Тунис – една друга гледна точка - Страница 2 - Център за Политически Изследвания
Начало > Свят > Тунис – една друга гледна точка - Страница 2
Тунис – една друга гледна точка - Страница 2 ПДФ Печат Е-мейл
Анализи и изследвания - Свят
Написано от Марин Байчев   
Неделя, 06 Февруари 2011 17:54
Съдържание на статията
Тунис – една друга гледна точка
Страница 2
Страница 3
Страница 4
Всички страници

     Управляващата партия на президента Зин Ел Абедин Бен Али – “Събрание на конституционалистите демократи” (Constitutional Democratic Rally - RCD), датира от времето, когато Тунис е френски протекторат. Тя възниква в опозиция на френското управление и е създадена от тунизийските националисти като “Конституционна партия” (Destour/Constitutional Party). В развитието на партията по пътя към независимостта, след разкол в ръководството й, се създава “Нео Конституционна Партия” от Хабиб Боргубия, бъдещият президент на независим Тунис. През 1987 г. Бен Али, в ролята на премиер, смъква от власт президента Хабиб Боргубия, които е обявен за невменяем и негоден да управлява. Боргубия  е осъден и остава под домашен арест в продължение на 15 години, до края на живота си.

     На следващата година, вече в ролята на президент, Бен Али извършва икономически реформи, увеличавайки приватизацията и преименува партията с днешното й наименование, за да подхожда на осъществяваната от него политика. Смяната на управлението е свързано с преструктуриране на управляващата партия, за да се потвърди новият път, по който тръгва страната. Противопоставяйки се на старото управление, Бен Али определя поддръжниците на Боргубия като социалисти, за да откроява новия (неговия) управленски стил като демократичен. Факт е наличието на партиен плурализъм и наличие на няколко малки партии, които са представени в парламента.

     Имайки предвид, че Тунис е държава от арабския свят, тя има привидно светски стил на управление. Резултат от последното е наличието на 20% жени в състава на парламента. Тя е единствената държава, забраняваща полигамията чрез наличието на Кодекс за личния статус (дело на президента Боргубия) и имаща един от най-прогресивните граждански кодекси в Близкия изток и Арабския свят.

     Законодателството се основава на съвместяването между Френския граждански закон и Ислямския закон, като последния налага и много ограничения на гражданите. Независими международни организации като Amnesty International, Freedom House и Protection International са установили, че политическите и човешките права не се спазват. Режимът пречи по всеки възможен начин на местните организации, които съблюдават за спазването на човешките права. През 2008 г. списание „Economist” определя режима в страната като авторитарен в своята класация „Индекс на демокрация”. Това е показателно за изграждането на привидно демократични институции, демонстрация на „политическа воля” в речите на президента, които в действителност не са част от реалността. Ислямският закон преобладава в ежедневието на тунизийците. Това се свързва и с определен набор от ограничения за гражданите, които са официална държавна политика. Подобни ограничения са свободното сърфиране в Интернет, което е ограничено до определени сайтове, сериозната цензура над медиите и други подобни обстоятелства, които са фактори, набиращи социално недоволство в обществото.

     Модернизацията на икономиката и обществото в Тунис си противоречи с ограниченията, налагани от политическия режим, което е предпоставка за неговата реална либерализация или смяна. Последните избори в Тунис за президент и парламент са проведени в атмосфера на репресия от страна на властта, според Human RightsWatch. За президентския пост се явяват трима кандидати, един от които е тогавашният президент Бен Али – избран с 89%, след като другите двама кандидати са се отказали в негова полза. Партията, подкрепяща президента (RCD), печели 84% и допуска представители на други партии, които имат от 1 до 5%.

     Режимът е обвиняван неведнъж в корупция и шуробаджанащина с основанията, че роднини на президента Бен Али контролират бизнеса в страната. Недоволство към президента генерира и неговата втора жена Лайла Трабелси, която с поведението си ощетява държавата, въздействайки на икономиката чрез съпруга си.



 
Автор на статията: Марин Байчев 

Покажи други статии от този автор

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Присъедини се !

Категории статии

S5 Box

RSSFacebook

Анкетьор

Според Вас какво е решението на кризата в Сирия?

Абониране за новини