Иглика Калудова

     Отпадъците, или както много често ги наричаме в ежедневието си – боклуците – за повечето хора не представляват особено важна тема за разговор и не заемат значима част от техния живот. Но този, на пръв поглед незначителен въпрос, засяга цялото общество и е необходимо да му се отдаде нужното внимание.

     По смисъла на Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда[1] „отпадък” е вещество, предмет или част от предмет, който няма предварително непосредствено приложение или от който притежателят желае или е длъжен да се освободи. Вещества, предмети или части от предмети, предадени на специализираните фирми за третиране на отпадъци от собственика или упълномощени от него лица, също се определят като отпадъци до момента, в който възстановените от тях материали или произведената от тях енергия не бъдат включени в производствения цикъл.

     Като цяло, те могат да бъдат разделени на четири основни групи, а именно „битови”, производствени”, „опасни” и „строителни” .

     1.) „Битовите отпадъци” са тези, които се получават от дейността на хората по домовете, административни и обществени сгради, търговски обекти, обекти за отдих и забавления – когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите.

     2.) „Производствените отпадъци” са тези, които се образуват в резултат на промишлена, занаятчийска и обслужваща дейност на физическите и юридическите лица.

     3.) „Опасните отпадъци” от своя страна, в състава, количеството и свойствата си създават риск за околната среда и човешкото здраве и са определени като такива според Базелската конвенция за контрол и трансгранично движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане[2]. Според нея всяка една страна по всяко време има право да откаже да приема отпадъци от други страни, ако прецени, че това представлява заплаха за нея. Проблемът тук се състои в това, че конвенцията не е ратифицирана от достатъчно голям брой страни, за да се прилага ефективно по целия свят. ЕС разрешава износа на отпадъци само към развити страни. А като такива се дефинират страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

     4.) „Строителните отпадъци” пък са отпадъците, съответно получени в резултат от миннодобивната промишленост, енергетиката, металургията, химията, производството на строителни материали, хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, електрониката. До 1990 г. в България средногодишно тези отрасли добиваха над 528 млн. тона суровини. От тях се оползотворяваха само около 15 – 20 %, т.е. около 100 – 110 млн. тона. Останалите над 432 млн. тона се натрупваха в т.нар. насипища и шламохранилища във вид на шлаки, пепели, сгури, фосфогипс, пиритни угарки и др. Една част изтичаха в реките: кланична кръв, мътеница, суроватка, спиртна шлема, органични разтворители, солени разтвори и шламове от химическата промишленост и галваничните отделения на машиностроенето и електрониката, а друга част се разпръскваха неконтролируемо в атмосферата под формата на серни и азотни оксиди, въглероден окис и въглероден двуокис, лошо миришещи газове, съдържащи меркаптани, сероводород и др.

     Много голяма част от споменатите отпадъци са опасни за здравето не само на човека, но и на цялата жива природа около него, неуправлението на които, като цяло, но и самото им неправилно управление, може да доведе до невъобразими природни катастрофи, водещи до глобални катаклизми.

     В това отношение може да се добави едно уточнение, свързано с обвързаността не само на отделните нации, но и това, на целия съюз, Европейския съюз – а именно – на 16 юли 2009 г. се отбеляза края на срока за привеждане на неотговарящите на стандартите сметища в Европейския съюз (ЕС) в съответствие с приложените правила според Директива 1999/31/ЕО за депонирането на отпадъци.

     По този повод, на съответната дата, комисарят за околната среда Ставрос Димас изтъква, че „лошо управляваните и неконтролирани сметища представляват опасност за здравето на гражданите и околната среда. Те трябва да бъдат нещо, което остава в миналото. Държавите-членки са имали осем години, за да приведат сметищата си според  европейските стандарти...”  защото е техен дългът да гарантират най-високи нива на защита на гражданите и околната среда. За България, Полша и Румъния крайните срокове са съответно България (14 сметищни площадки) – 31 декември 2014 г.; Полша (305 сметищни площадки) – 31 декември 2011 г.; Румъния (101 сметищни площадки) – 16 юли 2017 г.

     Необходимостта от правилно управляване на отпадъците, а оттам и от контролиране на сметищата,   изхожда от факта, чесметищата са източници на инфилтрат (излугващ разтвор) и на метан. Излугващия разтвор е течността, която се просмуква от сметищна площадка към подземните води, правейки ги негодни за консумация от човека. Биоразградимите отпадъци, от своя страна, които включват отпадъци от градини, кухни и хранителни отпадъци, могат да образуват метан – мощен парников газ, който е с 25 пъти по-висок парников ефект от въглеродния двуокис и е сред основните агенти, допринасящи за изменението на климата. А самият сметищен газ е отговорен за над 2 % от емисиите на парникови газове в ЕС.

     Като това, разбира се, никак не е всичко! Като цяло, европейската икономика е базирана на високо ниво на потребление на ресурси. Това включва суровини (метали, строителни минерали или дървесина), енергия и земя. Около 1/3 от използваните ресурси се превръщат в отпадък и емисии.  Близо 4 тона отпадъци на глава от населението се генерират всяка година в страните-членки на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС). Всеки европейски гражданин изхвърля средно 520 кг. домакински отпадъци на година. Прогнозите за периода до 2020 г. показват, че използването на ресурси в ЕС ще продължава да нараства. Използването на ресурси се увеличава също и в други региони на света. Причината за това е повишеното потребление на стоки и услуги в Европа. Само по себе си потреблението не е вредно, или поне не толкова, колкото може да се окаже крайния резултат от проявата на този незначителен акт. В голяма степен дейността, която ни носи удоволствие от сдобиването с нови продукти и душевното удовлетворение от тяхното пълно потребление, или нар. още пазаруване – при неспособност за справяне с ненужните, остатъчни материали – е способно да причини пагубни ефекти върху природата ни.