%), »рланди€ (0,8%) и ѕортугали€ (0,8%).  акто се вижда, макар сравнително лошите показатели, Ѕългари€ не е н€какво изключение. ќсвен това делът на т.нар. „проблемни” ученици очевидно не е в пр€ка зависимост от социално-икономическите услови€ в страната. ѕроучването отчита и относително нисък д€л на учениците с високи постижени€ в Ѕългари€, –умъни€ и „ерна гора – 2% (при средно ниво за страните от ќ»—– 8%; лидер е ёжна  оре€ с 14%), като същевременно разликата между най-ниските и най-високите резултати е доста гол€ма. —поред PISA в Ѕългари€ 52% от момчетата и 29% от момичетата са под задоволителното ниво определено от международната организаци€ (при средни стойности за страните-членки на ќ»—– съответно 25% и 13%; за заемащата първо м€сто ёжна  оре€ – 9% и 2%). ѕричини за слабите резултати според изследването са лошите социално-икономически услови€, слабата дисциплина в училище и недобрите взаимоотношени€ между учители и ученици. “р€бва да се отбележи, че Ѕългари€ е сред 10-те държави с най-нисък индекс по отношение на връзката учител-ученик.

    


      «а да си изградим по-добра представа за м€стото на българското училищно образование в международен контекст, ще разгледаме накратко и резултатите от публикуваното през месец юни 2010 г. изследване на ћеждународната асоциаци€ за оцен€ване на образователните постижени€ (International Association for the Evaluation of Educational Achievement, IEA). ћеждународното изследване на гражданското образование (International Civic and Citizenship Education Study, ICCS) е проведено в кра€ на 2008 и началото на 2009 г. в 38 държави, предимно европейски. ¬ българската част от проучването са участвали 3257 осмокласници и 1850 учители от 158 училища в страната.
      »зследването има за цел да проучи до каква степен образователните системи в държавите, които участват в проекта, подготв€т своите ученици за рол€та им на самосто€телни и отговорни граждани и доколко общата концепци€ за гражданското образование, учебните програми и методите на преподаване, както и квалификаци€та на учителите съответстват на потребностите на съвременните общества и допринас€т за постигането на целите на гражданското образование. »зследователската концепци€ се основава на разбирането, че за да изпълни рол€та си на гражданин млади€т човек тр€бва да притежава определени познани€, умени€, убеждени€, нагласи, ценности, както и мотиваци€ за активно гражданско поведение. »зследването проучва и възпри€ти€та, нагласите и ценностите на учениците и учителите в областта на гражданското образование.

    


     ћеждународното изследване на гражданското образование от 2009 г. прави съпоставка с аналогичното »зследване на гражданското образование (Civic Education Study, CIVED) проведено през 1999 г. също от IEA. —равнението обхваща 17 държави, от които Ѕългари€ отбел€зва най-гол€м спад като резултата в основната скала намал€ва от 99 на 88 точки. ѕодобен спад има и при „ехи€ и —ловаки€ (10 точки), и ѕолша (9 точки). —падът при √ърци€ е 7 точки. Ћитва и „или са запазили предишните си постижени€, а напредък отбел€зват —ловени€ (+3 точки) и ‘инланди€ и ≈стони€ (+1 точка). ѕо интересното е, че в основната скала резултатът на Ѕългари€ е предпоследен от 17-те държави (последното м€сто се заема от  олумби€ – 85 точки). ‘инланди€ (109 точки) и —ловени€ (104 точки) са начело в основната скала.  
     ¬ изследването за страните от ≈вропейски€ съюз има и специален европейски модул. —редни€т резултат на българските ученици от ≈вропейски€ модул е 496 точки, т.е.  значително по-висок от общи€ им среден резултат от 466 точки и се доближава до средното за държавите от ICCS (500 точки).
      ÷еленасочено б€ха представени две различни изследвани€ на международни институции и б€ха направени съпоставки с предни проучвани€. ÷елта беше да се провери дали е възможно да се направ€т н€какви основни изводи. ќпределено двете проучвани€, въпреки че анализират различни аспекти на училищното образование, показват н€кои сходни резултати. ѕърво, през последното десетилетие е налице понижаване на резултатите сред българските ученици, а оттук и на качеството на българското образование. —падът обаче е неравномерен както от гледна точка на специфичната образователна сфера, така и от гледна точка на джендър анализа. ћомичетата показват по-високи резултати от момчетата, но това важи не само за български€ случай. »зследването на ќ»—– доказва, че съществува връзка между социално-икономическите услови€ в страната и жизнени€ стандарт на семейството, от една страна, и успеваемостта и високите резултати в училище, от друга. ‘инансовото благосъсто€ние обаче е необходимо, но не и достатъчно условие за високи постижени€ в училище, т.е. материалното богатство не гарантира високи знани€. —ъщевременно връзката учител-ученик в Ѕългари€ е прекалено слаба, а дисциплината – под необходимото ниво. “ова способства за допълнително понижаване на качеството на българското училищно образование. ¬торо, нивото на българското образование е около и под средното за ≈вропа и света. Ѕългарските ученици изостават значително в сравнение с връстниците си в скандинавските страни, Ўвейцари€,  анада, япони€, ёжна  оре€, јвстрали€, Ќова «еланди€ и т.н. ќт друга страна обаче, българските ученици на възраст 14-16 години са конкурентноспособни на своите връстници от Ѕалканите и по-конкретно – на тези от √ърци€, –умъни€ и —ърби€. ќбезпокоителна е значителната дистанци€ и процентното съотношение между отличните и слабите ученици. “ова говори за наличие на н€каква форма на образователна стратификаци€ и пол€ризаци€. Ќегативното е, че тенденци€та е към спад – по-плавен или по-р€зък в зависимост от образователната сфера – на обхвата и качеството на обучението, което обуслав€ необходимостта от пром€на в ц€лостната образователна политика.

      “р€бва да се подчертае, че резултатите от гореспоменатите изследвани€ имат относителна стойност и не бива да се абсолютизират. Ќаличието на проблемни области обаче е видимо и с „обикновено око”. »менно това предопредел€ необходимостта от преразглеждане на образователните политики и превръщането им от обемни стратегически концепции „на харти€” в реални практически проекти.
     „аст от проблема разбира се е във финансирането на българското образование. ѕо данни на ≈вропейската комиси€ от 2009 г. годишни€т разход на публичните институции в Ѕългари€ за един ученик в основно или средно училище е в размер на 1700 евро. ѕо този показател страната ни е на предпоследно м€сто в ≈вропейски€ съюз, като след не€ е единствено –умъни€ (1300 евро). —редното ниво за съюза е 5700 евро, а най-много финансови средства за основното и средното образование се отдел€т в Ћюксембург (15 400 евро),  ипър (9000 евро), ƒани€ (8300 евро) и Ѕелги€ (7900 евро). “ук тр€бва да се отбележи, че става дума само за публичните разходи (държавни, областни, общински), като не се включват разходите правени от частни институции (неправителствени организации, фирми и др.), които имат немалък д€л в страните от «ападна ≈вропа. “огава разликата става още по-значителна.    

     ѕроблемът обаче, както беше подчертано и по-горе, не е само финансов.  огато става въпрос за човешки взаимоотношени€, включително от типа учител-ученик, от изключително значение са индивидуалните ценности, нивото на обществена и гражданска култура, степента на лична ангажираност . Ќеобходима е модернизаци€ не само на учебната база, но и на методите на преподаване.  омплексът от финансова подкрепа, материално обновление и личностно-професионална отдаденост е единствени€т възможен път за развитие на българската образователна система във възход€ща лини€ в съответствие с общоевропейските цели.

 
пїњ–Р–≤—В–Њ—А –љ–∞ —Б—В–∞—В–Є—П—В–∞: јлександър ¬еличков пїњ

–Я–Њ–Ї–∞–ґ–Є –і—А—Г–≥–Є —Б—В–∞—В–Є–Є –Њ—В —В–Њ–Ј–Є –∞–≤—В–Њ—А