Начало > Мнения > Размисли върху един обезсмислен референдум
Размисли върху един обезсмислен референдум ПДФ Печат Е-мейл
Анализи и изследвания - Мнения
Написано от Александър Величков   
Събота, 26 Януари 2013 19:26

Александър Величков

     Датата 27 януари  2013 г. ще остане в историята на България като денят, в който е проведен първият национален референдум след приемането на Конституцията от 1991 г. Това всенародно допитване обаче беше опорочено и обезсмислено далеч преди неговото провеждане. Заслуга за това имат твърде много хора, институции и организации, тъй че би било по-лесно да се каже кой не е участвал в „омаскаряването”  на една иначе една позитивна идея – правенето на политиката да се доближи до хората. В следващите редове нямам намерение да ви убеждавам в една или друга позиция, „за” или „против”, а просто бих искал да ви накарам да се замислите, да подложите на съмнение своите инстинктивни вътрешни нагласи, или ако използвам една метафора – да погледнете глобуса от всички страни.

 

     Защо референдумът беше обезсмислен още от самото начало?

     На първо място – темата на референдума. Колко от вас могат открито и убедено да заявят, че разбират от енергетика, и по-конкретно от ядрена енергетика? А колко от вас могат да докажат своите думи с теоретични и практически познания в тази сфера? Очевидно е, че макар строежа на нови ядрени мощности да засяга цялото население на България, едва малцина са наистина компетентни в тази сфера. Да гласуваш и вземаш решение по такъв важен въпрос, без да имаш необходимите знания и информация обаче не е шега работа, а огромна отговорност за поколения напред. Отговорност, която политиците се опитаха и успяха да прехвърлят на всички нас – целият народ. А всъщност преценката за бъдещето на ядрената енергетика в България е политически и експертен въпрос. Управляващите политици обаче се страхуват от негативите, които биха понесли по време на изборите от едно категорично решение. Опозицията пък гледа да се възползва и извлече политически (а също така и икономически) дивиденти от създалото се положение. Експертите от своя страна биват маргинализирани или привлечени да пропагандират нечия политическа позиция. По този начин стигаме до сегашната ситуация – политици, опитващи да избегнат поемането на политическата отговорност и експерти, потънали в бездната на популизма и икономическите интереси. А народът – той е оставен да поеме отговорността по важна тема, от която си няма дори елементарна представа. Дядо Пешо и бай Иван си пийват ракийката, бистрят политиката и футболните мачове, псуват политиците и мизерните си доходи, но едва ли имат и най-малка идея какво представлява една атомна електроцентрала (АЕЦ), ядрен реактор или „енергиен микс”, например. И така, организирането на референдум не беше погрешно само по себе си, а темата, която беше поставена за решаване от него. Това е един строго технологичен и базиран на сериозен икономически и политически анализ въпрос, който не може да бъде решен адекватно от гласоподавателите.

     Втората голяма грешка беше подвеждането на хората, участвали в подписката, инициирала самия референдум. По данни на организаторите от БСП 773 447 български граждани са се подписали под искането за провеждане на референдум по въпроса „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене"?". Впоследствие обаче Народното събрание с решение от 24 октомври 2012 г. преформулира питането по следния начин: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?". Това изменение е изключително важно по две причини. Първата съществена разлика е в степента на конкретизиране – докато в гражданската подписка се поставя на всенародно обсъждане единствено евентуалния строеж на АЕЦ „Белене”, то в променения въпрос се търси решение на далеч по-всеобхватния проблем за изграждането на АЕЦ в Република България въобще, т.е. независимо от местоположението на площадката. Второто важно следствие от изменението на питането, което е свързано с първото, но което може би е дори по-важно в някаква степен, е подмяната на волята на подписалите се български граждани в подписката, инициирала референдума. Все пак не е едно и също да подлагаш на гласуване конкретен проект като АЕЦ „Белене” и ядрената енергетика като цяло.

     Трето, информационната кампания беше напълно изместена от пропагандна такава. Вина за това носят всички политически субекти, както и медиите. Официално разяснителната кампания стартира още на 27 декември 2012 г., но всъщност никой не предостави на гражданите адекватна и качествена информация по темата на референдума. А как биха могли хората да преценят например дали АЕЦ „Белене” е икономически рентабилна, ако не разполагат с нужните данни? Естествено, че не могат! Трябва да разчитат на интуицията си и на емоционалните си реакции, предизвикани от противоречивата информация, която им се поднася. Някой веднага би възразил, че тъкмо защото цената на проекта е неясна, България трябва да се откаже от него. Това е същото като да ви се яде шоколад, да имате в себе си някаква сума пари, но да се откажете да отидете до близкия магазин, тъй като се опасявате, че парите ви ще бъдат недостатъчни за покупката му. Спекулирането с финансовите и екологичните аспекти на АЕЦ „Белене” не е от скоро, но то е подвеждащо спрямо въпроса, зададен на референдума. Преди да се предприеме каквото и да било – продължаване или прекратяване на развитието на ядрената енергетика в България – е необходимо да се направи сериозен и задълбочен анализ от типа cost/benefit analysis при наличието на достатъчна информация по въпроса. А в крайна сметка дори поръчаният доклад на HSBC така и не видя бял свят, тъй като очевидно засягаше нечии икономически интереси.

     Междувременно съседна Турция продължава да строи две атомни електроцентрали по руски проект и с руска технология, и то съвсем близо до границата с България. Това идва да покаже, че явно има икономическа полза от строежа на АЕЦ, иначе турското правителство едва ли би стартирало цели два атомни проекта, които между впрочем са с абсолютно същите технически параметри като АЕЦ „Белене”. Изявленията, че България няма нужда от откриването на нови енергийни мощности се оборва от действията на самото българско правителство, което съвсем скоро взе решение за изграждането на блокове 9 и 10 в ТЕЦ „Марица Изток 2”. Ноторен е фактът, че топлоелектрическите централи са един от най-големите замърсители на въздуха, но въпреки това нито една природозащитна организация не възрази срещу този проект. Ясно е, че икономически интереси стоят зад всяка една инициатива или проект – както зад тези свързани с АЕЦ, така и тези свързани с ТЕЦ или възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Въпросът е балансът на тези интереси да не бъде в ущърб на България, както все по-често се получава. Увлечени в проруски или проамерикански тежнения, немалко от българските политици забравят, че са избрани от българския народ, за да защитават неговите национални интереси. А те непременно минават през енергийно разнообразие и диверсификация на източниците. Опасенията за екологична катастрофа, която евентуално може да бъде предизвикана от АЕЦ „Белене” не е за пренебрегване, разбира се, но бива силно преувеличавана. Но на този въпрос трябва да се погледне и по-мащабно. Ядрена авария в румънската АЕЦ „Черна вода” или турската АЕЦ „Акую” би била не по-малко опасна като последствия от авария в бъдещата АЕЦ „Белене”, но България не може да затвори тези електроцентрали и да ликвидира напълно риска. А нуждата от електричество прогресивно нараства – това се потвърждава от редица обстоятелства. По данни на ООН населението на планетата ще продължи да нараства, което означава, че енергийните нужди все повече ще нарастват. Това става на фона на прогнозите на ОПЕК за намаляване на запасите от изчерпаеми енергийни ресурси (нефт, природен газ, въглища и др.) и все по-нарастващия жизнен стандарт в глобален мащаб. Последното неизменно води до увеличение на консумацията на вода, храна и енергия. Навлизането и разпространението на електромобилите в следващите 10-20 години също ще бъде предизвикателство за енергийната стабилност. Разбира се, не трябва да се пренебрегва ролята на слънчевата и вятърната енергия, както и на другите ВЕИ, но това не трябва да става за сметка на АЕЦ, защото развитието на ядрения и термоядрения синтез предоставя възможности за далеч по-голямо в количествено отношение, по-евтино в икономически аспект и екологично производство на електроенергия. Факт е, че към януари 2013 г. в Европа има 185 ядрени реактора, 58 от които във Франция.[1] Така че, ако перифразирам д-р Лоурънс Питър, нека не се правим на слепци, които търсят черна котка в тъмна стая.  

     На четвърто място, вероятността референдумът да доведе до вземане на реално, юридически задължително решение е пренебрежимо малка. Това се обуславя от редица фактори – слабата информационна кампания, ниското ниво на познания и компетентност по темата у гражданите, ниската мотивация за гласуване сред населението, разочарованието от политиката като цяло и дори ако искате – лошото зимно време. А за да бъде валиден референдумът трябва да гласуват поне 4 345 450 души, колкото са гласували на последните парламентарни избори, и същевременно повече от половината да са отговорили с "ДА". Социологическите проучвания обаче показват, че участие в общонародното допитване ще вземат едва 25-30% от имащите право на глас[2], т.е. дори всички те да вземат единодушно решение, то няма да има юридическа тежест. В крайна сметка референдумът просто ще послужи на политическите сили да си „измият ръцете”, да намерят оправдание за своята политическа неувереност и популистки страх с оглед на предстоящите парламентарни избори през пятото на 2013 г.

     Същевременно провеждането на първия национален референдум се сблъска със сериозна негативна кампания. Част от политическите сили призоваха своите симпатизанти въобще да не гласуват. Куриозът е, че подобни призиви се чуха от политици като Меглена Кунева, които парадират с това, че са продемократично и проевропейски настроени. А подобно поведение определено не може да се окачестви по този начин – в една демократична държава следва да се поощряват гражданската активност и участие, особено в преките форми на демокрация. Да се откажеш самостоятелно от предоставеното ти право на глас означава да приемеш безмълвно решението на останалите. Независимо дали референдумът ще произведе юридически значимо решение, това не отменя неговата важност. Най-малкото защото гласуването е признак за зрелостта и демократичността на едно гражданско общество.

 


[1] В момента във Франция в строеж е още един ядрен реактор, а в Европа броят им е 17.

[2] По данни на ЦИК общият брой гласоподаватели, включени в избирателните списъци за националния референдум на 27 януари 2013 г., е 6 949 120 души.

 

 

Присъедини се !

Категории статии

S5 Box

RSSFacebook

Анкетьор

Според Вас какво е решението на кризата в Сирия?

Абониране за новини