–Я–µ—З–∞—В
-
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В   
–°—А—П–і–∞, 22 –Ь–∞–є 2013 13:03

√ергана ƒжелепска *

†††††altћоделите на мислене и поведение спр€мо чужди държави, населението и културите им се определ€т основно от конкретни представи и нагласи, които оформ€т и едновременно се вли€€т от общественото мнение. ¬ тази връзка допълнително могат да бъдат включени клишетата, стереотипите и предразсъдъците като фактори, затрудн€ващи адекватното и реалистично интерпретиране.

†††††ѕодобна рамка за възпри€тие на обкръжаващата среда може да бъде създадена чрез примерен опит, директни наблюдени€ и собствени прежив€вани€, които оформ€т устойчиви мироглед и персонална гледна точка относно конкретни събити€. ќт друга страна този процес може да бъде значително подпомогнат от секундарен опит, най-често придобит чрез обществена комуникаци€ – сподел€не на знани€, разкази, позиции и нагласи на други представители на конкретна общност. ѕреносът на такъв тип вторична информаци€ се случва в по време на социализаци€та на отделните индивиди, а многобройни и често диаметрално различни инстанции като църквата, при€телски€т кръг, семейството, училището, работата и медиите си взаимодействат динамично и на различни нива. ѕо този начин образите, стереотипите и предразсъдъците се €в€ват рефлекси€ на индивидуални и колективни конструкции на действителността, норми и ценностни модели. “е вли€€т върху интерпретациите на реалността и процесите на селективно и проекционно възпри€тие, които от сво€ страна взаимодействат активно с многообразни културно обосновани нужди и мотиви.

†††††ѕредставите за чужди страни, народи и култури обхващат както конкретни фактически знани€, така и обща ц€лостна представа, ко€то обхваща всички предполагаеми качества и атрибути, преписвани на определена наци€. ѕри изграждането на подобни общонационални образи сблъсъкът с непознатото и чуждото притежаваамбивалентна рол€ – от една страна новите впечатлени€ трудно се подреждат в съществуващата система за възпри€тие и често предизвикват страх и чувство за заплаха, а от друга – предостав€т възможност за про€ва на фантази€ и креативно надграждане на първоначалната представа за конкретните обекти и идеи. “ази амбивалентност се засилва от директни€ контакт с чужди страни и народи – нер€дко очарованието, мечтателността и любопитството се замен€т от враждебност, отричане и подчертана алогична антипати€. ќтдалечени времеви и географски пространства в зависимост от определени конфликтни ситуации или конкурентни интереси насел€ва конкретна област с варвари или благородници, демони и деца на природата, ангели или антихристи, интелектуалци или канибали. “ака непознатото не само притежава силна притегателна сила, но едновременно провокира когнитивно възпри€тие като „естествен враг“. “ози дуалистичен модел на възпри€тие би могъл да бъде допълнен от възможността за надграждане на собствените качества и задълбочено себеопознание, постигнати чрез досега до чужда култура, а приемането на чуждите различ舆 - да повиши значителността степента на толерантност на отделни€ индивид.

†††††ѕри изграждането на обобщен образ за определени страна, народ или култура могат да бъдат допуснати различни грешки, които да повли€€т отрицателно върху ц€лостни€ имидж на разглеждани€ обект. Ќай-често срещаните от т€х са:

  •  онкретна личност да бъде възприемана според основните характеристики на групата, към ко€то принадлежи. „есто личните качества се подцен€ват и избледн€ват на фона на хомогенността на мнозинството, а допълнително се постав€ значителен акцент върху различи€та между конкретни групи, повли€вайки чувството за симпати€ или антипати€.
  • ƒа се прилага стереотипизирано мислене към член на собствената група, който обикновено е недостатъчно добре опознат като отделна личност, преписвайки му способности, качества и недостатъци на друга група, към ко€то е принадлежал в отминал времеви отр€зък.
  • ѕредставители на други групи да бъдат оцен€вани екстремно позитивно или негативно поради по-малки познани€ за същността им† в сравнение със собствената група.
  • —л€пото следване на лидери на мнение и вли€нието на външни фактори да доведат до деформирано възпри€тие на реалността.
  • »зграждане на предразсъдъци чрез сравнени€ между собствената и чуждата група, при които собствената група да е идеализиран модел за подражание. ¬ този случай не се приписват абсолютни отличителни белези, а се създават такива на базата на съществуващите прилики и разлики. »нтересно е, че създадените представи, мнени€, нагласи и образи в най-чести€ случай не се обнов€ват при всеки досег с представители на чуждата група, а действат като устойчива концепци€ за възпри€тие.

†††† ќт тези наблюдени€ следва, че повечето хора са склонни към изграждане на предразсъдъци и несъответстващи с реалността представи, но това не са единствените фактори, които предопредел€т възпри€тието на непознатото, както и развитието и репродукци€та на стереотипи в междугруповите отношени€.  ъм т€х могат да бъдат прибавени отминали и актуални властови отношени€, а като централни от т€х могат да бъдат описани:

  • »стори€ на отношени€та между две или повече групи;
  • —ъвременни отношени€ между т€х;
  • »кономическо положение на собствената и чуждата/чуждите групи;
  • ѕсихическо състо€ние на отделните индивиди.

†††† —ъздадените образи и стереотипи допълнително увеличават вли€нието си и се утвърждават чрез средства за масова комуникаци€ като преса, радио, телевизи€ и интернет, които се превръщат във фундаментален инструмент за придобиване на опит от „втора ръка“. „рез тези канали лесно могат да бъдат прослед€вани в реално време актуалните и бързо промен€щи се конструкции на реалността. “ака средствата за масова комуникаци€, при липсата на собствени наблюдени€, са в състо€ние да създават и моделират образи на далечното и непознатото. ѕресата, радиото, телевизи€та и интернет са доминиращи€т, а често и единствен източник на информаци€ за географски отдалечени и непознати в културен аспект страни и народи. “ехни€т стремеж към бърза реакци€ и актуалност е предпоставка те да бъдат първите източници, съобщаващи за нови или непознати места, нрави и обичаи, а кумулаци€та на честотата им на по€ва притежава силен потенциал за въздействие.

†††† ¬ли€ни€та на комуникираните чрез средствата за масова комуникаци€ образи и и стереотипи от сво€ страна биха могли да бъдат разделени на поне две основи равнини на действие.

†††† ѕървата от т€х е сферата на политическите актьори, които притежават достъп до по-разнообразни и специфицирани информационни канали, които са създадени специално за потребностите и интересите им. ѕолитическите актьори не са подвластни до прекалено гол€ма степен на широко разпространените сред другите граждани стереотипи и нагласи поради €сното съзнаване на възможността тези образи да бъдат успешно управл€вани в техен интерес с помощна на професионално създадена информационна политика.

†††† ¬торото равнище на вли€ние на средствата за масова комуникаци€ обхваща сложните взаимовръзки на възпри€ти€ на отделни народи, нации и общества. ¬ този случай създадените образи са част от колективното политическо съзнание, а общите позиции, очаквани€ и модели на поведение оформ€т частично системата на международните отношени€. —ъществуващите потенциални опасности за неадекватно политическо поведение предимно са свързани с изграждането на стереотипи, основани на недостатъчна, непълна, фрагментирана или тенденциозно деформирана информаци€. ¬ този ред на мисли е логично да се заключи, че причините и поводите за избухването на определени международни недоразумени€ и конфликти не произлиза само от сблъсъка на обективни структури на интернационалната система, но и от субективни елементи като неадекватни възпри€ти€ на изкривени образи. ќт сво€ страна това наблюдение предполага международните отношени€ да не се концентрират единствено върху поведението на националните елити, но също така да отдел€т подобаващо внимание на взаимовръзките между представ€ните медийни образи, възпри€тието им от различните таргет групи и стейкхолдъри, както и собствените им групови представи за конкретните страна, наци€ или култура.

†††† ѕолитическата социализаци€ чрез медиата като основен инструмент за достъп до информаци€ до гол€ма степен определ€т съществуващите представи за чужди страни, населението, нравите и обичаите им. “ози процес има своите отличителни характеристики като основните от т€х са:

  • ”величаване на значението на секундарни€ опит поради факта, че за много гол€ма част от определена наци€, особено по-младите й представители, информаци€ за социокултурните, икономическите и политическите събити€ в една чужда страна е достъпна единствено чрез средствата за масова комуникаци€.
  • Ћичните прежив€вани€, обикновено придобити по време на кратки екскурзии или чрез директен контакт с представител на чужда култура в собствената страна, много често се предостав€т манипулативно от медиите с цел постигането на определена политическа цел.
  • —обствените прежив€вани€ и предостав€ните медийни образи изключително р€дко усп€ват да представ€т оптимално многопластово разнообразието на конкретните чужда страна, народ или култура.
  • ѕотребителите на медиите в повечето случаи възприемат пасивно получената информаци€, не € тематизират, не € подлагат на критичен анализ и не търс€т мотивите на източниците й.
  • ѕри създаването и менталната преработка на събити€ от вс€какъв вид, свързани с темата на обсъждане, субективното отношение пренас€ механично чувства, емоции и критерии за оценка.
  • ¬заимодействието с източниците на информаци€ зависи пропорционално от политическата култура на даден индивид, националното му самоопредел€не и стандарта му на живот.
  • —ъбити€та, състо€ни€та и процесите, които протичат в чужди страни и притежават особено висок драматичен зар€д, предимно се отраз€ват от медиите чрез техники, съобразени с международното право, политическите интереси на притежателите на тези медии, интереса на потребителите им и спектъра на официалната политика на собствени€ регион.
  • ћеждународните политически интереси към отраз€ван舆 обект се пречупват през властващата самопредстава на политическите актьори, особеностите на собственото общество, принадлежността към важни международни политически блокове или организации и концепциите им за външна политика.

†††† “ези особености на медиата като важен фактор за осъществ€ване на политическа социализаци€ подпомагат създаването на клиширани, стереотипизирани и пълни с предразсъдъци представи за чужди народи, общества и нации, които се допълват от природно – онтологичното мислене на хората като ц€ло (биологическа интерпретаци€ на народопсихологически манталитети, особености на дадено общество, национални различи€ и т.н.). “ези аспекти намал€ват възможността за разсъждение в универсални категории (неумение да се изград€т взаимовръзки между стиловете на живот в собствената и чуждата страни, неразбиране на глобалните измерени€ на международните политически проблеми и конфликти, провинциалност на критериите за оценка и др.), създавайки собствена идеологи€ в смисъла на „фалшиво съзнание, които са не само нереалистични, но и опасни. ѕо този начин бързо се създават и могат да се използват с користни цели, които да предизвикат персонално, ментално, физическо и структурно насилие, †доминиращи представи за чужди страни, народи и нации, пречупени през призмата на националистичен етноцентризъм, нарастващ расизъм и латентни образи на потенциални врагове, а след това отново да бъдат разпространени и „дообогатени“ от вечно търсещите ексклузивни новини средства за масова комуникаци€.

†††† ≈тноцентрично – враждебните модели за възпри€тие на непознатото не само се отраз€ват от медиите, но също така се създават, измен€т и затвърждават от т€х в зависимост от политическите им нужди. Ќевъзможността за собствена преработка на предоставената информаци€, липсата на поне задоволителна свобода на словото в дадена страна, малки€т брой на достъпните разнообразни източници на данни и неспособността за качествено критическо мислене допълнително придават огромно значение на изказвани€та и мнени€та в медийното пространство.

†††† —пособността на средствата за масова комуникаци€ тенденциозно да представ€т определени качества или недостатъци на чужди страни, култури и народи, умението балансирано да се манипулира общественото мнение чрез създаването на логически необосновани позиции и възможността конкретен политически конфликт да бъде създаден, ескалиран или разрешен чрез медиата й придава значителен спектър от модалности. «а целите на текста най-важни са:

  • —ъздадени€т образ може да бъде тенденциозно „засилен“.
  • ѕредостав€ните от медиите съобщени€ биха могли да бъдат неуспешно комуникирани по начин, който да предизвика недоверие и отхвърл€не.
  • ƒопълнителната информаци€ може да разшири съществуващи€ образ, но да не успее да измени в желаната посока общественото мнение спр€мо него.
  • —ъздадени€т образ с помощта на личен опит или информаци€ от източник, който е по-значителен лидер на мнение, може да бъде тотално реорганизиран.
  • ќбразът може да се промени в собствената си субективна релевантност.

†††† ќт друга страна възможността на медиата да създава, разпростран€ва и моделира конкретни образи е възможно да бъде използвана в позитивна насока и потенциалът й да бъде разгърнат за демитологизирането на конкретни отрицателно наситени имиджи, недопускане на демонизирането им, намал€ване на разпространението на негативни стереотипи и коригиране на предразсъдъци. ¬ъпреки споменатите веро€тни положителни вли€ни€ на медиата, рол€та й за качественото изменение на един образ на чужди страна, народ или култура не тр€бва да бъде преувеличавана поради редица фактори, усложн€ващи тази потенциална възможност.

†††† Ќа първо м€сто, вече създадените негативни образи, стереотипи и предразсъдъци са сравнително резистентни към позитивни промени поради факта, че те притежават функци€та да рационализират нелогични пориви, импулси, инстинкти и потребности.

†††† ќт друга страна, процесите на медийно вли€ние протичат изключително комплексно, притежават прекалено много вътрешни взаимовръзки на различни нива и променливи, които усложн€ват състав€нето на група от близки реалистични сценарии за промените във възпри€ти€та на целевите групи. –еципиентите не могат да бъдат възприемани като пасивни и предвидими получатели на подадено съобщение, а е задължително да се вземе под внимание факта, че те в зависимост от своите очаквани€, нужди и предиспозиции приемат и обработват активно, селективно, тълкувателно, а често дори преднамерено опърничаво получените данни. Ќе е желателно да се пренебрегват и външните вли€ни€ като достъп до други информационни ресурси и инстанции за политическа социализаци€, защото те често могат да сто€т в противоречие с налаганите от средствата за масова комуникаци€ идеи, мнени€ и нагласи.

†††† ¬ допълнение към маркираните пречки медиата да има ограничено въздействие върху вече изградени и затвърдени стереотипи може да бъде добавено гол€мото времево отсто€ние от създаването и утвърждаването им.  омуникаторите също са повли€ни от средата, в ко€то са отраснали и живе€т, били са подложени на образите, стереотипите и предразсъдъците, битуващи в обкръжението им, а контекстът на журналистическите им роли, норми и структури вли€е върху подбора на данни и професионалното ниво на преработката им. “ова е причината медийните кампании, цел€щи бързото и прекалено драстично преобразуване на международни представи и нагласи, да не бъдат силно надцен€вани, защо по този начин едва ли би могло да се постигне скорошен успех в моделирането на образи, които са били насаждани столети€, и разрушаването на вековни образи на врагове и непри€тели. ћедиата може да притежава значително по-големи възможности за въздействие, според различни комуникационни изследвани€, когато се използва като инструмент за утвърждаването на вече създаден и познат образ на чуждото. “ака средствата за масова комуникаци€ не притежават само обществено политизираща рол€ за попул€ризирането на удобна за властта международна тема, но и култивират секундарни знани€ за непознати€ от личен опит св€т, разпространената информаци€ се превръща във фундамент за създаването на социополитически мнени€ и интерпретации, както и за изходни точки за вътрешно и външно политическата конструкци€ на реалността на реципиентите.

†††† ¬ заключение може се направи извода, че представите и нагласите към чужди страни, народи и култури се осъществ€ват основно чрез първичен и вторичен досег с т€х, базиран на комплексни процеси на собствено и чуждо възпри€тие.  ато конструкти на социалната реалност, които често имат дълбоки исторически корени, тези процеси дават по-€сна представа за самоопредел€нето, манталитета, начина на мислене, фантазиите, нуждите, копнежите, желани€та, страховете и целите на държавите и нациите, за които се отнас€т. ƒостъпът до повече информационни ресурси за т€х в съвременните до все по-гол€ма степен глобализирани и дигитализирани модерни общества се улесн€ва от средствата за масова комуникаци€, които са в състо€ние да изград€т, утвърд€т и разпростран€т определени желани от т€х образи, стереотипи и предразсъдъци. “ова е възможно при условие, че тези образи са нови или присъстват от кратко време в актуални€ медиен дневен ред, реципиентите н€мат пр€к достъп до т€х, не притежават възможност да използват други информационни ресурси, не могат или не искат да борав€т с т€х. ¬ъпреки комплексните взаимовръзки и потенциалните усложнени€ медиата като равностоен политически актьор би могла, ако не напълно, то поне частично на спомогне за разрушаването на подчертано негативни стереотипи, имащи малко общо с реалността, и да е силен фактор за създаването, утвърждаването и разпространението† на образи, представи, мнени€ и нагласи за чужди страни, народи и култури, които да бъдат възможно най-близо до истината.

»зползвана литература:

  1. Altendorfer, Otto. 2004. DasMediensystemderBundesrepublikDeutschland. Band 2. Wiesbaden:VS Verlag.
  2. Appel, Markus. 2008. MedienvermittelteStereotypeundVorurteile. InMedienpsychologie, Hrsg.
  3. BernadBatinicundMarkusAppel, 313-335. Heidelberg: SpringerVerlag.
  4. Campbell, Angus, Philip E. Converse, Warren E. Miller, undDonald E. Stokes. 1960. The AmericanVoter. New York: Wiley
  5. Dahinden, Urs. 2006. Framing. EineintegrativeTheoriederMassenkommunikation. Konstanz: UVKVerlagsgesellschaft.
  6. Entman, Robert M. 2007. Framing BIAS: Media intheDistribution of Power. Journalof Communication 57, 163-173.
  7. Entman, Robert M., undAndrewRojecki. 2000. The Black ImageintheWhiteMind. Media andRacein America. Chicago: University of ChicagoPress.
  8. Ewen, Elizabeth, undStuartEwen. 2006/2009. Typen&Stereotype. DieGeschichtedesVorurteils.Berlin: ParthasVerlag.
  9. Frings, Cornelia. 2010. SozialesVertrauen. EineIntegrationdersoziologischenundder?konomischenVertrauenstheorie. Wiesbaden: VS Verlag.
  10. Gamson, William A. 1992. TalkingPolitics. Cambridge: CambridgeUniversityPress.
  11. Gestring, Norbert, AndreaJan?en, undAy?aPolat. 2006. ProzessederIntegrationundAusgrenzung.T?rkischeMigrantenderzweitenGeneration. Wiesbaden: VS Verlag.
  12. Gorham, Bradley W. 1995. Stereotypesinthe Media: SoWhat? TheHowardJournal of Communications 10, 229-247.
  13. Graber, Doris A. 1984. Processingthe News: HowPeopleTametheInformationTide. New York:Longman.
  14. Hall, Stuart. 1997/2004a. DasSpektakeldes „Anderen“. InIdeologie,Identit?t, Repr?sentation. Ausgew?hlteSchriften 4, Hrsg. JuhaKoivistoundAndreasMerkens, 108-166. Hamburg: ArgumentVerlag.
  15. Heitmeyer, Wilhelm. 2006. GruppenbezogeneMenschenfeindlichkeit. GesellschaftlicheZust?ndeundReaktioneninderBev?lkerungaus 2002 bis 2005. InDeutscheZust?nde, Folge 4, 15-36. Frankfurt/Main: SuhrkampVerlag.
  16. Horst, Patrick. 2009. DiePr?sidentschaftsvorwahlenderUS-Demokraten 2008: WieBarackObamagegenHillaryClintongewann. Zeitschriftf?rParlamentsfragen 40, 259-279.
  17. Marcharts
  18. Mathes, Rainer, undBarbaraPfetsch. 1991. TheRole of theAlternativePressintheAgenda-BuildingProcess: Spill-OverEffectsand Media OpinionLeadership. EuropeanJournal ofCommunication 6, 33-62.
  19. McCombs, Maxwell E. 2004. SettingtheAgenda: The News Media andPublicOpinion. Malden:PolityPress.
  20. Oliver. 2008. Cultural Studies. Konstanz. UVK: Verlagsgesellschaft.
  21. Miller, M. Mark. 1997. FrameMappingandAnalysis of News Coverage of ContentiousIssues. Social Science ComputerReview 15, 367-378.
  22. M?rner, Christian. 2003. Medien- undKulturgeschichtebehinderterMenschen. SensationslustundSelbstbestimmung. Weinheim, Basel, Berlin: BeltzVerlag.
  23. Nicklas, Hans. 1985. DiepolitischeFunktionvonFeindbildern.InDerFeind, denwirbrauchen
  24. Anton-AndreasGuhaundSvenPapcke, 99-109. K?nigstein: Athen?umVerlag.
  25. Nye, Joseph S. Jr. 2004. SoftPower. TheMeans to Successin World Politics. New York: PublicAffairs.
  26. OSI. 2010. MuslimsinEurope. A Reporton 11 EU Cities. OpenSociety Institute (OSI).
  27. Perkins, Tessa E. 1979. RethinkingStereotypes. InIdeologyandCulturalProduction, Hrsg. Michele
  28. Barrett, PhilipCorrigan, AnnetteKuhnundJanetWolff, 135-159. London: CroomHelm.
  29. Pickering, Michael. 1995. ThePoliticsandPsychology of Stereotyping. Media, Culture&Society17, 691-700.
  30. Pickering, Michael. 2001. Stereotyping. ThePolitics of Representation. New York: PalgraveMacmillan.
  31. P?rer, Heinz. 2003. Publizistik- undKommunikationswissenschaft: EinHandbuch. Stuttgart: UVKVerlagsgesellschaft.
  32. Reese, Stephen D., undBobBuckalew. 1995. TheMilitarism of LocalTelevision: TheRoutineFraming of thePersian Gulf War. CriticalStudiesin Media Communication 12, 40-59.
  33. Said, Edward W. 1981. CoveringIslam. Howthe Media andtheExpertsDetermineHowWeSeetheRest of the World. London: Routledge&KeganPaul.

†* «абележка - √ергана ƒжелепска е докторант в направление "ѕолитически науки" в Ќов български университет (ЌЅ”). Ќасто€щото изследване е представено на младежка кръгла маса на тема "Ѕалканите в XXI век - български€т поглед", проведена на 13.02.2013 г. в ”ниверситета за национално и световно стопанство (”Ќ——).

 
пїњ–Р–≤—В–Њ—А –љ–∞ —Б—В–∞—В–Є—П—В–∞: √ергана ƒжелепска пїњ

–Я–Њ–Ї–∞–ґ–Є –і—А—Г–≥–Є —Б—В–∞—В–Є–Є –Њ—В —В–Њ–Ј–Є –∞–≤—В–Њ—А