Сравнителен анализ на българското училищно образование – състояние и тенденции Печат
Анализи и изследвания - Общество
Написано от Александър Величков   
Вторник, 01 Февруари 2011 20:39

Александър Величков

     ВъпроОбразованиесът за състоянието на българското образование често се дискутира в общественото пространство. И  въпреки това винаги остава нещо неизказано и премълчано. Очевидно е, че проблемите пред образователната ни система са доста и комплексни, но по-лошото е, че не се вземат адекватни мерки за разрешаването им. Към момента съществуват множество стратегически документи, които би трябвало да формулират средносрочната и дългосрочната политика в сферата на образованието: Национална стратегия за младежта (2010 – 2020 г.); Национална стратегия за учене през целия живот (2008 – 2013 г.); Национална стратегия за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в българските училища; Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 -2015 г.); Програма за развитие на образованието, науката и младежките политики в Република България (2009 – 2013 г.) и т.н. Това са само малка част от нормативните документи, които задават насоката на развитие на българското образование. По-важното обаче е какво стои зад тях като замисъл и съответно до каква степен тези идеи се реализират на практика.

     Наскоро, през декември 2010 г. , бяха публикувани резултатите от последното изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за състоянието на училищното образование, които предизвикаха силен, макар и краткотраен, отзвук. Самата „Програма за международно оценяване на учащите” (Programme for International Student Assessment, PISA) се реализира от 2000 г. като анализира на всеки три години нивото на обща подготовка на учениците, навършили 15-годишна възраст. Конкретното проучване  е проведено през 2009 г. в 34-те държави-членки на ОИСР, както и в още 31 партниращи страни и икономики от цял свят. Изследването се състои от пет модула, включващи четене, осмисляне, анализиране и интерпретиране на текст, както и задачи от областта на природните науки и математиката. PISA извършва и оценка на образователните системи, както и връзката между качественото образование и социално-икономическите условия в страните. Основната цел е да се проследи мотивацията на учениците за обучение, способността им да разрешават конкретни проблеми и готовността им да приложат придобитите знания на практика. В България в изследването са взели участие 4508 ученици на 15-16 годишна възраст от 179 български училища.

     Какви са резултатите на българските ученици? В модула „Четене, математика и природни науки” България заема 46 място в секцията „Четене” от 65-те държави, включени в класацията, с резултат от 429 точки при средно ниво за страните от ОИСР 493 точки. В секцията „Математика” българските момичета и момчета имат резултат от 428 точки (496 точки средно за ОИСР), а в „Природни науки” – 439 точки (501 точки средно за ОИСР). Това поставя 15-годишните български младежи наравно с техните връстници в Сърбия и Румъния. Лидер в модула „Четене, математика и природни науки” е Китайски Шанхай (съответно 556/600/575 т.), а последен е Киргизстан (съответно 314/331/330 точки). В началото на класацията са също така Южна Корея, Финландия, Сингапур, Канада, Нова Зеландия и Япония. 
     По-интересен е факта, че изследването прави съпоставка на резултатите в секция „Четене” постигнати през 2000 и 2009 г., опитвайки се да очертае тенденция. Сравнението показва, че България губи само 1 точка, намалявайки своето постижение от 430 на 429 точки. Същевременно се наблюдава подобряване на резултата в четенето при момичетата и влошаване на този при момчетата. Това като цяло обаче не е изключение от тенденцията момичетата да се представят по-добре в този показател (четивна грамотност) на изследването. За сравнение, Румъния пада с няколко места в класацията, губейки 3 точки и постигайки резултат от 424 точки в секцията „Четене”.  Най-голям прогрес през изминалото десетилетие изследването отчита в резултатите на Перу, Чили и Албания, а най-голям спад – при Ирландия, Аржентина и Швеция. Разбира се, тук трябва да се отбележи, че не се отчита стартовата база, т.е. нивото, от което започва този растеж или спад. Показателен за това е факта, че през 2009 г. Швеция и Ирландия са сред 20-те държави с най-добри резултати.

     Изследването отчита в българския случай относително силна зависимост между социално-икономическата среда на учениците и тяхната четивна грамотност. Същевременно пък процентът на учениците, които се преместват в други училища поради слаби резултати (нисък успех), лошо поведение или специални образователни потребности в България е двойно по-висок (34,5%) от средната стойност за страните от ОИСР, който е 17,6%. В Сърбия този дял е 29,8%, в Румъния – 40,1%, Гърция – 42,2%, Белгия – 48,3%, Австрия – 52,2%, Люксембург – 68,0%. Най-добър е индекса в Исландия (0,0%), Сингапур (0,7%), Ирландия (0,8%) и Португалия (0,8%). Както се вижда, макар сравнително лошите показатели, България не е някакво изключение. Освен това делът на т.нар. „проблемни” ученици очевидно не е в пряка зависимост от социално-икономическите условия в страната. Проучването отчита и относително нисък дял на учениците с високи постижения в България, Румъния и Черна гора – 2% (при средно ниво за страните от ОИСР 8%; лидер е Южна Корея с 14%), като същевременно разликата между най-ниските и най-високите резултати е доста голяма. Според PISA в България 52% от момчетата и 29% от момичетата са под задоволителното ниво определено от международната организация (при средни стойности за страните-членки на ОИСР съответно 25% и 13%; за заемащата първо място Южна Корея – 9% и 2%). Причини за слабите резултати според изследването са лошите социално-икономически условия, слабата дисциплина в училище и недобрите взаимоотношения между учители и ученици. Трябва да се отбележи, че България е сред 10-те държави с най-нисък индекс по отношение на връзката учител-ученик.

    


      За да си изградим по-добра представа за мястото на българското училищно образование в международен контекст, ще разгледаме накратко и резултатите от публикуваното през месец юни 2010 г. изследване на Международната асоциация за оценяване на образователните постижения (International Association for the Evaluation of Educational Achievement, IEA). Международното изследване на гражданското образование (International Civic and Citizenship Education Study, ICCS) е проведено в края на 2008 и началото на 2009 г. в 38 държави, предимно европейски. В българската част от проучването са участвали 3257 осмокласници и 1850 учители от 158 училища в страната.
      Изследването има за цел да проучи до каква степен образователните системи в държавите, които участват в проекта, подготвят своите ученици за ролята им на самостоятелни и отговорни граждани и доколко общата концепция за гражданското образование, учебните програми и методите на преподаване, както и квалификацията на учителите съответстват на потребностите на съвременните общества и допринасят за постигането на целите на гражданското образование. Изследователската концепция се основава на разбирането, че за да изпълни ролята си на гражданин младият човек трябва да притежава определени познания, умения, убеждения, нагласи, ценности, както и мотивация за активно гражданско поведение. Изследването проучва и възприятията, нагласите и ценностите на учениците и учителите в областта на гражданското образование.

    


     Международното изследване на гражданското образование от 2009 г. прави съпоставка с аналогичното Изследване на гражданското образование (Civic Education Study, CIVED) проведено през 1999 г. също от IEA. Сравнението обхваща 17 държави, от които България отбелязва най-голям спад като резултата в основната скала намалява от 99 на 88 точки. Подобен спад има и при Чехия и Словакия (10 точки), и Полша (9 точки). Спадът при Гърция е 7 точки. Литва и Чили са запазили предишните си постижения, а напредък отбелязват Словения (+3 точки) и Финландия и Естония (+1 точка). По интересното е, че в основната скала резултатът на България е предпоследен от 17-те държави (последното място се заема от Колумбия – 85 точки). Финландия (109 точки) и Словения (104 точки) са начело в основната скала.  
     В изследването за страните от Европейския съюз има и специален европейски модул. Средният резултат на българските ученици от Европейския модул е 496 точки, т.е.  значително по-висок от общия им среден резултат от 466 точки и се доближава до средното за държавите от ICCS (500 точки).
      Целенасочено бяха представени две различни изследвания на международни институции и бяха направени съпоставки с предни проучвания. Целта беше да се провери дали е възможно да се направят някакви основни изводи. Определено двете проучвания, въпреки че анализират различни аспекти на училищното образование, показват някои сходни резултати. Първо, през последното десетилетие е налице понижаване на резултатите сред българските ученици, а оттук и на качеството на българското образование. Спадът обаче е неравномерен както от гледна точка на специфичната образователна сфера, така и от гледна точка на джендър анализа. Момичетата показват по-високи резултати от момчетата, но това важи не само за българския случай. Изследването на ОИСР доказва, че съществува връзка между социално-икономическите условия в страната и жизнения стандарт на семейството, от една страна, и успеваемостта и високите резултати в училище, от друга. Финансовото благосъстояние обаче е необходимо, но не и достатъчно условие за високи постижения в училище, т.е. материалното богатство не гарантира високи знания. Същевременно връзката учител-ученик в България е прекалено слаба, а дисциплината – под необходимото ниво. Това способства за допълнително понижаване на качеството на българското училищно образование. Второ, нивото на българското образование е около и под средното за Европа и света. Българските ученици изостават значително в сравнение с връстниците си в скандинавските страни, Швейцария, Канада, Япония, Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия и т.н. От друга страна обаче, българските ученици на възраст 14-16 години са конкурентноспособни на своите връстници от Балканите и по-конкретно – на тези от Гърция, Румъния и Сърбия. Обезпокоителна е значителната дистанция и процентното съотношение между отличните и слабите ученици. Това говори за наличие на някаква форма на образователна стратификация и поляризация. Негативното е, че тенденцията е към спад – по-плавен или по-рязък в зависимост от образователната сфера – на обхвата и качеството на обучението, което обуславя необходимостта от промяна в цялостната образователна политика.

      Трябва да се подчертае, че резултатите от гореспоменатите изследвания имат относителна стойност и не бива да се абсолютизират. Наличието на проблемни области обаче е видимо и с „обикновено око”. Именно това предопределя необходимостта от преразглеждане на образователните политики и превръщането им от обемни стратегически концепции „на хартия” в реални практически проекти.
     Част от проблема разбира се е във финансирането на българското образование. По данни на Европейската комисия от 2009 г. годишният разход на публичните институции в България за един ученик в основно или средно училище е в размер на 1700 евро. По този показател страната ни е на предпоследно място в Европейския съюз, като след нея е единствено Румъния (1300 евро). Средното ниво за съюза е 5700 евро, а най-много финансови средства за основното и средното образование се отделят в Люксембург (15 400 евро), Кипър (9000 евро), Дания (8300 евро) и Белгия (7900 евро). Тук трябва да се отбележи, че става дума само за публичните разходи (държавни, областни, общински), като не се включват разходите правени от частни институции (неправителствени организации, фирми и др.), които имат немалък дял в страните от Западна Европа. Тогава разликата става още по-значителна.    

     Проблемът обаче, както беше подчертано и по-горе, не е само финансов. Когато става въпрос за човешки взаимоотношения, включително от типа учител-ученик, от изключително значение са индивидуалните ценности, нивото на обществена и гражданска култура, степента на лична ангажираност . Необходима е модернизация не само на учебната база, но и на методите на преподаване. Комплексът от финансова подкрепа, материално обновление и личностно-професионална отдаденост е единственият възможен път за развитие на българската образователна система във възходяща линия в съответствие с общоевропейските цели.

 
Автор на статията: Александър Величков 

Покажи други статии от този автор