–Я–µ—З–∞—В
-
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В   
–Я–Њ–љ–µ–і–µ–ї–љ–Є–Ї, 28 –Ь–∞–є 2012 16:42

јлександър ¬еличков

     48-ми  онгрес на Ѕ—ѕѕрез изминали€ месец май 2012 г. се случиха н€колко важни събити€ за развитието на българската партийна система. ”твърдилата се през последните две десетилети€ като „традиционна” десница на практика сама прекрати своето политическо съществуване. ¬ л€вото политическо пространство 48-и€  онгрес на Ѕ—ѕ запази към момента целостта на парти€та, но повдигна въпроса за нейното бъдеще. Ѕезспорен факт е, че политическите сили, които б€ха в основата на прехода към демокраци€ и пазарна икономика са в идейна и електорална криза, породена от собствената им неспособност да се развиват и адаптират. » докато традиционните формации в десни€ политически спектър – —ƒ— и ƒ—Ѕ – са в период на необратим разпад, то Ѕ—ѕ все още има шанс да се реформира и спре собствената си маргинализаци€.

 

     “рансформаци€та на партийната система е естествен процес, който не тр€бва да се приема еднозначно като позитивен или негативен. —ред повечето български политолози и социолози се е утвърдило разбирането, че през 90-те години на минали€ век, непосредствено след началото на т. нар. „преход”, в Ѕългари€ се формира партийна система с „две и половина” партии – Ѕ—ѕ, —ƒ— и „половинката” ƒѕ—, играеща рол€та на балансьор в системата. ѕостепенно обаче негативни€т или търсещи€т алтернатива вот започва да търси свое представителство в популистки формации като Ѕългарски€ бизнес блок на ∆орж √анчев. ѕървата коренна пром€на в българската политическа система настъпва през 2001 г., когато една либерална парти€ се формира около личността на последни€ български монарх —имеон —акскобургготски и печели убедително парламентарните избори. ¬същност това е и кра€т на съществувалата десетилетие партийна система с „две и половина” партии. Ќо докато л€вото политическо пространство усп€ва да запази сво€та монолитност, въпреки краткотрайната по€ва на Ѕългарската ≈вролевица и множеството други малки и слаби социалдемократически партии, д€сното политическо пространство още тогава започва да про€в€ва признаци на организационна неустойчивост. ¬ този смисъл началото на кра€ за —ƒ— като обединител на традиционните десни избиратели тр€бва да се търси в далечната 2001 г.  ъм онзи момент подобно развитие на събити€та не е и не може да бъде предначертано, нито пък е  необратимо, Ќеконтролирани€т разпад идва в следствие на жаждата за политическа власт на ключови фигури от партийни€ апарат и неспособността на партийното ръководство да спре процеса на дефрагментаци€ и дезинтеграци€. ѕрез гореспоменатата 2001 г. —ƒ— е напусната от тогавашни€ кмет на —офи€ —тефан —офи€нски, който създава свой политически проект – —ъюз на свободните демократи (——ƒ) и ≈вгений Ѕакърджиев, сформирал Ѕългарски демократичен съюз „–адикали”. » двете формации потъват бързо в бездната на безизвестността, следвайки съдбата на своите социалдемократически събрат€, произлезли от Ѕ—ѕ. ¬ажно е да се подчертае, че по€вилите се през втората половина на 90-те години ќбединени демократични сили (ќƒ—) и  оалици€ за Ѕългари€ ( Ѕ) макар формално да са коалиции, de facto политически€т субект всъщност е —ƒ—, съответно Ѕ—ѕ. ќстаналите политически образувани€ влизащи в състава на тези коалиции са маргинални формировани€, представл€ващи изключително ограничен електорат.

     √олеми€т удар върху —ƒ— нанас€ напускането на парти€та от страна на »ван  остов и група депутати близки до него през 2004 г. »деологът на ќƒ— сформира сво€ организаци€ – ƒемократи за силна Ѕългари€ (ƒ—Ѕ), ко€то се оказва и най-жизнеспособни€т проект произл€зъл от разпадането на —ƒ—. ¬същност —ƒ— формално продължава да съществува и след 2004 г., но със значително свита и ограничена електорална база. ƒокато Ѕ—ѕ все така остава монополист в леви€ политически спектър, по€вата на √≈–Ѕ през 2006 г. като д€сноцентристка консервативна парти€ допълнително размива д€сното политическо пространство. Ќа практика три политически субекта започнаха да претендират за представителството на консервативно мислещите българи – —ƒ—, ƒ—Ѕ и √≈–Ѕ. –азбира се, конкуренци€та сама по себе си не е негативно €вление, но нейните позитиви се про€в€ват единствено, когато има представени алтернативни визии, програми, идеи – все неща, които отсъстват. ќнова, което разцепи д€сното политическо пространство е самоцелната борба за власт. “ова €вно беше осъзнато от вече бивши€ председател на —ƒ— ћартин ƒимитров, който след като не получи одобрението на Ќационални€ съвет на парти€та за продължаване на „—ин€та коалици€” като политическа формула, беше принуден от обсто€телствата да подаде оставка на 15 май 2012 г. ѕодобно действие обаче е до гол€ма степен политически безотговорно в такъв момент и граничи с политическо самоубийство на ц€лата организаци€, ко€то той представл€ва. ћеждувременно през месец април 2012 г. ƒ—Ѕ пък беше напусната от редица свои членове, сред които едини€т заместник-председател на парти€та ƒаниел ћитов и кандидатът за кмет на —офи€ на последните местни избори ѕрошко ѕрошков. ѕо този начин кризата в десни€ политически спектър очерта нови измерени€. —оциологическите проучвани€ отдавна постав€ха под съмнение възможността „—ин€та коалици€” да премине 4% бариера на следващите парламентарни избори през 2013 г. —ега, когато —ƒ— и ƒ—Ѕ веро€тно ще се €в€т самосто€телно на изборите или в коалици€ с друг партньор, също толкова електорално маргинализиран, шансовете за парламентарно представителство намал€ват значително. ≈динствената възможност на тези две десни партии беше да се консолидират в името на общи€ успех и да реформират сво€та идеологическа програма и организационни структури. “ова обаче се оказа непосилно за т€х и много скоро ћартин ƒимитров и »ван  остов ще усет€т собствените си грешки. ƒали ще ги разберат е друг въпрос...

     ћеждувременно големи€т печеливш от разрива между —ƒ— и ƒ—Ѕ е не „вечни€ враг” Ѕ—ѕ, а единствената политически значима д€сна парти€ – √≈–Ѕ. —ъвсем логично е десните избиратели да търс€т представителство чрез н€ко€ д€сна формаци€. ¬еро€тно част от т€х ще се пренасочат към гражданското движение и бъдеща либерална политическа парти€ „Ѕългари€ на гражданите” на ћеглена  унева. ћнозина обаче ще се насочат към д€сноцентристката парти€ √≈–Ѕ като изразител на техните интереси, иначе в противен случай рискуват да останат политически непредставени. ƒруг е въпроса, доколко √≈–Ѕ е класическа д€сна парти€ или по-скоро е популистка формаци€, базирана на лидерството на сво€ председател Ѕойко Ѕорисов. Ќезависимо от множеството политически и кадрови провали обаче социологическите изследвани€ показват, че √≈–Ѕ усп€ва да запази значителна част от подкрепата на гласоподавателите. “ова се дължи до гол€ма степен на политическата слабост на останалите партии и липсата на реална алтернатива пред избирател€, както и на активни€ медиен PR, работещ в полза на публични€ образ на √≈–Ѕ и Ѕойко Ѕорисов. ≈динственото, което може да отдръпне електората от управл€ващата парти€ е социални€т натиск на икономическата криза и идейното обединение на опозици€та. ‘акт е, че икономическото положение на страната се влошава, но н€ма кой да се възползва от това – политическите субекти, играещи рол€та на опозици€ са доста хаотични, безидейни и разкъсвани от вътрешни противоречи€.

     ƒруги€т основен играч в българската партийна система – Ѕ—ѕ – макар да продължава да н€ма конкуренци€ в леви€ политически спектър, остава все така идейно и организационно слаб. Ќа дългоочаквани€ 48-ми  онгрес на парти€та, провел се под лозунга „«а нова социална Ѕългари€!”, не се случи нищо значимо. »деите и политиките за „социална Ѕългари€” отстъпиха м€сто на борбата за партийно лидерство. ќттегл€нето в последни€ момент на кандидатурата на √еорги ѕърванов за председател на Ќационални€ съвет на Ѕ—ѕ беше продиктувано не толкова от стремеж да запази целостта и единството на парти€та, колкото от лични мотиви. ѕърванов разбра, че ще загуби двубо€ със —ергей —танишев и предвидливо, но егоистично, оттегли кандидатурата си. ќще от самото начало сблъсъкът —танишев–ѕърванов беше не противостоене на идеи, концепции и стратегически виждани€, а имаше характер на личен конфликт, про€в€ващ се чрез взаимни нападки. “очно затова подобен род политическа конкуренци€ е неползотворен и дори вреден. јко ѕърванов желаеше запазване на единството и стабилността на парти€та, въобще н€маше да повдига въпроса за проблемите в Ѕ—ѕ в навечерието на предсто€щите парламентарни избори. “ой просто се опита да спечели политически дивиденти от тези проблеми, които наистина съществуват. ‘акт е, че ѕърванов започна сво€ политически поход обратно към лидерството в Ѕ—ѕ още през 2009 г., когато все още беше президент на страната. “ой добре осъзнаваше, че завръщането му в политиката след кра€ на президентски€ му мандат минава или през лидерство на Ѕ—ѕ, или на алтернативни€, но неуспешен, проект јЅ¬. ¬ крайна сметка √еорги ѕърванов не усп€ да реализира нито едно от двете, а като член на Ќационални€ съвет на Ѕ—ѕ, за какъвто беше избран, едва ли ще успее да вли€е съществено върху партийната политика. ¬ дългосрочен план ѕърванов веро€тно ще се опита да си възвърне вли€нието и властта в парти€та. ѕровели€т се на 19-20 май 2012 г. 48-ми  онгрес на Ѕ—ѕ обаче показа, че партийното т€ло иска да върви напред, а не да се връща назад. ћакар реформите в Ѕ—ѕ да се случват трудно и бавно, те са неизбежни, ако парти€та не иска да се маргинализира по подобие на —ƒ—. «атвореността, олигархичната и геронтизирала структура на парти€та са сериозни проблеми, с които ръководството на Ѕ—ѕ ще тр€бва да се пребори, за да се съхрани политически. —ергей —танишев спечели вътрешнопартийната битка срещу √еорги ѕърванов, но дали ще успее да спечели войната за избирателите?!?

     —оциологическите проучвани€ показват, че ако парламентарните избори б€ха днес едва 4 политически сили биха прехвърлили 4% бариера – √≈–Ѕ, Ѕ—ѕ, ƒѕ— и евентуално „Ѕългари€ на гражданите”. «а консолидиране на партийната система в Ѕългари€ е трудно да се говори като се има предвид високата волатилност на електорални€ вот; дори напротив – ние сме свидетели на поредната нейна трансформаци€. “ази трансформаци€ обаче повдига повече въпроси, отколкото дава отговори. »зследвани€та показват, че нито една политическа сила н€ма да спечели абсолютно мнозинство и съответно н€ма да може да управл€ва самосто€телно. јко това наистина се случи и гореспоменатите 4 партии вл€зат в парламента ще бъде налице интересна ситуаци€, имайки предвид категоричното противопостав€не от страна на водещата политическа сила √≈–Ѕ да влезе в коалици€ с ко€то и да е от другите политически формации. ƒругата особеност е, че отново както през 90-те години на минали€ век в Ќародното събрание ще имаме една д€сна и една л€ва парти€, едната от които ще има главна рол€ при сформирането на правителството, както и парти€ (или партии) балансьор(и). “ази трансформаци€ на партийната система е предизвикана от загубата на доверие в традиционните, утвърдили се и познати до този момент партии, и липсата на адекватна алтернатива за политическо представителство измежду тези партии и движени€.  ризата на доверие към политическите организации е неконтролиран процес, генериран и поддържан от самите т€х. ¬ този смисъл динамиката на партийната система е естествено следствие от кризите на доверие в партийните организации. ѕолитическата пром€на носи със себе си доста неизвестни, но и надежда за развитие към по-добро, към прогрес. ѕри липсата на традиционно установени партии и консолидирана партийна система като в «ападна ≈вропа или —јў, пром€ната винаги се търси в нова политическа формаци€. ѕолитическото изчерпване и изчезването на един политически субект (Ѕългарски бизнес блок, Ѕългарска ≈вролевица, Ќƒ—¬, „јтака”, —ƒ—, ƒ—Ѕ) почти винаги е последвано от по€вата на друг (√≈–Ѕ, јЅ¬, „Ѕългари€ на гражданите”), като по този начин партийната система сама се балансира, запълвайки идейните празноти и нужди на обществото.

     ћаргинализирането на —ƒ— и ƒ—Ѕ е изц€ло в полза на √≈–Ѕ и „Ѕългари€ на гражданите”. “о е следствие на вътрешнопартийните борби за власт и липсата на реформи, които да обнов€т партиите идейно и организационно. ≈дин или друг партиен функционер ще поеме ръководството на —ƒ— в този критичен момент, но на принципа „ѕо-добре капитан, дори и на потъващ кораб”. “р€бва да се отбележи, че —ƒ— и Ѕ—ѕ са единствените български партии базирани на идеологическа концепци€, а не на лидерството на конкретна личност (като Ќƒ—¬, „јтака”, √≈–Ѕ). » все пак обединението около една иде€ е процес на насочване и канализиране на организационните усили€, за което е необходим умел ръководител. —ƒ— и ƒ—Ѕ имаха нужда от „—ин€та коалици€” сега повече от вс€кога, за да запаз€т политическите си позиции, но нечии лични амбиции наддел€ха. ѕодобни проблеми има и в Ѕ—ѕ, но както е видно засега партийната дисциплина усп€ва да сдържа центробежните сили.  акто в природата, така и в партийните системи оцел€ва този, който е най-приспособим. Ќе идеологически хамелеон, а който знае, че обнов€ването на една политическа формаци€ на основата на комбинаци€та от приемственост и иновативност в идеен и структурно-организационен план е perpetuum mobile на партийни€ субект.

     „естите трансформации на партийната система са типични за страните от »зточна ≈вропа и показват неустойчивостта на системата. Ѕългари€ не прави изключение в това отношение. “ова обаче не означава, че подобна нестабилност е положително €вление и то тр€бва да бъде стимулирано.  онсолидирането на българската партийна система ще се състои едва тогава, когато отговорните политически фигури проуме€т, че личната амбици€ за власт не минава непременно през сформирането на индивидуален политически проект. ƒали това ще бъде осъзнато е спорно като се има предвид истори€та на българските политически партии след ќсвобождението.

                                    

 
пїњ–Р–≤—В–Њ—А –љ–∞ —Б—В–∞—В–Є—П—В–∞: јлександър ¬еличков пїњ

–Я–Њ–Ї–∞–ґ–Є –і—А—Г–≥–Є —Б—В–∞—В–Є–Є –Њ—В —В–Њ–Ј–Є –∞–≤—В–Њ—А