Начало > Общество > Правата на жените – дългият път към един по-справедлив свят
Правата на жените – дългият път към един по-справедлив свят ПДФ Печат Е-мейл
Анализи и изследвания - Общество
Написано от Боряна Иванова   
Петък, 20 Май 2011 17:40
Съдържание на статията
Правата на жените – дългият път към един по-справедлив свят
Страница 2
Страница 3
Всички страници

Боряна Иванова

     Права на женитеРавенството между хората е фундаментална човешка ценност, като правата на жените са значителна част от широката концепция „права на човека”. Равноправието между половете се свързва преди всичко с изграждането на цяла една парадигма, основана на политическо, икономическо и социално равноправие. То е резултат на дългогодишния и упорит труд на хиляди жени по света, отдали себе си в името на един свят, основан на справедливост и демокрация във всички области на обществения живот.

 

     Като представители на значително по-уязвима група от обществото, жените се нуждаят от специален статут на защита.В тази насока се зараждат редица женски правозащитни организации, целящи да подобрят социалния, икономическия и политически статус на жената. В резултат на тяхната активна дейност се създават и ратифицират серия от договори и конвенции,поставящи основите на раздел от конвенцията за правата на човека с особено важно значение. Първите такива документи датират още от началото на XXвек, когато се подписват редица актове, в които са намерили регламентация отделни права, като правото на специална защита на майчинството, защита на жени и деца по време на война, бедствия и въоръжени конфликти. Появата на женското движение „феминизъм” е една голяма стъпка в процеса на утвърждаване и извоюване на женските права по света. Като цяло движението е най-активно в Америка, Англия, Франция и социалистическите страни. Първите призиви, издигнати от тези женски организации, са за равенството в  икономическо отношение, еднакви възнаграждения за една и съща работа, отваряне на профсъюзите за проблемите на жените и др. По-късно към тези призиви се издига искането и за избирателното право. През 1920 г. в САЩ жените получават пълно избирателно право. Но още през 60-те години на XIX век се слага началото на добре организирана политическа борба. Поражда се влиятелното движение за защита на избирателното право на жените, известно като движението на Suffragetten, което цели постигането на избирателно право за жените със средствата на обществената работа и петициите. Всичко това показва едно голямо разнообразие на феминистки идеи, наложили се най-вече в Европа и Северна Америка. Те успяват да извоюват правата на съвременната жена, да я издигнат до мястото й на равна с мъжа, което тя има днес.

     Правата на жените са изключително важен дял от общата концепция за правата на човека. Тяхното място е наложено със серия от декларации и конвенции приети последователно през последните няколко века.

     Един от първите документи в тази насока  е „Декларацията за правата на жената и гражданката”,съставена от френската писателка Олимп дьо Гуж през септември 1791 г. В нея тя изисква пълно политическо, социално и юридическо равноправие на жените спрямо мъжете.

     Още със създаването на ООН е признат принципа на равнопоставеността между половете. Пътят, който извървяват защитниците на женските права е дълъг. Първоначално правата на жените в рамките на институциите на ООН са тема на работа на извънредни комисии (женски комисии), но  техните предложения не се прилагат задълбочено. Специфичните нарушения спрямо жената не се разглеждат отделно. Пренебрегването на този голям проблем е причина „Женската комисия” да поиска 1975 г. да бъде обявена за година на жената. Последвалата декада на жената от 1976 г. до 1985 г. и три световни конференции на жените към ООН под мотото „Равноправие, развитие и мир" са лостът, който задейства механизма за по-активно участие и защита на правата на жените. През 1979 г. Общото събрание на ООН приема Споразумението за премахване на всякаква форма на дискриминация спрямо жената. За първи път държавите поемат ангажимент за изграждането на цяла система от мерки с цел защита правата на жените. Споразумението е критикувано още в самото му начало. Съгласно него, всяка държава трябва да праща доклад за извършената работа и за отчетени резултати като цяло. Поради големия обем информация обработката им трае доста време. Също така много от държавите просто не изпращат такъв доклад. Други средства за санкция не са предвидени. Комисията като цяло не разполага с големи финансови средства, което се оказва проблем.

     Под егидата на ООН се осъществяват серия от конференции, които успяват да наложат правата на жените като проблем в дневния ред на световната общественост. Първите стъпки се правят с подписването на Споразумението за премахване на всякаква форма на дискриминация над жената, в което за първи път се засяга въпроса за дискриминацията на жената и основните мерки, които трябва да се вземат срещу това. На световната конференция във Виена през 1993 г. насилието срещу жени се обявява за нарушаване на правата на човека, а в Пекин през 1995 г. е посочено: „Правата на жените са права на човека!”. През 1999 г. се подписва Факултативния протокол към Споразумението за премахване на всякаква форма на дискриминация над жената, който прави възможни индивидуалните жалби. Комисията по проблемите на жените към ООН се превръща в изключително важен орган, в който жените по света могат да подадат жалба срещу проявена спрямо тях дискриминация.

     Правата на жените като цяло са обект на незачитане в продължение на години. Голяма част от нарушенията са свързани преди всичко с векуващи традиции и обичаи, като определянето им за противозаконно се превръща често пъти в непреодолим конфликт. Много „незападни” общества, определят тези права като характерни за Запада и използват това за оправдание, когато не ги спазват. Но това в повечето случаи е само опит да се прикрият и оправдаят нарушенията които се извършват. Наред с договорите и програмите за действие на преден план излизат също така и трудностите и пречките, които срещат защитничките на правата на жените. Те се сблъскват с традициите, обичаите и манталитета на десетки държави по света, като най-силно отрицание и недоволство се забелязва в ислямските и католически общества, където религията и нейните ценности са водещи постулати на обществото. Редица страни се въздържат относно правото на сексуално самоопределяне. Тези държави отхвърлят ненаказването  на нелегалните аборти. Най-големите противници на универсалните права на жените са религиозно мотивираните и фундаменталистки сили. Правата на жените не се зачитат най-вече в ислямските страни – като Иран, Судан, Саудитска Арабия и др. В други държави като Алжир, Турция и Египет влиянието на остро настроените фундаменталисти се увеличава през последните десетилетия. Християнските фундаменталисти също изразяват своето недоволство от определени женски права. Не са редки случаите на заплахи спрямо лекари извършващи аборти, като дори се стига до убийства.

     Нарушенията спрямо правата на жената са много разнообразни, те не се ограничават единствено до дискриминация, отреждане на второстепенна роля в обществото или пък лишаване от елементарни човешки права, като право на гласуване, право на мнение, на образование, труд или избор. Понякога говорим за много по-тежки нарушения, като най-ярките примери в тази насока са: насилието в семейството, убийства на честта, зестрински убийства, търговия с жени, обрязването и осакатяването, предпочитане на синове и изнасилване.

     Такива престъпления се регистрират всеки ден, всяка жена по света, независимо от нейната религиозна принадлежност или пък социален статус може да стане жертва на насилие. Някои от тези престъпления са характерни за определени региони, общества, религиозни групи, такива са убийствата на честта, зестринските убийства и обрязването. Други пък са общовалидни за всички общества и националности.

     Реалността доказва сблъсък между закона, традициите и обичаите. На преден план се поставя въпросът доколко правата на жените се гарантират от закона и доколко този закон стои над традициите и обичаите. Във всички общества съществува граница между публична и частна сфера. Частната сфера най-често е неприкосновена и не подлежи на намеса от страна на закона. Личната сфера е защитена от държавата, но същевременно именно в нея се извършват едни от най-големите нарушения спрямо жените.Несъмнено възниква и въпросът кой нарушава правата на жените. Статистиката сочи, че повечето нарушения се извършват от отделни частни лица, а не държавата. Лицата се надяват чрез своята анонимност да останат ненаказани.

     Съществуват нарушения, характерни за двата пола, но съществуват и нарушения, характерни само за жените. Спецификата на различните нарушенията на правата на жените изисква проектиране на законодателството спрямо тях. Най-проблемни са бежанските лагери, където изнасилванията и сексуалното малтретиранеса доста често срещано явление. Друг вид нарушения, характерни за жените са принудителния аборт в случай на женски ембрион или насилие по време на брачния живот.

     През 1993 г. се провежда световна конференция във Виена, която се приема за една от най-съществените крачки в защита правата на жените. Правата на жените са неотменна и неделима съставна част от универсалните човешки права, които не могат да бъдат поставяни в зависимост от културните и традиционни обичаи.

     Определят се следните форми на нарушение на женските права:

 

  • Телесно, сексуално и психическо насилие в семейството.
  • Актове на насилие във връзка със зестрата.
  • Изнасилване по време на брачния живот.
  • Обрязване на гениталиите и други вредни за жените традиционни практики.
  • Насилие извън брака и каквато и да е форма на експлоатация.
  • Телесно, сексуално и психическо насилие в обкръжението на обществото, включително изнасилване, сексуална злоупотреба, сексуален тормоз и на работното място, и на обществени места.
  • Търговия с жени и принудителна проституция.

 



 
Автор на статията: Боряна Иванова 

Покажи други статии от този автор

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Присъедини се !

Категории статии

S5 Box

RSSFacebook

Анкетьор

Според Вас какво е решението на кризата в Сирия?

Абониране за новини