Начало > Мнения > Ислямизмът
Ислямизмът ПДФ Печат Е-мейл
Анализи и изследвания - Мнения
Написано от Румен Дечев   
Понеделник, 27 Август 2012 11:58

Румен Дечев1

Румен Дечев     Въпросът за исляма и ислямизма, който повдига проф. Николай Василев в своята статия „Абонирани за Джехеннема“, все повече ангажира вниманието на съвременния човек. Той е твърде сложен и заслужава да бъде разискван в различните му аспекти. Реших да се включа в неговото обсъждане като засегна три кардинални аспекта, без да се опитвам да го изчерпя.

 

 

     1. Тълкуването на един текст.

     Не се чувствам подготвен да дискутирам точно по догмите на Корана, че дори в детайли по тези на Библията и Евангелията, но като що-годе образован човек от XXI в. смятам свещените писания на всички религии за дело не Божие, а Човешко. Нито  Христос, нито Аллах са оставили своите напътствия на хората. Това е обяснимо, божества не съществуват. Наистина, според Библията, Бог Яхве написва на две плочи Своите заповеди и ги връчва на Мойсей. Това, обаче, ще да е същата маневра, която предприел по-късно вторият митичен цар на Рим, Нума Помпилий, разправяйки, че в съня му идва нимфата Егерия и му съобщава законите, които трябва да даде на римляните. Номерът толкова е впечатлил Макиавели, че той му посвещава цяла глава от знаменитите си „Разсъждения върху първите десет книги на Тит Ливий”. Хората са недоверчиви, отбелязва Макиавели, затова Нума използвал авторитета на Божеството.

     При Христос въпросът е по-диалектичен – той хем е Бог, хем човек, а като човек е можел да напише нещо, но пак не го е направил. Вероятно или не е съществувал, или пък е бил некнижовен. В крайна сметка Евангелията са писани много след смъртта му и очевидно изразяват идеите на различни социални движения и водачи. Резултатът е, че Евангелията стават доста на брой и съвсем противоречиви. Затова се наложило на Никейския събор да се решава, кои да бъдат запазени и кои унищожени, иначе нищо нямало да излезе от новата религия. Но дори по тези приети за „официални” свещени писания в християнската религия остава един интересен проблем – тяхното тълкуване. Според католическата традиция важно е не какво пише в свещените книги, а какво по този въпрос е казала Църквата, т.е. важна е нейната Доктрина, тя има приоритет. 

     Поради тази причина смятам в поставения от проф. Николай Василев въпрос за много важно какво са казали депутатът от ДПС Ремзи Осман и мюфтията Мустафа Хаджи (а това, което те са казали, вярвам, допада на всеки цивилизован човек). В крайна сметка, проф. Василев знае по-добре от всеки друг, че щом е текст, въпросът опира до тълкуване. А тълкуването на Корана е въпрос на важен цивилизационен избор и ние не можем да бъдем безучастни.  Всъщност, екстремистите, за които говори проф. Василев, също слушат някой имам, който им обяснява Корана, но през своите очи (а вероятно и през очите на тези, които стоят зад него и му плащат). Така че за мен, както мъдро е постановила църквата, важна остава Доктрината, а тя е дело на съвременността, тя е въпрос на днешното тълкуване. Нека съдействаме и ние тази доктрина да бъде по-хуманна, да търсим тази интерпретация на исляма, която отговаря на реалиите на съвременния свят. Впрочем, така възприемат исляма и нашите нови сирийски приятели. Мохамед, например, който е участвал в наши пресконференции2 и който, както може да се види по името му, е чист мюсюлманин, което не му пречи да е светски човек не по-малко от мен или от вас. Не по-различни от него са и другите сирийски мюсюлмани, които познавам. Даже още не съм разбрал точно, кой от тях е християнин и кой мюсюлманин, но не смятам това и за важно. 

 

     2. Кой стои зад една доктрина?

     Ако всяка религия представлява една реинтерпретирана доктрина, възниква нов проблем.  Той не е само, че поради социалните причини, които правилно изтъква проф. Николай Василев, една примитивна, екстремистка доктрина (ислямизмът) съответства на едно примитивно, създадено от социалните условия съзнание. Проблемът е, че тази доктрина служи на определени, далеч по-„цивилизовани” кръгове, които я използват в своите империалистически домогвания. Нима, особено след събитията, които стават днес в Сирия, за някого е тайна, че Ал Кайда е дъщерна фирма на ЦРУ?! Нали помните, как точно преди изборите за втори мандат на Джордж Буш-младши, Осама бин Ладен (известен също и като партньор на семейство Буш в бизнеса) се появи по телевизиите, за да заяви, че ще направи американците мюсюлмани, и всички тогава гласуваха за Буш, защото той водеше „борба с тероризма”. Нали помните, как уж убиха Осама, ама никой не разбра, дали е вярно, а снимката на убития само наподобява на оригинала. Нима някой вече се съмнява, че американците (или който там се крие зад това име) сами взривиха „кулите близнаци”?! Нима вече не е ясен целият механизъм, чрез който се действа – парите на ОАЕ, Катар, Саудитска Арабия и пр. отиват за да се поддържа фундаментализма и той да се насочва в интерес на политиката на САЩ. А САЩ в отплата поддържат тези ретроградни монархии, където царува средновековно варварство, за да могат шейховете да пилеят милиарди по кабарета и игрални зали. Излязоха данни, че за терористичната кампания срещу Сирия са отделени от Катар и Саудитска Арабия 20 млрд. долара. От този фонд платиха и на „нашето” правителство и парламент, за да гласуват „резолюцията срещу Сирия”. Нали помните, че това стана броени дни след като Бойчо беше в Катар на някакъв „бизнес” форум. От този фонд се наемат „екстремисти” от целия свят – от Пакистан и Афганистан, през Чечня до Ирак, Либия, Египет и пр. Как да оцелее тази толкова ценна за света и особено за България светска и цивилизована държава? А нали утре ще направят същото и с нас, ако речем да се измъкнем от примката им! Тоест, тази агресивност на исляма, дали идва от него или е насочвана от вън, за да се дестабилизира света и да могат хората от Уолстрийт да господстват над него?! Не стоят ли зад чеченските главорези парите на Саудитска Арабия, съответно интересите на САЩ да бъде разпокъсана и унищожена Русия?!

 

     3. Въпросът за идеологията.

     Идеологията е систематична картина за света и мястото на човек в него, която цели да определи и насочи обществената енергия на индивида и социалната група в определена посока. Не е тайна, че днес ислямизмът (не ислямът) играе роля на идеология, т.е. насочен е не към Бога, а към уреждане проблемите на земята. Но това не стана ли така широко възможно, след като беше унищожен социализмът, който имаше своето много силно (не казвам преобладаващо, нито огледално) влияние в Алжир, Либия, Египет, Палестина, Сирия, Турция, Ирак, Йемен и Афганистан. Социализмът имаше своето влияние защото беше светска, социална и антиимпериалистическа доктрина, а такава е нужна на хората днес. В  ислямския свят те са притиснати от мизерията и търсят алтернатива на съществуването, което им се предлага. Тази алтернатива не я виждат вече в марксисткия социализъм, едно, защото той беше атеистичен, второ, защото определени негови недъзи бяха явни за всички и трето, най-вече защото е унищожен. Изключено е да видят алтернатива и в либералния свят, и съответния му политически либерализъм. Той е техният потисник и експлоататор, той е техният основен враг (крайно интересен е анализът на ислямизма като реакция на либерализма, даден от Ерик Костел в „Съвременната геополитика”). Оттук каноните на исляма се привиждат за многобройното младо поколение в ислямските страни като алтернатива. За да бъде преодолян екстремизмът на ислямизма необходима е нова светска, социалистическа и антиимпериалистическа доктрина, която да замести стария социализъм от марксистки тип, запазвайки всичко ценно, което той има в опита си. Но това е проблем не само за ислямския свят, но и за нас, и за света въобще, проблем над който трябва да мислим. Тази доктрина трябва да насочи усилията на хората към унищожаване мизерията на съществуването, експлоатацията, манипулацията с информацията и в крайна сметка да създаде един нов свят.

 


[1] Публикацията е в отговор на статията на проф. Николай Василев „Абонирани за Джехеннема“ (бел. ред.). 

[2] Авторът на статията е заместник-председател на Клуб „1 ноември“. В случая се има предвид Мохамед Ибрахим (бел. ред.).

 

 
Автор на статията: Румен Дечев

Присъедини се !

Категории статии

S5 Box

RSSFacebook

Анкетьор

Според Вас какво е решението на кризата в Сирия?

Абониране за новини