Начало > Мнения > За протестите, морала и България
За протестите, морала и България ПДФ Печат Е-мейл
Анализи и изследвания - Мнения
Написано от д-р Владимир Владов   
Неделя, 23 Юни 2013 14:46

д-р Владимир Владов *

     Ако преди десетина дни някой ми беше казал, че ще защитавам хора като Станишев, Орешарски, Местан и Сидеров, бих му се изсмял в лицето. Уви, оказа се, че греша. Президентът, протестиращите и журналистите не ми оставиха друг избор.

     Да се иска оставката на Пеевски е морален акт. Абсурдно е човек с компрометирана репутация да отговаря за националната сигурност. Същото може да се каже и за назначенията на областните управители в Благоевград и Пловдив, които подменят народния вот. Морално задължение на протестиращите е и да поискат оставката на министъра на образованието. Госпожа Клисарова е меко казано некомпетентна за този пост.

     Всички медии, политическите лидери на парламентарни и извънпарламентарни партии (с изключение на Волен Сидеров), както и президентът се надпреварват да определят протестиращите като интелигентни хора, с висок морал, обединени от единна кауза и това изглежда така.

     Едва ли може да се спори, че огромното мнозинство от хората, които всяка вечер се събират на Орлов мост, са добре образовани и облечени, винаги усмихнати, добронамерени и грижовни към децата си. Това са хора с престижни професии или стабилен бизнес, те не протестират за заплати, пенсии или помощи, а за морал в политиката, който ще промени България. Някои от тях отбелязаха, че те създават брутния вътрешен продукт на държавата и след години, ако в България настъпи исканата от тях промяна, ще има повече пари за здравеопазване, образование и пенсии. Те се легитимират като най-активната част от населението и се интересуват само от своето бъдеще и това на децата си. Подобно на майките и бащите им, участвали в протестите през 1997 г. тях не ги е грижа дали исканията им съвпадат с тези на останалия български народ. Те не се замислят дали бедните и болните, които всеки ден се борят за оцеляване, могат да оценят моралната им кауза.

     Стотици майки с деца участват в протестите за морал в политиката, но за увеличение на помощите за майчинство бяха десетина. Кои от тези морални граждани подкрепиха пенсионерите в протестите за по-високи пенсии. Колко от тях се обявиха, срещу закриването на III иIVблок в АЕЦ Козлодуй, срещу генно модифицираните храни и добива на шистов газ в България чрез хидравлично разбиване. На последните протести се събирахме най-много по 200-300 души. Има още примери, но ще спра до тук.

     Тъжно е, че единствената МОРАЛНА кауза, която може да обедини толкова българи, е сваляното на едно правителство, за предпочитане, съставено от турци и комунисти.

     Въпреки допуснатите (възможно и умишлено) грешки, правителството предприема обещаните мерки за овладяване на кризата, Сред тях особено важни са тези в енергетиката, както и ревизията на всички концесионни договори. Протестиращите са хората, които би трябвало да поискат последните мерки и да предложат граждански експерти, за да участват в процеса. А те ни предлагат възгласи ОСТАВКА, МАФИЯ, ЧЕРВЕНИ БОКЛУЦИ. Единственото, което чувам на тези протести са новите клишета за морал и промяна, и нито едно смислено предложение за решаването на сериозните проблеми в здравеопазване, образование, икономика. Страхотна алтернатива за управлението на България.

     Протестите в едно гражданско общество са нещо нормално и необходимо, но те трябва да градят, а не само да рушат. Те са необходимия коректив за всяко едно управление, който може да направи живота ни по-добър.

     След всички тези разсъждения оставам с впечатлението, че протестиращите искат смяна на актьорите, но не и на представлението. Посланията им са ясни. Ние знаем какво искаме, можем сами да го постигнем, не искаме държавността ви, не ни пречете. Въпреки че носят български знамена, те са истински граждани на Европа и са приели ценностите на съвременната цивилизация, според които обществото няма нужда, нито от национални държави, нито от болни и бедни хора.

     Според мен обаче родината, държавата и нацията трябва да са едно цяло. Родината, която не е само географско понятие, а също и история, култура, език, религия, обичаи и традиции, е духът. Държавата е тялото, което му придава форма, а нацията е душата, която определя облика им и осмисля съществуването им. Аз вярвам, че е в интерес на хората тези три елемента да са единно цяло. Човек трябва да дава най-доброто от себе си за родината, държавата и обществото, а те да му отвръщат със същото. Това е моята идеология и цветовете й са бяло, зелено и червено.

* Забележка - Владимир Владов е автор на шесттомната Хроника на Великата френска революция. 

 

 
Автор на статията: д-р Владимир Владов

Присъедини се !

Категории статии

S5 Box

RSSFacebook

Анкетьор

Според Вас какво е решението на кризата в Сирия?

Абониране за новини