–Я–µ—З–∞—В
-
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В Homo Cineris   
–Э–µ–і–µ–ї—П, 22 –°–µ–њ—В–µ–Љ–≤—А–Є 2013 10:02

Homo Cineris

     ≈дин афоризъм на ќскар ”айлд гласи, че ако искаш да кажеш истината на хората, тр€бва да ги разсмееш, иначе в противен случай ще те уби€т. ѕон€кога обаче истината е толкова болезнена, че едва ли има смешен начин, по който да бъде поднесена. “акъв е случа€т и с българското минало и съвремие. ƒнес, когато се навършват 105 години от об€в€ването на независимостта на ÷арство Ѕългари€, е хубаво да се замислим за това какви сме били преди и какви сме днес. «ащото истори€та е един ц€лостен и взаимосвързан процес – за да разберем днес и утре, тр€бва да разберем вчера.

     Ѕългарите често обичаме да парадираме с това, че имаме държавност от над 1300 години и че сме на практика единствената европейска държава оцел€ла толкова дълго и запазила своето първоначално име. Ќо пропускаме неудобни€ факт, че през повечето от това време – близо осем века – държавата Ѕългари€ всъщност не е съществувала, а е била част от ¬изантийската и ќсманската империи. Ѕългарите пък са били роби, при това едни от „най-примерните” и послушните. —лабо коментиран факт е, че българите последни поемат по път€ на освобождението и независимостта – обсто€телство, което често бива оправдавано с близостта на българските територии до столицата на ќсманската импери€. “ук обаче тр€бва да се посочи, че  ралство √ърци€ получава независимост още през 1832 г. —ръбското кн€жество е с международно призната автономи€ от 1829 г., а от 1878 г. е независима държава. –умъни€ е трибутарно кн€жество от 1861 г., а от 1877 г. – независима държава. » ако за —ърби€ и –умъни€ бихме могли да приемем териториалната отдалеченост от ÷ариград като благопри€тстващ фактор за развитието на националноосвободителните процеси, то при √ърци€ подобен аргумент е неприложим.

     ƒруг интересен факт е, че –уската импери€ изиграва изключително важна рол€ както за освобождението на Ѕългари€, така и на —ърби€ и –умъни€. Ќо в случа€ с Ѕългари€ тази рол€ е решаваща. “ова обсто€телство е особено видно на фона на јприлското въстание от 1876 г., което претърп€ва абсолютен крах и не получава почти никаква народна подкрепа (изключение прав€т н€колко, предимно планински, райони). Ѕългарското опълчение в последвалата –уско-турска война (1877-1878 г.) също е относително малобройно, което още веднъж идва, за да покаже ц€лостното апатично отношение на българите към т€хната собствена свобода. ј народ, който не е извоювал сам сво€та свобода, не € заслужва (и не € цени, както показва историческото развитие). »менно на фона на незначителното българско участие в ќсвобождението, —ъединението на трибутарното  н€жество Ѕългари€ с османската провинци€ »зточна –умели€ през 1885 г. и об€в€ването на Ќезависимостта на ÷арство Ѕългари€ през 1908 г. имат толкова значим характер в исторически и психологически план. јко приемем, че de facto —анстефански€ и Ѕерлински€ договори легитимират физическото освобождение на българите, то —ъединението и об€в€ването на Ќезависимостта, както и последвалите войни за териториално обединение, са духовното освобождение на български€ народ.

     ƒнес, 105 години по-късно, българите отново се нужда€т от сво€та национална независимост и духовно освобождение. ќсвобождение от оковите, които сами са поставили на себе си. ќсвобождение, което не може да дойде отвън – от —јў, –уси€ или ≈вропейски€ съюз – а тр€бва да дойде отвътре, да бъде осъзнато и извоювано със средствата на разума. “рудно е – казва френски€т философ ¬олтер – да освободиш глупците от веригите, които те боготвор€т. “рудно е, но не е невъзможно...

         

 
пїњ–Р–≤—В–Њ—А –љ–∞ —Б—В–∞—В–Є—П—В–∞: Homo Cineris пїњ

–Я–Њ–Ї–∞–ґ–Є –і—А—Г–≥–Є —Б—В–∞—В–Є–Є –Њ—В —В–Њ–Ј–Є –∞–≤—В–Њ—А