Начало > Теор. изследвания > Политическо развитие на Република Молдова след разпадането на СССР - Страница 3
Политическо развитие на Република Молдова след разпадането на СССР - Страница 3 ПДФ Печат Е-мейл
Анализи и изследвания - Теоретични изследвания
Написано от Боряна Иванова   
Сряда, 09 Ноември 2011 15:33
Съдържание на статията
Политическо развитие на Република Молдова след разпадането на СССР
Страница 2
Страница 3
Всички страници

 

     От своя страна ЕС продължава да развива един определен тип стратегия към бившите съветски републики. Поредната проява на тази стратегия е така нареченото „Източно партньорство” по-нов вариант на Европейската политика за добросъседство (ЕПД) на ЕС. Едно от най-ценните дипломатически постижения на Република Молдова в областта на европейската интеграция е задълбочаването на двустранния диалог с ЕС. В държавата действа Министерство на външните работи и европейска интеграция, която се явява специализиран централизиран орган на държавната администрация за разработването, насърчаването и прилагането на външната политика на страната и интегрирането и към структурите на ЕС.Сприетата през 2005 г. Декларация за политическо партньорство, страната заявява своята готовност и воля за възприемане на курс в посока на европейска интегация и сътрудничество. Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и Молдова влиза в сила на 1  юли 1998 г. Новата Европейска политика за съседство и оформянето на първите планове за действие за пет от държавите в нея, сред които е и Молдова, се разглеждат като знак за по-сериозна ангажираност на Европейския съюз към страната. Конкретният план за Молдова съдържа единствено глава, разглеждаща Приднестровския конфликт, без да бъдат предложени конкретни мерки за разрешаването му от страна на ЕС. Причината е, че „Европейският съюз все още не е готов за участие в процеса за разрешаване на конфликта и насърчава страната да намери решение в съществуващия формат на преговори. Парламентарните избори през март потвърждават европейската ориентация, и досегашното нежелание на ЕС да се ангажира по-активно в конфликта се трансформира в положителна насока с назначаването на Специален представител за Молдова. Холандецът Адриан Якобовиц трябва да проучи възможностите на Съюза за разрешаването на Приднестровския конфликт в тясно сътрудничество с ОССЕ.

     Напоследък се очертава все по-ясна тенденция Европейският съюз да преразгледа досегашната си еднозначна подкрепа за управляващия Алианс за европейска интеграция. Така, по време на състоялата се в Брюксел в края на март, среща между молдовския премиер Влад Филат и еврокомисаря по разширяването и европейската политиката на съседство Щефан Фюле. Последният призовава да бъдат положени много по-големи усилия за преодоляване на политическата криза в Молдова на основата на обществения консенсус. Фюле изразява съмнение доколко е целесъобразно организирането на референдум за намаляване броя на достатъчните за избора на президент от Парламента депутатски гласове от 61 до 51, посочвайки, че подобно мероприятие ще изисква сериозни финансови разходи, както и, че може да доведе до по-нататъшното усложняване на вътрешнополитическата ситуация с непредсказуеми резултати. Според еврокомисаря, би било по-добре ако вместо това Алиансът активизира преговорите с Комунистическата партия, за да се намерят взаимноприемливи варианти в рамките на сега действащата процедура за избор на държавен глава. Фюле подчертава също, че прогресът в осъществяването на реформите е задължително предварително условие за стартиране на консултациите за създаване на двустранна зона за свободна търговия и на диалога за облекчаване на визовия режим, както и за либерализирането на въздушното съобщение между Молдова и ЕС. Според него, ако властите в Кишиневмобилизират усилията си, особено в сферата на борбата на корупцията, това би било добър сигнал за Брюксел.

     През 2011 г. главните засегнати страни, все по-видно изявяват желание, Приднестровският проблем да бъде поставен отново на масата за преговори, след почти изцяло спретите опити за разрешаването на „замразения конфликт” след 2006 г. Във Виена се провежда среща на заинтересованите страни по този случай в добре известния формат (5+2), Москвадемонстрира силно желаниепреговорите да бъдат възобновени. На тези усилия, непризната от никой Приднестровска република,настоява за равни права в преговорите между страните и за незабавно вдигане на икономическата блокада над Приднестровието, едва след това приднестровските лидери биха могли да възобновят преговорите. Следсрещата във Виена, Игор Смирнов отправяпокана за посещение към молдовския лидер Влад Филат.Тази покана се превърща в повод за недоволство от страна на молдовския политик, тъй като Смирнов употребява думата „официална”.Реакцията на молдовския лидер не закъснява и той съвсем открито заявява, че няма как да бъде канен да отиде на официално посещение в собствения си дом. С тези свои думи той за пореден път затвърждавапозицията на Молдова, че няма намерение да признае самопровъзгласилата се Приденстровска република.

     През 2011 г. европейската общност все по-остро изразява недоволството си от липсата на решение на Приднестровския проблем, въпреки че в управлението на Молдова участват партии с прозападна ориентация, значителен напредък не се забелязва и ЕС видимо започва да губи търпение. Липсата на ясна политическа визия за излизане от тази ситуация, може да окаже негативно влияние не само върху отношението на страната с нейните европейски партньори,но и върху живота вътре в нея.

     Политическата ситуация в Молдова е пряко повлияна от проблема с ПМР. Каквито и сценарии на развитие да приеме молдовското правителство в бъдеще, те трябва в най-голяма степен да бъдат разгледани през призмата на приднестровския проблем. Всяко едно действие предприето към решаване на проблема трябва да бъде координирано с големите политически играчи. В този казус всяка държава защитава собствените си интереси и постигането на компромис е доста трудна задача. Това е и причината през последната година Русия да поиска нов формат на преговори вместо досега утвърдения 5+. Това искане несъмнено би направило процедурите и процеса на взимане на решения доста по-бързи, но от друга страна отсъствието на неутрални страни, възпиращи до голяма степен амбициите на главните участници, може да доведе до по-голяма безизходица от съществуващата в момента.

     Ситуацията в Приднестровието със сигурност може да се определи, като замразен конфликт, чието решение е възможно. Всичко зависи от готовността за компромис, която са склонни да направят актьорите. От едната страна е Русия. Интересен е въпроса, какво именно спира Русия да предприеме необходимите действия и по този начин да реши така създалия се конфликт. От политическа гледна точка Москва може или да признае и до ден днешен непризната ПМР, да удовлетвори желанието на приднестровците и непризнатата от никой държава да се върне в пределите на Русия или пък да окаже натиск и Приднестровието отново да се реинтегрира в границите на Молдова. С взимането на едното или другото решение, конфликтът може да бъде решен сравнително бързо. Отговорът е, че за нея независимостта на Приднестровието със сигурност не е цел. Приднестровието е лост, чрез който Кремъл може да контролира цяла Молдова и по този начин може да я спре да тръгне по пътя на Балтийските държави – в ЕС и НАТО. Както споменахме по-рано в анализа, една от най-големите пречки за европейска интеграция е проблемът със замразения конфликт в ПМР. Основния мотив на Кремъл е затвърждаването на руските позиции в региона, а една обединена Молдова със сигурност не би била толкова податлива на руско влияние. От друга страна Русия със сигурност няма за цел присъединяването на Приднестровието като част от Руската федерация. Това ще донесе много повече проблеми, а почти никакви ползи за нея. За сега Русия изчаква по-нататъшното развитие на преговорите и едва тогава ще действа с оглед ситуацията. По-скоро политиката й ще е насочена към привличане на Молдова, като предложи на страната неща, които  засега Запада няма как да направи. Русия, за разлика от ЕС, няма проблем да работи с реалностите в постсъветското пространство. Благодарение на езика, църквата и носталгията, Москва засега надиграва ЕС в региона. Тя не налага визови органичения на искащите да работят и пътуват граждани на бившите съветски държави. Руските медии са основни играчи на информационния пазар. Основен елемент на руската мощ остават и енергийните ресурси. Русия притежава отчасти или изцяло тръбите в Модлова, Беларус и Армения, договорите за изкупуването на големи количества газ от Азербейджан. Москва също така предоставя кредити на затруднените държави, които идват с непрозрачни и неясни условия.

     От друга страна, пред европейската общност стои сериозен проблем. Тя не може да  позволи да загуби позициите си в Молдова, тъй като това директно дава предимство на руската сфера на влияние. Другият вариант,при който Украйна и Молдова могат дабъдат интегрирани от евроатлантическата общност и това да докара Приднестровието в състояние на изолация и безизходица,е неуместно решение, имайки предвид руската позиция спрямо етническите ймалцинства, живеещи извън пределите на страната. Както бившия министър на външните работи на Русия Игор Иванов се изразява, „руската политика спрямо ОНД цели запазване на пространството на бившия СССР като зона на особени интереси за Русия”. Осъзнаващ комплексната обстановка, Европейският съюз открито заявява, че стратегическата му цел за разрешаване на конфликта, е да намали пропастта между страните-членки,и тези,които не са – като Молдова. Програми от типа „Политика за съседство и сътрудничество” и „План за действие” работят в тази насока.

     Сериозните икономически проблеми, с които Молдова се сблъсква, я правят не особено привлекателна дестинация, както за жителите на левия бряг на река Днестър, така и за тези от другата страна. Повече стимули за бизнес, европейски и американски инвестиции биха спомогнали за социалната и териториална интеграция на Молдова. Усилията на Брюксел ще са ползотворни, ако създадат реални шансове рускоезичното население само да осъзнае и потърси реализацията си от дясно на Днестър. За тази цел Република Молдова трябва да има какво да предложи. Атлантическата геополитическа ориентация на Кишинев трябва да намери своята опора в ефективни икономически стратегии и действия инициирани от Европейския съюз и САЩ.  

     Съдбата на ПМР до голяма степен е в ръцете на по-големите играчи и нейното бъдеще ще се определя в зависимост от това, дали ЕС ще продължи интегрирането на държави от бившия съветски блок към своите структури. Малката непризната територия се превръща в заложник от една страна на борбата между ЕС и Русия за влияние и от друга – на собствените си управляващи. Ясно е, че Смирнов няма да се откаже толкова лесно от едноличната си власт и въпреки медийното афиширане на постоянните му опити за разрешаване на конфликта, неговата цел е запазване на собственото му благополучие. Тираспол носи тежкия дух на едно спряло време с огромен паметник на Ленин пред Върховния съвет, паметници-танкове на централния площад и сивите панелни блокове. Малката самообявила независимост република напомня силно за една силно изостанала съветска провинция. Небезизвестен е фактът, че през нейната територия се извършва контрабанда, беззаконието е нещо нормално, престъпността е почти ненаказана. Бъдещето й като самостоятелна държава точно с това управление е мрачно и без преспективи. За да се развие като самостоятелна страна, в ПМР трябва да се извършат серия от дълбоки реформи, но засега това е само далечна преспектива. Другият вариант пред ПМР е присъединяването към Руската федерация, но с оглед изброените факти, надали Кремъл ще се натовари с толкова проблеми, тъй като ползите й ще са почти нищожни. Както вече споменахме, целта на Русия е една буферна зона между нея и ЕС. Присъединявайки Приднестровието, Русия не само ще доближи още повече границите си към Европа, но ще се сдобие и с доста трудности, свързани с интегрирането на тази изостанала  във времето си територия.

     Модлова е другата голяма въпросителна. През последните няколко години тя явно насочва почти всичките си усилия към Европа и едно евентуално бъдещо членство в Евросъюза. Молдова си остава най-бедната страна в Европа, инфраструктурата почти не съществува, социалните услуги са разбити, а поради огромните критики за неспазване на човешките права, членството й в ЕС е доста далечна перспектива. Всичко това съчетано с все още неутихналата политическа криза, правят държавата безсилна да наложи каквото и да е било решение, спрямо ПМР. Това е един вид домино на обстоятелствата, при което, ако Молдова не намери решение на проблема в Приднестровието, членстовото й в ЕС е почти невъзможно. Политическите лидери в Кишинев трябва да намерят сили за така нужния компромис. Опозиция и управляващи трябва да изберат президент и да загърбят политическите си различия и болни амбиции за власт. От техния избор зависи бъдещето на Молдова, защото само една силна и единна страна, без наченки на каквито и да е било кризи, може да успее да реши такъв голям проблем, като съществуването на ПМР на нейна територия. Евентуален сценарий на развитие би било Молдова да се превърне в привлекателна притегателна сила за приднестровци и те самите да пожелаят да останат част от нея. За да може Кишинев да претендира за членство в ЕС, преди всичко трябва да реши вътрешните си проблеми, да постигне политическа стабилност, да изгради основите на една стабилна демокрация и пазарна икономика и след това да успее да наложи волята си над ПМР.

 

Карта на Молдова и Приднестровската молдовска република 

Карта на Молдова и Приднестровската молдовска република

 



 
Автор на статията: Боряна Иванова 

Покажи други статии от този автор

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Присъедини се !

Категории статии

S5 Box

RSSFacebook

Анкетьор

Според Вас какво е решението на кризата в Сирия?

Абониране за новини