Какво представляват отпадъците и защо тяхното третиране е толкова важно… Печат
Анализи и изследвания - Общество
Написано от Иглика Калудова   
Неделя, 27 Февруари 2011 19:44

Иглика Калудова

     Отпадъците, или както много често ги наричаме в ежедневието си – боклуците – за повечето хора не представляват особено важна тема за разговор и не заемат значима част от техния живот. Но този, на пръв поглед незначителен въпрос, засяга цялото общество и е необходимо да му се отдаде нужното внимание.

     По смисъла на Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда[1] „отпадък” е вещество, предмет или част от предмет, който няма предварително непосредствено приложение или от който притежателят желае или е длъжен да се освободи. Вещества, предмети или части от предмети, предадени на специализираните фирми за третиране на отпадъци от собственика или упълномощени от него лица, също се определят като отпадъци до момента, в който възстановените от тях материали или произведената от тях енергия не бъдат включени в производствения цикъл.

 

     Като цяло, те могат да бъдат разделени на четири основни групи, а именно „битови”, производствени”, „опасни” и „строителни” .

     1.) „Битовите отпадъци” са тези, които се получават от дейността на хората по домовете, административни и обществени сгради, търговски обекти, обекти за отдих и забавления – когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите.

     2.) „Производствените отпадъци” са тези, които се образуват в резултат на промишлена, занаятчийска и обслужваща дейност на физическите и юридическите лица.

     3.) „Опасните отпадъци” от своя страна, в състава, количеството и свойствата си създават риск за околната среда и човешкото здраве и са определени като такива според Базелската конвенция за контрол и трансгранично движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане[2]. Според нея всяка една страна по всяко време има право да откаже да приема отпадъци от други страни, ако прецени, че това представлява заплаха за нея. Проблемът тук се състои в това, че конвенцията не е ратифицирана от достатъчно голям брой страни, за да се прилага ефективно по целия свят. ЕС разрешава износа на отпадъци само към развити страни. А като такива се дефинират страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

     4.) „Строителните отпадъци” пък са отпадъците, съответно получени в резултат от миннодобивната промишленост, енергетиката, металургията, химията, производството на строителни материали, хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, електрониката. До 1990 г. в България средногодишно тези отрасли добиваха над 528 млн. тона суровини. От тях се оползотворяваха само около 15 – 20 %, т.е. около 100 – 110 млн. тона. Останалите над 432 млн. тона се натрупваха в т.нар. насипища и шламохранилища във вид на шлаки, пепели, сгури, фосфогипс, пиритни угарки и др. Една част изтичаха в реките: кланична кръв, мътеница, суроватка, спиртна шлема, органични разтворители, солени разтвори и шламове от химическата промишленост и галваничните отделения на машиностроенето и електрониката, а друга част се разпръскваха неконтролируемо в атмосферата под формата на серни и азотни оксиди, въглероден окис и въглероден двуокис, лошо миришещи газове, съдържащи меркаптани, сероводород и др.

     Много голяма част от споменатите отпадъци са опасни за здравето не само на човека, но и на цялата жива природа около него, неуправлението на които, като цяло, но и самото им неправилно управление, може да доведе до невъобразими природни катастрофи, водещи до глобални катаклизми.

     В това отношение може да се добави едно уточнение, свързано с обвързаността не само на отделните нации, но и това, на целия съюз, Европейския съюз – а именно – на 16 юли 2009 г. се отбеляза края на срока за привеждане на неотговарящите на стандартите сметища в Европейския съюз (ЕС) в съответствие с приложените правила според Директива 1999/31/ЕО за депонирането на отпадъци.

     По този повод, на съответната дата, комисарят за околната среда Ставрос Димас изтъква, че „лошо управляваните и неконтролирани сметища представляват опасност за здравето на гражданите и околната среда. Те трябва да бъдат нещо, което остава в миналото. Държавите-членки са имали осем години, за да приведат сметищата си според  европейските стандарти...”  защото е техен дългът да гарантират най-високи нива на защита на гражданите и околната среда. За България, Полша и Румъния крайните срокове са съответно България (14 сметищни площадки) – 31 декември 2014 г.; Полша (305 сметищни площадки) – 31 декември 2011 г.; Румъния (101 сметищни площадки) – 16 юли 2017 г.

     Необходимостта от правилно управляване на отпадъците, а оттам и от контролиране на сметищата,   изхожда от факта, чесметищата са източници на инфилтрат (излугващ разтвор) и на метан. Излугващия разтвор е течността, която се просмуква от сметищна площадка към подземните води, правейки ги негодни за консумация от човека. Биоразградимите отпадъци, от своя страна, които включват отпадъци от градини, кухни и хранителни отпадъци, могат да образуват метан – мощен парников газ, който е с 25 пъти по-висок парников ефект от въглеродния двуокис и е сред основните агенти, допринасящи за изменението на климата. А самият сметищен газ е отговорен за над 2 % от емисиите на парникови газове в ЕС.

     Като това, разбира се, никак не е всичко! Като цяло, европейската икономика е базирана на високо ниво на потребление на ресурси. Това включва суровини (метали, строителни минерали или дървесина), енергия и земя. Около 1/3 от използваните ресурси се превръщат в отпадък и емисии.  Близо 4 тона отпадъци на глава от населението се генерират всяка година в страните-членки на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС). Всеки европейски гражданин изхвърля средно 520 кг. домакински отпадъци на година. Прогнозите за периода до 2020 г. показват, че използването на ресурси в ЕС ще продължава да нараства. Използването на ресурси се увеличава също и в други региони на света. Причината за това е повишеното потребление на стоки и услуги в Европа. Само по себе си потреблението не е вредно, или поне не толкова, колкото може да се окаже крайния резултат от проявата на този незначителен акт. В голяма степен дейността, която ни носи удоволствие от сдобиването с нови продукти и душевното удовлетворение от тяхното пълно потребление, или нар. още пазаруване – при неспособност за справяне с ненужните, остатъчни материали – е способно да причини пагубни ефекти върху природата ни.


 

     Дали всеки от нас си дава сметка за влиянието, което оказват неговите действия и постъпки?!

     Изложеното до тук изтъква не една причина, за нуждата от така необходимото надеждно управление на отпадъците, което може да защити общественото здраве и околната среда, като същевременно съдейства за запазването на природните ресурси. ЕС има 35 години опит в разработването на политика за околната среда, като за този период се приемат над 200 нормативни акта, които имат за цел не само поддържане, но и подобряване на околната среда. Секторът “Управление на отпадъците” е един от основните в тази област на европейското екологично законодателство.

     А причината за толкова голям брой нормативни актове в тази насока се обуславя от факта, че няма единен универсален инструмент, който да предостави решение за всички проблеми.

     Международните организации и изследователските институти постоянно се стремят да открият и споделят примери за "добри практики” по отношение на различни личности, домакинства, общества, индустриални производства и потребителски опит. Типичен пример е програмата на ООН за потребностите и възможностите за устойчиво развитие, известна като Agenda 21.

     Тя насърчава използването на индикатори за устойчивост, които описват състоянието на икономиката, околната среда и обществото:

     • измерва видовете материали, които се използват - процента на възобновяемите към невъзобновяемите, процента на рециклиращите се към нерециклиращите се;

      • измерва количеството и вида на емисиите и стойността, която е емитирана и се сравнява с възможността на обкръжаващите екосистеми и пр.

     Повишеното потребление на опаковани хранителни стоки през последните години доведе до увеличаване на отпадъците от опаковки. Намаляването им от друга страна води до икономии на първични материали (като петрол, вода и др.), необходими за производството на многобройните продукти и опаковки, които всеки ден изхвърляме в кошчето.  Тези проблеми могат да се решат частично чрез управлението на отпадъците.

 

     То се изразява в няколко възможни варианта, а именно:

     • предотвратяване, намаляване на количеството и на вредността за околната среда може да се постигне чрез използване на “чисти” технологии при производството и чрез отчитане на екологичното въздействие през целия жизнен цикъл още на етап проектиране. Предотвратяването се разбира преди всичко като ограничаване количеството на произвежданите отпадъци, избягване на прекаленото опаковане. А намаляването на количеството на нашите отпадъци може да се постигне чрез:

          • избирането на продукти, които имат по-дълъг живот (не са за еднократна употреба);

          • използването на енергийно ефективни продукти, които имат дълъг жизнен цикъл и създават по-малко отпадъци;

          • избягване на апарати, изискващи батерии или замяната им със самозареждащи се батерии;

          • ако не е възможно да се избегнат опаковките, да се изберат такива, чиито материали могат да се рециклират;

     • рециклирането е друг вариант и само един от многото начини за намаляване на отпадъците от опаковки.

     • оползотворяването – се разбира като повторна употреба, рециклиране на материали или чрез изгаряне, като средство за генериране на енергия; Ако отпадъците не могат да се избегнат, оползотворяването на материалите е следващото предпочетено действие (напр. рециклирането). Тази преработка на отпадъците е различна, в зависимост от нейната социална и обществена цена (емисии, замърсяване), разходи за транспортиране, сепариране, обработка и др.

     • обезврежданетои крайната обработкасе постигат съгласно спазването на строги екологични стандарти. 

      Дейностите, свързани с управление на отпадъците, изискват:

     • разделното събиране на отпадъци от опаковки;

     • покупката на по-големи разфасовки от хранителните продукти;

     • използването на торбички за пазаруване за многократна употреба;

     • покупка на стоки, чиито опаковки са подходящи за повторна употреба и са включени в депозитна система (стъклени опаковки);

     • избягване използването на продукти за еднократна употреба, които увеличават отпадъците и струват скъпо;

     • по-рационално използване на отпадъците от продуктите за почистване и за пране, и избягване умножаването им.

     • покупка на стоки, чиито опаковки са подходящи за рециклиране и др.


 

      По-голямата част от хранителните отпадъци може да се използва!

     За България, за съжаление, липсва информация за количеството на хранителните отпадъци, генерирани от домакинствата, а оттук липсва и информация за оползотвореното количество от тези отпадъци...

     Има редица начини за оптимизиране на създаваните обеми хранителни отпадъци, достатъчно е само да се спрем на някой, който смятаме за най-подходящ за нас за конкретния момент.

     Ето и някои от начините за оптимизиране на количествата отпадъци и малко разяснения към тях:

     • предварително изготвяне на списък с храните, от които имаме нужда, с цел да се избегнат импулсивните покупки èбихме могли да се ограничим до закупуване на необходими продукти, като едва ли има някой, които излизайки осъществява крайно безразборно пазаруване на ненужни вещи...

     • предварително изготвяне наменю за седмицата èтова е невъзможно и абсурдно в забързания и динамичен живот, който водим, да не говорим за страни с нисък стандарт на живот...

     • стремеж към използване напродуктите, които вече са закупени èнемислимо и глупаво би било да се придобива продукт от един вид, при наличието на вече съществуващ от същия вид...

     • изготвяне на списък с наличните продукти, спазвайки принципа за движението на продуктите “Пръв влязъл, пръв излязъл” èпоради многобройното и многопрофилно изобилие от разнородни стоки, употребата на придобитите продукти трудно би се вписала в този принцип, поради простата причина, че човек има различни потребности във времето и не отчита последователността на закупуване на отделните продукти, с цел да ги потреби в същата последователност...

     • да се следи срока на годност на закупените продукти èнеписано правило, което се знае и се изпълнява по подразбиране...

     • компостиране  на хранителните отпадъци è  компостирането е процес, при който хранителни остатъци и други органични материали се превръщат в почвоподобна, тъмна, ронлива субстанция, която е чудесна добавка към градината, допринасяща за обогатяване и оструктуряване на почвата. По-конкретно, компостът се получава от милиарди микроорганизми, които смилат градинските и кухненските отпадъци – компостирането ускорява естественото разлагане на органични отпадъци от храната и градината чрез действието на живи организми в подхранващи почвата вещества. Това е един лесен начин за намаляване обема на генерираните домакински отпадъци и оползотворяването на част от тях.

     В естествените екосистеми процесът се случва от десетилетия. Целта на този процес е полезните съставки в органичните остатъци да се върнат в почвата в подходяща форма.

     Днес превръщането на органичните отпадъци в полезна суровина се развива бързо в Европа и САЩ. Колкото по-скъпо става депонирането на отпадъците и хората стават по-загрижени за околна среда, толкова по-бързо се разпространява компостирането, особено в домашни условия.

     От голямо значение е справянето не само с органичните отпадъци, но и с неорганичните такива.

     Известно е, че отпадъците от моторни превозни средства (МПС), за които е доказано, че са големи замърсители на околната среда, образуват до около 10% от количеството на опасните отпадъци в Европейския съюз. Това води до приемането, например, на Директива 2000/53/ЕС на 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба моторни превозни средства (ИУМПС). Директивата търси начини да предотврати и ограничи отпадъците, да подобри използването, рециклирането и оползотворяването на излезлите от употреба МПС и техните компоненти.

     Тя формулира мерки, които преследват следните основни цели:

     • предотвратяване на образуването на отпадъци от ИУМПС и освен това, стимулиране на повторната употреба, рециклирането и други форми за възстановяване на ИУМПС и на техните компоненти;

     • намаляване на количеството на депонираните отпадъци с цел подобряването на резултатите за околната среда от поведението на всички икономически оператори, участващи в жизнения цикъл на превозните средства, и особено от операторите, които пряко участват в третирането.

     За да се намали отрицателното въздействие се създава система, която да гарантира, че излезлите от употреба автомобили ще бъдат рециклирани и по този начин няма да създават екологични проблеми. Третирането, в това отношение, е управляван и контролиран процес, които преминава през следните етапи:

• събиране;              • разкомплектоване;                 • рециклиране.

     Създават се центрове за разкомплектоване, в които най-напред се отстраняват маслата, двигателя, трансмисията, гумите, акумулаторната батерия, и другите опасни материали, които обичайно се рециклират или използват повторно.

     Каросерията на автомобила се разрязва и разтрошава. Отделя се металната фракция, включваща черни и цветни метали, която също се рециклира. Другите компоненти, като пластмаси, стъкло и текстил все още се изхвърлят като отпадък.

     За въвеждане изискванията на Директива 2000/53/ЕС в българското законодателство, през 2001 г. е приета Наредба за условията и реда за намаляване на замърсяването с отпадъци от моторни превозни средства. През 2004 г. на редовно заседание Министерски съвет на Република България прие Наредба за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства. Приетата наредба влиза в сила от 1 януари 2005 г. и отменя Наредбата от 2001 г.

     Изготвянето на съответната наредба е продиктувано от факта, че ИУМПС са масово разпространени отпадъци, чието събиране и третиране изисква прилагането на специфични методи.

     Без значение дали става въпрос за органични или за неорганични отпадъци, това е достатъчно важна и актуална по всяко време тема, за да подлежи на специално внимание от страна не само на обществените институции, но и от страна на обикновения гражданин, защото отпадъкът сам по себе си не е просто боклук, а суровина, от която може и трябва да се извлекат възможните ползи.

 


[1] Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда (обн., ДВ, бр.89 от 30 септември 1997 г.), в сила до 3 октомври 2003 г.; отм. и зам. със Закона за управление на отпадъците, обн., ДВ, бр.86 от 30 септември 2003 г.

[2] Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане е подписана на 22 март 1989 г. в гр. Базел, Швейцария, и е ратифицирана от Република България със закон, приет от 37-то Народно събрание на 18 януари 1996 г. В сила за България от 16 май  1996 г.

 

 
Автор на статията: Иглика Калудова