–Я–µ—З–∞—В
-
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В   
–°—А—П–і–∞, 09 –Э–Њ–µ–Љ–≤—А–Є 2011 15:33

Ѕор€на »ванова

     –епублика ћолдова и ѕриднестровската молдовска република (“ранснистри€) ра€т на ———–, който обуслав€ създаването на ќбщността на независимите държави (ќЌƒ), е събитие,което зас€га цели€ св€т и е причина за коренна пром€на на политическата ситуаци€ в света. — разпадането на съветски€ колоссе бележи началото на новата политическа истори€, но заедно с това се постав€ началото и на ц€ла поредица конфликти на територи€та на бившите съветски републики.  онфликтът  между ћолдова и самопровъзгласилата се ѕриднестровска молдовска република (ѕћ–) представл€ва опасен тлеещ проблем, сравнително слабо обсъждан в обществото, в който са въвлечени интересите и амбициите както на преки€ участник – ћолдова, така и на регионални и глобални играчи. ѕрез 2007 г.,с приемането на –умъни€ в европейската общност, ћолдова се оказва непосредствен съсед на ≈—. Ќаличието на сепаратистка република на нейна територи€ и незадоволителното й икономическо развитие, представл€ват сериозен проблем както за самата ћолдова и нейните съседи, така и за ≈—. —ъбити€та в √рузи€ (јбхази€ и ёжна ќсети€) и ”крайна („ќранжевата революци€”), насочват вниманието на цели€ св€т към един регион, който през последните години е пренебрегван като важност и геополитическо значение.

 

     ѕрез 1989 г. светът става свидетел на колапса на съветски€ и на източноевропейски€ социализъм. Ќесъмнено това е ключовото събитие от кра€на ’’ век. «а едно десетилетие съветската импери€ рухва, постав€йки началото на процеса на създаване на новите независими държави и коренна пром€на на ц€лата политическа система в света.¬ началото на 80-те години в ———– се развива тежка икономическа, политическа и морално-обществена криза. ƒелегитимаци€та на политически€ елит, предизвикана от корупци€та, беззаконието и държавни€ произвол, се съчетава с остър финансов дефицит и недоимък на населението. ѕредусещането за генералната криза, към ко€то върви огромната държава, кара партийното и държавно ръководство постепенно да осъзна€т и приемат нуждата от реформи и през март 1985 г., за генерален секретар е избран 54-годишни€т ћихаил √орбачов. јмбициозен и енергичен лидер, той е убеден в необходимостта от дълбоки реформи, които ще превърнат ———– във водеща световна държава. ѕриета е стратеги€ за ускор€ване на социалното и икономическо развитие на страната, за промени в стопански€ механизъм и за широка гласност на пресата и свобода на словото. “ака през 1987 г. √орбачов разшир€ва размаха на реформите, об€в€вайки началото на т.нар. „перестройка”, т.е. на преустройство на съветската политическа система и демократизаци€ на обществото.“ези реформи са несъвместими с комунистическото управление и се оказват първопричината за събитието, разтърсило света през XXвек - именно разпадането на съветски€ колос.–азпадането на ———– довеждадо една нова система на международните отношени€, ко€то отвар€пространството на изток за западната политика. ƒемокраци€та като по-устойчива във времето форма на държавно поведение, намирапочва и евъзприета от повечето страни в бивши€ съветски блок като нов курс на националната интеграци€ в системата на международните отношени€. ¬ тази насока на политическо развитие есъздадена и –епублика ћолдова. Ќезависимостта на страната еоб€вена на 27 август 1991 г. и евъведена многопартийна система.  ъм момента са регистрирани около 33 партии и обществено-политически организации, от които реално политически представени са пет.

     ÷€лостното политическо и икономическо развитие на република ћолдовапрез последните 20 годинисе определ€ най-вече от развили€ се ѕриднестровски конфликт. ѕроблемът с отцепилата се територи€ е решаващ фактор във формирането на външната и вътрешна политика на бившата съветска република. “ой е определ€щи€т и за политиката, ко€то се провежда спр€мо ћолдова от всички играчи на международната сцена. ¬сички действи€ пр€ко или косвено са повли€ни от проблемите в ѕрднестровието. »менно това е и една от основните причини за разразилата се политическата криза в ћолдова и невъзможността т€ да бъде разрешена вече н€колко години.  ато една от най-бедните страни в ≈вропа, нейното по-нататъшно развитие до гол€ма степен се определ€ от бъдещото развитие на конфликта. Ќасто€щите политически обсто€телства благопри€тстват за разрешаването муи могат да определ€т бъдещето на ћолдова в ≈—.Ќалице са доста сериозни предпоставки за напредък в приднестровски€ конфликт, които не тр€бва да бъдат пропускани. –уси€ продължава да бъде гол€мата въпросителна в тази ситуаци€, но вли€ние върху нейната позици€ може да бъде оказано единствено чрез засилен и конструктивен директен диалог.Ѕрюксел и  ишинев могат да поемат изц€ло тази функци€, както и инициативата за политическо и икономическо развитие, които да промен€т статуквото на държавата, което за момента облагодетелства единствено политически€ елит в ѕриднестровската молдовска република.

     —ъвременни€т конфликт в бившата руска република се развива между двата бр€га на река ƒнестър, ко€то извира от  арпатите на територи€та на ”крайна и се влива в „ерно море. –ека ƒнестър тече през територи€та на ћолдова в продължение на 398 км. ќще от древността реката е граница между различни племенни общности – камерийци и скити от една страна и тракийски племена от друга, между остготите и вестготите, между слав€нските племена анти и славини, между слав€ни и печенези.

     ѕрез 1359 г. на територи€та на североизточните покрайнини на днешна –умъни€, Ѕуковина и Ѕесараби€ се създава ћолдовското кн€жество, чиито първи владетел е Ѕогдан I. ќт средата на ’V≤ до кра€ на ’V≤≤≤ век ƒнестър е граница между турската и полската сфери на вли€ние (с изключение на периода 1672-1686 г., когато и двата бр€га на реката попадат под властта на ќсманската импери€). “ака с настъплението на ќсманската импери€, през 1517 г. ћолдова е подчинена на нейната власт. — –уско-турската война (1787–1791 г.) се промен€ статута на териториите, тъй като тогава земите по леви€ бр€г на ƒнепър са присъединени към –уси€, а през 1812 г. по силата на Ѕукурещки€ мирен договор –уси€ завлад€ва земите между ƒнестър и ѕрут (Ѕесараби€). ќстаналата част от ћолдова остава под османска власт и получава сво€та автономи€ с ќдрински€ мир през 1829 г.

     ћолдовските земи, които остават на запад от ѕрут се обедин€ват с ¬лашко през 1859 г. за да образуват  н€жество –умъни€ през 1864 г. ѕрез 1918 г. –умъни€ присъедин€ва историко-географската област Ѕесараби€, а от 1924 г. в земите на изток от ƒнестър се установ€ва руско вли€ние. —ъздадена е ћолдовска автономна съветска социалистическа република (ћј——–) в състава на ”краинска съветска социалистическа република (”——–).

     ѕрез 1940 г. по време на ¬тората световна война –уси€ завлад€ва част от Ѕесараби€ и заедно с ћј——– сформира на 2 август ћолдовска съветска социалистическа република (ћ——–). ≈дна година по-късно –умъни€ подкрепена от √ермани€ завлад€ва територи€та й и упражн€ва контрол върху не€ до 1944 г., когато руските власти усп€ват да си € възвърнат.

     ¬идно е от фактите, че тази област е обект на засилен интерес както от страна на –уси€, така и на –умъни€ от повече от двеста години.  онфликтът сѕриднестровието се €в€ва продължение на историческите събити€, които са сформирали етно-културата на населението му. ќбластта ѕриднестровие, намираща се на леви€ бр€г на река ƒнестър, днес е част от територи€та на ћолдова. «а разлика от десни€ бр€г на реката, тази област е населена основно с руснаци и украинци, поради по-продължителното руско вли€ние там и географската му близост с –уси€. јдминистративно се дели на районите √ригориопол, —лободзи€, ƒубосари, –ибница,  аменка и град Ѕендери. ѕоследни€т се намира на десни€ бр€г на река ƒнестър и това го прави арена на много спорове и сблъсъци. Ќа румънски този приднестровски район се нарича Transnistria(“ранснистри€). ¬ официалните молдовски източници се нарича StângaNistrului, което означава „леви€т бр€г на ƒнестър”. ќт началото на 90-те години на ’’ век ѕриднестровието е под контрола на самооб€вилата независимост ѕриднестровска молдовска република (ѕ–ћ), провъзгласена на 2 септември 1990 г. и непризната до днес от никой.

     ѕо време на събити€та от 1988-1989 г. в ———– – неуспеха на „перестройката”, нестабилността на държавността и комунистическата система, срива на икономиката в ——– ћолдова – местното недоволство нараства. ¬ стремежа си да се откъснат от покровителството на ———– и търсейки автономи€,на 30 март 1989 г. по предложение на —ъюза на писателите в ћолдова е публикуван официален законопроект за използването на молдовски€ език като официален. Ќещата се усложн€ват, когато на 19 май е публикувано постановление на ѕрезидиума на ¬ърховни€ съвет на ћолдовската ——– за официална пром€на на кирилицата в латиница. “ова решение предизвиква реакци€та на “ирасполски€ градски съвет, намиращ се на леви€ бр€г на река ƒнестър, който от сво€ страна призовава ѕрезидиума да се въведат два официални езика – молдовски и руски. –еакци€та на “ираспол не е учудваща,имайки предвид по-гол€мата му географска и историческа близост до –уси€, отколкото до –умъни€.

     Ќа 11 август в град “ираспол е създаден ќбединен съвет на трудовите колективи, който насто€ва за провеждането на национален референдум относно официално използваните езици в републиката. »скането не се приема и на 31 август, независимо от предупреждени€та от страна на “ираспол, законопроектът за отм€на на руски€ език като официален е приет. “ози акт е остро осъден от ÷  на  ѕ—— в ———–, който го об€в€ва за недействителен.

     ¬иждайки опасност от набързо стеклите се събити€ в кра€ на 1989 и началото на 1990 г., в градовете –ибница и “ираспол е проведен референдум по въпроса за създаване на ѕриднестровска автономна социалистическа съветска република, но резултатите неса признати за валидни от ¬ърховни€ съвет на ћолдовската ——–. –азногласи€та между териториите от двете страни на река ƒнестър се задълбочават и поради факта, че след промени в състава на ¬ърховни€ съвет, представителите от ѕриднестровски€ район се оказват малцинство и не могат да вли€€т на решени€та му. “ози факт, както и прорумънската насоченост на новите управници и на гол€ма част от населението предизвиква напускането на —ъвета от приднестровските представители. “€хното недоволство намира решение в сепаратистки амбиции и създаване на паралелни институции на управление и власт на територи€та на ѕреднестровието. ѕровъзглас€ва се ѕриднестровска автономна съветска социалистическа република, в последствие преименувана в ѕриднестровска молдовска република. Ќа 23 март 1990 г. за председател на “ирасполски€ градски съвет е избран »гор —мирнов. “ози факт не промен€ отношението на управл€ващите в  ишинев и на 27 април ¬ърховни€т съвет на ћолдова промен€ национални€ флаг, като нови€т е с цветовете на румънски€ флаг. √радските съвети на “ираспол, –ибница и Ѕендери отказват да призна€т този флаг и в знак на това приднестровските самопровъзгласили се власти взимат решение за създаване на свои държавни символи и приднестровска свободна икономическа зона. ¬ъзползвайки се от различи€та в идеологи€та с  ишинев, объркани€ световен ред, породен от процесите в —ъветски€ съюз, както и поради известни опасени€ и с моралната подкрепа на ———– на 2 септември 1990 г. е провъзгласена ѕриднестровска молдовска съветска социалистическа република (ѕћ——–). »збран е ¬ременен върховен съвет, а за негов председател е избран »гор —мирнов.

     Ќарастващи€т конфликт предизвиква размирици и на територи€та на ѕриднестровието, където на 2 ноември 1990 г. падат първите жертви. “ри дни по-късно, осъзнавайки, че въоръжени€т конфликт е вече факт, ¬ременни€т върховен съвет на ѕћ——– преименува района в ѕриднестровска молдовска република (ѕћ–). “€ заема територи€ от 4 163 кв. км. и има население от 555 хил. души. Ќа 8 декември се приема ƒеклараци€ за суверенитет и се формира републиканска гварди€ от ѕриднестровието, ко€то подчин€ва молдовските силови ведомства в района. ќт д€сната страна на ƒнестър реагират като предизвикват множество политически арести на приднестровски активисти. јрестуван в  иев и в последствие отведен в  ишинев е и сами€т »гор —мирнов. “очни данни за жертвите в тези сблъсъци н€ма. ÷ифрите варират според техните източници от 100 до 1000 души, но реалните факти сочат, че хил€ди са принудени да б€гат.

     ѕо същото време в променената световна ситуаци€ —ъветска социалистическа република ћолдова излиза от състава на ———– и об€в€ва сво€та независимост на 27 август 1991 г. «а тази дата е насрочен и национални€т празник на отделилата се република. ќб€вилата се за независима –епублика ћолдова заема площ от 33 843 кв. км., има население от 4,4 млн. «а столица е определен град  ишинев, а официалната религи€ е източноправославната. ќфициално, административно ћолдова се дели на 9 области и 2 автономни района (√агаузи€ и ѕриднестровие, като точни€ статут на последни€ не е съвсем €сен).

     ќтносно държавното устройство се взима решение ћолдова да е република, начело на ко€то да се назначи държавен глава – президент, избран от народа за срок от четири години. «а президент е избран ћирча —негур. –ешено е изпълнителни€т орган да е правителство с министър-председател, избиран от парламента по предложение на президента.«а официален език е определен румънски€т.

     Ќеизоставайки и крачка назад на 2 септември 1991 г. се утвърждава конституци€, флаг и герб на ѕћ–. Ќа 1 декември се провеждат президентски избори и референдум за независимост на ѕћ–. «а пръв президент на самопровъзгласилата се република е избран »гор —мирнов, а референдумът за независимост получава одобрение от 98%. «а столица на отцепили€ се район е избран град “ираспол.

     јктивна рол€ в конфликта взима –уси€ – специално командващи€т 14-та арми€ по това време генерал јлександър Ћебед. –уси€ осъзнава намал€лото си вли€ние в бившите си републики и дава подкрепата си за “ираспол, който обедин€ва около себе си район с проруско настроение. —лед тази намеса и постигнатите договорености, молдовските власти временно се отказват от контрола, който имат право да упражн€ват по конституци€ като единна и суверенна държава.„рез намесата на –уси€ ѕриднестровието постига първата си победа в отношени€та си с ћолдова, а именно разколебаването й от защитата на териториалната й ц€лост. ƒруга победа, ко€то постига ѕриднестровието, е фактът на ненамеса в конфликта на западните страни в този решаващ момент. Ќедопускането на външни сили в регулирането на конфликти с бивши републики е типично за ———– и –уската ‘едераци€, като негов правоприемник. √ореспоменатите факти и подход€щи€т момент вдъхват сила и увереност на приднестровските ръководители за продължаване на т€хната борба. Ѕойните действи€ стават по-интензивни през месец май и кулминират на 19 юни 1992 г., когато се включва тежко въоръжение за овлад€ване контрола върху град Ѕендери намиращ се отд€сно на река ƒнестър, но под контрола на “ираспол.

     ѕо това време на —рещата на високо равнище в ’елзинки (10 юли 1992 г.) президентът —негур постав€ въпроса за миротворческа миси€ с участието на ќ——≈, но последната взима решение, че не са налице всички услови€ за това. “ова е поредната грешка от страна на световната общност за бързо париране на конфликта, ко€то дава възможност на властите в “ираспол да набират инерци€.

     —ъщата година на 20 и 21 юли се инициират преговори между Ѕорис ≈лцин, ћирча —негур и »гор —мирнов в ћосква. Ќовата инициатива, приета на срещата, е изграждането на демилитаризирана зона на сигурност на 10 км от двете страни на река ƒнестър, в ко€то ще се включи и град Ѕендери. ќсновните принципи на договора са териториална ц€лост на –епублика ћолдова и специален статут за ѕриднестровието. ƒруга клауза в договора предвижда жителите от леви€ бр€г на река ƒнестър да могат сами да определ€т статута си в случай, че ћолдова реши да се присъедини към –умъни€. —ъздадена е тристранна ќбединена контролна комиси€ между ћолдова, –уси€ и ѕћ–. ќсвен делегаци€, включваща по 10 наблюдатели от вс€ка държава, договорът предвижда и мироопазващи сили, които да се състо€т от 5 руски, 3 молдовски и 2 приднестровски батальона. ¬сички те действат под обединено командване, подчинено на ќбединената контролна комиси€. “ози орган действа и в момента, макар че има множество инциденти през годините в зоната за сигурност, за които страните взаимно се обвин€ват.

     јнализирайки това събитие, е важно да се отбележи, че на избрани€ за президент на самопровъзгласилата се република му е дадена възможност да участва официално на преговори с легитимни държавни глави. “ова би могло да се изтълкува като още една победа за ѕћ– и официалното й налагане като страна по конфликта. — други думи оттук на сетне всички ще са длъжни да изискват и оцен€ват становището на нейните лидери. ѕобедата в това отношение става реална благодарение на Ѕорис ≈лцин, който организира преговорите и последващото му желание да сложи на масата за преговори непризнат от международната общност президент на сепаратистка област. ”частието на ѕћ– наред с –уси€ и ћолдова в миротворческите сили за пореден път изтъква важността на отделили€т се район като субект в отношени€та му с другите признати страни.

     ≈два през 1993 г. ќ——≈ прави опити за регулиране на конфликта като се намесва и установ€ва „сътрудничество” с ќбединената контролна комиси€. »нтерес буди факта, че ќ——≈ не постав€ въпроса относно правното основание за участието на ѕћ– по регулирането на този конфликт.

     ѕод натиска на международната общност в лицето на ќ——≈ е създадена „зона за сигурност”. ќсвен това ќ——≈ усп€ва през 1995 г. да убеди »гор —мирнов и ћирча —негур, съответно президенти на ѕћ– и ћолдова, да подпишат „ƒоговор за поддържане на мира и гарантиране на сигурността”.

     — намесата на ќ——≈ в конфликта, ѕћ– усп€ва да постигне поредната си цел, а именно световно представ€не на конфликта и чуваемост на своите мотиви, цели и амбиции.  ъм разпространение на своите гледни точки и правота се стреми вс€ко едно политическо движение, сто€що извън законните норми и цел€що пром€на на статута. “ова е ненакърним принцип от древността до днес, който “ираспол прибав€ към своите победи.


 

     ѕрослед€вайки внимателно развитието на приднестровско-молдовски€ конфликт личи бавното, но посто€нно налагане на отцепилата се област като фактор в района и постигане на своите цели.

     Ќа сериозно обсъждане се постав€ въпроса касаещ руските войски, наследници на 14-та арми€, които са установени на територи€та на ѕриднестровието и представл€ват евентуална застраховка срещу нежелано поведение на ћолдова или агресор, преминаващ през –умъни€. ћолдова насто€ва за получаване на контрол над тези военни части, но й е предоставен такъв само върху силите на десни€ бр€г на река ƒнестър. ћежду ћосква и  ишинев се провеждат сери€ от преговори за оттегл€нето на руските части, които обаче са затруднени от руската позици€.

     ѕрисъсътвието на 14-та руска арми€ в районите на леви€ бр€г остава основен военен проблем. ќбщата бройка от около 5 хил. войници, които са изключително добре въоръжени, е единствената сила в ћолдова способна да осъществ€ва настъпателни действи€. ѕовечето от жителите и управниците на самооб€вилата се –епублика “рансднестри€, в€рват, че 14-та арми€ ги пази от действи€ на войски от десни€ бр€г и способства за една относително стабилна политическа обстановка в региона.¬ същото време  ишинев, както и международните военни наблюдатели за€в€ват, че присъствието на руски части на молдовска територи€ води до напрежение. —м€та се, че тези части вземат участие по време на боевете за “ихина/Ѕендери от 1992 г., че части от 14-та арми€ се трансформират в паравоенни отр€ди и че гол€ма част от новосъздадената войска на “рансднестри€ се обучава и тренира от 14-та руска арми€.

     ѕод нарастващ международен натиск през 1999 г. на срещата на ќ——≈ в “урци€, –уси€ се съглас€ва да изтегли всички свои войски и въоръжение от ѕриднестровието, но това в крайна сметка не се случва!

     ¬ажно събитие в този период е спечелването на изборите в –уси€ от ¬ладимир ѕутин, стремително насочил усили€та си към повече интегриране на бившите републики в ќЌƒ. ќсвен това през 2001 г. и в ћолдова политическите пластове се раздвижват. Ќа власт идва  омунистическата парти€ с л€во настроени€ президент ¬ладимир ¬оронин. ¬ началото,президентът е отворен към –уси€. —поред н€кои анализатори на събити€та, целта на новото молдовско правителство в този момент е била именно уреждане на конфликтните взаимоотношени€ с ѕриднестровието с помощта на –уси€. ¬ажно е да се отбележи, че ¬оронин прави опити да въведе руски€ език отново в ћолдова като втори официален. ¬сичко това не се приема добре от румънските власти, които виждат опасност от „русифициране” на страната.

     —ближаването се изплъзва, тъй като ћолдова не приема т.нар. меморандум „ озак” от 2003 г., който предлага ћолдова да се организира на федерален принцип и по този начин да намери разрешение на ѕриднестровски€ конфликт. ћеморандумът се €в€ва продължение на ћосковски€ меморандум от 1997 г. и предвижда да се създаде държава, основана на ефективност и политическа свобода. ƒокументът е представен от ƒмитрий  озак, близък съветник на президента ѕутин и участник в предизборни€ му щаб. —поред предварителни€ план, устройството във федераци€та включва ƒолна камара и —енат, като на ѕриднестровието се дава възможност да има блокиращо малцинство в —ената. ќт начало ћолдова приема предложени€та, но след разговори с ≈— и —јў ги отхвърл€. ѕрепъни-камъкът за приемането на меморандума се €в€ва изискването на –уси€ да поддържа военна база на молдовска територи€ в продължение на 20 години. ќфициално ћолдова за€в€ва, че това е в противоречие с конституци€та й, според ко€то на нейна територи€ не се допуска да има чужди войски. »стинската причина за отказа от руското предложение е насочеността на  ишинев към евроатлантическата зона на сътрудничество и амбициите му за приемане в ≈—, което би било невъзможно при наличието на руски войски в страната.

     ≈вропейската общност отдава сво€ принос за така стеклите се обсто€телства като про€в€ва по-гол€ма загриженост към ћолдова и й прави н€кои отстъпки. ќще през 1998 г. се подписва —поразумение за партньорство и сътрудничество между ћолдова и ≈—. ¬ажно е да се отбележи, че през 2001 г. след спечелването на изборите от комунистически настроената парти€, ≈вропейски€т съюз насочва усили€та си към сътрудничество с не€. ¬ този период ћолдова е приета за член на —ветовната търговска организаци€ (—“ќ) и е включена в ѕакта за стабилност за ёгоизточна ≈вропа. «асилените ангажименти на ≈— към бившата съветска република неминуемо рефлектират върху ц€лостната ориентаци€ на страната и върху стремежа й за разрешаване на ѕриднестровски€ конфликт. —ами€т президент ¬оронин нееднократно израз€ва желанието си за приемане на страната му в ≈вропейската общност и поема различни инициативи за европейска интеграци€.

     ѕоредното нажежаване в двустранните отношени€ между ћолдова и ѕћ– възниква през 2004 г. във връзка със затвар€не на училища с преподаване на молдовски език на територи€та на ѕриднестровието. ¬ отговор ћолдова преустанов€ва преговорите си по регулиране на конфликта и налага икономически санкции на “ираспол. ќсвен това ћолдова въвежда режим за регистраци€ на всички промишлени предпри€ти€ на територи€та на ѕриднестровието по молдовски норми и въвежда задължителна отчетност към молдовски€ бюджет.

     — тази сво€ стъпка правителството в ћолдова се стреми да регулира една от слабите си страни в икономическо отношение за сметка на създалата се ситуаци€. ѕо време на съветското управление ћолдова е средно развита страна с аграрно-индустриална структура. Ќай-развити€т регион в ћолдова е “рансднестри€и тъй като по-гол€мата част от промишлените предпри€ти€ са съсредоточени на територи€та на леви€ бр€г на река ƒнестър (на ѕриднестровската република се падат 14% от територи€та на ћолдова, но 40% от икономическото производство в страната), ћолдова се опитва да въведе отчетност, а оттам и доходност за национални€ си бюджет.

     ¬ отговор на ситуаци€та ръководството на “ираспол решава да спре електрозахранването за н€колко молдовски града, включително и  ишинев. “ова се случва поради чисто географски и икономически причини  електропроводниците идват от територи€та на –уската федераци€ и първо прекос€ват ѕриднестровски€ район. —итуаци€та се определ€ от специалистите като икономическа конфронтаци€ с елементи на взаимна блокада. ¬ регулирането на този конфликт се намесват украински и руски дипломати. ќт “ираспол идва предложение по границата с ћолдова да се дислоцират украински и руски войски, които да след€т за спазване на мира. ѕриднестровските власти прав€т една отстъпка и възстанов€ват преподаването на молдовски език на т€хна територи€.

     “ърсейки своето м€сто на регулатор в региона, ”крайна, представл€вана от президента ¬иктор ёшченко, на среща на √”јћ в  ишинев представ€ сво€ план за регулиране на конфликта. ѕланът се състои от н€колко основни точки: създаване на услови€ за развитие на гражданското общество; провеждане на свободни многопартийни избори по демократичен стандарт; участие на украинска миротворческа миси€ в района; възможност за международна инспекци€ на военнопромишлени€ комплекс в ѕриднестровието; мониторинг на ћолдовско-украинската граница с участието на ќ——≈. “ака на 22 юли 2005 г. молдовски€т парламент одобр€ва законопроект за статута на ѕриднестровието, който съвпада с миротворчески€ план на ёшченко. —поред решението ѕриднестровието се лишава от статута на суверенна държава и влиза в състава на ћолдова, но като автономна област. —ъщевременно руските военни части тр€бва да напуснат областта до 31 декември 2006 г. ќсвен това ѕриднестровието се задължава да влезе в икономическото и валутно пространство, което може да се отчете като положителен фактор за ћолдова, имайки предвид по-високи€ Ѕ¬ѕ на първата. «аконопроектът дава право на ѕриднестровието да сформира свой ¬исш/¬ърховен законодателен съвет избиран от народа, както и да получи собствена конституци€.

     »нициирани€т план от страна на ”крайна е породен от новата й политика на сътрудничество с евроатлантическата общност. ќсвен това ”крайна е втори€т по големина търговски партньор на ћолдова след –уси€, а сепаратистките неуредици по границата й пречат за нормалното функциониране на търговски€ обмен.

     ѕреговорите по ѕриднестровски€ конфликт продължават през февруари 2006 г. в  ишинев във формат 5+2 (ѕћ–, ћолдова, –уси€, ”крайна и ќ——≈ + —јў и ≈—). «ас€гат се въпроси от икономическа значимост за отношени€та между ћолдова и ѕриднестровската молдовска република, военнопромишлени€ комплекс и положението в зоната за сигурност. ѕостав€ се и въпросът за режима на украинско-молдовската граница.

     ≈дин от главните проблеми в разглеждани€ конфликт представл€ва останалото в наследство от ———– оръжие, което се съхран€ва на територи€та на ѕћ–. —поред данни на ќ——≈ на територи€та на ѕриднестровската република се съхран€ват големи количества оръжие, включително и €дрено. ќсвен от евентуална неправилна употреба от страна на тамошните власти, евроатлантическата общност про€в€ва тревожност и от факта, че това оръжие е с отминала давност, т.е. има опасност при неговото съхранение. ƒруг проблем, според западните наблюдатели, е незаконната търгови€ с оръжие от територи€та на ѕриднестровието към различни части на света. ≈стествено властите в “ираспол отхвърл€т всички тези обвинени€ и за€в€ват, че в заводите и оръжейните складове н€ма такива количества, за каквито евроатлантическата общност твърди.

     ¬ тази връзка, поради опасени€, че през молдовско-украинската граница, контролирана от властите в “ранснистри€, преминават контрабандни стоки, ≈— оказва натиск върху преговорите, в следствие на което ћолдова и ”крайна се споразум€ват да вземат контрамерки. ќт една страна тези мерки са насочени към подобр€ване на сигурността, но от друга – цел€т ограничаване на незаконните приходи от нелегални€ трафик през тази граница. —поред изследване на френски изследователи средствата от трафика на оръжие отиват във властта. “€ от сво€ страна създава материална база за провеждането на сепаратистката си политика спр€мо ћолдова. „рез зат€гане на контрола по границата, както и контрола по производството и съхранението на оръжие се цели да се подбие финансови€ източник за водене на сепаратистка политика. ќсвен това ще се увеличат приходите от митата към държавни€ бюджет на ћолдова, които сега, според поддръжниците на тази верси€, биват пропускани.

     ¬сичко това довежда до ново задълбочаване на конфликта и излизане на страните от рамките за мирното му разрешаване. –уси€ застава на страната на ѕћ–, а на страната на ”крайна и ћолдова застават ≈— и —јў. —итуаци€та заприличва на тази от —тудената война. ¬ластите в “ираспол са обвинени от Ѕенита ‘ереро ¬алднер (еврокомисар по външна политика и политика на съседство) в незаконно блокиране на молдовско-украинската граница.  ризата нараства спиралообразно след като ѕћ– се оказва изолирана от външни€ св€т, затворена от ”крайна и ћолдова в собствената си територи€. “ова едва не довежда сепаратистката област до катастрофа, на ко€то –уси€ реагира с отпускане на хуманитарни помощи.

      ъм момента фактически съществува граница между ѕћ– и ћолдова, с три гранични пункта – от молдовска и приднестровска страна, и силите на ќ——≈ между т€х.

     ¬ъпреки съществуващите сериозни индикации, от страна на ѕћ– да получи независимост, като ц€ло до днешна дата не са отбел€зани сериозни сблъсъци между  ишинев и “ираспол. ¬ момента между т€х се наблюдава известно „замраз€ване” на взаимоотношени€та, като тази ситуаци€ може във всеки един момент да бъде променена. “ова обсто€телство ще бъде обусловено не толкова от желанието на едната или другата страна проблемът да бъде решен, колкото от множество външни фактори, които могат да доведат до ескалаци€ на проблема в региона.

     Ќа 17 февруари 2008 г. на Ѕалканите се случва събитие, което със сво€та важност, пример и прецедент,повли€ва на съдбата не само на останалите държави в региона, но и на страни по ц€л св€т. —ъздава се независимо  осово. “ози акт дава съвсем ново измерение на ѕриднестровски€ казус.  осово се превръща в символ за много територии по света, борещи се за сво€та независимост. —амо н€колко дни след признаване на законността на провъзгласената независимост на  осово от ’ага, ѕриднестровието призова международната общественост да признае и не€. —поред “ираспол, решението на ћеждународни€ съд за  осово потвърждава суверенното право на нациите и народите на самоопределение. ћинистерството на външните работи на ѕриднестровието об€в€ва, че решението за  осово има „общополитически и общоюридически характер”. —лед об€в€ването на независимостта на  осово, пред ѕриденстровието застава все по-открито проблемътсъс статута на отцепилата се територи€. —итуаци€та в  осово от прецедент се превръща в надежда на други държави, борещи се за независимост.“€ има принципно значение, тъй като създава нов модел за разрешаване на конфликтите, основаващ се на приоритета заправото на народносамоопределение, въпреки че нито една държава-членка на ќќЌ не € признава. ѕриднестровската молдовска република отново привлича вниманието на ќќЌ към факта,че отговар€ на всички международни критерии за независима държава и изпълн€ва всички необходими услови€, за да бъде международно призната. ¬ъпреки тези доводи, световната общественост не давасъгласието си за създаване на още една независима държава.  ато причина н€кои анализатори изтъкват факта, че ситуаци€та в  осово в никакъв случай не може да се сравн€ва с тази в ѕриднестровието. ƒокато в  осово става въпрос преди всичко за конфликт на етническа основа, ѕриднестровието е по-скоро геополитически спор.

     —лед близо две десетилети€ прекъсване, през които дипломатическите опити за разрешаване на конфликта почти са прекратени, от руска страна се забел€зват първите признаци на компромис. —поред техниизточници, –уси€ е готова да опразни, демонтира,и ако е необходимо, да унищожи съдържанието на три депа за боеприпаси от съветско време в ѕриднестровието,  ремъл от години посочва наличието на трите военни складове в областта и възможността за загуба на контрола върху т€х като основен аргумент за продължаващото присъствие на около 3000 руски войници в ѕриднестровието.ѕроблемът идва от самото ѕриднестровие.Ќа търсени€ политически компромис от страна на –уси€ и другите страни участнички в разрешаването на този конфликт, ѕриднестровието запазва твърдите си позиции и насто€ва статута на общността да бъде определен като „суверенна независима държава – равноправен член на международната общност”.

     ¬сички досегашни опити за „умиротвор€ване” на двата бр€га на ƒнестър, чрез налагането на н€какво „международно решение на проблема”, обикновено вод€т само до ръст на напрежението между  ишиневи “ираспол. √ол€ма пречка конфликтът в ѕриднестровието да не намери своето решение и до днес, е политическата криза, ко€то настъпва в страната след април 2009 г. в ћолдова.

     Ќачалото на политическата криза в страната идва след парламентарните избори през април 2009 г., когато повторно президентските избори се печел€т от комуниста ¬ладимир ¬оронин, в  ишиневзапочват масови безредици. Ќедоволните от резултатите на изборите дори атакуват сградите на местни€ парламент и на президентската администраци€. “огавашните управл€ващи от  омунистическата парти€ са принудени да отстъп€т пред искани€та на опозици€та и склон€ват да се проведе повторно пребро€ване на резултатите от гласуването, но това не промен€ съществено съотношението на силите в ѕарламента. ¬зето е решение да се състави ново правителство, съобразно резултатите от предсрочните избори, проведени на 29 юли 2009 г. ќпитите на парламента да избере президент на страната (на 10 ноември и 7 декември 2009 г.), като единствени€т кандидат за поста е лидерът на ƒемократическата парти€ ћариан Ћупу, приключват безрезултатно, тъй като за избирането му не достигат осем гласа. ¬ кра€ на септември 2010 г.,  онституционни€т съд на ћолдова решава, че двата провала на опитите ѕарламентът да избере нов държавен глава са достатъчно основание за разпускането му и насрочването на нови избори. “е се провеждат на 28 ноември 2010 г., но и нови€т му състав не дава възможност на победителите от т.нар. „јлианс за европейска интеграци€” (ј≈»-2), обедин€ващ Ћиберално-демократическата, ƒемократическата и Ћибералната партии, да прокарат сво€ кандидат (доскоро за такъв се см€та водачът на демократите Ћупу, който е председател на ѕарламента и в това си качество е временно изпълн€ващ длъжността президент на ћолдова). «а целта не им достигат два гласа (разполагат с 59 депутати, докато за избора на президент са нужни 61). ¬ съответствие с конституци€та, Ћупу, като председател на парламента, продължава да служи като временен президент, докато не бъде избран посто€нен титул€р. «а министър-председател е избран ¬лад ‘илат.ќще в началото на своето управление, той за€в€ва готовността си да се пребори с комунистическото наследство, като една от основните му цели е изграждането на правова държава. Ќовото правителство се опитва възможно най-бързо да подобри външно-политическите си отношени€ с ≈— и –умъни€. “ази прекалено проточила се политическа криза н€ма как да не се отрази и върху ситуаци€та в управл€ващи€ јлианс за европейска интеграци€. Ќа фона на все по-изостр€щите се отношени€ с партньорите му от јлианса (и най-вече с лидерите на ƒемократическата парти€ ћариан Ћупу и известни€ молдовски олигарх ¬ладимир ѕлахотнюк), премиерът на ћолдова и лидер на Ћиберално-демократическата парти€ ¬лад ‘илат, настойчиво се опитва да преформатира в сво€ полза икономическото пространство на страната. «а целта той е готов дори на неофициален блок с комунистически€ лидер и бивш президент ¬ладимир ¬оронин, който да гарантира избора на „независим кандидат” за президент в молдовски€ парламент. «асега ¬оронин не показва никакви индикации, че е готов на подобен съюз, но на фона на политическата криза и засилващото се обществено недоволство, подобно споразумение не изглежда съвсем неверо€тно. ƒруг важен аспект от кризата в ћолдова е и зародилата се политическата и икономическа конкуренци€ между ‘илат и Ћупу, ко€то постепенно се израждав личен конфликт, и в ко€то все по-активно биват ангажирани административните и медийни ресурси на двете партии.¬ момента, между лидерите на водещите партии в јлианса за демократична интеграци€, се очертават фундаментални противоречи€, постепенно прерастващи в открита конфронтаци€. “ова обсто€телство, както и тежката икономическа криза, изиграват рол€та на изключително неблагопри€тни фактори, за разрешаване на ѕриднестровски€ проблем в полза на ћолдова. ¬сички политически партии в ћолдова определ€т европейската интеграци€ като основна цел на страната в следващите години. ѕодобр€ването на отношени€та с –умъни€ в последно време е от жизненоважно значение за развитието на този процес. » от молдовска, и от румънска страна е изразено желание за стратегическо партньорство за евентуално бъдещо членство на ћолдова в ≈вропейски€ съюз. „Ќие можем да влезем в ≈вропа единствено чрез –умъни€”, за€в€ва преди време един от опозиционните лидери, въпреки че това виждане се сподел€ от доста представители на молдовски€ елит, небезизвестно е, че напоследък сред гол€ма част от молдовското население се заражда точно обратната тенденци€ -път€т на ћолдова към ≈вропа тр€бва да се извърви самосто€телно. “ова виждане се сподел€ и от ¬оронин и ‘илат.


 

     ќт сво€ страна ≈— продължава да развива един определен тип стратеги€ към бившите съветски републики. ѕоредната про€ва на тази стратеги€ е така нареченото „»зточно партньорство” по-нов вариант на ≈вропейската политика за добросъседство (≈ѕƒ) на ≈—. ≈дно от най-ценните дипломатически постижени€ на –епублика ћолдова в областта на европейската интеграци€ е задълбочаването на двустранни€ диалог с ≈—. ¬ държавата действа ћинистерство на външните работи и европейска интеграци€, ко€то се €в€ва специализиран централизиран орган на държавната администраци€ за разработването, насърчаването и прилагането на външната политика на страната и интегрирането и към структурите на ≈—.—приетата през 2005 г. ƒеклараци€ за политическо партньорство, страната за€в€ва сво€та готовност и вол€ за възприемане на курс в посока на европейска интегаци€ и сътрудничество. —поразумението за партньорство и сътрудничество между ≈вропейски€ съюз и ћолдова влиза в сила на 1  юли 1998 г. Ќовата ≈вропейска политика за съседство и оформ€нето на първите планове за действие за пет от държавите в не€, сред които е и ћолдова, се разглеждат като знак за по-сериозна ангажираност на ≈вропейски€ съюз към страната.  онкретни€т план за ћолдова съдържа единствено глава, разглеждаща ѕриднестровски€ конфликт, без да бъдат предложени конкретни мерки за разрешаването му от страна на ≈—. ѕричината е, че „≈вропейски€т съюз все още не е готов за участие в процеса за разрешаване на конфликта и насърчава страната да намери решение в съществуващи€ формат на преговори. ѕарламентарните избори през март потвърждават европейската ориентаци€, и досегашното нежелание на ≈— да се ангажира по-активно в конфликта се трансформира в положителна насока с назначаването на —пециален представител за ћолдова. ’оландецът јдриан якобовиц тр€бва да проучи възможностите на —ъюза за разрешаването на ѕриднестровски€ конфликт в т€сно сътрудничество с ќ——≈.

     Ќапоследък се очертава все по-€сна тенденци€ ≈вропейски€т съюз да преразгледа досегашната си еднозначна подкрепа за управл€ващи€ јлианс за европейска интеграци€. “ака, по време на състо€лата се в Ѕрюксел в кра€ на март, среща между молдовски€ премиер ¬лад ‘илат и еврокомисар€ по разшир€ването и европейската политиката на съседство ўефан ‘юле. ѕоследни€т призовава да бъдат положени много по-големи усили€ за преодол€ване на политическата криза в ћолдова на основата на обществени€ консенсус. ‘юле израз€ва съмнение доколко е целесъобразно организирането на референдум за намал€ване бро€ на достатъчните за избора на президент от ѕарламента депутатски гласове от 61 до 51, посочвайки, че подобно меропри€тие ще изисква сериозни финансови разходи, както и, че може да доведе до по-нататъшното усложн€ване на вътрешнополитическата ситуаци€ с непредсказуеми резултати. —поред еврокомисар€, би било по-добре ако вместо това јлиансът активизира преговорите с  омунистическата парти€, за да се намер€т взаимноприемливи варианти в рамките на сега действащата процедура за избор на държавен глава. ‘юле подчертава също, че прогресът в осъществ€ването на реформите е задължително предварително условие за стартиране на консултациите за създаване на двустранна зона за свободна търгови€ и на диалога за облекчаване на визови€ режим, както и за либерализирането на въздушното съобщение между ћолдова и ≈—. —поред него, ако властите в  ишиневмобилизират усили€та си, особено в сферата на борбата на корупци€та, това би било добър сигнал за Ѕрюксел.

     ѕрез 2011 г. главните засегнати страни, все по-видно из€в€ват желание, ѕриднестровски€т проблем да бъде поставен отново на масата за преговори, след почти изц€ло спретите опити за разрешаването на „замразени€ конфликт” след 2006 г. ¬ъв ¬иена се провежда среща на заинтересованите страни по този случай в добре известни€ формат (5+2), ћосквадемонстрира силно желаниепреговорите да бъдат възобновени. Ќа тези усили€, непризната от никой ѕриднестровска република,насто€ва за равни права в преговорите между страните и за незабавно вдигане на икономическата блокада над ѕриднестровието, едва след това приднестровските лидери биха могли да възобнов€т преговорите. —ледсрещата във ¬иена, »гор —мирнов отправ€покана за посещение към молдовски€ лидер ¬лад ‘илат.“ази покана се превърща в повод за недоволство от страна на молдовски€ политик, тъй като —мирнов употреб€ва думата „официална”.–еакци€та на молдовски€ лидер не закъсн€ва и той съвсем открито за€в€ва, че н€ма как да бъде канен да отиде на официално посещение в собствени€ си дом. — тези свои думи той за пореден път затвърждавапозици€та на ћолдова, че н€ма намерение да признае самопровъзгласилата се ѕриденстровска република.

     ѕрез 2011 г. европейската общност все по-остро израз€ва недоволството си от липсата на решение на ѕриднестровски€ проблем, въпреки че в управлението на ћолдова участват партии с прозападна ориентаци€, значителен напредък не се забел€зва и ≈— видимо започва да губи търпение. Ћипсата на €сна политическа визи€ за излизане от тази ситуаци€, може да окаже негативно вли€ние не само върху отношението на страната с нейните европейски партньори,но и върху живота вътре в не€.

     ѕолитическата ситуаци€ в ћолдова е пр€ко повли€на от проблема с ѕћ–.  аквито и сценарии на развитие да приеме молдовското правителство в бъдеще, те тр€бва в най-гол€ма степен да бъдат разгледани през призмата на приднестровски€ проблем. ¬с€ко едно действие предприето към решаване на проблема тр€бва да бъде координирано с големите политически играчи. ¬ този казус вс€ка държава защитава собствените си интереси и постигането на компромис е доста трудна задача. “ова е и причината през последната година –уси€ да поиска нов формат на преговори вместо досега утвърдени€ 5+. “ова искане несъмнено би направило процедурите и процеса на взимане на решени€ доста по-бързи, но от друга страна отсъствието на неутрални страни, възпиращи до гол€ма степен амбициите на главните участници, може да доведе до по-гол€ма безизходица от съществуващата в момента.

     —итуаци€та в ѕриднестровието със сигурност може да се определи, като замразен конфликт, чието решение е възможно. ¬сичко зависи от готовността за компромис, ко€то са склонни да направ€т актьорите. ќт едната страна е –уси€. »нтересен е въпроса, какво именно спира –уси€ да предприеме необходимите действи€ и по този начин да реши така създали€ се конфликт. ќт политическа гледна точка ћосква може или да признае и до ден днешен непризната ѕћ–, да удовлетвори желанието на приднестровците и непризнатата от никой държава да се върне в пределите на –уси€ или пък да окаже натиск и ѕриднестровието отново да се реинтегрира в границите на ћолдова. — взимането на едното или другото решение, конфликтът може да бъде решен сравнително бързо. ќтговорът е, че за не€ независимостта на ѕриднестровието със сигурност не е цел. ѕриднестровието е лост, чрез който  ремъл може да контролира ц€ла ћолдова и по този начин може да € спре да тръгне по път€ на Ѕалтийските държави – в ≈— и Ќј“ќ.  акто споменахме по-рано в анализа, една от най-големите пречки за европейска интеграци€ е проблемът със замразени€ конфликт в ѕћ–. ќсновни€ мотив на  ремъл е затвърждаването на руските позиции в региона, а една обединена ћолдова със сигурност не би била толкова податлива на руско вли€ние. ќт друга страна –уси€ със сигурност н€ма за цел присъедин€ването на ѕриднестровието като част от –уската федераци€. “ова ще донесе много повече проблеми, а почти никакви ползи за не€. «а сега –уси€ изчаква по-нататъшното развитие на преговорите и едва тогава ще действа с оглед ситуаци€та. ѕо-скоро политиката й ще е насочена към привличане на ћолдова, като предложи на страната неща, които  засега «апада н€ма как да направи. –уси€, за разлика от ≈—, н€ма проблем да работи с реалностите в постсъветското пространство. Ѕлагодарение на езика, църквата и носталги€та, ћосква засега надиграва ≈— в региона. “€ не налага визови органичени€ на искащите да работ€т и пътуват граждани на бившите съветски държави. –уските медии са основни играчи на информационни€ пазар. ќсновен елемент на руската мощ остават и енергийните ресурси. –уси€ притежава отчасти или изц€ло тръбите в ћодлова, Ѕеларус и јрмени€, договорите за изкупуването на големи количества газ от јзербейджан. ћосква също така предостав€ кредити на затруднените държави, които идват с непрозрачни и не€сни услови€.

     ќт друга страна, пред европейската общност стои сериозен проблем. “€ не може да  позволи да загуби позициите си в ћолдова, тъй като това директно дава предимство на руската сфера на вли€ние. ƒруги€т вариант,при който ”крайна и ћолдова могат дабъдат интегрирани от евроатлантическата общност и това да докара ѕриднестровието в състо€ние на изолаци€ и безизходица,е неуместно решение, имайки предвид руската позици€ спр€мо етническите ймалцинства, живеещи извън пределите на страната.  акто бивши€ министър на външните работи на –уси€ »гор »ванов се израз€ва, „руската политика спр€мо ќЌƒ цели запазване на пространството на бивши€ ———– като зона на особени интереси за –уси€”. ќсъзнаващ комплексната обстановка, ≈вропейски€т съюз открито за€в€ва, че стратегическата му цел за разрешаване на конфликта, е да намали пропастта между страните-членки,и тези,които не са – като ћолдова. ѕрограми от типа „ѕолитика за съседство и сътрудничество” и „ѕлан за действие” работ€т в тази насока.

     —ериозните икономически проблеми, с които ћолдова се сблъсква, € прав€т не особено привлекателна дестинаци€, както за жителите на леви€ бр€г на река ƒнестър, така и за тези от другата страна. ѕовече стимули за бизнес, европейски и американски инвестиции биха спомогнали за социалната и териториална интеграци€ на ћолдова. ”сили€та на Ѕрюксел ще са ползотворни, ако създадат реални шансове рускоезичното население само да осъзнае и потърси реализаци€та си от д€сно на ƒнестър. «а тази цел –епублика ћолдова тр€бва да има какво да предложи. јтлантическата геополитическа ориентаци€ на  ишинев тр€бва да намери сво€та опора в ефективни икономически стратегии и действи€ инициирани от ≈вропейски€ съюз и —јў.  

     —ъдбата на ѕћ– до гол€ма степен е в ръцете на по-големите играчи и нейното бъдеще ще се определ€ в зависимост от това, дали ≈— ще продължи интегрирането на държави от бивши€ съветски блок към своите структури. ћалката непризната територи€ се превръща в заложник от една страна на борбата между ≈— и –уси€ за вли€ние и от друга – на собствените си управл€ващи. ясно е, че —мирнов н€ма да се откаже толкова лесно от едноличната си власт и въпреки медийното афиширане на посто€нните му опити за разрешаване на конфликта, неговата цел е запазване на собственото му благополучие. “ираспол носи тежки€ дух на едно спр€ло време с огромен паметник на Ћенин пред ¬ърховни€ съвет, паметници-танкове на централни€ площад и сивите панелни блокове. ћалката самооб€вила независимост република напомн€ силно за една силно изостанала съветска провинци€. Ќебезизвестен е фактът, че през нейната територи€ се извършва контрабанда, беззаконието е нещо нормално, престъпността е почти ненаказана. Ѕъдещето й като самосто€телна държава точно с това управление е мрачно и без преспективи. «а да се развие като самосто€телна страна, в ѕћ– тр€бва да се извършат сери€ от дълбоки реформи, но засега това е само далечна преспектива. ƒруги€т вариант пред ѕћ– е присъедин€ването към –уската федераци€, но с оглед изброените факти, надали  ремъл ще се натовари с толкова проблеми, тъй като ползите й ще са почти нищожни.  акто вече споменахме, целта на –уси€ е една буферна зона между не€ и ≈—. ѕрисъедин€вайки ѕриднестровието, –уси€ не само ще доближи още повече границите си към ≈вропа, но ще се сдобие и с доста трудности, свързани с интегрирането на тази изостанала  във времето си територи€.

     ћодлова е другата гол€ма въпросителна. ѕрез последните н€колко години т€ €вно насочва почти всичките си усили€ към ≈вропа и едно евентуално бъдещо членство в ≈вросъюза. ћолдова си остава най-бедната страна в ≈вропа, инфраструктурата почти не съществува, социалните услуги са разбити, а поради огромните критики за неспазване на човешките права, членството й в ≈— е доста далечна перспектива. ¬сичко това съчетано с все още неутихналата политическа криза, прав€т държавата безсилна да наложи каквото и да е било решение, спр€мо ѕћ–. “ова е един вид домино на обсто€телствата, при което, ако ћолдова не намери решение на проблема в ѕриднестровието, членстовото й в ≈— е почти невъзможно. ѕолитическите лидери в  ишинев тр€бва да намер€т сили за така нужни€ компромис. ќпозици€ и управл€ващи тр€бва да изберат президент и да загърб€т политическите си различи€ и болни амбиции за власт. ќт техни€ избор зависи бъдещето на ћолдова, защото само една силна и единна страна, без наченки на каквито и да е било кризи, може да успее да реши такъв гол€м проблем, като съществуването на ѕћ– на нейна територи€. ≈вентуален сценарий на развитие би било ћолдова да се превърне в привлекателна притегателна сила за приднестровци и те самите да пожела€т да останат част от не€. «а да може  ишинев да претендира за членство в ≈—, преди всичко тр€бва да реши вътрешните си проблеми, да постигне политическа стабилност, да изгради основите на една стабилна демокраци€ и пазарна икономика и след това да успее да наложи вол€та си над ѕћ–.

 

 арта на ћолдова и ѕриднестровската молдовска република 

 арта на ћолдова и ѕриднестровската молдовска република

 

 
пїњ–Р–≤—В–Њ—А –љ–∞ —Б—В–∞—В–Є—П—В–∞: Ѕор€на »ванова пїњ

–Я–Њ–Ї–∞–ґ–Є –і—А—Г–≥–Є —Б—В–∞—В–Є–Є –Њ—В —В–Њ–Ј–Є –∞–≤—В–Њ—А