–Я–µ—З–∞—В
-
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В   
–І–µ—В–≤—К—А—В—К–Ї, 02 –Ь–∞–є 2013 13:29

јлександър ¬еличков

†††† alt—ъбити€та в Ѕългари€ през последната половин година показват нещо много важно – ц€лата система на обществени отношени€ е в тежка криза. ј тази криза е преди всичко морална, и едва след това продукт на лошото социално-икономическо положение в страната. Ѕългарските граждани отдавна са осъзнали, че финансовите им възможности далеч не съответстват на тези на останалите европейски граждани. «а българина вечни€т политически преход и перманентната икономическа криза не са нещо ново, а част от ежедневието. ћоралната делегитимаци€ и отричане на съществуващите обществени взаимоотношени€ обаче достигнаха нови измерени€.

†††† ѕреди всичко хората н€мат доверие в ц€лостната политическа система – политиците, партиите и институциите са загубили сво€та обществена основа и са се сраснали с икономическата олигархи€. Ќа практика политическите партии, които са основен елемент на представителната демокраци€, отдавна не изпълн€ват сво€та главна функци€ да агрегират и израз€ват интересите на гражданите. –азбира се, това не е нещо ново, но в услови€та на икономическа и морална криза в обществото, ефекта от елиминирането на представителната функци€ на партиите създава сериозен риск за съществуването на представителната демокраци€ като ц€ло.  акто истори€та многократно е показала, от моралната криза на демокраци€та се възползват радикални популистки формации, които именно чрез нейните изборни механизми и плуралистични принципи € маргинализират и свеждат до безсъдържателен термин. Ќо кое доведе до сегашното положение на морална деградаци€ и политическа безалтернативност? “ова е един наистина много сериозен въпрос, който едва ли може да се об€сни изчерпателно в насто€щи€ кратък анализ. ѕреди всичко днешната ситуаци€ е продукт на натрупвани€ на негативи във времето. ѕолитическата криза е следствие на моралната криза в българското общество, на наслагвани€ в начина на мислене и поведение. ѕолитиката, разглеждана от ѕлатон като висша отговорност и тежко бреме за един ограничен елит, бе превърната в самоцел и средство за лично обогат€ване. ѕолитически€т и партийни€т живот б€ха монополизирани от конкретни личности със съмнителна автобиографи€, а самите партии се затвориха за гражданско участие в т€х. “ака постепенно думите „парти€” и „политика” придобиха в общественото съзнание крайно негативна конотаци€ – политиката се превърна в лека жена, обслужваща порочни частни икономически интереси. ћоралната криза на политическото в услови€та на формална (процедурна) демокраци€, липсата на социална и правна справедливост, и социално-икономическата безизходица, принизиха държавното управление в невиждана до този момент степен.

†††† “ова приниз€ване на политиката може да се види на различни нива – както в отношението на гражданите към всичко обозначено като политическо, така и при самите политици в техни€ политически език и начина на провеждане на предизборна кампани€. ¬ крайна сметка отношението гражданин-политика се обуслав€ от отношението политик-политика. јко се опитаме да пренесем тези теоретични разсъждени€ в действителността ще видим, че български€ политически живот е изпъстрен с гръмки (но бързо забрав€ни от публиката) скандали, груб и дори вулгарен политически език, черен PR, негативни предизборни кампании и още, и още... ¬ това отношение българската политическа култура повече наподоб€ва на украинската или руската, а не на европейската. ≈жегодните доклади на ƒържавни€ департамент на —јў, „‘рийдъм хаус” и „–епортери без граници” показват, че положението в страната се влошава – корупци€та по високите етажи на властта, нефункциониращата и потънала в криминални зависимости съдебна система, ограничената свобода на медиите, са сред най-сериозните проблеми. ћасовото и безконтролно използване на специални разузнавателни средства (—–—) придоби размери, характерни за авторитарните или тоталитарните режими. ќказа се, че дори бивши€т премиер Ѕойко Ѕорисов е бил подслушван в дома си, най-веро€тно от сво€ бивш министър ћирослав Ќайденов. —ами€т факт на подслушването е наистина обезпокоителен, но не по-малко значимо е и съдържанието на записани€т разговор. Ќикой от участниците в звукозаписа не отрече неговата автентичност, като по този начин те косвено потвърдиха, че той е истински. ѕочти сигурно е и че в случа€ не става въпрос за използване на —–—, а записът е направен с мобилен телефон. ¬ кра€ на краищата станаха публично досто€ние н€колко неща. ѕърво, самото обсто€телство, че бивш министър внас€ звукозаписна техника в дома на бивши€ министър-председател показва, че е имало сериозно недоверие дори вътре в самото правителство на √≈–Ѕ. ¬торо, вижда се срастването на изпълнителната със съдебната власт до степен, в ко€то последната е подчинена на първата.  риминализаци€та на висшите етажи на властта е пропила както правителството, така и прокуратурата – институциите, които би тр€бвало да се бор€т с престъпността са всъщност неин ментор. “рето, използвани€т по време на разговора език показва за пореден път политическата култура на български€ политически „елит” (или поне на преобладаващата част от него).

†††† ќстава въпроса ще бъде ли санкционирано това поведение от избирателите с оглед на предсто€щите на 12 май 2013 г. предсрочни парламентарни избори? “рудно е да се предвиди по какъв начин точно ще повли€е подобен скандал на крайните изборни резултати. ¬еро€тно √≈–Ѕ ще бъде губещата парти€ от този развой на събити€та и това н€ма да бъде лишено от смисъл. —лед започването в началото на февруари 2013 г. на едни от най-масовите протести в последните две десетилети€, вече бивши€т премиер Ѕойко Ѕорисов се опита да изиграе максимално успешно своите карти като подаде оставката на кабинета си. ¬същност първоначално никой от протестиращите не искаше падане на правителството, а само пром€на в енергийната политика на страната и намал€ване на сметките за отопление и електричество. ƒори да е имало отделни изказвани€ за свал€не на правителството, това б€ха искани€ на отделни хора, а не на протестното движение като ц€ло. Ѕойко Ѕорисов и негови€т екип обаче осъзнаваха много добре, че след четиригодишното управление на √≈–Ѕ, свързано с финансови ограничени€, увеличаване на безработицата и ц€лостно понижаване на жизнени€ стандарт на населението, не биха могли да спечел€т нужното им мнозинство в следващи€ парламент, за да управл€ват отново еднолично. ѕротестите, провели се в почти всички по-големи градове на страната показваха, че хората искат н€кой да поеме отговорността за бедността и мизери€та, в ко€то живе€т и не са удовлетворени от оправдателните изказвани€, че „комунистите са виновни за всичко”. ѕетима души се самозапалиха, от т€х четирима починаха от раните си. “ези актове имаха €вен символичен смисъл, а именно – ножът е стигнал до кокала. Ћогично беше след като √≈–Ѕ отказва да поеме политическата отговорност за управлението си, конкретен акт на което е подаването на оставка на правителството на 20 февруари 2013 г., въобще да не претендира за нов четиригодишен мандат. ѕротивно на това, борбата за власт (разбирай, кой да преразпредел€ благата) се ожесточи. ƒотолкова, че това стана очевидно дори за международни организации като ќрганизаци€та за сигурност и сътрудничество в ≈вропа (ќ——≈), чи€то наблюдателска миси€ в Ѕългари€ за предсрочните избори на 12 май 2013 г. беше драстично увеличена.[1]

†††† —оциологическите проучвани€, направени с пропагандна, а не изследователска цел, веднага започнаха да дават противоречиви прогнози за изборните резултати. —поред н€кои агенции разликата между първата и втората парти€ – съответно √≈–Ѕ и Ѕ—ѕ – е в рамките на статистическата грешка. ƒруги пък посочват, че разликата е достатъчно €сна и разграничима.  ато ц€ло съществува консенсус около това, че пет политически сили ще преминат четирипроцентовата бариера и ще вл€зат в следващото 42-ро Ќародно събрание – √≈–Ѕ,  оалици€ за Ѕългари€, ƒѕ—, јтака и ƒвижение „Ѕългари€ на гражданите”. “ук тр€бва да се отбележат н€колко неща. ѕърво, протестното движение не усп€ да се организира и да канализира по най-успешни€ начин сво€та енерги€. ¬ътрешните противоречи€ между самите протестиращи б€ха видими още по време на демонстрациите и в крайна сметка изкристализираха в образуването на отделни фракции и движени€. „—ъединението прави силата” – пише върху сградата на Ќародното събрание... » с€каш по ирони€ на съдбата именно това не достигна на протестното движение да разрасне сво€ потенциал до политически значима сила. ќтделните фракции поеха по път€ към изборите или самосто€телно, или подкрепиха н€ко€ съществуваща политическа сила, обричайки своите усили€ на предизвестен неуспех. ¬торо, десните партии и движени€ са в отстъпление. “ова може да се види дори от искани€та, отправени от протестиращите – гол€ма част от т€х б€ха абсурдни и взаимоизключващи се, но леви€т елемент прозираше почти навс€къде. јкцентът беше върху социалната справедливост в различните й разновидности. «атова не е изненадващо, че —ин€та коалици€ (ƒ—Ѕ и —ƒ—) и –«—, които б€ха част от предишни€ парламент, вече н€ма да присъстват в законодателната зала. “рето, но свързано с предишната точка, партийната система в Ѕългари€ ще претърпи ключова пром€на – традиционното д€сно в лицето на ƒ—Ѕ и —ƒ— вече ще бъде част от учебниците по истори€. Ќеспособността за реформиране и консолидиране на усили€та (което видимо и от примера с протестното движение €вно е типична българска черта) неминуемо ще се отрази на политическото им бъдеще. ѕодобна опасност от маргинализиране стои всъщност и пред традиционната л€ва парти€ – Ѕ—ѕ. ƒа, Ѕ—ѕ наистина има твърд електорат, но той не е застрахован от ерозиране. ќще повече, че обновлението в парти€та така и не се случи – липсват нови лица, с които гласоподавателите да припозна€т алтернатива на досегашното управление. «ащото бивши€т министър-председател и насто€щ председател на Ѕ—ѕ и ѕ≈— —ергей —танишев определено не е алтернатива – той е символ на едно отхвърлено статукво.

†††† ѕерспективите след предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013 г. не са особено добри. √≈–Ѕ дори и да спечели изборното състезание, парти€та ще има незначително предимство в бро€ мандати пред най-веро€тната втора политическа сила –  оалици€ за Ѕългари€. —ъщевременно ръководството на √≈–Ѕ вече категорично за€ви н€колкократно, че н€ма да се коалира в никакъв случай с  оалици€ за Ѕългари€, ƒѕ— или ƒвижение „Ѕългари€ на гражданите”. — други думи единствени€т възможен коалиционен партньор на √≈–Ѕ би била политическа парти€ јтака. ѕри подобна конфигураци€ обаче бро€т мандати почти сигурно н€ма да бъде достатъчен за формирането на парламентарно мнозинство, да не говорим, че устойчивостта на последното също е под въпрос. јко √≈–Ѕ върне мандата за състав€не на правителство, което е много веро€тен политически ход, съгласно чл. 99 от  онституци€та, втората политическа сила тр€бва да предложи кандидат за министър-председател. “огава е много веро€тно да станем свидетели на сформирането на нова „“ройна коалици€” съставена от  оалици€ за Ѕългари€, ƒѕ— и ƒвижение „Ѕългари€ на гражданите”. ѕри провал за състав€не на правителство, в разгара на л€тото ще се проведат нови избори. ѕодобно стечение на обсто€телствата обаче е нежелателно, тъй като страната може да изпадне в сериозна политическа криза, и то в особено неблагопри€тен момент. ј това ще нагнети допълнително натрупаното напрежение в обществото.

†††† ¬ навечерието на парламентарните избори е €сно едно нещо – хората искат коренна пром€на във всичко, тук и сега. ƒвадесет и четири години преход към нищото и нищетата – така може да се синтезира накратко светогледа на мнозинството български граждани. ѕопулизмът години наред запълваше недостатъците в съществуващото положение, но се стигна до момента, в който популизмът не може да нахрани или стопли, а хората започнаха да осъзнават своите индивидуални интереси и граждански права. »менно за това подсказаха и протестите от февруари 2013 г. √ражданското общество още не е готово да поеме изц€ло своите функции, но пробуждането без съмнение е налице. Ќо имаме ли революционна ситуаци€, дошъл ли е моментът за коренна пром€на на съществуващи€т ред? ѕрактикът на революци€та ¬. ». Ћенин дава три обективни фактора за наличието на революционна ситуаци€ – елитите да не могат да продължат да управл€ват по стари€ начин, хората да не искат да живе€т по този стар начин, а активността на масите значително да се е повишила. » ако можем да прием, че тези три обективни предпоставки са налице, то субективни€т фактор – наличие на организирана сила, ко€то да е способна да оглави масите и да събори стари€ ред – липсва. ѕротестното гражданско движение в Ѕългари€ е все още слабо и липсва организационен център, способен на катализира и консолидира обществените процеси, да ги насочи в посоката на желаната пром€на. Ќо независимо от това кога ще се случи тази пром€на, т€ е неизбежна, защото съществуващи€т обществен ред е тотално делегитимиран.


[1]†Ќа предходните президентски и местни избори в Ѕългари€, които се проведоха през октомври 2011 г., ќ——≈ имаше само 21 наблюдатели, а за предсрочни€ вот на 12 май 2013 г. техни€т брой ще бъде увеличен до 242.

 
пїњ–Р–≤—В–Њ—А –љ–∞ —Б—В–∞—В–Є—П—В–∞: јлександър ¬еличков пїњ

–Я–Њ–Ї–∞–ґ–Є –і—А—Г–≥–Є —Б—В–∞—В–Є–Є –Њ—В —В–Њ–Ј–Є –∞–≤—В–Њ—А