Начало > Теор. изследвания > Политическо развитие на Република Молдова след разпадането на СССР
Политическо развитие на Република Молдова след разпадането на СССР ПДФ Печат Е-мейл
Анализи и изследвания - Теоретични изследвания
Написано от Боряна Иванова   
Сряда, 09 Ноември 2011 15:33
Съдържание на статията
Политическо развитие на Република Молдова след разпадането на СССР
Страница 2
Страница 3
Всички страници

Боряна Иванова

     Република Молдова и Приднестровската молдовска република (Транснистрия)Краят на СССР, който обуславя създаването на Общността на независимите държави (ОНД), е събитие,което засяга целия свят и е причина за коренна промяна на политическата ситуация в света. С разпадането на съветския колоссе бележи началото на новата политическа история, но заедно с това се поставя началото и на цяла поредица конфликти на територията на бившите съветски републики. Конфликтът  между Молдова и самопровъзгласилата се Приднестровска молдовска република (ПМР) представлява опасен тлеещ проблем, сравнително слабо обсъждан в обществото, в който са въвлечени интересите и амбициите както на прекия участник – Молдова, така и на регионални и глобални играчи. През 2007 г.,с приемането на Румъния в европейската общност, Молдова се оказва непосредствен съсед на ЕС. Наличието на сепаратистка република на нейна територия и незадоволителното й икономическо развитие, представляват сериозен проблем както за самата Молдова и нейните съседи, така и за ЕС. Събитията в Грузия (Абхазия и Южна Осетия) и Украйна („Оранжевата революция”), насочват вниманието на целия свят към един регион, който през последните години е пренебрегван като важност и геополитическо значение.

 

     През 1989 г. светът става свидетел на колапса на съветския и на източноевропейския социализъм. Несъмнено това е ключовото събитие от краяна ХХ век. За едно десетилетие съветската империя рухва, поставяйки началото на процеса на създаване на новите независими държави и коренна промяна на цялата политическа система в света.В началото на 80-те години в СССР се развива тежка икономическа, политическа и морално-обществена криза. Делегитимацията на политическия елит, предизвикана от корупцията, беззаконието и държавния произвол, се съчетава с остър финансов дефицит и недоимък на населението. Предусещането за генералната криза, към която върви огромната държава, кара партийното и държавно ръководство постепенно да осъзнаят и приемат нуждата от реформи и през март 1985 г., за генерален секретар е избран 54-годишният Михаил Горбачов. Амбициозен и енергичен лидер, той е убеден в необходимостта от дълбоки реформи, които ще превърнат СССР във водеща световна държава. Приета е стратегия за ускоряване на социалното и икономическо развитие на страната, за промени в стопанския механизъм и за широка гласност на пресата и свобода на словото. Така през 1987 г. Горбачов разширява размаха на реформите, обявявайки началото на т.нар. „перестройка”, т.е. на преустройство на съветската политическа система и демократизация на обществото.Тези реформи са несъвместими с комунистическото управление и се оказват първопричината за събитието, разтърсило света през XXвек - именно разпадането на съветския колос.Разпадането на СССР довеждадо една нова система на международните отношения, която отваряпространството на изток за западната политика. Демокрацията като по-устойчива във времето форма на държавно поведение, намирапочва и евъзприета от повечето страни в бившия съветски блок като нов курс на националната интеграция в системата на международните отношения. В тази насока на политическо развитие есъздадена и Република Молдова. Независимостта на страната еобявена на 27 август 1991 г. и евъведена многопартийна система. Към момента са регистрирани около 33 партии и обществено-политически организации, от които реално политически представени са пет.

     Цялостното политическо и икономическо развитие на република Молдовапрез последните 20 годинисе определя най-вече от развилия се Приднестровски конфликт. Проблемът с отцепилата се територия е решаващ фактор във формирането на външната и вътрешна политика на бившата съветска република. Той е определящият и за политиката, която се провежда спрямо Молдова от всички играчи на международната сцена. Всички действия пряко или косвено са повлияни от проблемите в Прднестровието. Именно това е и една от основните причини за разразилата се политическата криза в Молдова и невъзможността тя да бъде разрешена вече няколко години. Като една от най-бедните страни в Европа, нейното по-нататъшно развитие до голяма степен се определя от бъдещото развитие на конфликта. Настоящите политически обстоятелства благоприятстват за разрешаването муи могат да определят бъдещето на Молдова в ЕС.Налице са доста сериозни предпоставки за напредък в приднестровския конфликт, които не трябва да бъдат пропускани. Русия продължава да бъде голямата въпросителна в тази ситуация, но влияние върху нейната позиция може да бъде оказано единствено чрез засилен и конструктивен директен диалог.Брюксел и Кишинев могат да поемат изцяло тази функция, както и инициативата за политическо и икономическо развитие, които да променят статуквото на държавата, което за момента облагодетелства единствено политическия елит в Приднестровската молдовска република.

     Съвременният конфликт в бившата руска република се развива между двата бряга на река Днестър, която извира от Карпатите на територията на Украйна и се влива в Черно море. Река Днестър тече през територията на Молдова в продължение на 398 км. Още от древността реката е граница между различни племенни общности – камерийци и скити от една страна и тракийски племена от друга, между остготите и вестготите, между славянските племена анти и славини, между славяни и печенези.

     През 1359 г. на територията на североизточните покрайнини на днешна Румъния, Буковина и Бесарабия се създава Молдовското княжество, чиито първи владетел е Богдан I. От средата на ХVІ до края на ХVІІІ век Днестър е граница между турската и полската сфери на влияние (с изключение на периода 1672-1686 г., когато и двата бряга на реката попадат под властта на Османската империя). Така с настъплението на Османската империя, през 1517 г. Молдова е подчинена на нейната власт. С Руско-турската война (1787–1791 г.) се променя статута на териториите, тъй като тогава земите по левия бряг на Днепър са присъединени към Русия, а през 1812 г. по силата на Букурещкия мирен договор Русия завладява земите между Днестър и Прут (Бесарабия). Останалата част от Молдова остава под османска власт и получава своята автономия с Одринския мир през 1829 г.

     Молдовските земи, които остават на запад от Прут се обединяват с Влашко през 1859 г. за да образуват Княжество Румъния през 1864 г. През 1918 г. Румъния присъединява историко-географската област Бесарабия, а от 1924 г. в земите на изток от Днестър се установява руско влияние. Създадена е Молдовска автономна съветска социалистическа република (МАССР) в състава на Украинска съветска социалистическа република (УССР).

     През 1940 г. по време на Втората световна война Русия завладява част от Бесарабия и заедно с МАССР сформира на 2 август Молдовска съветска социалистическа република (МССР). Една година по-късно Румъния подкрепена от Германия завладява територията й и упражнява контрол върху нея до 1944 г., когато руските власти успяват да си я възвърнат.

     Видно е от фактите, че тази област е обект на засилен интерес както от страна на Русия, така и на Румъния от повече от двеста години. Конфликтът сПриднестровието се явява продължение на историческите събития, които са сформирали етно-културата на населението му. Областта Приднестровие, намираща се на левия бряг на река Днестър, днес е част от територията на Молдова. За разлика от десния бряг на реката, тази област е населена основно с руснаци и украинци, поради по-продължителното руско влияние там и географската му близост с Русия. Административно се дели на районите Григориопол, Слободзия, Дубосари, Рибница, Каменка и град Бендери. Последният се намира на десния бряг на река Днестър и това го прави арена на много спорове и сблъсъци. На румънски този приднестровски район се нарича Transnistria(Транснистрия). В официалните молдовски източници се нарича StângaNistrului, което означава „левият бряг на Днестър”. От началото на 90-те години на ХХ век Приднестровието е под контрола на самообявилата независимост Приднестровска молдовска република (ПРМ), провъзгласена на 2 септември 1990 г. и непризната до днес от никой.

     По време на събитията от 1988-1989 г. в СССР – неуспеха на „перестройката”, нестабилността на държавността и комунистическата система, срива на икономиката в ССР Молдова – местното недоволство нараства. В стремежа си да се откъснат от покровителството на СССР и търсейки автономия,на 30 март 1989 г. по предложение на Съюза на писателите в Молдова е публикуван официален законопроект за използването на молдовския език като официален. Нещата се усложняват, когато на 19 май е публикувано постановление на Президиума на Върховния съвет на Молдовската ССР за официална промяна на кирилицата в латиница. Това решение предизвиква реакцията на Тирасполския градски съвет, намиращ се на левия бряг на река Днестър, който от своя страна призовава Президиума да се въведат два официални езика – молдовски и руски. Реакцията на Тираспол не е учудваща,имайки предвид по-голямата му географска и историческа близост до Русия, отколкото до Румъния.

     На 11 август в град Тираспол е създаден Обединен съвет на трудовите колективи, който настоява за провеждането на национален референдум относно официално използваните езици в републиката. Искането не се приема и на 31 август, независимо от предупрежденията от страна на Тираспол, законопроектът за отмяна на руския език като официален е приет. Този акт е остро осъден от ЦК на КПСС в СССР, който го обявява за недействителен.

     Виждайки опасност от набързо стеклите се събития в края на 1989 и началото на 1990 г., в градовете Рибница и Тираспол е проведен референдум по въпроса за създаване на Приднестровска автономна социалистическа съветска република, но резултатите неса признати за валидни от Върховния съвет на Молдовската ССР. Разногласията между териториите от двете страни на река Днестър се задълбочават и поради факта, че след промени в състава на Върховния съвет, представителите от Приднестровския район се оказват малцинство и не могат да влияят на решенията му. Този факт, както и прорумънската насоченост на новите управници и на голяма част от населението предизвиква напускането на Съвета от приднестровските представители. Тяхното недоволство намира решение в сепаратистки амбиции и създаване на паралелни институции на управление и власт на територията на Преднестровието. Провъзгласява се Приднестровска автономна съветска социалистическа република, в последствие преименувана в Приднестровска молдовска република. На 23 март 1990 г. за председател на Тирасполския градски съвет е избран Игор Смирнов. Този факт не променя отношението на управляващите в Кишинев и на 27 април Върховният съвет на Молдова променя националния флаг, като новият е с цветовете на румънския флаг. Градските съвети на Тираспол, Рибница и Бендери отказват да признаят този флаг и в знак на това приднестровските самопровъзгласили се власти взимат решение за създаване на свои държавни символи и приднестровска свободна икономическа зона. Възползвайки се от различията в идеологията с Кишинев, объркания световен ред, породен от процесите в Съветския съюз, както и поради известни опасения и с моралната подкрепа на СССР на 2 септември 1990 г. е провъзгласена Приднестровска молдовска съветска социалистическа република (ПМССР). Избран е Временен върховен съвет, а за негов председател е избран Игор Смирнов.

     Нарастващият конфликт предизвиква размирици и на територията на Приднестровието, където на 2 ноември 1990 г. падат първите жертви. Три дни по-късно, осъзнавайки, че въоръженият конфликт е вече факт, Временният върховен съвет на ПМССР преименува района в Приднестровска молдовска република (ПМР). Тя заема територия от 4 163 кв. км. и има население от 555 хил. души. На 8 декември се приема Декларация за суверенитет и се формира републиканска гвардия от Приднестровието, която подчинява молдовските силови ведомства в района. От дясната страна на Днестър реагират като предизвикват множество политически арести на приднестровски активисти. Арестуван в Киев и в последствие отведен в Кишинев е и самият Игор Смирнов. Точни данни за жертвите в тези сблъсъци няма. Цифрите варират според техните източници от 100 до 1000 души, но реалните факти сочат, че хиляди са принудени да бягат.

     По същото време в променената световна ситуация Съветска социалистическа република Молдова излиза от състава на СССР и обявява своята независимост на 27 август 1991 г. За тази дата е насрочен и националният празник на отделилата се република. Обявилата се за независима Република Молдова заема площ от 33 843 кв. км., има население от 4,4 млн. За столица е определен град Кишинев, а официалната религия е източноправославната. Официално, административно Молдова се дели на 9 области и 2 автономни района (Гагаузия и Приднестровие, като точния статут на последния не е съвсем ясен).

     Относно държавното устройство се взима решение Молдова да е република, начело на която да се назначи държавен глава – президент, избран от народа за срок от четири години. За президент е избран Мирча Снегур. Решено е изпълнителният орган да е правителство с министър-председател, избиран от парламента по предложение на президента.За официален език е определен румънският.

     Неизоставайки и крачка назад на 2 септември 1991 г. се утвърждава конституция, флаг и герб на ПМР. На 1 декември се провеждат президентски избори и референдум за независимост на ПМР. За пръв президент на самопровъзгласилата се република е избран Игор Смирнов, а референдумът за независимост получава одобрение от 98%. За столица на отцепилия се район е избран град Тираспол.

     Активна роля в конфликта взима Русия – специално командващият 14-та армия по това време генерал Александър Лебед. Русия осъзнава намалялото си влияние в бившите си републики и дава подкрепата си за Тираспол, който обединява около себе си район с проруско настроение. След тази намеса и постигнатите договорености, молдовските власти временно се отказват от контрола, който имат право да упражняват по конституция като единна и суверенна държава.Чрез намесата на Русия Приднестровието постига първата си победа в отношенията си с Молдова, а именно разколебаването й от защитата на териториалната й цялост. Друга победа, която постига Приднестровието, е фактът на ненамеса в конфликта на западните страни в този решаващ момент. Недопускането на външни сили в регулирането на конфликти с бивши републики е типично за СССР и Руската Федерация, като негов правоприемник. Гореспоменатите факти и подходящият момент вдъхват сила и увереност на приднестровските ръководители за продължаване на тяхната борба. Бойните действия стават по-интензивни през месец май и кулминират на 19 юни 1992 г., когато се включва тежко въоръжение за овладяване контрола върху град Бендери намиращ се отдясно на река Днестър, но под контрола на Тираспол.

     По това време на Срещата на високо равнище в Хелзинки (10 юли 1992 г.) президентът Снегур поставя въпроса за миротворческа мисия с участието на ОССЕ, но последната взима решение, че не са налице всички условия за това. Това е поредната грешка от страна на световната общност за бързо париране на конфликта, която дава възможност на властите в Тираспол да набират инерция.

     Същата година на 20 и 21 юли се инициират преговори между Борис Елцин, Мирча Снегур и Игор Смирнов в Москва. Новата инициатива, приета на срещата, е изграждането на демилитаризирана зона на сигурност на 10 км от двете страни на река Днестър, в която ще се включи и град Бендери. Основните принципи на договора са териториална цялост на Република Молдова и специален статут за Приднестровието. Друга клауза в договора предвижда жителите от левия бряг на река Днестър да могат сами да определят статута си в случай, че Молдова реши да се присъедини към Румъния. Създадена е тристранна Обединена контролна комисия между Молдова, Русия и ПМР. Освен делегация, включваща по 10 наблюдатели от всяка държава, договорът предвижда и мироопазващи сили, които да се състоят от 5 руски, 3 молдовски и 2 приднестровски батальона. Всички те действат под обединено командване, подчинено на Обединената контролна комисия. Този орган действа и в момента, макар че има множество инциденти през годините в зоната за сигурност, за които страните взаимно се обвиняват.

     Анализирайки това събитие, е важно да се отбележи, че на избрания за президент на самопровъзгласилата се република му е дадена възможност да участва официално на преговори с легитимни държавни глави. Това би могло да се изтълкува като още една победа за ПМР и официалното й налагане като страна по конфликта. С други думи оттук на сетне всички ще са длъжни да изискват и оценяват становището на нейните лидери. Победата в това отношение става реална благодарение на Борис Елцин, който организира преговорите и последващото му желание да сложи на масата за преговори непризнат от международната общност президент на сепаратистка област. Участието на ПМР наред с Русия и Молдова в миротворческите сили за пореден път изтъква важността на отделилият се район като субект в отношенията му с другите признати страни.

     Едва през 1993 г. ОССЕ прави опити за регулиране на конфликта като се намесва и установява „сътрудничество” с Обединената контролна комисия. Интерес буди факта, че ОССЕ не поставя въпроса относно правното основание за участието на ПМР по регулирането на този конфликт.

     Под натиска на международната общност в лицето на ОССЕ е създадена „зона за сигурност”. Освен това ОССЕ успява през 1995 г. да убеди Игор Смирнов и Мирча Снегур, съответно президенти на ПМР и Молдова, да подпишат „Договор за поддържане на мира и гарантиране на сигурността”.

     С намесата на ОССЕ в конфликта, ПМР успява да постигне поредната си цел, а именно световно представяне на конфликта и чуваемост на своите мотиви, цели и амбиции. Към разпространение на своите гледни точки и правота се стреми всяко едно политическо движение, стоящо извън законните норми и целящо промяна на статута. Това е ненакърним принцип от древността до днес, който Тираспол прибавя към своите победи.



 
Автор на статията: Боряна Иванова 

Покажи други статии от този автор

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Присъедини се !

Категории статии

S5 Box

RSSFacebook

Анкетьор

Според Вас какво е решението на кризата в Сирия?

Абониране за новини