–Я–µ—З–∞—В
-
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В   
–°—А—П–і–∞, 23 –Ь–∞—А—В 2011 16:30

 јлександър ¬еличков

     altќколо половин година преди изборите за президент и местни органи на властта са видими н€колко €влени€ в българското общество. ѕърво, поредни€т политически мит в лицето на √≈–Ѕ е в естествен процес на „разпадане”. ¬торо, утвърдените политически сили като Ѕ—ѕ, ƒ—Ѕ и —ƒ— макар според социологическите проучвани€ да подобр€ват своите шансове за предсто€щите избори, все още остават електорално слаби. “рето, „балансьорът” ƒѕ— е в безпрецедентна вътрешнопартийна криза, но най-веро€тно т€ ще се отрази сравнително слабо на изборни€ резултат на движението през есента. Ќай-сериозни€т проблем обаче е политическата безалтернативност пред български€ избирател.

 

     ћакар според проучвани€та на общественото мнение √≈–Ѕ да запазва водещите си позиции сред политическите партии в страната, ерози€та на партийни€ електорат е повече от очевидна. Ќещо повече – т€ е съвсем естествена и очаквана. » причината не е единствено в лошото наследство от предишното управление или в световната икономическа криза, още по-малко пък събити€та в —еверна јфрика и Ѕлизки€ изток. ѕричината е същата, ко€то издигна и свали от власт правителството на Ќƒ—¬ през 2005 г. – амбивалентността на обещани€ и очаквани€, от една страна, и реалностите в страната, от друга. “ова разминаване също не е изненадващо от гледна точка на обективните и субективните предпоставки. Ќа практика √≈–Ѕ още от самото си създаване представл€ва ad hoc обединение на хора с различни индивидуални интереси и политически убеждени€, което беше понесено на вълната на политическата безалтернативност след провала на управлението на т.нар. „“ройна коалици€” ( оалици€ за Ѕългари€, ƒѕ— и Ќƒ—¬). »зползвам пон€тието „безалтернативност”, тъй като на практика след кра€ на управлението на правителството на —ергей —танишев √≈–Ѕ б€ха единствената политическа сила, ко€то реално се ползваше с обществено одобрение, главно заради неучастието си дотогава в държавната власт на централно равнище. Ќаличието на един единствен сериозен претендент, който е електорално доминиращ, по време на парламентарните избори в Ѕългари€ през 2009 г. на практика означаваше липса на алтернатива. ¬секи избирател, разочарован от „традиционните” политически сили, управл€вали страната в продължение на близо 20 години, потърси решението в пром€ната на управл€ващи€ политически субект. ѕром€ната сама по себе си обаче не предполага позитивен краен резултат. ¬ следствие както на обективни (глобалната икономическа криза), така и на субективни (многоаспектна еклектичност на √≈–Ѕ) фактори, се получи €рък контраст между политически обещани€ и житейска реалност.

     “ова разминаване на предизборните обещани€ със следизборната действителност не е изненадващо. ¬ крайна сметка в услови€та на либерална демокраци€, в основата на ко€то са периодични свободни всеобщи избори, е логично властта да бъде притежание на този, който предложи по-добра „оферта” и убеди гласоподавателите в неговата ангажираност при изпълнение на предизборната си програма. Ќа практика обаче спечелилите кандидати р€дко изпълн€ват изц€ло дадените от т€х обещани€ (а н€кои не ги изпълн€ват дори частично) поради нежелание или фактическа невъзможност, което неминуемо се отраз€ва на изборни€ им резултат на следващите избори. ¬ конкретни€ случай с √≈–Ѕ, парти€та и нейни€т лидер Ѕойко Ѕорисов запазват все още според проучвани€та сравнително високо обществено одобрение именно поради политическата безалтернативност. ѕоказателно в това отношение е националното представително проучване на общественото мнение, направено сред 1000 души от 4 до 11 март 2011 г. от Ќ÷»ќћ, според което 31% от българите биха гласували за нова парти€, ако такава бъде създадена. ƒа, в Ѕългари€ има плуралистична партийна система, но н€ма политическа сила, ко€то да предложи и реализира действителна и позитивна пром€на. ѕовечето парламентарно представени политически партии са компрометирани по-малко или повече в очите на обикновени€ гласоподавател, заради участието си в предишни управлени€. ¬ъпреки всичко, едно нещо е €сно – всеки политически мит е нетраен. ѕричината е доста проста – политически€т мит, в разглеждани€ аспект, е продукт на: ј) големите обещани€ на изборните кандидати и Ѕ) високите очаквани€ на избирателите, сблъскали се с ¬) обективната действителност. —поред проучване на обществените нагласи, направено от социологическата агенци€ Alpha Research в периода 12-20 февруари 2011 г. сред 1005 пълнолетни жители от ц€лата страна, 63% от българите предпочитат бъдещи€т президент да не бъде от √≈–Ѕ, а от друга политическа сила. ≈два 33% от анкетираните из€в€ват желание президентът да е човек от √≈–Ѕ. ≈лекторалната ерози€ сред управл€ващата парти€ се вижда и от представеното на 27 февруари 2011 г. изследване на „ќтворено общество”, което отчита че за първи път негативните оценки за развитието на страната при управлението на Ѕойко Ѕорисов – 41%, надвишават позитивните – 36%. —падането на одобрението към управлението на √≈–Ѕ е следствие на политически (скандалите около –ум€на ∆елева, Ћъчезар »ванов,  алина »лиева, Ѕожидар ƒимитров, използваните специални разузнавателни средства и пр.) и социално-икономически причини (понижаването на жизнени€ стандарт на средностатистически€ българин поради повишението на инфлаци€та, безработицата, цените на основни хранителни стоки, горивата и пр.). ѕри това положение много е веро€тно кандидатът за президент на √≈–Ѕ да бъде от измежду попул€рните и ползващите се с висок рейтинг политически фигури, н€мащи пр€ко отношение към горепосочените проблеми, като –осен ѕлевнелиев например. —пр€ганата из медиите кандидатура на вътрешни€ министър ÷ветан ÷ветанов трудно би намерила позитивен отклик сред избирателите, с оглед публичните скандали в последните месеци свързани с употребата на специални разузнавателни средства, включително и взривът пред редакци€та на в. „√алери€”.      

     Ћ€вото политическо пространство с€каш е застинало. Ќ€ма пром€на, нито изглед за такава. ‘ормално съществува  оалици€ за Ѕългари€, но всъщност реални€т субект зад тази формулировка е Ѕ—ѕ. ƒругите съставни части на „коалици€та” – шест малки и слаби политически формации с нехомогенен характер – на практика не игра€т съществена рол€. ƒруга л€ва политическа парти€, ко€то адекватно да конкурира и да се противопостави на доминиращата позици€ на Ѕ—ѕ към момента не съществува. ѕо€вата на гражданското движение јлтернатива за българско възраждане (јЅ¬) около президента √еорги ѕърванов, стартирано на 11 ноември 2010 г., е про€ва на раздвижване в л€вото пространство, ко€то само времето ще покаже дали ще прерасне в политическа парти€. ћного е веро€тно јЅ¬ да последва съдбата на всички значими политически сили от началото на демократичните промени (напр. —ƒ—, ƒѕ—, Ќƒ—¬, јтака, √≈–Ѕ) като се трансформира от гражданско движение в парти€. –азбира се, спорно е и доколко јЅ¬ би била опозици€ на Ѕ—ѕ. —ъщевременно въпреки, че √еорги ѕърванов за€ви своето намерение да не формира нова парти€, в средносрочен план това е напълно възможно. ќще повече, че той продължава да се радва на сравнително високо одобрение в обществото. » все пак, въпреки отслабените позиции на Ѕ—ѕ, парти€та остава втора политическа сила в страната. «атова нейната кандидатура за президентските избори ще бъде особено интересна.

     ¬ д€сното политическо пространство, където всъщност се самоопредел€ и √≈–Ѕ, има значително разнообразие от политически субекти – —ƒ—, ƒ—Ѕ, –«—, „јтака”. ѕредседателите на —ƒ— и ƒ—Ѕ – ћартин ƒимитров и »ван  остов – вече постигнаха съгласие относно €в€ването на президентските избори под познатата формула на —ин€та коалици€. ѕодобно споразумение обаче не беше постигнато за местните избори, където по насто€ване на —ƒ— коалирането ще става въз основа на решение на съответните местни партийни структури. Ќо дори и в национален мащаб възниква съществен проблем, а именно – фигура, около ко€то да се обедин€т както партийните ръководства на —ƒ— и ƒ—Ѕ, така и техните привърженици. «ащото все пак не бива да се забрав€, че президентските избори са мажоритарни по сво€ характер, т.е. гласува се не толкова за парти€ или коалици€, колкото за конкретен кандидат. ѕодобни преговори обаче тепърва предсто€т. ƒругите две горепосочени партии – –«— и „јтака” – вече об€виха своите кандидати за президентски€ пост. ѕарти€та, председателствана от яне янев об€ви, че ще подкрепи кандидатурата на јлексей ѕетров, издигната от парти€ „Ќова сила” – политическа формаци€ съставена от бивши членове на „јтака”. —амата парти€ „јтака” ще се състезава на предсто€щите президентски избори със същата кандидатура като на изборите през 2006 г. —ами€т ¬олен —идеров об€ви „изненадващо” на 12 февруари 2011 г. в ямбол, че той ще бъде кандидатът за президент на „јтака”.

     ƒвете водещи партии в политически€ център – ƒѕ— и Ќƒ—¬ – ще игра€т специфична рол€ в предсто€щите избори. ƒѕ— най-веро€тно отново ще „прехвърли” сво€та електорална подкрепа към даден кандидат-президент, като н€ма да издигне собствена кандидатура. »зключването на  асим ƒал от ƒѕ— и обществени€ отзвук от това събитие обаче несъмнено показват „пропукване на крепостта”. ¬ътрешнопартийните проблеми в случа€ имат и външнополитически измерени€, свързани с реакци€та на изселническите дружества в “урци€. “ова най-веро€тно ще се отрази на подкрепата за ƒѕ—, но не в решаваща степен. ќт друга страна, реални предпоставки за разцепление на парти€та към момента не съществуват, но не е изключено  асим ƒал да опита за създаде и развие свой политически проект. ƒругата центристка парти€ – Ќƒ—¬ – се ползва с ниска електорална подкрепа в национален план, но притежава потенциал да реализира успешно свои представители по места. —ъщевременно с подход€ща кандидатура Ќƒ—¬ би могла да привлече значителен брой гласоподаватели в мажоритарната президентска надпревара. ќпредел€ни€т като евентуален кандидат за президентски€ пост бивш еврокомисар ћеглена  унева е може би възможно най-перспективната номинаци€ на Ќƒ—¬.

     » все пак, социологическите проучвани€ на общественото мнение и политологическите анализи показват, че е налице поредно разочарование от политиката и нейните субекти – политици и политически партии. ѕоредни€т мит за нови€ политически меси€ в лицето на √≈–Ѕ е в процес на ерози€, а в обществените нагласи са заражда очакването за нов спасител. Ќай-веро€тно той н€ма да се по€ви на предсто€щите избори през есента на 2011 г., а на парламентарните през 2013 г., но въпреки това по€вата му е неизбежна.  ой ще бъде този нов политически субект, който ще обедини (за пореден, но не за последен път) политически разочарованите избиратели, все още не е €сно. ¬ъпреки това, вече има една сериозна за€вка – јЅ¬.  ъм момента обаче политическата безалтернативност е повече от очевидна...    

                

 
пїњ–Р–≤—В–Њ—А –љ–∞ —Б—В–∞—В–Є—П—В–∞: јлександър ¬еличков пїњ

–Я–Њ–Ї–∞–ґ–Є –і—А—Г–≥–Є —Б—В–∞—В–Є–Є –Њ—В —В–Њ–Ј–Є –∞–≤—В–Њ—А