Правата на жените – дългият път към един по-справедлив свят - Страница 3 - Център за Политически Изследвания
Начало > Общество > Правата на жените – дългият път към един по-справедлив свят - Страница 3
Правата на жените – дългият път към един по-справедлив свят - Страница 3 ПДФ Печат Е-мейл
Анализи и изследвания - Общество
Написано от Боряна Иванова   
Петък, 20 Май 2011 17:40
Съдържание на статията
Правата на жените – дългият път към един по-справедлив свят
Страница 2
Страница 3
Всички страници

 

     Убийствата на честта, въпреки че се свързват преди всичко със мюсюлманските общества, са също така характерни и за много християнски общности. Последните разкрития водят до потресаващи случаи, в които мъже са изнасилвали собствените си дъщери, а когато забременеели момичетата бивали убивани заради честта на семейството. Бащата и дядото на 16-годишната туркиня Медине Мехми я заравят в земята жива, защото имала връзка с един юноша. Тринадесетгодишната Айша Ибрахим Духулов от Сомалия, през 2008 г. е зарита до шията пред очите на хилядна тълпа. Петдесет мъже я замеряли с камъни за прелюбодеяние. „След 10 минути я изровиха, установиха че е още жива, и я върнаха в ямата, за да я доубият с камъни“ – пише едно британско издание. Цялото престъпление на Айша се състояло в това, че момичето станало жертва на групово изнасилване от трима мъже. По обем на убийства на второ място след Пакистан се нарежда Турция. По оценка на женските организации, най-малко 200 момичета и жени се убиват там ежегодно на това основание, макар други експерти да считат тези данни за силно снижени. Според „Doaa Network Against Violence“, от 1991 до 2007 г. само в три кюрдски провинции в Ирак, заради „чест“ са убити 12 500 жени. Примерите за тази жестока традиция са безкрайни. В Йордания, според данни на женските организации, сред християнското малцинство (над 5 милиона души), се извършват повече убийства „заради чест“, отколкото сред мюсюлманите. Това се случва най-често, когато християнски момичета искат да се омъжат за мюсюлманин.

     Женското обрязване е друг феномен – от това явление са засегнати почти 100 % от жените в Африка – в Египет, Етиопия, Судан или Джибути. FGM (Female Genital Mutilation) се среща и на Арабския полуостров, в Нигерия, Мали, Буркина Фасо, Сенегал, Кения.

     Предполага се, че в световен мащаб от женското обрязване са засегнати между 100 и 157 милиона жени. То не може да бъде сравнено с мъжкото обрязване, защото в този случай манипулациите върху половите органи причиняват много по-големи наранявания, и често пъти са фатални за женското здраве. Често пъти наблюдатели определят действията като осакатяване. Съществува различни видове обрязване, като едни засягат малка част от женските полови органи, други почти изцяло ги отстраняват. Възрастта на която обикновено се извършват тези действия са на 4 – 8 годишни момичета. Самото обрязване се извършва с различни инструменти като бръсначи, ножици, ножове или парчета стъкло. Протича в повечето случаи без всякаква анестезия и дезинфекция, понякога се използват природни лечебни средства. Обрязването се извършва от акушерки или възрастни жени, рядко от мъжки жреци или бръснари.

     Причините за тази чисто варварска традиция, за каквато е определяна от странични наблюдатели, външно се коренят в религията на някои общности, други приемат, че по този начин жената се предпазва от редица болести или пък от извършването на грях. Обрязването повишава плодовитостта и шансовете за женитба на жената. Мъжете изпитват по-голямо сексуално удоволствие с обрязани жени. Като най-главна причина е факта, че това е опит да се запази девствеността на жената до брака и по-този начин нейните желания могат да се контролират.

     Последствията, които оказва обрязването върху жената са огромни – на първо място те са чисто физически, като често пъти те могат да доведат и до смърт. След един такъв акт, жената почти винаги изпитва болка по време на секс. Не бива да се пренебрегва и психологическата травма, която оставя трайни последствия в женското съзнание.

     Правителствата на отделните страни, взимат мерки срещу тези действия. В Египет чрез резолюция от здравния министър е отправена препоръката, частичното отстраняване да бъде провеждано от лекари, вместо това да става в домашни условия. В Судан и Кения също съществуват законови забрани. Но тези забрани имат обратен ефект – те не успяват да преборят дълбоко вкоренените родови традиции и обичаи, защото по-голямата част от населението извършват това тайно. Женското обрязване не е характерно само за най-бедните слоеве на обществото, то практически е също толкова разпространено и в средното съсловие в градовете и все повече се разпространява в Африка. Предпочитат се най-крайните форми на обрязване, а възрастовата граница в която това се случва намалява, регистрирани са случай дори и на съвсем малки деца.

     Друга форма на нарушаване на женските права е традиционното предпочитане на синове. С навлизането на новите технологии и възможността да се определи пола на бебето, преди раждането, се забелязва тенденцията на увеличения брой аборти, когато плода се окаже момиче. Съществува и практиката след раждането женските бебета  да се убиват или изоставят. Традиционно това се случва в Китай, Северна Корея, Индия и Пакистан. Причините за нарушенията на човешките права е в традиционното предпочитане на синове, което е традиция за много населени райони. В Китай и Индия синовете се радват на по-голям социален престиж. Само мъже могат да провеждат традиционния родов култ. Тъй като момичетата се омъжват в друго семейство, само синовете предлагат гаранцията за грижата за родителите в по-късната им възраст. В общества, в които семействата трябва да дадат зестра с омъжването на дъщерята, практиката на дискриминация на дъщерите е по-силно разпространена, отколкото там, където традиционно младоженецът трябва да плати за годежа.

     В Китай проблемът от една страна е бедността, но от друга страна е и самата политика на „еднодетното семейство”, провеждана от правителството с цел намаляване на демографския растеж. В районите, където жените имат еднакви права с мъжете, такава дискриминация на полова основа няма, но там, където жените не са пълноправни членове на обществото, предпочитанията на семейството е да имат момче.

      В Китай и Индия  е забранено да се определя пола на бебетата, или селективния аборт. Въпреки всичко нарушения се извършват всеки ден.

     Изнасилването е друг сериозен проблем, като такива случаи са характерни за почти всички държави. Само в Мавритания, Лаос, Грузия и Тунис изнасилванията изглежда са по-скоро рядкост. Изнасилванията са действително доста често явление, те несъмнено биха били и много по-голям брой, но в статистиките се включват само тези, за които има подадени жалби в полицията.

     Съгласно статистиката, нападенията от непознати са сравнително по-рядко явление. По-често нападенията се извършват от познати на жертвата хора.Сексуалното насилие е форма на наказание – мъжете използват тази форма на насилие, за да докажат доминиращата си роля. Също така служи за унижаването и сплашването на жени. В повечето случаи извършителите са с психични отклонения. Целта е жертвата да бъде унизена чрез посегателството върху това, което определя нейния пол. Затова изнасилванията в сравнение с други агресивни действия, имат много по-големи психически последствия за жертвите.

     Търговията с момичета и с жени е също голям проблем. От тази форма на насилие най-често страдат жени от Южна и Югоизточна Азия (Бирма, Китай, Камбоджа, Лаос, Непал, Тайван, Тайланд, Виетнам), Източна Европа (Балтийските държави, Украйна), както и Латинска Америка (Бразилия). Най-често момичетата или жените тръгват с обещанието за добре платена работа, но в последствие паспортите им се отнемат и те са принудени да работят в публични домове. Бедността, предпочитането на синове и наивността са причина някои родители да продават децата си на търговци. Не са редки случаите, в които тези момичета се отвличат.

     Това е изключително доходоносен бизнес, сравним по доходи с търговията с оръжия и наркотици. Социално-икономическите промени, настъпили в света, благоприятстват за развитието на този вид нечовешки бизнес.

     В борбата с този вид нарушения се включват голям брой държави. Има редица международни споразумения, като най-ярък пример е това подписано на 4 май 1910 г., което задължава подписалите го страни да налагат наказателни мерки в своите територии спрямо принудителната проституция. Освен това, съществува споразумение за премахване на търговията с пълнолетни жени от 1933 г. (променено през 1949 г.).

     Съществуват обаче редица противоречия, които спомагат за развитието на този „бизнес”. Много често тези жени се третират като имигранти и нелегални проституиращи, докато сутеньорите се освобождават след като платят гаранцията си или чрез подкуп. В много страни в ЕС дадена жена може да се обърне към съответния съд само тогава, когато притежава разрешение за пребиваване. Дори и когато тя иска да свидетелства по наказателно дело, например срещу търговци на жени, тя е заплашена от незабавното връщане в родната й страна.

     Списъкът на престъпленията към жената не е никак малък. Силно глобализирания свят ни позволява да научаваме дълбоко скриваните тайни на различните общества в продължение на десетилетия. Същият този „феномен” ни позволява и да заличим тази съществуваща несправедливост, като извървим дългия път към един по-справедлив свят, в който правата на всяка жена по света биват зачитани.

     Тук можете да видите видеоматериал за убийствата на честта.



 
Автор на статията: Боряна Иванова 

Покажи други статии от този автор

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Присъедини се !

Категории статии

S5 Box

RSSFacebook

Анкетьор

Според Вас какво е решението на кризата в Сирия?

Абониране за новини