Правата на жените – дългият път към един по-справедлив свят - Център за Политически Изследвания
Начало > Общество > Правата на жените – дългият път към един по-справедлив свят
Правата на жените – дългият път към един по-справедлив свят ПДФ Печат Е-мейл
Анализи и изследвания - Общество
Написано от Боряна Иванова   
Петък, 20 Май 2011 17:40
Съдържание на статията
Правата на жените – дългият път към един по-справедлив свят
Страница 2
Страница 3
Всички страници

Боряна Иванова

     Права на женитеРавенството между хората е фундаментална човешка ценност, като правата на жените са значителна част от широката концепция „права на човека”. Равноправието между половете се свързва преди всичко с изграждането на цяла една парадигма, основана на политическо, икономическо и социално равноправие. То е резултат на дългогодишния и упорит труд на хиляди жени по света, отдали себе си в името на един свят, основан на справедливост и демокрация във всички области на обществения живот.

 

     Като представители на значително по-уязвима група от обществото, жените се нуждаят от специален статут на защита.В тази насока се зараждат редица женски правозащитни организации, целящи да подобрят социалния, икономическия и политически статус на жената. В резултат на тяхната активна дейност се създават и ратифицират серия от договори и конвенции,поставящи основите на раздел от конвенцията за правата на човека с особено важно значение. Първите такива документи датират още от началото на XXвек, когато се подписват редица актове, в които са намерили регламентация отделни права, като правото на специална защита на майчинството, защита на жени и деца по време на война, бедствия и въоръжени конфликти. Появата на женското движение „феминизъм” е една голяма стъпка в процеса на утвърждаване и извоюване на женските права по света. Като цяло движението е най-активно в Америка, Англия, Франция и социалистическите страни. Първите призиви, издигнати от тези женски организации, са за равенството в  икономическо отношение, еднакви възнаграждения за една и съща работа, отваряне на профсъюзите за проблемите на жените и др. По-късно към тези призиви се издига искането и за избирателното право. През 1920 г. в САЩ жените получават пълно избирателно право. Но още през 60-те години на XIX век се слага началото на добре организирана политическа борба. Поражда се влиятелното движение за защита на избирателното право на жените, известно като движението на Suffragetten, което цели постигането на избирателно право за жените със средствата на обществената работа и петициите. Всичко това показва едно голямо разнообразие на феминистки идеи, наложили се най-вече в Европа и Северна Америка. Те успяват да извоюват правата на съвременната жена, да я издигнат до мястото й на равна с мъжа, което тя има днес.

     Правата на жените са изключително важен дял от общата концепция за правата на човека. Тяхното място е наложено със серия от декларации и конвенции приети последователно през последните няколко века.

     Един от първите документи в тази насока  е „Декларацията за правата на жената и гражданката”,съставена от френската писателка Олимп дьо Гуж през септември 1791 г. В нея тя изисква пълно политическо, социално и юридическо равноправие на жените спрямо мъжете.

     Още със създаването на ООН е признат принципа на равнопоставеността между половете. Пътят, който извървяват защитниците на женските права е дълъг. Първоначално правата на жените в рамките на институциите на ООН са тема на работа на извънредни комисии (женски комисии), но  техните предложения не се прилагат задълбочено. Специфичните нарушения спрямо жената не се разглеждат отделно. Пренебрегването на този голям проблем е причина „Женската комисия” да поиска 1975 г. да бъде обявена за година на жената. Последвалата декада на жената от 1976 г. до 1985 г. и три световни конференции на жените към ООН под мотото „Равноправие, развитие и мир" са лостът, който задейства механизма за по-активно участие и защита на правата на жените. През 1979 г. Общото събрание на ООН приема Споразумението за премахване на всякаква форма на дискриминация спрямо жената. За първи път държавите поемат ангажимент за изграждането на цяла система от мерки с цел защита правата на жените. Споразумението е критикувано още в самото му начало. Съгласно него, всяка държава трябва да праща доклад за извършената работа и за отчетени резултати като цяло. Поради големия обем информация обработката им трае доста време. Също така много от държавите просто не изпращат такъв доклад. Други средства за санкция не са предвидени. Комисията като цяло не разполага с големи финансови средства, което се оказва проблем.

     Под егидата на ООН се осъществяват серия от конференции, които успяват да наложат правата на жените като проблем в дневния ред на световната общественост. Първите стъпки се правят с подписването на Споразумението за премахване на всякаква форма на дискриминация над жената, в което за първи път се засяга въпроса за дискриминацията на жената и основните мерки, които трябва да се вземат срещу това. На световната конференция във Виена през 1993 г. насилието срещу жени се обявява за нарушаване на правата на човека, а в Пекин през 1995 г. е посочено: „Правата на жените са права на човека!”. През 1999 г. се подписва Факултативния протокол към Споразумението за премахване на всякаква форма на дискриминация над жената, който прави възможни индивидуалните жалби. Комисията по проблемите на жените към ООН се превръща в изключително важен орган, в който жените по света могат да подадат жалба срещу проявена спрямо тях дискриминация.

     Правата на жените като цяло са обект на незачитане в продължение на години. Голяма част от нарушенията са свързани преди всичко с векуващи традиции и обичаи, като определянето им за противозаконно се превръща често пъти в непреодолим конфликт. Много „незападни” общества, определят тези права като характерни за Запада и използват това за оправдание, когато не ги спазват. Но това в повечето случаи е само опит да се прикрият и оправдаят нарушенията които се извършват. Наред с договорите и програмите за действие на преден план излизат също така и трудностите и пречките, които срещат защитничките на правата на жените. Те се сблъскват с традициите, обичаите и манталитета на десетки държави по света, като най-силно отрицание и недоволство се забелязва в ислямските и католически общества, където религията и нейните ценности са водещи постулати на обществото. Редица страни се въздържат относно правото на сексуално самоопределяне. Тези държави отхвърлят ненаказването  на нелегалните аборти. Най-големите противници на универсалните права на жените са религиозно мотивираните и фундаменталистки сили. Правата на жените не се зачитат най-вече в ислямските страни – като Иран, Судан, Саудитска Арабия и др. В други държави като Алжир, Турция и Египет влиянието на остро настроените фундаменталисти се увеличава през последните десетилетия. Християнските фундаменталисти също изразяват своето недоволство от определени женски права. Не са редки случаите на заплахи спрямо лекари извършващи аборти, като дори се стига до убийства.

     Нарушенията спрямо правата на жената са много разнообразни, те не се ограничават единствено до дискриминация, отреждане на второстепенна роля в обществото или пък лишаване от елементарни човешки права, като право на гласуване, право на мнение, на образование, труд или избор. Понякога говорим за много по-тежки нарушения, като най-ярките примери в тази насока са: насилието в семейството, убийства на честта, зестрински убийства, търговия с жени, обрязването и осакатяването, предпочитане на синове и изнасилване.

     Такива престъпления се регистрират всеки ден, всяка жена по света, независимо от нейната религиозна принадлежност или пък социален статус може да стане жертва на насилие. Някои от тези престъпления са характерни за определени региони, общества, религиозни групи, такива са убийствата на честта, зестринските убийства и обрязването. Други пък са общовалидни за всички общества и националности.

     Реалността доказва сблъсък между закона, традициите и обичаите. На преден план се поставя въпросът доколко правата на жените се гарантират от закона и доколко този закон стои над традициите и обичаите. Във всички общества съществува граница между публична и частна сфера. Частната сфера най-често е неприкосновена и не подлежи на намеса от страна на закона. Личната сфера е защитена от държавата, но същевременно именно в нея се извършват едни от най-големите нарушения спрямо жените.Несъмнено възниква и въпросът кой нарушава правата на жените. Статистиката сочи, че повечето нарушения се извършват от отделни частни лица, а не държавата. Лицата се надяват чрез своята анонимност да останат ненаказани.

     Съществуват нарушения, характерни за двата пола, но съществуват и нарушения, характерни само за жените. Спецификата на различните нарушенията на правата на жените изисква проектиране на законодателството спрямо тях. Най-проблемни са бежанските лагери, където изнасилванията и сексуалното малтретиранеса доста често срещано явление. Друг вид нарушения, характерни за жените са принудителния аборт в случай на женски ембрион или насилие по време на брачния живот.

     През 1993 г. се провежда световна конференция във Виена, която се приема за една от най-съществените крачки в защита правата на жените. Правата на жените са неотменна и неделима съставна част от универсалните човешки права, които не могат да бъдат поставяни в зависимост от културните и традиционни обичаи.

     Определят се следните форми на нарушение на женските права:

 

  • Телесно, сексуално и психическо насилие в семейството.
  • Актове на насилие във връзка със зестрата.
  • Изнасилване по време на брачния живот.
  • Обрязване на гениталиите и други вредни за жените традиционни практики.
  • Насилие извън брака и каквато и да е форма на експлоатация.
  • Телесно, сексуално и психическо насилие в обкръжението на обществото, включително изнасилване, сексуална злоупотреба, сексуален тормоз и на работното място, и на обществени места.
  • Търговия с жени и принудителна проституция.

 


 

     Едни от най-известните международни организации за защита правата на жените са:

     DAW – Division of the Advancement of Women – това е световна организация, занимаваща се с изследвания процесите на дискриминация и развиването на политически стратегии с цел предотвратяването на тези обстоятелства. Подпомага различни национални и международни организации в тяхната дейност и анализи. DAWе организация, която отблизо следи изпълненията на ангажиментите поети в Пекин.

     INSTRAW – United Nations International Research and Training Institute for the Advancement of Women- това е институт, целящ въвеждането на равни права между мъжете и жените със средствата на научни изследвания, обучения, събирането и предаването на информация. Това е организация, подпомагаща неправителствените организации със семинари и различни форуми за дискусия..

     Съществуват редица неправителствени организации (NGO), занимаващи се със защита правата на жените по света. Небезизвестна е  WGG – Workgroup Girls. Това е работна група на 89 международни и национални неправителствени организации, работещи в повече от 100 страни по света. Групата работи съвместно с UNICEF и с Комитета на неправителствените организации. Целта е правителствата на всички държави по света да предприемат мерки за защита правата на жените по света.

     Регионални женски мрежи  са:

     NEWW - Network of East-West-Women. Тя създадена през 1990 г. от жени от Америка и жени от бивша Югославия. Членове са жени с различни професии, но обединени от идеята на феминизма.

     SIS - Sisters in Islam: SIS е международна женска организация в Малайзия, чиито членове са работещи мюсюлмански жени. Те са си поставили задачата, да подкрепят правата на жените в ислямския свят. Според тях е напълно възможно съчетаването на правата на жените, тяхното активното участие в обществения живот, с  мюсюлманската религия и традиция. Членовете на организацията се занимават активно с текстовете на Корана и неговото отношение към жените.

     WLUML - Women living under Muslim Laws е мрежа за подкрепа на всички жени, станали жертва на ислямските закони (официални и традиционни). Основателки са жени от Алжир, Мароко, Судан, Иран, остров Мавриций, Танзания, Бангладеш и Пакистан. Тя има за цел да улесни комуникацията между жените и женските групи в ислямския свят, въпреки различните ситуации в отделните страни и именно поради това, както и да предоставя информация за ситуацията на жените и правата на жените.

     WIDE- Network Women in Development Europe. Това е мрежа от неправителствени организации от Европа, основана през 1985 г. Целта е установяване на равнопоставеност между половете в целия свят, еднакво отношение и политическо участие на мъже и жени.

     През последните няколко години се излагат доста критики към концепцията за правата на жените. Това е най-вече фактът, че в някои страни не се отбелязва съществен напредък в тази насока. Държавата трябва да поеме по-голяма отговорност и ангажираност в изграждането на цяла серия от закони, гарантиращи справедливо отношение към жената. Социалният и икономически статус са едни най-важните направления, които трябва да се променят и развият, като правата на жената трябва да са гарантирани от държавата. 

     Съществуват общи нарушения на правата на жените и нарушения на правата на жените, характерни само за отделни държави и общности.

     Насилието в семейството е насочено предимно срещу женските членове на семейството в тяхната роля като дъщери, снахи, сестри, съпруги или бивши съпруги. Извършителите са обикновено мъже - членове на семейството. Тази форма на насилие е характерна за всички общества и държави. Форми на домашно насилие са:

     Изолация

     Жертвата е зависима от партньора си, като е подложена на тотална изолация от страна на външния свят. Излизанията и контактите й се ограничават, което се осъществява по различни начини.

     Финансов контрол

     Жертвата се лишава от достъп до пари и каквито и да било финансови средства. Сумата, която получава изцяло се контролира от мъжа, като дори й тя да получи някаква сума отвън, под формата на заем, то тези пари й биват отнети.

     Заплашване

     То се използва като силно психологическо средство, за да събуди чувството на страх. Заплахи често са придружени с жестове, които имат ясно изразено послание, физическото нараняване на жертвата, деца, ако има такива или заплаха за самоубийство.

     Емоционално насилие

     То лишава жертвата от самочувствие. Постепенно поведението на мъжа изгражда увереността в жената, че тя наистина е слаба, без воля, неспособна да се погрижи за себе си. Желанието й за борба почти винаги напълно изчезва и тя е готова да раболепничи.

     Физическа злоупотреба

     Това е особено болезнена форма на насилие. Чрез нея насилника кара жертвата да върши онова, което иска той.  Това поведение включва:

          - зашлевяване, ритане, блъскане, удряне с юмрук, хапане, хвърляне на предмети

          - насочване и стрелба с оръжие

          - заключване вкъщи

          - оставяне без храна

          - душене, връзване

          - обезобразяване

          - убийство

     Сексуална злоупотреба

     Много често физически или психически злоупотреби са съчетани и с тази форма на насилие.

     Контрол чрез деца

     Често пъти мъжете използват децата, за да продължат да употребяват насилие. Те отправят заплахи към децата, като по този начин принуждават майката да мълчи. Понякога дори деца биват принуждавани да участват в нападенията срещу майка им.

     Данните за насилието сочат, че всяка четвърта жена в света е жертва на домашно насилие. В някои държави половината от жените са били малтретирани от близки, в Европа - една на всеки пет.

     Данни от изследвания на неправителствени организации сочат, че около 600 000 българки са жертва на някаква форма на домашно насилие, като за 60 000 от тях то е постоянно. Незначителен процент от жените в това положение търсят помощ.

     В световен мащаб на всяка 9-а секунда жена бива насилвана от интимния си партньор.

     Според статистиката на МВР годишно само в София има 15 убити от съпрузите си жени.

     Някои данни сочат, че над 50 милиона жени и момичета в Европа са били засегнати от мъжко насилие и че близо 70 % от тези инциденти са станали в обкръжението на близки и роднини.

     Само 44 държави в света (12 от които в Латинска Америка) са приели специфично законодателство за спиране на домашното насилие. България не е сред тях.

     Друга форма на нарушаване на женските права това са зестринските убийства.

     Случаите на извършени заради зестрата убийства са концентрирани в Южна Азия (Бангладеш, Пакистан, Индия и Непал). Някои данни посочват средно около 5-6 хиляди такива случая годишно за всяка една страна от този регион. Действителният брой със сигурност е много по-голям. Много жертви умират от раните си преди да бъде проучено, как се е стигнало до тях; оцелелите отказват да говорят за това от страх.

     Основната причина за тези убийства са финансови интереси – например когато родителите на булката не са в състояние да платят зестрата, когато не могат да поемат исканите плащания, или когато съпругът иска да се сдобие с нова зестра посредством нова женитба.

     За да се предотвратят такива престъпления в Индия от 1961 г. са забранени плащания за зестра. През 1986 г.отново в Индия се постановява от закона, че съпругът или неговите роднини се приемат за отговорни за всякаква неестествена смърт на съпругата през първите седем съпружески години до доказването на тяхната невинност. Въпреки това убийства заради зестра продължават да се случват.

     Убийства на честта – това е един от най-разпространените мотиви за убийствата в Турция, в цялото Средиземноморско пространство, както и в Близкия Изток до Азия и Африка. Като мотив за тези престъпленияслужи възстановяване на честта в семейството, като тя е накърнена от жена член на семейството. Действия, които се определят като накърняване на честта, са от най-различен характер: загубата на девствеността преди брака, прелюбодеянието, жената, която бяга от принудителния брак, дори и да не е заловена с друг мъж. Често пъти действителността свидетелства за много случаи, когато дори и съмнение в добродетелта на жената, може да доведе до убийството й.

     Точният брой на тези убийства остава неизвестен, една от главните причини за това е, че властта прикрива тези престъпления и обявява по-голямата част от тях за нещастен случай. Въпреки всичко, разкритите престъпления от подобен род са значителен брой. Само в град Уфра в Турция през последните пет години са разкрити 26 извършени убийства на честта. В Пакистан ежегодно от мъже роднини биват физически малтретирани или убивани стотици жени заради предполагаеми тайни сексуални връзки.

     Начините за убийство са много – удушаване, разстрел, изгаряне, пребиване с камъни, удавяне, отравяне. Честта е водещ мотив в тези убийства. Честта е обликът на семейството и когато тази чест е накърнена трябва да се възстанови. За този вид поведение не е важно дали честта на жената е накърнена с нейно или без нейно съгласие, това незабавно разрушава честта на цялото семейство и само чрез нейното убийство честта може да бъде възстановена.

     Тези убийства са наказуеми в Турция, но в по-голямата си част те биват потулвани или пък виновните получават много леки присъди. По-често убийството се извършва от непълнолетен член по нареждане на семейството, като по-този начин той не получава тежка присъда.


 

     Убийствата на честта, въпреки че се свързват преди всичко със мюсюлманските общества, са също така характерни и за много християнски общности. Последните разкрития водят до потресаващи случаи, в които мъже са изнасилвали собствените си дъщери, а когато забременеели момичетата бивали убивани заради честта на семейството. Бащата и дядото на 16-годишната туркиня Медине Мехми я заравят в земята жива, защото имала връзка с един юноша. Тринадесетгодишната Айша Ибрахим Духулов от Сомалия, през 2008 г. е зарита до шията пред очите на хилядна тълпа. Петдесет мъже я замеряли с камъни за прелюбодеяние. „След 10 минути я изровиха, установиха че е още жива, и я върнаха в ямата, за да я доубият с камъни“ – пише едно британско издание. Цялото престъпление на Айша се състояло в това, че момичето станало жертва на групово изнасилване от трима мъже. По обем на убийства на второ място след Пакистан се нарежда Турция. По оценка на женските организации, най-малко 200 момичета и жени се убиват там ежегодно на това основание, макар други експерти да считат тези данни за силно снижени. Според „Doaa Network Against Violence“, от 1991 до 2007 г. само в три кюрдски провинции в Ирак, заради „чест“ са убити 12 500 жени. Примерите за тази жестока традиция са безкрайни. В Йордания, според данни на женските организации, сред християнското малцинство (над 5 милиона души), се извършват повече убийства „заради чест“, отколкото сред мюсюлманите. Това се случва най-често, когато християнски момичета искат да се омъжат за мюсюлманин.

     Женското обрязване е друг феномен – от това явление са засегнати почти 100 % от жените в Африка – в Египет, Етиопия, Судан или Джибути. FGM (Female Genital Mutilation) се среща и на Арабския полуостров, в Нигерия, Мали, Буркина Фасо, Сенегал, Кения.

     Предполага се, че в световен мащаб от женското обрязване са засегнати между 100 и 157 милиона жени. То не може да бъде сравнено с мъжкото обрязване, защото в този случай манипулациите върху половите органи причиняват много по-големи наранявания, и често пъти са фатални за женското здраве. Често пъти наблюдатели определят действията като осакатяване. Съществува различни видове обрязване, като едни засягат малка част от женските полови органи, други почти изцяло ги отстраняват. Възрастта на която обикновено се извършват тези действия са на 4 – 8 годишни момичета. Самото обрязване се извършва с различни инструменти като бръсначи, ножици, ножове или парчета стъкло. Протича в повечето случаи без всякаква анестезия и дезинфекция, понякога се използват природни лечебни средства. Обрязването се извършва от акушерки или възрастни жени, рядко от мъжки жреци или бръснари.

     Причините за тази чисто варварска традиция, за каквато е определяна от странични наблюдатели, външно се коренят в религията на някои общности, други приемат, че по този начин жената се предпазва от редица болести или пък от извършването на грях. Обрязването повишава плодовитостта и шансовете за женитба на жената. Мъжете изпитват по-голямо сексуално удоволствие с обрязани жени. Като най-главна причина е факта, че това е опит да се запази девствеността на жената до брака и по-този начин нейните желания могат да се контролират.

     Последствията, които оказва обрязването върху жената са огромни – на първо място те са чисто физически, като често пъти те могат да доведат и до смърт. След един такъв акт, жената почти винаги изпитва болка по време на секс. Не бива да се пренебрегва и психологическата травма, която оставя трайни последствия в женското съзнание.

     Правителствата на отделните страни, взимат мерки срещу тези действия. В Египет чрез резолюция от здравния министър е отправена препоръката, частичното отстраняване да бъде провеждано от лекари, вместо това да става в домашни условия. В Судан и Кения също съществуват законови забрани. Но тези забрани имат обратен ефект – те не успяват да преборят дълбоко вкоренените родови традиции и обичаи, защото по-голямата част от населението извършват това тайно. Женското обрязване не е характерно само за най-бедните слоеве на обществото, то практически е също толкова разпространено и в средното съсловие в градовете и все повече се разпространява в Африка. Предпочитат се най-крайните форми на обрязване, а възрастовата граница в която това се случва намалява, регистрирани са случай дори и на съвсем малки деца.

     Друга форма на нарушаване на женските права е традиционното предпочитане на синове. С навлизането на новите технологии и възможността да се определи пола на бебето, преди раждането, се забелязва тенденцията на увеличения брой аборти, когато плода се окаже момиче. Съществува и практиката след раждането женските бебета  да се убиват или изоставят. Традиционно това се случва в Китай, Северна Корея, Индия и Пакистан. Причините за нарушенията на човешките права е в традиционното предпочитане на синове, което е традиция за много населени райони. В Китай и Индия синовете се радват на по-голям социален престиж. Само мъже могат да провеждат традиционния родов култ. Тъй като момичетата се омъжват в друго семейство, само синовете предлагат гаранцията за грижата за родителите в по-късната им възраст. В общества, в които семействата трябва да дадат зестра с омъжването на дъщерята, практиката на дискриминация на дъщерите е по-силно разпространена, отколкото там, където традиционно младоженецът трябва да плати за годежа.

     В Китай проблемът от една страна е бедността, но от друга страна е и самата политика на „еднодетното семейство”, провеждана от правителството с цел намаляване на демографския растеж. В районите, където жените имат еднакви права с мъжете, такава дискриминация на полова основа няма, но там, където жените не са пълноправни членове на обществото, предпочитанията на семейството е да имат момче.

      В Китай и Индия  е забранено да се определя пола на бебетата, или селективния аборт. Въпреки всичко нарушения се извършват всеки ден.

     Изнасилването е друг сериозен проблем, като такива случаи са характерни за почти всички държави. Само в Мавритания, Лаос, Грузия и Тунис изнасилванията изглежда са по-скоро рядкост. Изнасилванията са действително доста често явление, те несъмнено биха били и много по-голям брой, но в статистиките се включват само тези, за които има подадени жалби в полицията.

     Съгласно статистиката, нападенията от непознати са сравнително по-рядко явление. По-често нападенията се извършват от познати на жертвата хора.Сексуалното насилие е форма на наказание – мъжете използват тази форма на насилие, за да докажат доминиращата си роля. Също така служи за унижаването и сплашването на жени. В повечето случаи извършителите са с психични отклонения. Целта е жертвата да бъде унизена чрез посегателството върху това, което определя нейния пол. Затова изнасилванията в сравнение с други агресивни действия, имат много по-големи психически последствия за жертвите.

     Търговията с момичета и с жени е също голям проблем. От тази форма на насилие най-често страдат жени от Южна и Югоизточна Азия (Бирма, Китай, Камбоджа, Лаос, Непал, Тайван, Тайланд, Виетнам), Източна Европа (Балтийските държави, Украйна), както и Латинска Америка (Бразилия). Най-често момичетата или жените тръгват с обещанието за добре платена работа, но в последствие паспортите им се отнемат и те са принудени да работят в публични домове. Бедността, предпочитането на синове и наивността са причина някои родители да продават децата си на търговци. Не са редки случаите, в които тези момичета се отвличат.

     Това е изключително доходоносен бизнес, сравним по доходи с търговията с оръжия и наркотици. Социално-икономическите промени, настъпили в света, благоприятстват за развитието на този вид нечовешки бизнес.

     В борбата с този вид нарушения се включват голям брой държави. Има редица международни споразумения, като най-ярък пример е това подписано на 4 май 1910 г., което задължава подписалите го страни да налагат наказателни мерки в своите територии спрямо принудителната проституция. Освен това, съществува споразумение за премахване на търговията с пълнолетни жени от 1933 г. (променено през 1949 г.).

     Съществуват обаче редица противоречия, които спомагат за развитието на този „бизнес”. Много често тези жени се третират като имигранти и нелегални проституиращи, докато сутеньорите се освобождават след като платят гаранцията си или чрез подкуп. В много страни в ЕС дадена жена може да се обърне към съответния съд само тогава, когато притежава разрешение за пребиваване. Дори и когато тя иска да свидетелства по наказателно дело, например срещу търговци на жени, тя е заплашена от незабавното връщане в родната й страна.

     Списъкът на престъпленията към жената не е никак малък. Силно глобализирания свят ни позволява да научаваме дълбоко скриваните тайни на различните общества в продължение на десетилетия. Същият този „феномен” ни позволява и да заличим тази съществуваща несправедливост, като извървим дългия път към един по-справедлив свят, в който правата на всяка жена по света биват зачитани.

     Тук можете да видите видеоматериал за убийствата на честта.

 
Автор на статията: Боряна Иванова 

Покажи други статии от този автор

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Присъедини се !

Категории статии

S5 Box

RSSFacebook

Анкетьор

Според Вас какво е решението на кризата в Сирия?

Абониране за новини