–Я–µ—З–∞—В
-
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В Iglika   
–Э–µ–і–µ–ї—П, 27 –§–µ–≤—А—Г–∞—А–Є 2011 19:44

»глика  алудова

     ќтпадъците, или както много често ги наричаме в ежедневието си – боклуците – за повечето хора не представл€ват особено важна тема за разговор и не заемат значима част от техни€ живот. Ќо този, на пръв поглед незначителен въпрос, зас€га ц€лото общество и е необходимо да му се отдаде нужното внимание.

     ѕо смисъла на «акона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда[1] „отпадък” е вещество, предмет или част от предмет, който н€ма предварително непосредствено приложение или от който притежател€т желае или е длъжен да се освободи. ¬ещества, предмети или части от предмети, предадени на специализираните фирми за третиране на отпадъци от собственика или упълномощени от него лица, също се определ€т като отпадъци до момента, в който възстановените от т€х материали или произведената от т€х енерги€ не бъдат включени в производствени€ цикъл.

 

      ато ц€ло, те могат да бъдат разделени на четири основни групи, а именно „битови”, производствени”, „опасни” и „строителни” .

     1.) „Ѕитовите отпадъци” са тези, които се получават от дейността на хората по домовете, административни и обществени сгради, търговски обекти, обекти за отдих и забавлени€ – когато н€мат характер на опасни отпадъци и в същото време т€хното количество или състав н€ма да попречи на третирането им съвместно с битовите.

     2.) „ѕроизводствените отпадъци” са тези, които се образуват в резултат на промишлена, зана€тчийска и обслужваща дейност на физическите и юридическите лица.

     3.) „ќпасните отпадъци” от сво€ страна, в състава, количеството и свойствата си създават риск за околната среда и човешкото здраве и са определени като такива според Ѕазелската конвенци€ за контрол и трансгранично движение на опасни отпадъци и т€хното обезвреждане[2]. —поред не€ вс€ка една страна по вс€ко време има право да откаже да приема отпадъци от други страни, ако прецени, че това представл€ва заплаха за не€. ѕроблемът тук се състои в това, че конвенци€та не е ратифицирана от достатъчно гол€м брой страни, за да се прилага ефективно по цели€ св€т. ≈— разрешава износа на отпадъци само към развити страни. ј като такива се дефинират страните членки на ќрганизаци€та за икономическо сътрудничество и развитие (ќ»—–).

     4.) „—троителните отпадъци” пък са отпадъците, съответно получени в резултат от миннодобивната промишленост, енергетиката, металурги€та, хими€та, производството на строителни материали, хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, електрониката. ƒо 1990 г. в Ѕългари€ средногодишно тези отрасли добиваха над 528 млн. тона суровини. ќт т€х се оползотвор€ваха само около 15 – 20 %, т.е. около 100 – 110 млн. тона. ќстаналите над 432 млн. тона се натрупваха в т.нар. насипища и шламохранилища във вид на шлаки, пепели, сгури, фосфогипс, пиритни угарки и др. ≈дна част изтичаха в реките: кланична кръв, мътеница, суроватка, спиртна шлема, органични разтворители, солени разтвори и шламове от химическата промишленост и галваничните отделени€ на машиностроенето и електрониката, а друга част се разпръскваха неконтролируемо в атмосферата под формата на серни и азотни оксиди, въглероден окис и въглероден двуокис, лошо миришещи газове, съдържащи меркаптани, сероводород и др.

     ћного гол€ма част от споменатите отпадъци са опасни за здравето не само на човека, но и на ц€лата жива природа около него, неуправлението на които, като ц€ло, но и самото им неправилно управление, може да доведе до невъобразими природни катастрофи, водещи до глобални катаклизми.

     ¬ това отношение може да се добави едно уточнение, свързано с обвързаността не само на отделните нации, но и това, на цели€ съюз, ≈вропейски€ съюз – а именно – на 16 юли 2009 г. се отбел€за кра€ на срока за привеждане на неотговар€щите на стандартите сметища в ≈вропейски€ съюз (≈—) в съответствие с приложените правила според ƒиректива 1999/31/≈ќ за депонирането на отпадъци.

     ѕо този повод, на съответната дата, комисар€т за околната среда —таврос ƒимас изтъква, че „лошо управл€ваните и неконтролирани сметища представл€ват опасност за здравето на гражданите и околната среда. “е тр€бва да бъдат нещо, което остава в миналото. ƒържавите-членки са имали осем години, за да приведат сметищата си според  европейските стандарти...”  защото е техен дългът да гарантират най-високи нива на защита на гражданите и околната среда. «а Ѕългари€, ѕолша и –умъни€ крайните срокове са съответно Ѕългари€ (14 сметищни площадки) – 31 декември 2014 г.; ѕолша (305 сметищни площадки) – 31 декември 2011 г.; –умъни€ (101 сметищни площадки) – 16 юли 2017 г.

     Ќеобходимостта от правилно управл€ване на отпадъците, а оттам и от контролиране на сметищата,   изхожда от факта, чесметищата са източници на инфилтрат (излугващ разтвор) и на метан. »злугващи€ разтвор е течността, ко€то се просмуква от сметищна площадка към подземните води, правейки ги негодни за консумаци€ от човека. Ѕиоразградимите отпадъци, от сво€ страна, които включват отпадъци от градини, кухни и хранителни отпадъци, могат да образуват метан – мощен парников газ, който е с 25 пъти по-висок парников ефект от въглеродни€ двуокис и е сред основните агенти, допринас€щи за изменението на климата. ј сами€т сметищен газ е отговорен за над 2 % от емисиите на парникови газове в ≈—.

      ато това, разбира се, никак не е всичко!  ато ц€ло, европейската икономика е базирана на високо ниво на потребление на ресурси. “ова включва суровини (метали, строителни минерали или дървесина), енерги€ и зем€. ќколо 1/3 от използваните ресурси се превръщат в отпадък и емисии.  Ѕлизо 4 тона отпадъци на глава от населението се генерират вс€ка година в страните-членки на ≈вропейската агенци€ за околна среда (≈јќ—). ¬секи европейски гражданин изхвърл€ средно 520 кг. домакински отпадъци на година. ѕрогнозите за периода до 2020 г. показват, че използването на ресурси в ≈— ще продължава да нараства. »зползването на ресурси се увеличава също и в други региони на света. ѕричината за това е повишеното потребление на стоки и услуги в ≈вропа. —амо по себе си потреблението не е вредно, или поне не толкова, колкото може да се окаже крайни€ резултат от про€вата на този незначителен акт. ¬ гол€ма степен дейността, ко€то ни носи удоволствие от сдобиването с нови продукти и душевното удовлетворение от т€хното пълно потребление, или нар. още пазаруване – при неспособност за справ€не с ненужните, остатъчни материали – е способно да причини пагубни ефекти върху природата ни.


 

     ƒали всеки от нас си дава сметка за вли€нието, което оказват неговите действи€ и постъпки?!

     »зложеното до тук изтъква не една причина, за нуждата от така необходимото надеждно управление на отпадъците, което може да защити общественото здраве и околната среда, като същевременно съдейства за запазването на природните ресурси. ≈— има 35 години опит в разработването на политика за околната среда, като за този период се приемат над 200 нормативни акта, които имат за цел не само поддържане, но и подобр€ване на околната среда. —екторът “”правление на отпадъците” е един от основните в тази област на европейското екологично законодателство.

     ј причината за толкова гол€м брой нормативни актове в тази насока се обуслав€ от факта, че н€ма единен универсален инструмент, който да предостави решение за всички проблеми.

     ћеждународните организации и изследователските институти посто€нно се стрем€т да откри€т и сподел€т примери за "добри практики” по отношение на различни личности, домакинства, общества, индустриални производства и потребителски опит. “ипичен пример е програмата на ќќЌ за потребностите и възможностите за устойчиво развитие, известна като Agenda 21.

     “€ насърчава използването на индикатори за устойчивост, които описват състо€нието на икономиката, околната среда и обществото:

     • измерва видовете материали, които се използват - процента на възобнов€емите към невъзобнов€емите, процента на рециклиращите се към нерециклиращите се;

      • измерва количеството и вида на емисиите и стойността, ко€то е емитирана и се сравн€ва с възможността на обкръжаващите екосистеми и пр.

     ѕовишеното потребление на опаковани хранителни стоки през последните години доведе до увеличаване на отпадъците от опаковки. Ќамал€ването им от друга страна води до икономии на първични материали (като петрол, вода и др.), необходими за производството на многобройните продукти и опаковки, които всеки ден изхвърл€ме в кошчето.  “ези проблеми могат да се решат частично чрез управлението на отпадъците.

 

     “о се израз€ва в н€колко възможни варианта, а именно:

     • предотврат€ване, намал€ване на количеството и на вредността за околната среда може да се постигне чрез използване на “чисти” технологии при производството и чрез отчитане на екологичното въздействие през цели€ жизнен цикъл още на етап проектиране. ѕредотврат€ването се разбира преди всичко като ограничаване количеството на произвежданите отпадъци, изб€гване на прекаленото опаковане. ј намал€ването на количеството на нашите отпадъци може да се постигне чрез:

          • избирането на продукти, които имат по-дълъг живот (не са за еднократна употреба);

          • използването на енергийно ефективни продукти, които имат дълъг жизнен цикъл и създават по-малко отпадъци;

          • изб€гване на апарати, изискващи батерии или зам€ната им със самозареждащи се батерии;

          • ако не е възможно да се избегнат опаковките, да се изберат такива, чиито материали могат да се рециклират;

     • рециклирането е друг вариант и само един от многото начини за намал€ване на отпадъците от опаковки.

     • оползотвор€ването – се разбира като повторна употреба, рециклиране на материали или чрез изгар€не, като средство за генериране на енерги€; јко отпадъците не могат да се избегнат, оползотвор€ването на материалите е следващото предпочетено действие (напр. рециклирането). “ази преработка на отпадъците е различна, в зависимост от нейната социална и обществена цена (емисии, замърс€ване), разходи за транспортиране, сепариране, обработка и др.

     • обезврежданетои крайната обработкасе постигат съгласно спазването на строги екологични стандарти. 

      ƒейностите, свързани с управление на отпадъците, изискват:

     • разделното събиране на отпадъци от опаковки;

     • покупката на по-големи разфасовки от хранителните продукти;

     • използването на торбички за пазаруване за многократна употреба;

     • покупка на стоки, чиито опаковки са подход€щи за повторна употреба и са включени в депозитна система (стъклени опаковки);

     • изб€гване използването на продукти за еднократна употреба, които увеличават отпадъците и струват скъпо;

     • по-рационално използване на отпадъците от продуктите за почистване и за пране, и изб€гване умножаването им.

     • покупка на стоки, чиито опаковки са подход€щи за рециклиране и др.


 

      ѕо-гол€мата част от хранителните отпадъци може да се използва!

     «а Ѕългари€, за съжаление, липсва информаци€ за количеството на хранителните отпадъци, генерирани от домакинствата, а оттук липсва и информаци€ за оползотвореното количество от тези отпадъци...

     »ма редица начини за оптимизиране на създаваните обеми хранителни отпадъци, достатъчно е само да се спрем на н€кой, който см€таме за най-подход€щ за нас за конкретни€ момент.

     ≈то и н€кои от начините за оптимизиране на количествата отпадъци и малко раз€снени€ към т€х:

     • предварително изготв€не на списък с храните, от които имаме нужда, с цел да се избегнат импулсивните покупки èбихме могли да се ограничим до закупуване на необходими продукти, като едва ли има н€кой, които излизайки осъществ€ва крайно безразборно пазаруване на ненужни вещи...

     • предварително изготв€не наменю за седмицата èтова е невъзможно и абсурдно в забързани€ и динамичен живот, който водим, да не говорим за страни с нисък стандарт на живот...

     • стремеж към използване напродуктите, които вече са закупени èнемислимо и глупаво би било да се придобива продукт от един вид, при наличието на вече съществуващ от същи€ вид...

     • изготв€не на списък с наличните продукти, спазвайки принципа за движението на продуктите “ѕръв вл€зъл, пръв изл€зъл” èпоради многобройното и многопрофилно изобилие от разнородни стоки, употребата на придобитите продукти трудно би се вписала в този принцип, поради простата причина, че човек има различни потребности във времето и не отчита последователността на закупуване на отделните продукти, с цел да ги потреби в същата последователност...

     • да се следи срока на годност на закупените продукти èнеписано правило, което се знае и се изпълн€ва по подразбиране...

     • компостиране  на хранителните отпадъци è  компостирането е процес, при който хранителни остатъци и други органични материали се превръщат в почвоподобна, тъмна, ронлива субстанци€, ко€то е чудесна добавка към градината, допринас€ща за обогат€ване и оструктур€ване на почвата. ѕо-конкретно, компостът се получава от милиарди микроорганизми, които смилат градинските и кухненските отпадъци – компостирането ускор€ва естественото разлагане на органични отпадъци от храната и градината чрез действието на живи организми в подхранващи почвата вещества. “ова е един лесен начин за намал€ване обема на генерираните домакински отпадъци и оползотвор€ването на част от т€х.

     ¬ естествените екосистеми процесът се случва от десетилети€. ÷елта на този процес е полезните съставки в органичните остатъци да се върнат в почвата в подход€ща форма.

     ƒнес превръщането на органичните отпадъци в полезна суровина се развива бързо в ≈вропа и —јў.  олкото по-скъпо става депонирането на отпадъците и хората стават по-загрижени за околна среда, толкова по-бързо се разпростран€ва компостирането, особено в домашни услови€.

     ќт гол€мо значение е справ€нето не само с органичните отпадъци, но и с неорганичните такива.

     »звестно е, че отпадъците от моторни превозни средства (ћѕ—), за които е доказано, че са големи замърсители на околната среда, образуват до около 10% от количеството на опасните отпадъци в ≈вропейски€ съюз. “ова води до приемането, например, на ƒиректива 2000/53/≈— на 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба моторни превозни средства (»”ћѕ—). ƒирективата търси начини да предотврати и ограничи отпадъците, да подобри използването, рециклирането и оползотвор€ването на излезлите от употреба ћѕ— и техните компоненти.

     “€ формулира мерки, които преследват следните основни цели:

     • предотврат€ване на образуването на отпадъци от »”ћѕ— и освен това, стимулиране на повторната употреба, рециклирането и други форми за възстанов€ване на »”ћѕ— и на техните компоненти;

     • намал€ване на количеството на депонираните отпадъци с цел подобр€ването на резултатите за околната среда от поведението на всички икономически оператори, участващи в жизнени€ цикъл на превозните средства, и особено от операторите, които пр€ко участват в третирането.

     «а да се намали отрицателното въздействие се създава система, ко€то да гарантира, че излезлите от употреба автомобили ще бъдат рециклирани и по този начин н€ма да създават екологични проблеми. “ретирането, в това отношение, е управл€ван и контролиран процес, които преминава през следните етапи:

• събиране;              • разкомплектоване;                 • рециклиране.

     —ъздават се центрове за разкомплектоване, в които най-напред се отстран€ват маслата, двигател€, трансмиси€та, гумите, акумулаторната батери€, и другите опасни материали, които обичайно се рециклират или използват повторно.

      аросери€та на автомобила се разр€зва и разтрошава. ќтдел€ се металната фракци€, включваща черни и цветни метали, ко€то също се рециклира. ƒругите компоненти, като пластмаси, стъкло и текстил все още се изхвърл€т като отпадък.

     «а въвеждане изисквани€та на ƒиректива 2000/53/≈— в българското законодателство, през 2001 г. е приета Ќаредба за услови€та и реда за намал€ване на замърс€ването с отпадъци от моторни превозни средства. ѕрез 2004 г. на редовно заседание ћинистерски съвет на –епублика Ѕългари€ прие Ќаредба за изисквани€та за третиране на отпадъците от моторни превозни средства. ѕриетата наредба влиза в сила от 1 €нуари 2005 г. и отмен€ Ќаредбата от 2001 г.

     »зготв€нето на съответната наредба е продиктувано от факта, че »”ћѕ— са масово разпространени отпадъци, чието събиране и третиране изисква прилагането на специфични методи.

     Ѕез значение дали става въпрос за органични или за неорганични отпадъци, това е достатъчно важна и актуална по вс€ко време тема, за да подлежи на специално внимание от страна не само на обществените институции, но и от страна на обикновени€ гражданин, защото отпадъкът сам по себе си не е просто боклук, а суровина, от ко€то може и тр€бва да се извлекат възможните ползи.

 


[1] «акона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда (обн., ƒ¬, бр.89 от 30 септември 1997 г.), в сила до 3 октомври 2003 г.; отм. и зам. със «акона за управление на отпадъците, обн., ƒ¬, бр.86 от 30 септември 2003 г.

[2] Ѕазелската конвенци€ за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и т€хното обезвреждане е подписана на 22 март 1989 г. в гр. Ѕазел, Ўвейцари€, и е ратифицирана от –епублика Ѕългари€ със закон, приет от 37-то Ќародно събрание на 18 €нуари 1996 г. ¬ сила за Ѕългари€ от 16 май  1996 г.

 

 
пїњ–Р–≤—В–Њ—А –љ–∞ —Б—В–∞—В–Є—П—В–∞: »глика  алудова