–Я–µ—З–∞—В
-
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В S.Tonkova   
–Я–Њ–љ–µ–і–µ–ї–љ–Є–Ї, 07 –Ь–∞—А—В 2011 19:43

—тефка “онкова

„»зточното партньорство ще постигне сво€та цел на политическо асоцииране и икономическа интеграци€ единствено при наличието на силна политическа вол€ и ангажираност на двете страни. “р€бва да инвестираме повече във взаимната стабилност и благополучие. “ова ще бъде бързо компенсирано чрез значими политически и икономически ползи и ще доведе до по-гол€ма стабилност и сигурност както за ≈—, така и за нашите източни партньори.“

               ∆озе ћануел Ѕарозу

 

 

 „Ќа юг имаме съседи в ≈вропа, а на изток – съседи на ≈вропа”

 

     ѕо-горната формулировка е изречена от –адослав —икорски – полски€т министър на външните работи – през юни 2008 г. по повод приемане на новото направление във външната политика на ≈вропейски€ съюз (≈—) – т.нар. „»зточно партньорство”. ƒумите му обрисуват общата европейска позици€ по отношение на новите съседи след последните разшир€вани€ на съюза. —лед големите вълни на присъедин€ване на нови членове към ≈— в годините 2004 и 2007, неговите граници географски се изместват все повече в източна посока. ѕо собствена дефиници€ европейската общност определ€ като свои непосредствени съседи –уси€ (в началото включена в програмите за добросъседство), јрмени€, јзербайджан, Ѕеларус, √рузи€, ћолдова, ”крайна, както и държавите, които не са в непосредствена близост – јлжир, ћароко, ≈гипет, »зраел, …ордани€, Ћиван, Ћиби€, палестинската власт, —ири€ и “унис.

     ѕрез 2008 г. европейски лидери одобриха иде€та на ѕолша и Ўвеци€ за създаването на ново направление в общата външна политика на ≈—, известно под името „»зточно партньорство”[1]. »нициативата предвиждаше изграждането, при определени услови€, на специална система за регионално партньорство с ”крайна, ћолдова, Ѕеларус,  јрмени€, јзербайджан и √рузи€. ÷елта тогава бе €сно мотивирана - да се заздрав€т връзките между ≈вропейски€ съюз и шестте бивши съветски републики без н€какъв ангажимент за бъдещото им членство в ≈—, ако те не изпълн€т поставените им икономически, политически и юридически критерии. ≈вропейската комиси€ (≈ ) об€ви, че подкреп€ реформите в шестте държави и обещава в дългосрочен план да улесни търгови€та си с т€х, както и да облекчи визови€ режим за техните граждани. ¬ рамките на плановете за „»зточно партньорство” се предвижда също значително повишаване степента на политическа ангажираност, включително перспективата за нови споразумени€ за асоцииране, по-добра енергийна сигурност и по-щедра финансова подкрепа за тези държави.

     ѕо време на разработването на стратеги€та за „»зточно партньорство” шестте страни, с които ≈вропейски€т съюз граничи на изток се намират в най-лошата икономическа и политическа криза след  постигането на сво€та независимост през 1991 г. —поред анализатори ситуаци€та там и днес продължава да е нестабилна. ѕолитиката в източните съседи на ≈— най-точно може да се обрисува като смесица от авторитарност и стагнирала демокраци€. Ќепрестанните тенденции към разцепление продължават да подклаждат страхове от възникване на кървави конфликти, а икономическата криза вс€ва хаос в цели€ регион.

     ≈вентуални подобни последстви€ от изброените процеси биха могли да бъдат изключително тежки за европейската общност. ѕодновените въоръжени конфликти и икономическата криза могат да отприщ€т поток от емигранти към източните страни-членки. »кономически анализатори предвиждат, че е възможно десетки банкови институции от западните държави-членки да бъдат повли€ни от свиването на източните икономики. Ќо отвъд тези непосредствени опасности се поражда и най-тежки€т момент – съперничеството между ≈вропейски€ съюз и –уси€ относно политическите рамки, в които ще се развиват източните съседки.

     —лед ќранжевата революци€ в ”крайна през 2004 г. и отежненото положение между ”крайна и –уси€, руското правителство работи усилено, за да привлече страните от региона в сво€та сфера на вли€ние, докато ≈— продължава да изпълн€ва една технократска стратеги€, ко€то най-добре може да бъде описана с пон€тието „разшир€ване в олекотен вариант”[2] – на държавите в региона се предлагат перспективи за евентуално политическо и икономическо интегриране с ≈—, докато в същото време се обезсилват надеждите за пълноценно членство в —ъюза.

     ѕрез пролетта на 2009 г., по време на среща на върха в ѕрага става €сно, че ≈вропейската комиси€ е изградила стабилна стратеги€ за финансовото подпомагане и политическо сближаване на E— с шестте бивши съветски републики –  јрмени€, јзербайджан, Ѕеларус, √рузи€, ћолдова и ”крайна. —тратеги€та предвижда премахване или облекчаване на визови€ режим с ≈— и повишаване на енергийната сигурност в ≈вропа. –уското правителство в  ремъл израз€ва своето несъгласие от намесата в см€таната за негова сфера на вли€ние. ≈вропейската комиси€ излиза с мотивирано становище, представено лично от председател€ й ∆озе ћануел Ѕарозу, и комисар€ по външните отношени€ Ѕенита ‘ереро-¬алднер[3]. „¬реме е да демонстрираме стъпки към пром€на в отношени€та ни с нашите източноевропейски партньори”[4].

     ѕред присъстващите представители на най-високо равнище на страните-членки на ≈— Ѕарозу представ€ програмата за „»зточно партньорство” на ≈— и за€в€ва, че е от жизненоважен интерес за ≈— да засили отношени€та си с тези държави в името на политическото им обвързване и икономическата интеграци€ и за осигур€ване на сигурност и стабилност по източната граница на ≈—[5]. ѕо думите на ръководител€ на ≈ , източното партньорство е знак за солидарност на евросъюза с партньорите му, които са сред най-сериозно пострадалите от нестихващата световна икономическа и финансова криза. „»зточното партньорство” се гради върху взаимни€ интерес и споделени ценности. “о е рамка за едно дългосрочно сътрудничество и ангажимент от страна на евросъюза. —поред нейните автори инициативата ще подпомогне допълнително източните партньори в желанието им да се сближат с ≈—, като им предостави така необходими€ тласък за реформи, казва еврокомисар€т по външните отношени€ Ѕенита ‘ереро-¬алднер. ѕо думите й най-важно в случа€ е държавите от »зточна ≈вропа да се доближат до стандартите на ≈— в политическата, икономическата и социалната сфера, което ще осигури и на т€х, и на евросъюза по-високо ниво на мобилност, по-добри търговски възможности и просперитет[6].

     ѕрез изминалите 15 години настъпват драстични промени по източната граница на ≈—. —лед сключването на споразумени€ за партньорство и сътрудничество между ≈вропейски€ съюз и източните партньори, последователните разшир€вани€ вод€т до по-гол€ма географска близост, докато реформите, подпомогнати от добросъседската политика, приближават тези източноевропейски страни политически и икономически повече до ≈—, отколкото до см€тащата ги за сво€ сфера на вли€ние –уси€. ≈вросъюзът носи все по-гол€ма отговорност към своите партньори, за да им помогне в преодол€ването на политическите и икономическите предизвикателства, пред които са изправени, и да подкрепи техни€ стремеж към по-тесни връзки. Ќастъпи моментът за преминаване на нов етап в отношени€та с тези партньори, без да се зас€га стремежът на отделните страни за техните бъдещи отношени€ с ≈—.

     —лед разпадането на —ъветски€ съюз през 1991 г. по източната граница на ≈— настъпват радикални промени. ѕоследователните разшир€вани€ вод€т до по-гол€ма географска близост с източните съседи, а реформите, поддържани чрез ≈вропейската политика за добросъседство, сближават тези страни с ≈— в политически и икономически план. ≈— има все по-гол€ма отговорност към асоциираните си партньори, свързана с необходимостта да им помогне да преодоле€т политическите и икономическите предизвикателства, пред които са изправени, да подкрепи стремежите им за по-тесни връзки.

     ќще със старта на програмата за „»зточно партньорство” на ≈— обаче мнозина лидери на страни-членки отправиха остри критики към стратеги€та представена от председател€ на ≈вропейската комиси€ Ѕарозу в ѕрага.  ритиките до гол€ма степен се дължат на тежката икономическа криза, чийто край все още изглежда далечен.

      акто ≈—, така и съседите му прежив€ват тежка икономическа криза, а раст€щата с€нка на взаимното недоверие помрачава отношени€та помежду им. ќсвен това н€кои от най-авторитетните лидери на западноевропейски държави показаха €сно, че не могат да приемат перспективата да сподел€т обща платформа със свои източни колеги като например јлександър Ћукашенко („последни€т диктатор в ≈вропа”), който е начело на Ѕелоруската република от 1994 г. ƒържавите с най-гол€мо вли€ние в ≈— – √ермани€, ‘ранци€, ¬еликобритани€, ’оланди€ и Ѕелги€ също са против даването на каквито и да било надежди на шестте бивши съветски републики за евентуално присъедин€ване, както и за смекчаването на визови€ режим за т€х в близко бъдеще. Ѕез ентусиазъм приемат „»зточно партньорство” и двете най-млади членки на европейската общност – –умъни€ и Ѕългари€, които подкреп€т инициативата на ≈— за черноморско сътрудничество. ѕравителствата на двете страни се опас€ват, че при разгръщане капацитета на стратеги€та за „»зточно партньорство” тази инициатива за черноморско сътрудничество ще бъде пренебрегваната.


 

     ≈дна от критиките, които откро€ват експертите е, че вс€ка от 27-те държави-членки на евросъюза, държи преди всичко на собствените си интереси и веро€тно поради това финансирането на проекта „»зточно партньорство” се оказва твърде скромно. “ова €сно проличава от организираните кръгли маси и семинари на високо равнище касаещи темата „Ѕъдещето на „»зточно партньорство” – предизвикателства и възможности”. —тана €сно, че от планираните до 2013 г. 600 милиона евро за източните ни партньори са отделени едва по 14 милиона евро и че проектът едва ли може да разчита на повече средства. Ќеудовлетворено от досегашните резултати е преди всичко правителството на Ѕеларус, което обвин€ва ≈вропейската комиси€, че не спазва стратеги€та си за „»зточно партньорство” и че в крайна сметка шестте  държави просто ще бъдат „спонсорирани с дребни пари”. јнализатори в сферата на международните политически отношени€ см€тат, че причините проектът да бъде пренебрегван са преди всичко политически. ≈кспертите твърд€т, че Ѕеларус е твърде далеч от осъзнаването на значимостта на този стратегически за не€ проект. “ова е видно от хаотичната  външната  политика, ко€то страната води. Ѕеларус продължава да поддържа близки отношени€ с –уси€, тъй като облагите й от това партньорството са огромни. “ака например цената на руски€ газ за Ѕеларус е много по-ниска от цената, ко€то –уси€ об€в€ва за останалите международни пазари.

     —поред експерти близките отношени€, които държавите от „»зточното партньорство” поддържат са основна пречка за развитие на европейската политика и това е една от основните критики към т€х. ”крайна и Ѕеларус са представили пред ≈вропейската комиси€ около 20 проекта за реализиране и финансиране от страна на европейската общност. ƒо сега нито един от т€х обаче не е одобрен и финансиран. ќб€снението е, че не са определени критериите за отпускане на средства по проекти за страните от „»зточното партньорство”. ¬ ћинск са убедени, че стратеги€та за „»зточно партньорство” не решава ключови€ въпрос за отношени€та с Ѕрюксел – липсата на правна основа, а също и достъп на страната до инструментите на европейското политическо партньорство. ќсобено активна в критиките си към ≈— е белоруската опозици€. —ъпредседател€т на ќбединените демократични сили јнатоли Ћебедко см€та, че стратеги€та на Ѕрюксел по отношение на Ѕеларус е „дефектна”. „«ападът помогна на Ћукашенко – казва той – да избегне банкрут. Ќо с€каш не забел€зва, че за да привлече финансов ресурс, той играе двойна игра с Ѕрюксел и с ћосква”[7].  

     ƒруги€т недоволен участник в „»зточно партньорство” е јзербайджан, който  обвин€ва ≈— в двойни стандарти по отношение на ситуаци€та в  авказки€ район. Ѕаку протестира срещу не€сната и неопределена позици€ на Ѕрюксел по спора с јрмени€ за Ќагорни  арабах. ≈вропейски€т съюз има съвсем €сно становище за териториалната ц€лост и неприкосновеност на границите на ћолдова и √рузи€, но не и за јзербайджан. ≈то защо експертите са на мнение, че ентусиазма на ≈— за „»зточното партньорство” видимо е намал€л и поради това отправ€т остри критики към ангажираните в проекта.

     ѕри анализа на критиките към източните партньори на ≈— е неминуемо фокусът да се отправи към ”крайна, ко€то от шестте държави е най-активна във външнополитически план и то основно заради стратегическото си местонахождение и колебанието накъде да се насочи – към ≈— или –уси€.

     ”крайна безспорно е най-значимата от шестте страни, включени в проекта за „»зточно партньорство”. —траната е раздирана от вътрешни противоречи€, жертва на световната финансова и икономическа криза, и намираща се на „път€” между ≈— и –уси€. ¬с€ка по-сериозна дестабилизаци€ на украинската държава неотменно предизвиква реакции в общоевропейски и глобален план (например събити€та от периода септември-декември 2004 г., известни като „ќранжевата революци€”).  о€ е държавата ”крайна – в геополитическо, политическо, икономическо и пр. измерение? «ащо т€ все още не е член на гол€мото европейско семейство от бързоразвиващи се и развити държави, защо не е част от колективната отбрана в рамките на Ќј“ќ, защо нико€ велика сила не взима категорично нейната страна, а и т€ самата нееднозначно търси контакти с различни големи държави? ¬ ко€ посока на развитие ще поеме държавата предвид новото й държавно ръководство и какъв съсед ще имат в бъдеще европейските държави?  аква е позици€та на ≈— по отношение на бъдещо разшир€ване и присъедин€ване на най-гол€мата и противоречива източна съседка ”крайна? Ќа тези въпроси следва да даде отговор последващото изложение, прослед€ващо подробно отношени€та на ”крайна най-вече с двата основни политически субекта на територи€та на ≈вропа – ≈— и –уси€.

     ”крайна е на географски кръстопът с оглед на гол€мата бройка пр€ко граничещи с не€ държави. ƒържавата има седем преки съседа – –уси€, Ѕеларус, ѕолша, —ловаки€, ”нгари€, –умъни€ и ћолдова. “€ има и един непр€к съсед в лицето на ≈—, защото граничи с четири държави-членки – след 2004 г. такива са ѕолша, —ловаки€ и ”нгари€, а след 2007 г. такава е –умъни€. —ъщевременно Ѕългари€, √рузи€ и “урци€ са морските съседки на държавата. ”крайна е най-гол€мата (след –уси€) държава от страните, получили независимостта си след разпада на —ъветски€ съюз от гледна точка на население и територи€ – с 601 586 кв.км. площ и 49,5 млн. жители население, т€ се нарежда сред големи държави като √ермани€, ‘ранци€, »спани€, ¬еликобритани€ на европейски€ континент. Ќ€колко десетилети€ страната е част от ———– и дори след об€в€ването на нейната независимост през 1991 г. т€ остава в постсъветската сфера на вли€ние. ¬ тази сфера –уси€ иска да € остави и занапред, затова и държавата е обект на особен интерес, манипулации и вмешателство от страна на силни€ си съсед. ƒържавата е не просто на географски кръстопът, но е и изключително богата на природни ресурси – жел€зна руда (най-вече в  ривой рог), въглища (в големи количества в ƒонецки€ басейн), цветни метали, нефт, природен газ, каменна сол, с€ра, графит. »ма излаз на две морета – „ерно и јзовско, и развити пристанища с гол€м търговски флот. ѕрез не€ преминават важни железопътни, шосейни, водни и енергийни (тръбопроводи) пътища към –уси€ и ѕрибалтика, към »зточна ≈вропа и страните от Ѕалкански€ полуостров.

     ќсобено в областта на енергетиката ”крайна клони все повече към –уси€. »менно –уси€ предлага широко сътрудничество на държавата в областта на €дрената енергетика – от производството на гориво и транспортирането на енергийни суровини до изграждането на електроцентрали и износ на енерги€. ”крайна попада в амбициозни€ план на бивши€ руски президент и насто€щ премиер ¬ладимир ѕутин за удво€ване на производството на атомна енерги€. Ќа преден план излиза факта, че атомното машиностроене на ”крайна работи за нуждите на руски€ пазар.  олкото до политическата обстановка в държавата – т€ е повече от противоречива. ѕричина за това е разделителната лини€, съществуваща в самото украинско общество: то е разделено на две, дори чисто териториално – «ападна ”крайна е тенденциозно прозападно ориентирана, колкото до »зточна ”крайна, ко€то е силно промишлено развита – т€ е със силни проруски нагласи. Ќай-общо – ”крайна тр€бва да реши дали да работи за присъедин€ване към европейската общност или да се превърне в опора на амбициозни€ руски план за превръщането на –уси€ в значим фактор за политиката на общността[8].

      ритиките към източните партньори на ≈вропейски€ съюз са многообразни и се откро€ват със сво€та специфика. ѕървата критика е към слабата държавност. Ќеовлад€ната корупци€ е характерна и за шестте страни. ƒруга критика, ко€то може отчетливо да се открои е нежеланието на тези страни да се откъснат от силното си руско вли€ние. ѕроблем представл€ват и щетите, причинени от глобалната икономическа криза, които вод€т до реален риск от ц€лостен провал на икономиките в региона.

     Ќерешителността, ко€то ≈— демонстрира по време на сериозни кризи в страните от „»зточното партньорство” също може да се разглежда като израз на критика към политиките на шестте държави.  огато през август 2008 г. в √рузи€ избухна война, грузинските институции се оказаха неподготвени. ѕо време на газовата криза от €нуари 2009 г. ≈— не побърза да се намеси в не€, под претекст, че това касае спора между –уси€ и ”крайна, макар и тази криза да засегна пр€ко държави-членки на общността.

     —ъществуват мнени€ на експерти, които остро критикуват правителствената политика на шестте бивши съветски републики. —поред т€х нагласата в тези страни е да усво€т икономическата и политическа подкрепа, ко€то стратеги€та „»зточно партньорство” им предлага, а проблема с демократизирането по образец на европейската общност остава на заден план. »менно тази нагласа у страните обрича на неуспех тази иначе добре замислена стратеги€.

 


[1] ѕроектът „»зточно партньорство” е представен на 26 май 2008 г. от министъра на външните работи на ѕолша –адослав —икорски със съдействието на шведското правителство по време на —ъвета по общи въпроси и външни отношени€ на ≈— в Ѕрюксел. Ќачалото на „»зточното партньорство” като рамка за двустранно и многостранно сътрудничество е положено в ѕрага на 7 май 2009 г. ѕървата среща на външните министри в рамките на „»зточното партньорство” е проведена на 8 декември 2009 г. в Ѕрюксел.

[2] ¬ литературата се използва английски€т израз „enlargement-lite”.

[3] Ѕенита ‘ереро-¬алднер е европейски комисар по външните отношени€ и европейската политика за съседство в периода ноември 2004 – декември 2009 г. ќт декември 2009 г. до февруари 2010 г. т€ е комисар по търгови€та и европейската политика за съседство.

[4] „аст от реч, произнесена от  ∆озе ћануел Ѕарозу.

[5] ѕак там.

[6] „аст от реч, произнесена от  Ѕенита ‘ереро-¬алднер.

[7] ќт реч на јнатоли Ћебедко.

[8] Andrew Wilson and Nicu Popescu.√раниците на„разшир€ването в леквариант”: вли€нието на ≈— и –уси€ в проблематични€ регион между т€х. –езюме, ≈вропейски съвет за външни отношени€, юни 2009, достъпна на http://ecfr.3cdn.net/592d579e9307f19aa6_vcm6bh50r.pdf.

 

 
пїњ–Р–≤—В–Њ—А –љ–∞ —Б—В–∞—В–Є—П—В–∞: —тефка “онкова