Начало > Общество > Сравнителен анализ на българското училищно образование – състояние и тенденции
Сравнителен анализ на българското училищно образование – състояние и тенденции ПДФ Печат Е-мейл
Анализи и изследвания - Общество
Написано от Александър Величков   
Вторник, 01 Февруари 2011 20:39
Съдържание на статията
Сравнителен анализ на българското училищно образование – състояние и тенденции
Страница 2
Всички страници

Александър Величков

     ВъпроОбразованиесът за състоянието на българското образование често се дискутира в общественото пространство. И  въпреки това винаги остава нещо неизказано и премълчано. Очевидно е, че проблемите пред образователната ни система са доста и комплексни, но по-лошото е, че не се вземат адекватни мерки за разрешаването им. Към момента съществуват множество стратегически документи, които би трябвало да формулират средносрочната и дългосрочната политика в сферата на образованието: Национална стратегия за младежта (2010 – 2020 г.); Национална стратегия за учене през целия живот (2008 – 2013 г.); Национална стратегия за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в българските училища; Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 -2015 г.); Програма за развитие на образованието, науката и младежките политики в Република България (2009 – 2013 г.) и т.н. Това са само малка част от нормативните документи, които задават насоката на развитие на българското образование. По-важното обаче е какво стои зад тях като замисъл и съответно до каква степен тези идеи се реализират на практика.

     Наскоро, през декември 2010 г. , бяха публикувани резултатите от последното изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за състоянието на училищното образование, които предизвикаха силен, макар и краткотраен, отзвук. Самата „Програма за международно оценяване на учащите” (Programme for International Student Assessment, PISA) се реализира от 2000 г. като анализира на всеки три години нивото на обща подготовка на учениците, навършили 15-годишна възраст. Конкретното проучване  е проведено през 2009 г. в 34-те държави-членки на ОИСР, както и в още 31 партниращи страни и икономики от цял свят. Изследването се състои от пет модула, включващи четене, осмисляне, анализиране и интерпретиране на текст, както и задачи от областта на природните науки и математиката. PISA извършва и оценка на образователните системи, както и връзката между качественото образование и социално-икономическите условия в страните. Основната цел е да се проследи мотивацията на учениците за обучение, способността им да разрешават конкретни проблеми и готовността им да приложат придобитите знания на практика. В България в изследването са взели участие 4508 ученици на 15-16 годишна възраст от 179 български училища.

     Какви са резултатите на българските ученици? В модула „Четене, математика и природни науки” България заема 46 място в секцията „Четене” от 65-те държави, включени в класацията, с резултат от 429 точки при средно ниво за страните от ОИСР 493 точки. В секцията „Математика” българските момичета и момчета имат резултат от 428 точки (496 точки средно за ОИСР), а в „Природни науки” – 439 точки (501 точки средно за ОИСР). Това поставя 15-годишните български младежи наравно с техните връстници в Сърбия и Румъния. Лидер в модула „Четене, математика и природни науки” е Китайски Шанхай (съответно 556/600/575 т.), а последен е Киргизстан (съответно 314/331/330 точки). В началото на класацията са също така Южна Корея, Финландия, Сингапур, Канада, Нова Зеландия и Япония. 
     По-интересен е факта, че изследването прави съпоставка на резултатите в секция „Четене” постигнати през 2000 и 2009 г., опитвайки се да очертае тенденция. Сравнението показва, че България губи само 1 точка, намалявайки своето постижение от 430 на 429 точки. Същевременно се наблюдава подобряване на резултата в четенето при момичетата и влошаване на този при момчетата. Това като цяло обаче не е изключение от тенденцията момичетата да се представят по-добре в този показател (четивна грамотност) на изследването. За сравнение, Румъния пада с няколко места в класацията, губейки 3 точки и постигайки резултат от 424 точки в секцията „Четене”.  Най-голям прогрес през изминалото десетилетие изследването отчита в резултатите на Перу, Чили и Албания, а най-голям спад – при Ирландия, Аржентина и Швеция. Разбира се, тук трябва да се отбележи, че не се отчита стартовата база, т.е. нивото, от което започва този растеж или спад. Показателен за това е факта, че през 2009 г. Швеция и Ирландия са сред 20-те държави с най-добри резултати.

     Изследването отчита в българския случай относително силна зависимост между социално-икономическата среда на учениците и тяхната четивна грамотност. Същевременно пък процентът на учениците, които се преместват в други училища поради слаби резултати (нисък успех), лошо поведение или специални образователни потребности в България е двойно по-висок (34,5%) от средната стойност за страните от ОИСР, който е 17,6%. В Сърбия този дял е 29,8%, в Румъния – 40,1%, Гърция – 42,2%, Белгия – 48,3%, Австрия – 52,2%, Люксембург – 68,0%. Най-добър е индекса в Исландия (0,0%), Сингапур (0,7%), Ирландия (0,8%) и Португалия (0,8%). Както се вижда, макар сравнително лошите показатели, България не е някакво изключение. Освен това делът на т.нар. „проблемни” ученици очевидно не е в пряка зависимост от социално-икономическите условия в страната. Проучването отчита и относително нисък дял на учениците с високи постижения в България, Румъния и Черна гора – 2% (при средно ниво за страните от ОИСР 8%; лидер е Южна Корея с 14%), като същевременно разликата между най-ниските и най-високите резултати е доста голяма. Според PISA в България 52% от момчетата и 29% от момичетата са под задоволителното ниво определено от международната организация (при средни стойности за страните-членки на ОИСР съответно 25% и 13%; за заемащата първо място Южна Корея – 9% и 2%). Причини за слабите резултати според изследването са лошите социално-икономически условия, слабата дисциплина в училище и недобрите взаимоотношения между учители и ученици. Трябва да се отбележи, че България е сред 10-те държави с най-нисък индекс по отношение на връзката учител-ученик.

    


      За да си изградим по-добра представа за мястото на българското училищно образование в международен контекст, ще разгледаме накратко и резултатите от публикуваното през месец юни 2010 г. изследване на Международната асоциация за оценяване на образователните постижения (International Association for the Evaluation of Educational Achievement, IEA). Международното изследване на гражданското образование (International Civic and Citizenship Education Study, ICCS) е проведено в края на 2008 и началото на 2009 г. в 38 държави, предимно европейски. В българската част от проучването са участвали 3257 осмокласници и 1850 учители от 158 училища в страната.
      Изследването има за цел да проучи до каква степен образователните системи в държавите, които участват в проекта, подготвят своите ученици за ролята им на самостоятелни и отговорни граждани и доколко общата концепция за гражданското образование, учебните програми и методите на преподаване, както и квалификацията на учителите съответстват на потребностите на съвременните общества и допринасят за постигането на целите на гражданското образование. Изследователската концепция се основава на разбирането, че за да изпълни ролята си на гражданин младият човек трябва да притежава определени познания, умения, убеждения, нагласи, ценности, както и мотивация за активно гражданско поведение. Изследването проучва и възприятията, нагласите и ценностите на учениците и учителите в областта на гражданското образование.

    



 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Присъедини се !

Категории статии

S5 Box

RSSFacebook

Анкетьор

Според Вас какво е решението на кризата в Сирия?

Абониране за новини